М О Т И В И към Решение № от 11.03.2010г. по АНД № 7/ 2010г. по описа на Първомайския
районен съд.
С
Постановление от 25.01.2010г. Районна прокуратура Първомай е предложила
обвиняемия В.В.В. да бъде освободен от наказателна отговорност за осъщественото
от него престъпление по чл.142а, ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание на основание чл.78 А от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Първомай - поддържа внесеното предложение и пледира на обвиняемия
да бъде наложено административно наказание “Глоба”, около минимален размер,
предвид затрудненото материално положение на обвиняемия.
Обвиняемият В.В.В. дава
обяснения, като се признава за виновен.
Съдът
след като разгледа делото в рамките на фактическите положения, изложени във
внесеното постановлението и обсъди събраните в наказателното производство
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 16.10.2009г.
свидетелите З.Г.Г. и С.Б.Б., работещи като полицаи в РУ на МВР- Първомай, били
изпратени на от ОДЧ при РУ на МВР
Първомай в кв.Любеново, гр.Първомай. На входа на посочения адрес ги чакал свид.
В.В. Т., който им съобщил, че сина му – обв.В., биел дъщеря си П.В.В.. Двамата
свидетели З.Г.Г. и С.Б.Б., влезли в стаята посочена им от свид. Т. и заварили обв.В. и дъщеря му П.В.. Последната
била завързана с метален синджир, които бил завързан с тел за метална халка,
закрепена за вратата на стаята. При дадените обяснения, обвиняемия заявил, че
той е вързал дъщеря си П.В. по-рано същия ден, за да не напуска стаята, тъй
като имала намерение да избяга и не желаела да приема лекарствата, предписани и
от лекуващия лекар, като психично болно лице.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от гласните доказателства, събрани по време на
съдебното следствие, както и от
останалите писмени документи, приложени по досъдебното производство, които
съдът приобщи към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Всички те
налагат категоричния извод, че обвиняемият В.В.В. е извършил престъплението, за
което е предаден на съд. В съдебно
заседание, обвиняемия В. признава така установената фактическа обстановка, като
причина изтъква психичното заболяване на дъщеря си и честото напускане на дома
им от нейна страна, без ово съгласие.
По описания начин обвиняемия В.В.В.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 142а,
ал.1 от НК.
От субективна страна
обвиняемият е извършил деянието умишлено.
От приложеното свидетелство за
съдимост е видно, че обвиняемият В. е неосъждан.
От доказателствата по делото
се установява, че обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът
намира, че са налице условията на чл. 78 А от НК – за извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години, същото е умишлено, обвиняемият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпили имуществени
вреди, поради което същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и да му се наложи административно наказание.
При
определяне размера на наказанието на обвиняемият съдът се съобрази с тежестта
на деянието, имотното състояние и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът взе предвид липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства и отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства, добрите характеристични данни на обвиняемия.
От друга страна деянието се
характеризира с ниска степен на обществена опасност.
Водим от горното съдът
определи на обвиняемия глоба в минималния размер, а именно: 500 лева,
съобразена и с имотното му състояние – видно от приложената на досъдебното
производство декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, същият е безработен и
няма доходи.
На основание чл. 189 от НПК, съдът присъди в
тежест на обвиняемия направените по делото разноски, възлизащи на 70 лева.
Водим
от горните мотиви съдът постанови решението.
МЗ/ВК РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
