№ 90
гр. Враца, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. С.ова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Г. С.ова Търговско дело №
20231400900105 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 7589/28.11.2023 г.
на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове за солидарното осъждане на ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, и
Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, както
следва:
1/ Иск за сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
причинени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 24.08.2023 г. - датата на предявяване
на писмените застрахователни претенции пред ответниците, до окончателното
изплащане на обезщетението;
2/ Иск за сумата 5 775,80 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 24.08.2023 г. - датата на предявяване
на писмените застрахователни претенции пред ответниците, до окончателното
изплащане на обезщетението.
В исковата молба се посочва, че на 08.07.2023 г., около 04:30 ч. на път
ІІ-15, в района на разклона за с.Мраморен, е настъпило ПТП между л.а. марка
"Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***, управляван от Р. Ц. А., и т.а. марка "Рено
Т", рег.№ СВ *** ТН, управляван от Г. Д. Д.. Сочи се също, че ищецът Т. И. е
бил пътник на задна седалка на л.а. марка "Фолксваген Пасат", като
вследствие на сблъсъка е получил редица травми по тялото и таза. Твърди се,
че произшествието е посетено от служители на ОДМВР-Враца, извършен е
оглед и е образувано ДП № 684/08.07.2023 г. по описа на РУ-Враца, като е
съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 407/08.07.2023
г.
1
Според изложеното в исковата молба, след настъпване на ПТП на Т. И.
е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е
транспортиран от екип на ЦСМП-Враца в МБАЛ "Х. Ботев", гр.Враца. Там е
приет в Хирургично отделение с оплаквания от болки в областта на таза,
коремната област и главата, като след извършени прегледи и изследвания му е
поставена диагноза: Травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана на корема. Фрактура фоса ацетабули синистра. Посочва се, че с оглед
получените травми е пренасочен към клиника по ортопедия и травматология
от трето нИ. на компетентност за оперативно лечение, поради което на
11.07.2023 г. е изписан, а на 17.07.2023 г. е транспортиран до УМБАЛСМ
"Н.Й.Пирогов" ЕАД, където е приет в Първа клиника по ортопедия и
травматология. Сочи се също, че му е поставена диагноза: Счупване на
ацетабулума, закрито в ляво, както и че на 19.07.2023 г. е извършено
оперативно лечение – репозиция и фиксация на фрактурата с реконструктивна
плака, семибуларна плака и АО винтове. Твърди се, че болничното лечение е
продължило до 26.07.2023 г., когато е изписан с указания за активно
наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в
домашни условия при спазване на терапевтичната схема.
В исковата молба се поддържа, че по своя медико-биологичен
характер, счупването на ацетабулума е състояние, причиняващо силни болки
и страдания, довело да трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник с период на възстановяне над шест месеца, а травмата на
интраабдоминални органи е състояние, причинило силни болки и страдания с
период на възстановяване от около един месец, като особено силни болките са
били в първите седмици на лечение. Твърди се, че ищецът е изпитвал
неудобства, трудно е ставал от леглото, не е можел да се обслужва сам, да се
храни и да извършва редица нормални ежедневни дейности, както и че
болките в областта на главата и лявата подбедрица са с голям интензитет и
ищецът не може да спи нормално и изпитва дискомфорт във всяка една
позиция на тялото. Според изложеното в исковата молба, нанесените травми и
психическото въздействие от настъпилото произшествие ще окажат негативно
влияние върху нормалния начин на жИ.т на ищеца и упражняването на
любимите му занимания за дълъг период от време и последиците ще останат
за цял жИ.т. Посочва се, че настъпилото ПТП е оказало въздействие и върху
психиката на ищеца, като го е довело до остра стресова реакция, изразена с
тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента,
като и към момента той изпитва силен страх да напуска жилището и да пътува
с пътнотранспортни превозни средства, което се отразява на нормалното му
общуване с близки, приятели и всички други хора.
В исковата молба се посочва, че т.а. "Рено Т4, с рег.№ СВ *** ТН, е
имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
ответното ЗАД "ОЗК-Застраховане" с период на застрахователно покритие на
риска от 09.08.2022 г. до 08.08.2023 г., поради което водачът му Г. Д. попада в
кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застрахователната полица, а
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на смърт или
телесни увреждания, причинени на територията на РБ от МПС, които нямат
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", в която
хипотеза попада л.а. "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***, управляван от Р. Ц.
2
А., поради което за ищеца е налице правен интерес, в качеството му на
увредено лице, да предяви настоящата претенция против застрахователя ЗАД
"ОЗК-Застраховане" и Гаранционен фонд. Твърди се, че в срока по чл.380, ал.1
КЗ ищецът е предявил писмена застрахователна претенция, с която е поискал
първият ответник ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД да определи и изплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, която е заведена с вх.№ 99-5580/24.08.2023 г., но в срока по чл.496, ал.1
КЗ с писмо изх.№ 99-5620/28.08.2023 г. дружеството не е определило, нито е
изплатило на ищеца претендираните обезщетения. Твърди се също, че в срока
по чл.380, ал.1 КЗ ищецът е предявил писмена застрахователна претенция, с
която е поискал втория ответник ГФ да определи и изплати застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, която е
заведена с вх.№ 24-01-370/24.08.2023 г., но в срока по чл.496, ал.1 КЗ с писмо
изх.№ 24-01-370/13.11.2023 г. ГФ е отказал да му изплати претендираните
застрахователни обезщетения. С тези съображения се обосновава правния
интерес от предявяването на искове за солидарното осъждане на ответниците
да му заплатят претърпените вреди.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1109/13.02.2024
г. от ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, чрез адв.И. Е., който оспорва
предявените искове като процесуално недопустими и неоснователни.
На първо място прави възражение за недопустимост, като навежда
доводи, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя, при спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след
като процедурата по тази разпоредба е изчерпана и застрахователят или е
отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият
не е съгласен с размера на предложеното такова. Твърди се, че в конкретния
случай тази процедура не е изпълнена изцяло, тъй като ищецът е бил
уведомен относно необходимостта от представяне на допълнителни
документи за установяване основателността и размера на претенция, но
такива не са били представени. Ето защо ответникът счита, че действията на
ищеца са били насочени единствено към формалното спазване на КЗ, а не са
целели доброволно уреждане на отношенията, което се явява грубо нарушение
на принципа на добросъвестност.
Ответникът изразява и становище за неоснователност на исковата
претенция, тъй като счита, че в случая не са налице всички елементи от
фактическия състав, поради което не следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя за претърпени от ищеца неимуществени
вреди.
Заявява, че не оспорва наличието на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между
ЗАД "ОЗК-Застраховане" и собственика на т.а. марка "Рено", модел "Т", с рег.
№ СВ *** ТН, валиден към датата на настъпване на събитието – 08.07.2023 г.
Навежда доводи, че от представените с исковата молба доказателства и
по-конкретно от приложения констативен протокол за ПТП не е възможно да
се направи заключение относно механизма на ПТП и относно вината за
настъпване на катастрофата. Изтъква, че този протокол има характер на
официален документ единствено по отношение на фактите и обстоятелствата,
които неговите съставители са възприели лично, а доколкото последните не са
3
очевидци на ПТП, то техните заключения относно механизма на ПТП не
обвързват съда.
В отговора се сочи, че водачът на т.а. "Рено", модел "Т", рег.№ СВ ***
ТН не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
ПТП, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е
случайно. Твърди се, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на
водача на лекия автомобил и същият не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Излагат се съображения, че доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента, то след
като застрахованият не е отговорен за възникване на произшествието, то не
може да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател.
Ответникът счита, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на л.а. марка "Фолксваген", модел "Пасат", с рег.№ VS *** и е налице
хипотезата на чл.494 КЗ. Твърди, че автомобилът не е бил технически
изправен, не е преминал задължителен годишен технически преглед, т.е.
органите за управление и спиране не са работели коректно, поради което
действията му са били обективно невъзможни за възприемане от
застрахования водач. Твърди също, че водачът на лекия автомобил е причинил
ПТП, поради липса на правоспособност за конкретната категория МПС, че
автомобилът се е движел с несъобразена скорост спрямо конкретните пътни
условия, че водачът му не е контролирал непрекъснато превозното средство,
че е управлявал същото след употреба и под влияние на алкохол, поради което
с поведението си е станал единствена причина за настъпването на вредите.
Ответникът счита, че няма доказателства твърдените от ищеца вреди и
описаните болки и страдания да са в причинна връзка с ПТП, като в тази
връзка оспорва пряката причинно-следствена връзка между описаните вреди и
процесното събитие.
В условията на евентуалност ответникът твърди, че ако се установи, че
застрахованият при него водач има вина за настъпване на ПТП, то е налице
независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. "Фолксваген Пасат",
с рег.№ VS ***, който:
- рязко е навлязъл в лентата за движение на т.а. "Рено Т", с рег.№ СВ
*** ТН, като с това е станал съществена причина за възникване на
произшествието;
- в нарушение на чл.20 ЗДвП водачът не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал;
- движел се е с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, като
по този начин е станал съществена причина за настъпване на произшествието;
- в нарушение на чл.25 ЗДвП е управлявал автомобила, без да
съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с това е създал
опасност за участниците в движението;
- управлявал е превозно средство, което е било технически неизправно
и не е преминало задължителен годишен технически преглед;
- управлявал е МПС след употреба и под влияние на алкохол;
- управлявал е автомобила без да притежава необходимите
възможности и познания, поради което не е реагирал адекватно на пътната
обстановка.
В отговора се прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
4
резултат от страна на ищеца, който е пътувал без правилно поставен
предпазен колан, поради което тялото му се е движело свободно в купето и се
е удряло в твърди повърхности, в резултат на което са възникнали твърдените
наранявания. Развиват се съображения относно значението на поставянето на
предпазния колан, които се обобщават със заключението, че ако ищецът е
спазил това свое задължение телесни увреждания въобще не биха настъпили.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца и поради
непровеждане на предписаното лечение, контролни прегледи и
задължителната рехабилитация и/или физиотерапия, с което е допринесъл за
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.
На самостоятелно основание се твърди съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като съзнателно се е качил при водач, употребил алкохол,
наркотични вещества или техни аналози. Твърди се, че пострадалият също е
бил алкохолно повлиян, което означава, че заедно с водача на лекия автомобил
да употребили значително количество алкохол преди да предприемат
пътуването.
Ответникът счита, че с поведението си ищецът в значителна степен
(съвкупно от порядъка на 80%) е допринесъл за настъпилия вредоносен
резултат.
С отговора се оспорва и размера на предявените искове. Ответникът
намира, че същите са завишени и ищецът не доказва да е търпял имуществени
и неимуществени вреди, които да обосновават посочените размери. Излагат се
подробни правни съждения относно подлежащите на възстановяване вреди.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва, поради неоснователността
на главния иск, поради липсата на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД до застрахователя
за плащане на обезщетението и поради непредставяне от страна на ищеца на
доказателства, установяващи безспорната вина на водача.
В срочно подаден отговор вх.№ 1176/15.02.2024 г. ответникът
Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Й. Ш., оспорва основателността на
предявените искове.
Твърди се, че не е налице основание за ангажиране отговорността на
ГФ, поради наличието на действащ към момента на ПТП застрахователен
договор за увреждащото МПС – "Рено Т", рег.№ СВ *** ТН, чийто водач е
единствено виновен за настъпване на инцидента.
В отговора се изтъква, че в исковата молба не е посочено при какъв
механизъм е настъпило ПТП, нито се твърди, че същото е настъпило в
условията на независимо съизвършителство между двамата водачи. Посочва
се, че липсват и доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Излагат се прави доводи
относно доказателствената стойност на съставения констативен протокол за
ПТП, като в тази насока се извършва позоваване и на практика на ВКС.
Ответният ГФ оспорва изцяло предявените против него искове по
основание и размер, както и твърденията в исковата молба, че
протИ.правността и виновността на деянията на причинителя на ПТП са
безспорно доказани. Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане и счита, че не са налице доказателства водач, без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" да е
реализирал виновно и протИ.правно поведение, в резултат на което да е
причинено произшествието и да е настъпил вредоносния резултат за ищеца.
5
В условията на евентуалност счита, че водачът на л.а. "Фолксваген
Пасат", рег.№ VS ***, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на произшествие, не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно по смисъла на чл.15 НК. Твърди, че
за този водач ударът е бил непредотвратим.
В условията на евентуалност ГФ оспорва твърденията в исковата молба
относно механизма на ПТП, наличието на пряка причинно-следствена връзка
на настъпилите за ищеца вреди с ПТП и посочените вреди в описания вид,
обем и интензитет.
В отговора се излагат правни доводи относно предпоставките, при
които може да бъде ангажирана отговорността на ГФ, както и относно
размерът на обезщетението, изплащано от същия.
Ответникът счита, че исковите претенции не кореспондират със
задължителната практика на ВКС относно понятието "справедлИ.ст" по
смисъла на чл.52 ЗЗД и възприетите критерии, при които се определя
обезщетението.
Посочва, че ГФ вече е бил сезиран във връзка със същото ПТП и по
образуваните претенции е бил уведомен ищецът, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ, но такива не са представени по щетата, а и по
настоящето дело.
На самостоятелно основание ответникът счита, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността му, тъй като ПТП е настъпило при
преимуществен принос от страна на пострадалите. Твърди, че е налице
самоувреждане, тъй като приносът на пострадалия за настъпване на вредите
надвишава 50%, което изключва изобщо отговорността на водача, а съответно
– и на ГФ. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия пътник на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, който е
допринесъл за настъпването на произшествието, като:
- е пътувал в лекия автомобил без да е поставил предпазен колан;
- се е съгласил да пътува на задната седалка на л.а. "Фолксваген Пасат",
рег.№ VS ***, с още трима пътници, при положение, че същата не е
предназначена за превоз на четирима пътници;
- е знаел, че водачът на лекия автомобил Р. Ц. А. е употребил
значително количество алкохол преди настъпването на ПТП, но въпреки това
се е съгласил доброволно и без оказване на принуда да бъде превозван като
пътник, с което е поел риска от превоза;
- се е съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че
последният се управлява от алкохолно повлиян и неправоспособен водач.
С отговора се оспорва искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, поради неоснователността на главните искове. Твърди се, че
Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок, както и че
ищецът не е представил необходимите документи, от които да се установи
основанието за определяне на обезщетение.
ГФ счита, че липсва основание за солидарна отговорност между
двамата ответници, тъй като така нито е договорена, нито е установено в
закона. Излага подробни правни доводи относно случаите, в които може да
бъде ангажирана отговорността на ГФ и намира, че в същата е изключена в
конкретния случай.
6
В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба.
С Разпореждане № 191/08.04.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да
отстрани нередовности в исковата молба като направи точно и ясно
изложение на обстоятелствата, при които е осъществен посочения деликт, а
именно – какъв е механизма на ПТП от 08.07.2023 г., от което се твърди, че са
настъпили вреди за ищеца, и конкретно - от кого е извършено виновно и
протИ.правно деяние, при какви обстоятелства и в какво качество, в какво се
изразява протИ.правността на деянието на причинителя на деликта, а в
случай, че е причинен от неколцина – в какво се изразява протИ.правността на
деянието на всеки от тях; на какви обстоятелства се основава искането за
ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници.
По делото е постъпила молба вх.№ 3224/24.04.2024 г. от адв.Х. З., като
пълномощник на ищеца Т. Т. И., в която посочва, че настъпилото ПТП е по
вина на Г. Д. Д., управлявал товарен автомобил марка "Рено Т", с рег.№ СВ
*** ТН, и на Р. Ц. А.,управлявал лек автомобил марка "Фолксваген Пасат", с
рег.№ VS ***. Сочи се също, че на път ІІ-15 в района на разклона за
с.Мраморен при управление на товарния автомобил Г. Д. Д. е предприел
маневра завой или отклонение наляво, с което е нарушил чл.28, ал.1, т.1 и
чл.37, ал.2 ЗДвП, тъй като не е подал ляв пътен показател за завиване наляво
или за отклонение наляво и не е изпълнил задължението да пропусне пътните
превозни средства, движещи се по пътя, който той напуска. От своя страна Р.
Ц. А. при управление на лекия автомобил е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП,
тъй като е бил задължен да контролира непрекъснато превозното средство,
което управлява, бил е задължен при избиране на скоростта на движението да
се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Ищецът счита, че отговорност за настъпване на
процесното ПТП имат и двамата водачи, поради което искът на ищеца е
насочен към двамата ответници.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 214/08.07.2024
г. съдът на основание чл.219 ГПК е допуснал привличането на Р. Ц. А. като
трето лице-помагач на страната на ответниците. Същият не се явява и не се
представлява в насрочените съдебни заседания и не депозира становище по
предявените искове.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и
изслушани са съдебна-автотехническа експертиза, повторна съдебна авто-
техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
І. Относно механизма на ПТП.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 214/08.07.2024
г. съдът е приел за безспорно обстоятелството, че на 08.07.2023 г. около 04:30
ч. на път ІІ-15, в района на разклона за с.Мраморен, обл.Враца с посока на
движение към гр.КрИ.дол е настъпило ПТП между л.а. марка "Фолксваген
Пасат", с рег.№ VS ***, управляван от Р. Ц. А., и т.а. марка "Рено Т", рег.№ СВ
7
*** ТН, управляван от Г. Д. Д..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 407/08.07.2023 г. от посетилите го дежурни служители на
ОДМВР-Враца, в който е посочено, че обстоятелствата и причините за ПТП са
в процес на изясняване, както и че за произшествието е образувано ДП №
684/08.07.2023 г. по описа на РУ-Враца.
От приложеното по делото заверено копие от протокол от съдебно
заседание, проведено на 17.06.2025 г. по НОХД № 363/2025 г. по описа на РС-
Враца е видно, че на основание чл.384, ал.1, вр. чл.382, ал.7 НПК съдът е
одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият Р. Ц. А. се признава за
виновен в това, че на 08.07.2023 г., около 04:30 часа, на път ІІ-15, в района на
км 14+280, на разклона за с.Мраморен, без да притежава необходимата
правоспособност, при управляване на МПС лек автомобил "Фолксваген
Пасат", с рег.№ VS *** /образец Швейцария/ е нарушил правилата за
движение, установени в чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е реализирал намаляване на
скоростта и спиране с максимална ефективност на спирачната система при
възникнала опасност за движението, а именно – излизащия от път без
предимство влекач "Рено Т", с рег.№ СВ***ТН с прикачено полуремарке
"Шмитц Кагобул СЦБ СЗТ", с рег.№ СВ***ЕВ, управляван от правоспособния
Г. Д. Д. и с това по непредпазлИ.ст е причинил телесни повреди на повече от
едно лице, сред които – Т. Т. И. – средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата ставна ямка на таза, което увреждане му е причинило
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, като деянието е
извършено в условията на независимо съпричиняване с Г. Д. Д., който се е
движел в нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП при управлението на влекач "Рено Т",
с рег.№ СВ***ТН, собственост на "ВФС България" ЕООД и прикачено
полуремарке "Шмитц Кагобул СЦБ СЗТ", с рег.№ СВ***ЕВ, като не е
пропуснал движещия се на път с предимство лек автомобил "Фолксваген
Пасат" – престъпление по чл.343, ал.3, б."а", вр. ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1
НК, за което му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от седем
месеца. Споразумението е влязло в законна сила на 17.06.2025 г.
Приложено е и заверено копие от протокол от съдебно заседание,
проведено на 03.07.2025 г. по НОХД № 364/2025 г. по описа на РС-Враца е
видно, че на основание чл.382, ал.7, вр.чл.24, ал.3 НПК съдът е одобрил
споразумение, по силата на което подсъдимият Г. Д. Д. се признава за виновен
в това, че на 08.07.2023 г., около 04:30 часа, на път ІІ-15, в района на км
14+280, на разклона за с.Мраморен, при управление на МПС - влекач "Рено
Т", с рег.№ СВ***ТН с прикачено полуремарке "Шмитц Кагобул СЦБ СЗТ", с
рег.№ СВ***ЕВ, е нарушил правилата за движение, установени в чл.50, ал.1
ЗДвП, като не е пропуснал движещия се на път с предимство лек автомобил
"Фолксваген Пасат", с рег.№ VS *** /образец Швейцария/, управляван от
неправоспособния Р. Ц. А. и с това по непредпазлИ.ст е причинил телесни
повреди на повече от едно лице, сред които – Т. Т. И. – средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата ставна ямка на таза, което
увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите и деянието е извършено в условията на независимо
съпричиняване с неправоспособния Р. Ц. А., който се е движел в нарушение
на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 ЗДвП, при управлението на
8
лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS *** /образец Швейцария/,
като не е реализирал намаляване на скоростта и спиране с максимална
ефективност на спирачната система при възникнала опасност за движението –
престъпление по чл.343а, ал.1, б."а", вр. чл.343, ал.3, б."а", вр. ал.1, б."б", вр.
чл.342, ал.1 НК, за което му е наложено наказание "Пробация" и посочени
пробационни мерки и е лишен от право да управлява МПС за срок от осем
месеца. Споразумението е влязло в законна сила на 03.07.2025 г.
При наличието на одобрени и влезли в сила споразумения, имащи
обвързващата сила по чл.300 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъдат обсъждани събраните по делото писмени доказателства -
материали от ДП № 684/2023 г. по описа на РУ-Враца, показанията на
свидетеля Г. Д., както и заключенията на изслушаните по делото САТЕ и
повторна САТЕ в частта, касаеща механизма на ПТП.
По искане на ответниците и във връзка с направеното от тях
възражение за съпричиняване са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелите С. П. и Н. Н., които също са били
участници в ПТП, в качеството им на пътници в лекия автомобил, се
установява, че на 08.07.2023 г. всички заедно са били в една компания в
заведение на бензиностанцията в с.Борован, като са се срещнали там с ищеца
Т. И. и той също е бил заедно с тях на масата. И двамата свидетели заявяват, че
всички са пили бира, като Р. А. също е изпил две чаши бира. Свидетелят С. П.
не е знаел дали Р. А. има свидетелство за управление на лек автомобил, а
свидетеля Н. Н. е мислел, че Р. А. има шофьорска книжка, която обаче не е
българска. Компанията е решила да отиде на дискотека и всички са се качили в
колата. На задната седалка са се качили четири човека – свидетелите, ищеца и
още едно лице – Стамен, като само свидетелят Н. Н. е бил с поставен
обезопасителен колан. Ищецът и двамата свидетели са седели на задната
седалка, а Стамен е седял на краката на ищеца. Автомобилът е бил управляван
от Р. А.. Свидетелите заявяват, че тъй като дискотеката е била затворена, са се
върнали и тогава се е случило ПТП, но и двамата не се спомнят нищо от самия
инцидент.
Ищецът Т. И., изслушан по реда на чл.176 ГПК, заявява, че се е
познавал с Р. А. преди процесното ПТП. Разказва, че се е срещнал с Р. и
неговата компания на бензиностанцията в с.Борован и те са го попитали дали
иска да отиде с тях на дискотека. Твърди, че е бил с компанията на Р. само по
време, докато са се возили в колата до дискотеката и обратно, а преди това не
е бил в компанията им и не е видял Р. да употребява алкохол, нито му е личало
да е пил. Ищецът заявява, че е мислел, че Р. има свидетелство за управление
на МПС, тъй като пътува до чужбина.
Съдът намира, че не следва да бъде давана вяра на обясненията на
ищеца И. в частта, в която твърди, че не е бил в компанията на Р. А. преди да
се качи в лекия автомобил и не е видял последният да употребява алкохол, тъй
като в тази част същите се опровергават от свидетелските показания.
От заключението на първоначалната и повторната САТЕ се установява,
че лекият автомобил "Фолксваген Пасат" е бил оборудван с триточкови
предпазни колани за водача и пътниците. Посочено е, че този тип колани са
средство за пасивна защита с предназначение за задържане на водача на
автомобила и пътниците в него при правилно поставени колани в случай на
внезапно спиране на автомобила в режим на аварийно спиране, удар в
9
неподвижно препятствие, към мястото му на седене – на таза и долните
крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при
инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад
напред спрямо надлъжната ос на автомобила, но не ограничават движението
на горните крайници и долната част на долните крайници. В условията на
ПТП – удар отпред, при рязко приложено усилие от тялото на пътника, седящ
на задната седалка, върху колана, блокиращата му система се задейства и
спира неговото свободно освобождаване, което от своя страна възпира
движението на тялото в посока напред и го задържа върху седалката.
Разяснено е още, че задната седалка на автомобила е обособена за трима
пътници, а в случая непосредствено преди настъпването на ПТП са били
разположени четири човека, а именно: Н. Ц. Н., Т. Т. И., Стамен Видолов
Божидаров, седнал в скута на Т. Т. И., и С. Д. П.. Според заключението на
САТЕ, липсата на предпазни колани води до увеличаване степента на
получените телесни увреждания в зависимост от скоростта на движение на
лекия автомобил. В повторната САТЕ е посочено, че техническа гледна точка
получените наранявания на лицата Т. и Стамен са в резултат от
съприкосновението на двете тела и облегалките на предните седалки, като би
могло да се говори за частично свободно движение на тялото на Т. И., поради
обстоятелството, че в него е седял друг човек. В заключенията е посочено, че
при извършената проверка от органите на МВР на водача на лек автомобил
"Фолксваген Пасат" е установено с техническо средство, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол 0,48 промила. Сочи се също, че предвид
липсата на правоспособност за управление водачът не е придобил
необходимите знания, умения и практически навици за управление на МПС и
адекватно реагиране при възникнала опасност на пътя.
ІІ. Относно причинените увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение.
От събраните по делото писмени доказателства – медицинска
документация и епикриза, съдържащи се в ИЗ № 8191 на Хирургично
отделение при МБАЛ "Х. Ботев" АД, епикриза от ИЗ № 28471 на І-ва клиника
по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ "Н.Й.Пирогов" ЕАД, се
установява, че непосредствено след инцидента на 08.07.2023 г. Т. И. е приет за
лечение в Хирургично отделение при МБАЛ "Х. Ботев" АД с диагноза:
"Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема.
Фрактура фоса ацетабули синистра.". При снемане на анамнезата е посочено,
че е докаран с транспорт на ЦСМП, че е пострадал при ПТП, оплаква се от
болка в лява тазобедрена става и е употребил алкохол. Като обективно
състояние е отразено, че е в увредено общо състояние, в съзнание и контактен,
с нормален соматичен статус и с болки в областта на таза. Направени са му
рентгенографии и КТ на корем. Извършен е консултативен преглед от ортопед,
при който е констатирано, че са налице КТ данни за счупване на лявата ставна
ямка на таза, и е дадена препоръка за оперативно лечение в клиника по
ортопедия и травматология от 3-то нИ. на компетентност. Ищецът е изписан
от ХО на 11.07.2023 г. в подобрено общо състояние и е насочен към клиника
по ортопедия за продължаване на лечението.
На 17.07.2023 г. Т. И. е бил приет за лечение в І-ва клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ "Н.Й.Пирогов" ЕАД с
диагноза"Счупване на ацетабулума, закрито вляво". В анамнезата е отразено,
10
че е пострадал при ПТП като пасажер в МПС, съобщава за болки в областта на
таза с невъзможност за движения, поради което заема щадящо положение по
гръб на болничното легло. Като обективно състояние е описано, че е в
увредено общо състояние, контактен, адекватен, с наличие на болки и
ограничени движения в областта на лява тазобедрена става и таз, скъсен и
ротиран ляв долен крайник. Направени са му клинични и рентгенови
изследвания и е проведена консултация с интернист. На 19.07.2023 г. е
извършена операция, при която е направено наместване и са поставени
остеосинтезни материали и АО винтове. Следоперативният период е протекъл
гладко. По време на болничния престой е проведено медикаментозно лечение.
Изписан е на 26.07.2023 г. с подобрение, като са дадени указания да не стъпва
на ляв долен крайник още 6 седмици до извършване на контролен преглед.
Предписана е антитромботична профилактика, антибиотик и пробиотик.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. Б., която живее
на съпружески начала с ищеца, се установява, че е звъннала на Т. около 5:30 –
6:00 часа сутринта, за да го попита къде е, и той и е отговорил, че е
катастрофирал и е в болницата в гр.Враца. Свидетелката е отишла да го види в
болницата и е разбрала, че има счупен таз. Твърди, че е бил в болницата в
гр.Враца около 3 седмици, след което е бил в "Пирогов" две седмици, където е
бил опериран. Свидетелката заявява, че след като е бил изписан, се е прибрал
вкъщи, но е бил четири месеца на легло, неподвижен и не е могъл изобщо да
става, като през това време тя го е къпала, чистела и се е грижела за всичките
му нужди. През този период се е оплаквал, че много го боли таза, схващал му
се е крака и не е можел да стане. След тези 4 месеца е започнал да се движи с
проходилка, като и до момента на разпита й се оплаква от болки в таза и все
още не може да се движи добре и се спъва, докато ходи, тъй като му се схваща
крака. Свидетелката твърди, че след катастрофата ищецът е имал страх да се
вози в коли, но този страх вече е преодолян, без да се е наложило да търси
помощ от психиатър или психолог. Преди ПТП е бил личен асистент на болни
хора, като по време на възстановителния период е бил в отпуск по болест, а в
момента отново работи като личен асистент, тъй като се е възстановил.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при прилагане
разпоредбата на чл.172 ГПК, като отчита, че същата живее на съпружески
начала с ищеца и е заинтересована от изхода на делото. Намира, че
показанията й не следва да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелката
твърди, че Т. И. е имал болничен престой от общо 5 седмици, тъй като от
събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил на болнично
лечение в МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца за период от 4 дни и в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" АД, гр.София за период от 10 дни, т.е. болничното му лечение
е продължило общо две седмици. Не следва да бъде дадена вяра на
показанията й и в частта, в която твърди, че ищецът е бил на легло в период от
4 месеца, през които изобщо не е могъл да става. Както бе посочено, в
приложената епикриза от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" АД, гр.София е
отразено, че при изписването на Т. И. са дадени указания да не стъпва на ляв
долен крайник в продължение на 6 седмици след изписването до
провеждането на контролен преглед. По делото липсват данни да е проведен
такъв преглед, при който да са дадени препоръки на ищеца да продължава да
не стъпва на левия си крак.
От заключението на изслушаната СМЕ се установява, че в причинно-
11
следствена връзка с ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на лявата ставна ямка на таза и контузия на корема.
Според вещото лице, общият оздравителен период е от порядъка на 6-8
месеца. В експертизата е отразено, че причинените наранявания не биха
оказали влияние върху общото здравословно състояние на ищеца в бъдеще
време. При изготвяне на експертизата вещото лице на 23.10.2024 г. е
извършило личен преглед на Т. И., при който е констатирало, че лявата
тазобедрена става е с леко ограничени и болезнени движения за сметка на
вътрешна ротация. Има постоперативен белег странично в лява седалищна
област, има самостоятелна походка. Направена е рьо графия, при която е
констатирано състояние след счупване на ляв ацетабулум с ОМ.
Според заключението на СМЕ, по делото няма данни в момента на
инцидента ищецът да е бил с поставен предпазен колан. Механизмът на
счупването на лявата ставна ямка на таза е индиректен – при удар на ляво
коляно в облегалката, а коремната травма е получена от лицето, което е седяло
в него. Според вещото лице, няма травматични увреждания, които да са
получени в резултат на употреба на обезопасителен колан. Заключението е, че
ако е бил поставен предпазен колан и при нормален брой пътници на задната
седалка, в голяма степен биха били предотвратени травматичните увреждания
по отношение травмата на таза.
При изслушването му в с.з. на 28.11.2024 г. вещото лице пояснява, че
след стабилизиране на общото състояние и намаляване на болковия синдром,
който е в рамките на 15-20 дни, пострадалото лице може да бъде
вертикализирано, но това зависи от общото му състояние, като задължително
в началото изправянето е съпроводено с помощни средства до 45 дни при
нормален оздравителен процес. Посочва, че в случая не е необходимо
премахването на ОМ, тъй като поставените две планки и винтове са дълбоко в
меките тъкани и не създават дискомфорт на лицето, а освен това са поставени
в близост до ишиасния нерв, поради което отстраняването им следва да се
прави само по строги показания – напр. с развитие на коксартроза в
напреднала възраст, иначе не е препоръчително да се премахват. В
обясненията си вещото лице сочи също, че се касае до вътреставно счупване,
което винаги оставя последствия и може да има болки при промяна на
времето и при натоварване. По отношение на коремната травма вещото лице
пояснява, че същата е следствие на пътника, който е седял в краката на ищеца,
тъй като тялото е извършило движение напред и ударният импулс е бил в
посока отпред назад, при което освен удара с коляно в седалката на предно
седящия пътник, при който се е получило счупването, е настъпил и контакт
тяло в тяло, при който и предвид малкото пространство се е получила и
травмата в корема. Според вещото лице, тази травма не е довела до някакви
последствия и е отшумяла за 10 дни.
ІІІ. Относно претърпените имуществени вреди.
С исковата молба са приложени заверени копия от:
- фактура № **********/11.07.2023 г. от МБАЛ "Х. Ботев" АД,
гр.Враца, заедно с касов бон, от които е видно, че Т. И. е заплатив
потребителска такса в размер на 17,40 лв.;
- касов бон от 17.07.2023 г. за заплащане на транспортна услуга в
размер на 360,00 лв.;
- фактура № **********/19.07.2023 г. от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
12
ЕАД,, заедно с касов бон, от които е видно, че Т. И. е заплатил сумата 900,00
лв. за избор на екип – оперативни процедури с много голям обем и сложност;
- фактура № **********/19.07.2023 г. от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД,, заедно с касов бон, от които е видно, че Т. И. е заплатил сумата 102,00
лв. с ДДС за сет за ортопедична операция;
- фактура № **********/21.07.2023 г. от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД, заедно с касов бон, от които е видно, че Т. И. е заплатил 4 350,00 лв. с
ДДС за остесинтезни материали и винтове;
- фактура № **********/26.07.2023 г. от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД,, заедно с касов бон, от които е видно, че Т. И. е заплатил потребителска
такса от 46,40 лв.
Според заключението на СМЕ разходите по приложените фактури са
във връзка с получените травми.
ІV. Относно застрахователното правоотношение.
Страните по делото не спорят, че към датата на събитието за л.а. марка
"Фолксваген Пасат", с рег.№ VS *** няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", а за т.а. марка "Рено Т", рег.№
СВ *** ТН, е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД. Последното обстоятелство се
установява и от приложеното извлечение от информационната система на
Гаранционен фонд. Безспорни са и обстоятелствата, че ищецът Т. Т. И. е
отправил писмени претенции до ответниците, като застрахователната
претенция до ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД е заведена с вх.№ 99-
5580/24.08.2023 г., а тази до ГФ е заведена с вх.№ 24-01-370/24.08.2023 г. Не се
спори, а и от приложените заверени копия от отговори се установява, че тези
претенции не са били удовлетворени.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.499, ал.7 КЗ (редакция ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018
г.), вр. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ, вр.чл.45, вр. чл.52 от
ЗЗД и чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно протИ.правно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Отговорността на Гаранционния фонд възниква при предвидените в
чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ предпоставки, а именно - имуществени и
13
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди
на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази отговорност е идентична
с отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и също е обусловена от
наличието на деликт, т. е. виновно и протИ.правно поведение на водача на
МПС.
За да се породи право на увредения да иска обезщетение пряко от
застрахователя и/или от ГФ, следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, респ. чл.558, ал.5, вр. чл.380 КЗ, а именно - отправена
писмена претенция до застрахователя по риска "ГО", респ. до ГФ, и изтичане
на срока за окончателно произнасяне, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 –
3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията.
Както бе посочено, по делото е безспорно, че към датата на събитието –
08.07.2023 г. за т.а. марка "Рено Т", рег.№ СВ *** ТН, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, а
за л.а. марка "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***, няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Не
се спори, а са ангажирани и доказателства за заявени писмени претенции пред
застрахователя и пред ГФ на 24.08.2023 г., като предвиденият тримесечен
срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в рамките
на същия не е изплатено обезщетение от нито един от ответниците, при което
съдът намира, че исковите претенции против двамата ответници са
процесуално допустими.
Одобрените от наказателния съд споразумения имат последиците на
влязла в сила присъда – чл.383, ал.1 НПК и съгласно чл.300 ГПК и чл.413,
ал.2, вр. ал.3 НПК са задължителни за гражданския съд относно факта на
извършените деяния, тяхната протИ.правност и виновността на двамата
дейци. От събраните доказателства се установи настъпването на
неимуществени и имуществени вреди за пострадалото при ПТП лице Т. Т. И.,
както и наличието на причинно-следствената връзка между деянието и тези
вреди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД за причинените вреди на ищеца вследствие виновното и
неправомерно поведение на водача на т.а. марка "Рено Т", рег.№ СВ *** ТН,
по отношение на който е била налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", както и за ангажиране отговорността на
ответника Гаранционен фонд за причинените вреди на ищеца вследствие
виновното и неправомерно поведение на водача на л.а. марка "Фолксваген
Пасат", с рег.№ ***, по отношение на който няма спор, че се е намирал на
територията на РБ и няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
Спорен е въпросът дали двамата ответници следва да понесат
14
претендираната от ищеца солидарна отговорност.
Настоящият съдебен състав намира, че солидарността на двамата
ответници е законово изводима и произтича както от функционалната й
обусловеност от отговорността на делинквентите като съизвършители – чл.53
ЗЗД, така и от изричната разпоредба на чл.499, ал.7 КЗ (в приложимата
редакция към момента на настъпване на ПТП – изм. ДВ, бр.101 от 2018 г., в
сила от 07.12.2018 г.), според която при множество причинители на
застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният
фонд по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.518, отговарят пред
увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите
отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по
чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания,
аналогична на Гаранционния фонд по чл.518, също отговарят солидарно.
В конкретния случай се установи, че претърпените от ищеца телесни
увреждания и имуществени вреди са причинени виновно, при условията на
независимо съизвършителство по смисъла на чл.499, ал.7 КЗ от Г. Д. Д. - водач
на МПС - влекач "Рено Т", с рег.№ СВ***ТН с прикачено полуремарке
"Шмитц Кагобул СЦБ СЗТ", с рег.№ СВ***ЕВ, който е нарушил правилата за
движение, установени в чл.50, ал.1 ЗДвП, като не е пропуснал движещия се на
път с предимство лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег.№ *** /образец
Швейцария/, и от Р. Ц. А. – водач на МПС лек автомобил "Фолксваген Пасат",
с рег.№ *** /образец Швейцария/, който е нарушил правилата за движение,
установени в чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е реализирал намаляване на скоростта и
спиране с максимална ефективност на спирачната система при възникнала
опасност за движението, а именно – излизащия от път без предимство влекач
"Рено Т", с рег.№ СВ***ТН с прикачено полуремарке "Шмитц Кагобул СЦБ
СЗТ", с рег.№ СВ***ЕВ.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за
причинените вреди на ищеца вследствие виновното и неправомерно
поведение на делинкветните – независими съизвършители.
По иска за неимуществени вреди:
Спорен е размерът на справедлИ.то обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържат направени от
ответниците възражения за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедлИ.ст – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
понятието "справедлИ.ст" по смисъла на посочената законова разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
15
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на жИ.т и др., общо физическо
състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените
предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
жИ.т на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, съдебната практика при подобни случаи. При определяне на
дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в
страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане
на критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване на следното:
От одобрените в наказателното производство споразумения е видно, че
увреждащото деяние на всеки от двамата делинквенти, съставляващо
престъпление по чл.343, ал.3, б."а", вр. ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 НК,
включва в съставомерните си признаци причиняването на средна телесна
повреда на Т. Т. И., изразяваща се в счупване на лявата ставна ямка на таза,
което му е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник. Това телесно увреждане се потвърждава и от събраните в настоящето
производство доказателства, като от същите се установи, че вследствие
процесното ПТП ищецът е получил и още едно телесно увреждане - контузия
на корема.
Установи се, че ищецът е имал два престоя в болнични заведения - в
МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца в периода от 08.07.2023 г. до 11.07.2023 г. и в
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" АД, гр.София в периода от 17.07.2023 г. до
26.07.2023 г., т.е. болничното му лечение е продължило общо две седмици. По
време на втория болничен престой – на 19.07.2023 г. ищецът е претърпял
оперативна интервенция, при която е извършено наместване на счупването и
са му поставени остеосинтезни материали и винтове.
От заключението на СМЕ се установи, че при счупване от вида на това,
което е претърпял ищецът, се търпят интензивни болки и страдания в рамките
на 15-20 дни, като след отшумяването на болковия синдром лицето може да
бъде вертикализирано, като задължително в началото изправянето е
съпроводено с помощни средства. Както от експертното заключение, така и от
дадените предписания при изписването на ищеца от УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", гр.София се установява, че в рамките на около 6 седмици
пострадалият не може да стъпва на увредения крайник. Според вещото лице
от СМЕ, възстановителният период при подобни травми е от 6 до 8 месеца.
Констатирана е продължаваща и към момента на изготвяне на експертизата
болезненост и ограничена подвижност на лявата тазобедрена става.
Възстановителният период на другото телесно увреждане – коремна травма е в
рамките на 10 дни и тази травма е отшумяла без да доведе до някакви
последици.
16
Неблагоприятни последици за Т. И. са настъпили и в битов и социален
план. Същият не е могъл да работи по време на възстановителния период, а в
рамките на продължителен период от време – непосредствено след инцидента
и оперативната интервенция ищецът не е можел да се движи, което е налагало
домашните му да поемат грижите за задоволяване на всички негови
ежедневни нужди.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер на това обезщетение и като взема предвид така
описаните травматични увреждания; продължителния възстановителен
период за едната травма; изпитваните в началото силни болки и
продължаващите и до момента спорадични такива при промяна на времето и
натоварване; претърпените негативни психически изживявания, изразяващи
се в преживян стрес от ПТП, съдът приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
възлиза на сумата 60 000 лв.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и практиката
на касационната инстанция, формирана по сходни казуси – напр. Определение
№ 1364 от 4.05.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2604/2024 г.; Определение № 1549
от 22.05.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 517/2025 г.; Определение № 2715 от
23.09.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 301/2025 г. и др., като същевременно взема
предвид, че настоящето ПТП е настъпило през 2023 г., т.е. в сравнение с ПТП
от посочената практика е изминал период от време, през който е променена
обществено-икономическата конюнктура в страната.
За да не уважи претенцията за присъждане на неимуществени вреди в
пълния предявен размер от 80 000 лв. съдът взема предвид възрастта на ищеца
(21 години към момента на настъпване на ПТП), която предполага добро
възстановяване. Отчита, че към момента на изготвяне на СМЕ ищецът е в
добро общо състояние и няма данни за настъпили усложнения, инвалидност и
трайна неработоспособност; не се налага и извършването на нова оперативна
интервенция за премахване на остеосинтезния материал и винтове; не се
предвижда вероятност за бъдещо влошаване на състоянието му. Съдът отчита
и това, че психическото състояние и социалният жИ.т на ищеца са
възстановени.
По претенцията за имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за
интегрално обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата
на претърпени загуби, пропуснати ползи или сторени разноски, приложението
на посочения принцип, изисква да се установи, че имущественият
патримониум на едно лице е бил действително засегнат, тоест, че е намалял
активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или е
пропуснато едно сигурно негово увеличаване. Иначе казано, имуществена
вреда е налице, когато е намалено имуществото на лицето, което претендира
обезщетението. В случая се установи, че са направени имуществени разходи
за лечението на Т. И., които възлизат общо на претендирания размер от 5
775,80 лв. и са в причинно-следствена връзка с ПТП.
По възраженията на ответниците:
На следващо място ответниците правят възражения за съпричиняване
17
от страна на пострадалия ищец, като твърдят, че същият е пътувал без
правилно поставен предпазен колан; съзнателно се е качил при
неправоспособен водач, който е употребил и алкохол; съгласил се е да пътува
на задната седалка на лекия автомобил с още трима пътници; не е провеждал
предписаното лечение и контролни прегледи.
Правното основание на възраженията е чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тежест на
ответниците е да установят, че увреденият ищец е допринесъл за
настъпването на вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Съдът намира направените от ответниците възражения за
съпричиняване за частично основателни.
От събраните по делото доказателства се установи, че Р. Ц. А. е
управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***, без да
притежава необходимата правоспособност. Липсват обаче доказателства този
факт да е бил известен на ищеца Т. И..
От събраните доказателства се установи също така, че при
извършената проверка от органите на МВР на водача на лек автомобил
"Фолксваген Пасат" е установено с техническо средство, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол 0,48 промила. От свидетелските показания се
установи и факта, че на ищеца И. е било известно обстоятелството, че Р. А. е
пил бира преди ПТП. Настоящият съдебен състав намира, че така
установените обстоятелства сами по себе си не обосновават извод за наличие
на съпричиняване. Налице са задължителни указания, дадени в т. 7 на
Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 год., постановено по тълк.д.№
1/2014 г., ОГТК на ВКС, съгласно които е налице съпричиняване на вредата,
когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен. В мотивите е пояснено, че в този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД
и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
18
води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото
е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално
очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение
съставлява обективен принос, който е протИ.правен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно -
транспортно произшествие. За да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в
разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са
идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен
случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Тежестта за
доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса -
делинквент или застраховател, която следва да установи с допустимите от
ГПК доказателствени средства обективният факт на знание на увредения,
респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на
моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол.
Единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в
което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично
намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл.51, ал.2
ЗЗД.
В конкретния случай действително водачът Р. А. е употребил алкохол,
но не и над законоустановения минимум, поради което и този факт не е
отразен като съставомерен в наказателното производство. Обстоятелството, че
пострадалият пътник Т. И. е възприел, че водачът е изпил две чаши бира, не
налага извод, че в резултат на това Р. А. не е бил в състояние безопасно да
управлява МПС и като се е качил в автомобила ищецът е поел предвидим и
реално очакван риск, който е протИ.правен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца вследствие липсата на поставен
обезопасителен колан и съгласието му да пътува на задната седалка на лекия
автомобил с още трима пътници, при положение, че същата е предназначена
за общо трима пътници. От заключенията на изслушаните по делото СМЕ и
САТЕ се установи, че лекият автомобил е бил оборудван с триточкови
предпазни колани, които са ефективно средство за защита при конкретното
ПТП, а именно – челен удар за лекия автомобил. В този случай при наличието
на правилно поставен предпазен колан, рязкото приложено усилие от тялото
на пътника, седящ на задната седалка, би задействало блокиращата система на
колана и би спряло неговото свободно движение в посока напред, като би го
задължало върху седалката. От събраните гласни доказателства се установи,
че в момента на инцидента ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Нещо
повече, при задна седалка, обособена за трима пътници, в лекия автомобил са
се возили четирима пътници, като един от тях е седял в краката на ищеца.
Според заключенията на експертите са, че ако е бил поставен предпазен колан
и при нормален брой пътници на задната седалка, в голяма степен биха били
предотвратени получените от ищеца травматични увреждания. Според СМЕ,
19
механизмът на счупването на лявата ставна ямка на таза е индиректен – при
удар на ляво коляно в облегалката, а коремната травма на ищеца е получена от
лицето, което е седяло в него. При това положение настоящият съдебен състав
намира, че ответниците са доказали конкретни действия на пострадалия ищец,
с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, поради което е
налице съпричиняване. Съдът намира, че това съпричиняване възлиза на 30%.
Не се доказа възражението, че ищецът не е провеждал предписаното
лечение и контролни прегледи, с което да е допринесъл за интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания.
При така приетият процент на съпричиняване определеният
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуциран до размер от 42 000 лв., а размерът на обезщетението за
имуществени вреди да бъде редуциран до 4 043,06 лв. Исковите претенции
следва да бъдат уважени до посочените размери, а в останалата част до
пълните им предявени размери от 80 000 лв. за неимуществените вреди и от 5
775,80 лв. за имуществените вреди следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – чл.429, ал.3 КЗ.
Не е спорно между страните, а и от представените претенции по чл.380
КЗ, адресирани до ответниците, се установява, че ищецът е уведомил
застрахователя и ГФ, които обезпечават деликтната отговорност на виновните
водачи на МПС, причинили в условията на независимо съизвършителство
процесното ПТП, на 24.08.2023 г., поради което от този момент ответниците
отговарят за причинените на пострадалия вреди поради неизпълнение в
темпорално отношение на извъндоговорното задължение на делинквента за
заплащане заместващо обезщетение за причинените на ищеца вреди.
Следователно, законната лихва върху дължимите от ответниците в условията
на солидарност обезщетения следва да се присъди от посочената дата до
окончателното им заплащане.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.2 ГПК, с оглед на което не е направил деловодни разноски,
които да подлежат на възстановяване на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на един
адвокат, а именно - адв.Х. З. сумата от общо 5 083,44 лв., от която 4 333,44 лв.
съобразно уважената част от исковите претенции, представляваща адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно действащата към момента на
приключване на устните състезания разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и 750,00 лв.
съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата. Следва да се посочи, че макар съдът да не е
обвързан от посочената Наредба и определените в нея размери на
възнагражденията, в случая при определяне на размера се взема предвид, че
делото е с фактическа и правна сложност, проведени са множество съдебни
заседания, в които са извършени процесуални действия по събиране на
20
доказателства и обемът на адвокатската работа е бил значителен.
По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на
разноски при отхвърляне на исковете.
Ответникът ЗАД "ОЗК-Застраховане" е направил следните разноски в
рамките на настоящето производство: 10,00 лв. - внесени такси за съдебни
удостоверения, 20,00 лв. – внесен и изплатен депозит за разпит на свидетел по
делегация, 50,00 лв. – такси за снабдяване с документи, 300,00 лв. – внесен и
изплатен депозит за САТЕ, 300,00 лв. – внесен и изплатен депозит за СМЕ, 1
200,00 лв. – внесен и изплатен депозит за повторна САТЕ и 9 513,09 лв. –
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, т.е. общо 11
393,09 лв. От тази обща сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника 5 277,46 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Процесуалният представител на насрещната страна е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Така договореното адвокатско възнаграждение е към
минимума (с вкл.ДДС), съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед на което и предвид
изложените по-горе съображения, касаещи адвокатското възнаграждение на
адв.З., съдът намира, че не следва да бъде допускано намаляване на същото.
Ответникът Гаранционен фонд е направил следните разноски в
рамките на настоящето производство: 5,00 лв. - внесена такса за съдебно
удостоверение, 100,00 лв. – внесени депозити за разпит на свидетели, 300,00
лв. – внесен и изплатен депозит за САТЕ и 300,00 лв. – внесен и изплатен
депозит за СМЕ, т.е. общо 705,00 лв. От тази обща сума ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника 326,57 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете. На ГФ следва на основание чл.78, ал.8 ГПК да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство. Съдът на основание чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 лв., съгласно
представения от страна списък по чл.80 ГПК, като от тази сума бъде
присъдена на ГФ част в размер на 250,14 лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковите претенции.
Както бе посочено, ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6
ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Враца държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 1 841,72 лв., както и 214,71 лв.,
представляваща част от изплатените от бюджета на съда разноски за
експертизи, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, и Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание чл.499, ал.7 КЗ (редакция ДВ, бр. 101
от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), вр. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2,
21
б."а" КЗ, вр.чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД и чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
причинени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 24.08.2023 г. - датата на предявяване
на писмените застрахователни претенции пред ответниците до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди над уважената част до пълния предявен размер от 80
000, 00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, и Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание чл.499, ал.7 КЗ (редакция ДВ, бр. 101
от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), вр. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2,
б."а" КЗ, вр.чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД и чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 4 043,06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 24.08.2023 г. - датата на предявяване на писмените
застрахователни претенции пред ответниците до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на имуществени
вреди над уважената част до пълния предявен размер от 5 775,80 като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, и Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на адв.Х. А. З., БУЛСТАТ
***, с личен адвокатски номер: ***, със съдебен адрес: ***, сумата от 5
083,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. Т. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 5 277,46 лв., представляваща
направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. Т. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 326,57 лв., представляваща направени
разноски, и сумата 250,14 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, и Гаранционен фонд, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 1 841,72 лв. върху уважената част от
исковете, както и сумата 214,71 лв., представляваща част от изплатените от
бюджета на съда разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от
исковите претенции.
Решението е постановено при участието на Р. Ц. А., ЕГН **********,
22
като трето лице-помагач на страната на ответниците ЗАД "ОЗК-
Застраховане" и Гаранционен фонд.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на страните и на
третото лице-помагач.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
23