№ 10222
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110130124 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „.“ ООД срещу „.“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сума в размер на 9 349,80 лева, представляваща незаплатена
цена за продажба на стоки, за които са издадени 29 броя фактури в периода от 11.10.2023 г.
до 15.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
27.05.2024г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 339,03 лева,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за продажба на
стоки за периода от 11.12.2023г. до 25.05.2024г.
В исковата молба от името на ищеца се твърди, че страните са били обвързани с
трайни търговски отношения, по силата на които „.“ ООД е доставяло за „.“ ООД хранителни
стоки, които са закупувани от ответника за нуждите на хотел Л.Б. Посочва се, че за
извършването доставки са издавани фактури, като стоките са предавани на представител на
ответника. Излагат се твърдения, че до ответника е изпратена нотариална покана за плащане
на дължимите суми, но същата останала без резултат. Поддържа, че за обезпечаване
вземанията в настоящото производство е образувано производство по ч. гр. д. 2095/2024 г.,
по което е издадена Обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изпълнително
дело № 1776/2024 г. по описа на .. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени,
като се претендира и присъждането на сторените по делото разноски, в това число и
разноски сторени в обезпечително производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ООД не е депозиран
отговор на исковата молба. От дружеството не е изпратен процесуален представител в
1
проведеното открито съдебно заседание, нито е депозирана молба за разглеждане на делото в
отсъствие на представител.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „.“ ООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 387 лева. Относно претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 2040лева със ДДС съдът констатира, че от ищеца е представен
договор за предоставяне на юридически услуги от 29.03.2024г, в който е уговорено
заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство по исково
производство в размер на 2040 лева с ДДС, като е направено изрично отбелязване, че сумата
следва да се заплати по банкова сметка. Във връзка с това е представено платежно
нареждане и издадена фактура. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е
безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски
хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 2427 лева –
разноски по делото.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При
изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за
присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на
иска. От името на ищцата е направено своевременно искане за присъждане на разноски по
гр.д. 2095/2024г. по описа на Районен съд – П., .- състав, в което е допуснато обезпечение на
разглеждания иск. По делото са представени доказателства за извършени в производството
2
по ч.гр.д. 2095/2024г. по описа на Районен съд – П., .- състав разноски, а именно за
заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
1020 лева с ДДС, съгласно договор за предоставяне на юридически услуги от 29.03.2024г., в
който е уговорено заплащането на сумата от 1020 лева с ДДС за образуване на
обезпечително производство и е представено платежно нареждане за извършено плащане на
сумата. Предвид това следва да бъдат рисъдени разноски за обезпечителното производство в
размер на 1060 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., да заплати на
„.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление с.., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 9 349,80 лева, представляваща
незаплатена цена за продажба на стоки, за които са издадени 29 броя фактури в периода от
11.10.2023 г. до 15.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 27.05.2024г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 339,03 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
продажба на стоки за периода от 11.12.2023г. до 25.05.2024г.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., да заплати на
„.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление с.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер на 2427 лева – разноски сторени в исковото производство и сума в размер на
1060 лева – разноски сторени в производството по обезпечение на бъдещ иск по 2095/2024г.
по описа на Районен съд – П., .- състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3