№ 440
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.А
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110140088 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл.410 ал.1, т. 2 от КЗ
вр. чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът „.....” ЕАД претендира от ответника С.О. сумата от 284,32 лв. – регресно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско” на лек автомобил «Ауди Q7» с рег. № СА 3507 TX за вреди, настъпили при
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 15.10.2020г. в гр. София и които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на лицата, натоварени при
ответника за поддържане на пътното платно на ул. „Люлин планина“.
Ответникът оспорва предявения иск, счита, че не е установен механизмът на
ПТП, твърди, че не са налице увреди по автомобила, които да са в причинна връзка с
попадане в шахта без решетка на пътното платно, твърди че не е налице покрит риск.
Водачът на автомобила е извършил нарушение на задълженията си по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, поради което е налице съпричиняване на вредите, счита претендираното
обезщетение за прекомерно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД.
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
1
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на С.О. и да поддържат в изправност улици – част от общинската пътна мрежа
и носи отговорност за бездействията на тези лица.
С.О. носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като
възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод
на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31 от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определeно физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
собственика на застрахованата вещ.
Съдът счита, че ищецът не е доказал пълно и главно наличието на причинна
връзка между навлизането на лекия автомобил в шахта без поставена
решетка/необезопасено препятствие на пътното платно/ и настъпилата вреда. От
свидетелските показания на св. М. П., управлявала автомобила към онзи момент, се
установява, че на 15.10.2020г. е навлязла в шахта, намираща се на ул. „Бузлуджа“ в гр.
София. Въпреки това свидетелката сочи, че е възприела щетата – балон на гумата, на
следващия ден. Не е сигурна дали щетата е възникнала поради преминаването точно
през тази неравност на пътното платно. Мястото не е било посетено от органи на
„Пътна полиция“ и не е бил съставен протокол за ПТП.
Този факт не може да се установи и от изготвената съдебно автотехническа
експертиза, тъй като вещото лице е работело само и единствено въз основа на
2
уведомлението за щета, което съдържа данни, дадени от св. М. П.. При изслушването
на вещото лице в с.з. възникват съмнения и за механизма на настъпване на процесното
ПТП. Тъй като експерта сочи, че не може реално да се установи дали автомобилът е
преминал през посоченото препятствие и дали върху шахтата е имало капак или не.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно обстоятелствата, на които
основава своята претенция. Тези факти са част от състава на деликтната отговорност
по чл. 49, вр чл. 45 ЗЗД и включват начина на настъпване на увреждането /механизма
на ПТП/ и причинната връзка между вредата и неправомерното действие
/неизпълнение на задължението на общината да поддържа общинските пътища/. Съдът
намира, че по делото не са доказани по несъмнен начин нито съществени елементи от
механизма на настъпване на ПТП-то, нито причинната връзка с настъпилите вреди. Ето
защо счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по производството
С оглед изхода на делото на ответникът се дължат разноски за юристконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 25, ал. 1 НЗПП поради ниската фактическа
и правна сложност на делото в минимален размер от 100 лв.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „.....” ЕАД, с ЕИК: ..... със съдебен адрес: гр.......
срещу С.О., с Булстат: ...., с адрес: гр. ....., иск с основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 284,32 лв., представляващи регресна претенция за платено
застрахователно обезщетение /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/ за причинени
вреди на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № СА 3507 TX въз основа на застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 15.10.2020г. на
пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена шахта на пътното
платно на ул. „Люлин планина“ в гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, с ЕИК: ..... със съдебен адрес: гр....... ДА ЗАПЛАТИ на
С.О., с Булстат: ...., с адрес: гр. ..... на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4