Определение по в. ч. гр. дело №1821/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3142
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501821
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….10.2019 год., гр. Варна

                                                                                       

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН  ИВАНОВ

                                                  МАЯ НЕДКОВА

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. д. № 1821 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е образувано по частна жалба на М.А.Д. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу определение от 15.03.2019 год., постановено по гр. дело № 244/2018 год. на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение № 104/09.01.2019 год. по гр. дело № 244/2018 год. на РС-Варна и произнасяне по искането на М.А.Д. (ищец по предявения против Г. и Т. Червенкови, двамата от гр. Варна,  отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот) за отмяна на к. н. а. за собственост № 3, том 3, рег. № 4045, дело  № 393/1999 год. на нотариус № 196 с район на действие района на РС-Варна.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Жалбоподателят счита, че молбата му за допълване на първоинстанционното решение не е недопустима и съдът дължи нарочен диспозитив по искането му за отмяна на к. н. а. за собственост № 3, том 3, рег. № 4045, дело  № 393/1999           год. на нотариус № 196 с район на действие района на РС-Варна, независимо дали искането е основателно или не.

           Настоява за отмяна на определението и за връщане на делото на РС-Варна с указания да допълни решението си.

           Насрещните страни Г. и Т. Червенкови, двамата от гр. Варна,  не са подали отговор на жалбата.

           Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

        Производството по гр. дело № 244/2018 год. е образувано по предявен от М.А.Д. против Г. и Т. Червенкови, двамата от гр. Варна, отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот – новообразуван поземлен имот с пл. № 501.715 по ПНИ на местност  Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед община Аксаково, Варненска област.

           В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал да се отмени и к. н. а. № 3, том 3, рег. № 4045, дело  № 393/1999 год. на нотариус № 196 с район на действие района на РС-Варна, легитимиращ ответниците като собственици на процесния поземлен имот.

          С първоинстанционното решение предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот е уважен. В решението съдът е посочил, че не дължи произнасяне по искането за отмяна на к. н. а. № № 3, том 3, рег. № 4045, дело  № 393/1999 год. на нотариус № 196 с район на действие района на РС-Варна.

           С молба от 13.02.2019 год. ищецът е поискал допълване на решението и произнасяне по искането му за отмяна на цитирания констативен нотариален акт за собственост.

           С обжалваното определение съдът е счел, че решението не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК, при което и молбата е недопустима и я е оставил без разглеждане.

           Определението е правилно.

           Допълнително решение се постановява тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е., когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, заявен с иска. Под „искане“ по смисъла на чл. 250 ГПК се има предвид надлежно предявен иск – чл. 124 от ГПК, с който съдът е сезиран.

           Отмяната на к. н. а за собственост на имот (чл. 537, ал. 2 ГПК) е законна последица от уважаването на ревандикационен иск или на положителен установителен иск за собственост, в случаите, в които ответникът против когото искът е уважен, се е снабдил с к. н. а., формално легитимиращ го като собственик на същия този имот. Отмяната на к. н. а. е законна последица и от уважаване на иск за делба в хипотезите, при които един или няколко съделители са се снабдили с к. н. а. на делбения имот, легитимиращ ги като собственици на имота с права в по-голям обем от действително притежаваните.

           В горните случаи съдът служебно, без да е отправено нарочно искане, отменя изцяло или отчасти, констативния нотариален акт.

           При уважаване на предявен отрицателен установителен иск к. н. а. не подлежи на отмяна, тъй като с решението не се признават със сила на пресъдено нещо права на друго лице, различно от посоченото в акта.

            В случая отправеното от ищеца искане в първото по делото открито съдебно заседание за отмяна на к. н. а. не съставлява искане по смисъла на чл. 250 ГПК, т. е. не е част от спорния предмет.

           При това положение първоинстанционното решение не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК. Непълнотата на решението, чието допълване се иска, е специфична процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, защото при липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена до съда молба – в този смисъл е съдебната практика /Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011 год., Първо г. о.; Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год., Първо г. о. и др./, както и правната доктрина /Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр. 518/. 

           От горното се налага извода, че първоинстанционното решение не е непълно, молбата за допълването му е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от първоинстанционния съд.

           В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.А.Д. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу определение от 15.03.2019 год., постановено по гр. дело № 244/2018 год. на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от М.А.Д. *** молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение № 104/09.01.2019 год. по гр. дело № 244/2018 год. на РС-Варна и произнасяне по искането му за отмяна на к. н. а. за собственост № 3, том 3, рег. № 4045, дело  № 393/1999 год. на нотариус № 196 с район на действие района на РС-Варна.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

Председател:

 

 

   Членове:1.     

 

 

                 2.