№ 19411
гр. София, 02.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110120458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на Фирма срещу Е.П.Р. и Б. П. Р..
Постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК, както и искане за спиране,
на принудителното изпълнение на заповед от 10.05.2022 г., постановена по
реда на чл. 417 от ГПК по делото. Посочва се, че поради наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит длъжниците били надплатили
сумата от 75506.92 лв., поради което били предявили иск по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД и била образувано гр. д. № 1820/2022 г. по описа на СГС. Посочва се, че
при уважаване на предявения иск задълженията им с голяма вероятност щели
да се окажат погасени и надплатени. Наред с искането за спиране на
изпълнението се прави искане и за спиране на делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличието на друго производство, а именно гр. д. №
1820/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или искането за спиране да бъде
подкрепено с убедителни писмени, че: вземането не се дължи, вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за
1
изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, поради
което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на
издадената заповед. В случая длъжникът не е представил надлежно
обезпечение в полза на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В случая длъжника обосновава своето искане на предвидените хипотези
в чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Настоящият състав намира, че искането за
спиране не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, от които да се
направи извод за наличието на предпоставките предвидени по т. 1, 2, т. 3 в чл.
420, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай от страна на длъжниците не са
ангажирани конкретни доказателства за недължимост на вземането. На
следващо място, не са посочени никакви конкретни твърдения защо
длъжниците считат, че неправилно е определен размерът на вземането. След
извършена проверка на всички документи по делото, съдът констатира, че
към настоящия етап в производство не може да се направи извод за наличие
на неравноправни клаузи в договора. Относно възражението на длъжниците,
че размерът на вземането по договора е неправилно изчислен, съдът намира,
че същото не е подкрепено с доказателства, а заповедният съд е ограничен в
преценката си относно събрания по делото доказателствен материал, от който
не може да се направи извод към настоящия момент за наличие на
неправилно изчисление. Следва да бъде посочено, че обстоятелството дали
длъжниците са надплатили суми по процесния кредит се явява спорно и
именно затова е подадена и исковата молба, по която е образувано именно гр.
д. № 1820/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
С оглед на изложеното, искането на длъжниците за спиране на
принудителното изпълнение на издадената заповед е неоснователно.
По отношение на искането за спиране на производството по чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство поради наличие на
друго такова, а именно гр. д. № 1820/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав,
съдът намира следното: Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и
по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права
или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като
2
съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между делата, която
има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която
винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае
допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценките на съда по двете дела, като за
наличието на обуславящо дело е без значение какъв е видът му /гражданско,
административно, наказателно дело/. Без значение е кога е заведено
обуславящото дело, като е допустимо това да е станало след завеждане на
обусловеното дело. Критерият е дали решението по другото дело би
формирало сила на пресъдено нещо, обвързваща съда при преценката на
обуславящите факти. По настоящото дело е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, по което съдът е издал заповед по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 10.05.2022 г. Настоящият състав намира, че в случая не
е налице основанието за спиране на настоящото производство по чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК. Целта за заповедното производство е издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, което вече е сторено по настоящото
производство, поради което се явява безпредметно спирането на
производството на исканото основание, доколкото по делото е постановен акт
по същество. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че в случая е
налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжниците Е.П.Р. и Б. П. Р. за спиране на
основание чл. 420 от ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 10.05.2022 г.
по ч. гр.д. № 20458/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Е.П.Р. и Б. П. Р. за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението в частта, в която е отхвърлено искането по за спиране на
основание чл. 420 от ГПК изпълнението на заповед за изпълнение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
3
получаване на препис от страните, в останалата си част определението е
окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4