О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1509 31.07.2018 г.
град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1. Пламена Върбанова
1.Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1097 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 10479 от 13.03.2018г. от адв.Иванка И.И.СинигероваС.С.
като пълномощник на Анна А.А.А.А.А.А.А.А.А.Каролина
К.К.К.К.ЧихошЧ.Ч.Ч.Ч.Ч.Ч.Ч.Ч.Ч.Ч.,
гражданин на Република Полша, родена на 03.07.1975******
г. в гр.Варшава, Република Полша, съдебен адрес: гр.Бургас, ул. "Цар
Симеон I" №
102, ет. 1, ап. 2******, срещу решение № 309/26.02.2018 г., поправено с решение №
1081/28.05.2018г. по гр.д.
№ 3691/2017 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд е признал за установено, на основание чл. 23, ал. 1 СК, по отношение на Анна
Каролина Чихош, че следните движими вещи, придобити по време на брака са
лична собственост на съпруга Жан-Люк Ж.Ж.Ж.Марк М.М.М.ЛамушЛ.Л.Л.,
гражданин на Република Франция, роден на 20.05.1965***
г. в гр.Тунис, Република Тунис, с адрес в с.Росен общ.Созопол обл.Бургаска, а
именно следните леки автомобили:
1/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Тойота, модел HDJ100, рама № JT111TJA008001522, закупен на 14.12.2009 г. в гр. Сейс, Република Франция, с регистрация на територията на РБългария с рег. № А 31-90 НА;
2/ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка JAGUAR, версия: QEVMAE24A01, рама № SAJJGAED4AR016380, двигател № 97052105032122221, цвят - черен металик, с дата на първа регистрация - 15.01.1998 г., регистриран на територията на РБългария на 16.09.2015 г. с рег. № А 71-42 МС;
3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка MERCEDES, версия 107042, рама № WDB10704212017646, двигател - без номер, цвят - бял, с дата на първа регистрация - 08.09.1983 г., регистриран на територията на РБългария на 27.05.2014 г. с рег.№ А 52-84 ММ и
4/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка LANCIA, версия: 828 BF17, рама № ZLA828BF000949308, двигател № 828В70000471605, цвят - бежов металик, с дата на първа регистрация - 29.05.2984 г., регистриран на територията на РБългария на 09.09.2016 г. с рег.№ А 07-61 ММ.
Отхвърлил е иска, предявен от Анна Каролина Чихош срещу Жан-Люк Марк Ламуш за делба на посочените вещи ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Тойота, модел HDJ100, ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка JAGUAR, ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка MERCEDES и ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка LANCIA.
Във въззивната жалба пред настоящия съд, ищцата
- въззивник излага аргументи за порочност на обжалвания акт като го намира за
неправилен и незаконосъобразен. Счита, че приложимо е френското
законодателство, тъй като бракът между страните е сключен във Франция, където е
било обичайното им местопребиваване и където са придобити вещите. Излага
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал доказателствата като
счита, че липсват такива, които да установят, че МПС са придобити именно с
лични средства на ответника като за установяване на трансформация на лично
имущество не е достатъчно да се установи наличие на лични парични средства, а
да се докаже, че са вложени за покупка именно на това имущество. Твърди, че личните
си средства ответникът е внесъл в личен спестовен влог и за закупуване на други
11 автомобила. Изразява становище, че липсват доказателства процесните
автомобили са закупени с лични средства на ответника като автомобилът
„Мерцедес“ твърди, че е закупен на 09.01.2007г. – преди продажбата на негово лично
имущество, лекият автомобил „Тойота“ - придобит на 14.12.2009г. на стойност
23000 евро, от които 21000 евро се приспадат от предаване на лек автомобил
„Порше Кайен“, придобит на името на въззивницата и 2000 евро са реално
доплатени като фактурата е издадена на името на Чихош, която е извършила
плащане, лекият автомобил „Ланчия“ се твърди, че е придобит на 11.01.2014г.
като сочи липса на доказателства за придобивната му стойност, относно лекият
автомобил „Ягуар“ - закупен на 05.07.2015г. твърди, че не се установява
продажната му цена. Подчертава се, че ответникът
не е провел успешно доказване на претенцията за трансформация на лично
имущество, както и че между периода на продажба на имотите и закупуване на
леките автомобили е изминал дълъг период от време, а за закупуване на автомобил
„Мерцедес“ ответникът не е разполагал с лични средства. Акцентира, че не е
установена придобивната стойност на автомобилите. Счита, че твърденията за
липса на принос на въззивницата са останали недоказани, тъй като съпрузите са с
адресна регистрация във Варшава, където е адреса на въззивницата, и двамата
съпрузи нямат регистрирана работа, твърди, че въззивницата разполага с парични
средства и посочва в подкрепа обстоятелството, че наредила превод на сумата от
продажбата на семейното жилище, както и че полагала грижи за домакинството.
Излага се становище, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и моли да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли насрещния иск за
трансформация на лично имущество и да се допусне делба на процесните МПС при
равни квоти на страните.
С въззивната жлба са направени доказателствени
искания:
- за допускане до разпит на свидетели като се
сочи, че пред първа инстанция жалбоподателката била в невъзможност да ангажира
такива, тъй като семейството живеело преимуществено във Франция и Полша – с тях
ще установява съвместен принос на ищцата
- искане за допускане на писмени доказателства –
документи на френски език за извършвани ремонти на лек автомобил „Тойота“ като
се сочи, че пред първа инстанция ищцата не била във възможност да ги представи,
тъй като били съхранявани в гр. Варшава и едва при посещение по време на
Коледно-новогодишните празници ищцата ги открила .
- да се приеме разписка за деклариране на
продажба от 14.12.2009г. за лек автомобил с рег. №AG-292-SH, съгласно която автомобилът e продаден от Анна Чихош на „Саара 13“ и срещу доплащане от 2000 евро е
закупен лек автомобил „Тойота“.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемия Жан-Люк
Марк Ламуш, гражданин на Република Франция е подал отговор на въззивната жалба,
с който изразява становище, че същата е недопустима и неоснователна, а решението
на РС Бургас е правилно и моли да бъде оставено в сила. Счита, че въззивната
жалба е недопустима, защото е подадена от адвокат, който не е страна по делото.
Изразява становище, че правилно РС Бургас е
определил за приложимо българското право, тъй като страните имат общо семейно
жилище в България – село Росен. Сочи, че френското законодателство предвижда
случаи, в които вещи придобити по време на брак остават лична собственост на
съпрузите както и намира за преклудирано възражението относно приложимото право.
Оспорва твърденето, че са закупени още 11 автомобила, различни от процесните, а
сочи, че по време на брака са закупени общо 11 автомобила. Противопоставя се на
твърдението, че към момента на закупуване на лекия автомобил „Мерцедес“
ответникът не разполагал с лични средства, тъй като отдавал имоти под наем,
както и разполагал с лични спестявания от работа като преподавател, а въззивницата
никога не е работила и не разполага с доходи. Намира, че от събраните
доказателства се установява, че само ответникът разполага с парични средства и
затова първоинстанциония съд правилно приел, че процесните автомобили са
закупени от него с лични средства, а ищцата не е доказала принос за
придобиването им. Сочи, че относно автомобила „Тойота“ въззивницата въвежда
нови обстоятелства пред въззивна инстанция, които счита за недопустими. Въпреки
това твърди, че автомобилът е закупен в рамките на замяна с друг автомобил с
допълнително доплащане на цена, но сочи, че замененият автомобил също е закупен
от въззиваемия, както и доплатената цена е с негови лични средства. Противопоставя
се на искането за допускане на гласни доказателства пред въззивна инстанция,
както и за допускане на писмени доказателства, като намира същите за
преклудирани. Намира, че изводите на РС
Бургас са правилни и законосъобразни и се претендира потвърждаване на решението
и осъждане на въззивницата да заплати сторените в производството разноски.
Към отговора на въззивна жалба се представя
Решение на РС Бургас по гр.д. № 2762/2017г. по описа на РС Бургас, заедно със
заповед на осн. чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Препис от обжалвания първоинстанционен акт е
връчен на въззивника на 27.02.2018г. като въззивната жалба е подадена на 13.03.2018г.,
поради което настоящият състав намира, че същата е подадена в срок. Съдът
замира за неоснователни възраженията в отговора на въззивна жалба относно
нейната недопустимост, тъй като е подадена от процесуалния представител и той
взема становище по същество. Не са налице пречки едно лице – адвокат да
представлява друго лице като съгласно разпоредбата чл. 25 ал. 1 ЗА адвокатът
представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Пълномощното на
процесуалния представител на въззивницата се намира на л. 17 от
първоинстанционното производство като съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД последиците
от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания. В случая решението е обжалвано от процесуалния представител,
но в качеството на пълномощник на Анна Чихош. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна - Анна Чихош чрез неин пълномощник, която има правен интерес от
обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
съобразена е с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 от ГПК, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Относно направените от
въззивника доказателствени искания съдът намира, че следва да се оставят без
уважение. С разпоредбата на чл. 266 от ГПК е въведен ограничен въззив, при
който допускането на доказателства се ограничава с оглед предвидени в закона
изисквания и страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Единствената възможност да се твърдят нови
обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства е само ако страната не
е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата или да се
твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, обстоятелства, които са от
значение за делото, като посочат и представят доказателства за тях. В случая,
съдебният състав намира, че въззивникът не сочи доказателства за наличие на обстоятелства,
които са възникнали след датата на приключване на първоинстанционното
производство нито се ангажират доказателства за установяване на нововъзникнали
обстоятелства. Твърди се, че пред първа инстанция Анна Чихош е възпрепятствана
да ангажира гласни доказателства, поради обстоятелството, че семейството
преимуществено живеело във Франция и Полша, но не се сочат доказателства в тази
насока, нито за това, че пред настоящата инстанция това обстоятелство се е
променило, не се обосновава извинителна причина, поради която не е било
поискано събиране на доказателството пред първа инстанция. Съдът намира, че
твърдението за откриване за първи път на фактури за ремонт по време на
коледно-новогодишните празници също не е подкрепено с доказателства, от които
да може да се направи извод, че действително ищцата е била препятствана да
открие документите пред първа инстанция и да ги представи. Само по себе си
твърдението за наличие на новооткрито обстоятелство не може да обоснове
допускането му пред въззивна инстанция, при липса на доказателства, които да го
подкрепят. В същия смисъл съдът намира за недопустимо и доказателственото
искане да бъде приета като доказателство
разписка за деклариране на
продажба от 14.12.2009г. за лек автомобил с рег. №AG-292-SH, съгласно която автомобилът e продаден от Анна Чихош на „Саара 13“ и
срещу доплащане е закупен лек автомобил „Тойота“ – този документ е с дата,
предхождаща приключването на първоинстанционното производство, а въззивника не представя
доказателства за причината, поради която същият документ не е бил представен
пред първа инстанция. В същото време страните не спорят, че замяната на лекия
автомобил е била осъществена. Във въззивната жалба не се твърдят и допуснати от
РС Бургас процесуални нарушения, в резултат от които поискани от страната
доказателства не са приети.
По посочените съображения, настоящият съдебен състав оставя без уважение искането на въззивницата за събиране на доказателства: 12 броя данъчни фактури за извършен ремонт, разписка за деклариране на продажба от 14.12.2009г. за лек автомобил с рег. №AG-292-SH и допускане на гласни доказателствени средства.
Относно посоченото в отговора на въззивна
жалба и приложено към нея Решение № 979/10.07.2017г. по гр.д. 2762/2017г. по
описа на РС Бургас заедно със заповед по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН съдът намира, че
същото също не е новоузнато или новъзникнало обстоятелство. Освен посоченото,
настоящият съдебен състав преценява искането като неотносимо към правния спор,
тъй като не установява правнорелевантни факти от предмета на делото. Ето защо, това
доказателствено искане се преценява като недопустимо и неотносимо и го оставя
без уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 10479 от 13.03.2018г. от
Анна
Каролина Чихош, гражданин на Република Полша, родена на 03.07.1975 г. в
гр.Варшава, Република Полша, чрез адв. Иванка Синигерова, БАК, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. "Цар Симеон I"
№ 102, ет. 1, ап. 2, срещу решение
№ 309/26.02.2018 г., поправено с решение № 1081/28.05.2018г. по гр.д. №
3691/2017 г. по описа на Районен съд Бургас.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 1097/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 10.10.2018 г. от 10,00 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба доказателствени искания за събиране на
доказателства: 12 броя данъчни фактури за извършен ремонт, разписка за
деклариране на продажба от 14.12.2009г. за лек автомобил с рег. №AG-292-SH и
допускане на гласни доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с отговора на въззивната жалба
доказателствени искания за приемане на писмени доказателства - Решение №
979/10.07.2017г. по гр.д. 2762/2017г. по описа на РС Бургас заедно със заповед
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.