Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1366
гр.
Варна, 07.04.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря
А.Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №14172 по
описа за 2015 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***.
К. №*, чрез процесуален представител – адв. Ар.С., срещу П.К.П., ЕГН ********** с
адрес ***, осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 7700лв., заплатена от ищеца на
ответника на отпаднало основание, а именно по договор за правна помощ, сключен
между страните през 2011г., който е бил прекратен чрез оттегляне на
пълномощията, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.11.2015г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцата се обърнала за консултация към
ответницата в качеството й на адвокат. Предоставила й документи по отношение на
водени дела за собственост. Сключили договор за правна помощ, съгласно който
ответницата трябвало да заведе дело за делба на имот, който ищцата притежавала
в съсобственост с други лица. По договора за правна помощ ищцата предоставила
на ответницата процесната сума, както следва: на
07.06.2011г. 2000лв. за съдебни разноски; на 28.06.2011г. 4000лв., от които
2000лв. за съдебни разноски и 2000лв. адвокатски хонорар; на 13.09.2011г.
1400лв. за съдебни разноски; на 16.02.2012г. още 300лв. за хонорар. До края на
2011г. делото за делба не било заведено. При справка ищцата установила, че на
16.03.2012г. е заведено дело за делба под №*г. на ВРС, XVIII с-в. Други юристи
посъветвали ищцата, че положителен резултат за нея от делбата не би имало. След
като установила, че делото е оставяно без движение няколко пъти, ищцата заявила
по делото оттегляне на пълномощията от ответницата и впоследствие се отказала
от иска. Поради неизпълнението на ответницата по договора, М.В. прекратила
договора за правна помощ и поискала възстановяване на заплатените суми.
Ответницата в разговори обещала да възстанови част от сумата, но до подаване на
исковата молба това не било сторено. Моли се за уважаване на предявения иск по
тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения
иск. В отговор на възраженията на ответницата, направени в първото съдебно
заседание, ищцата сочи, че М.В. е действала чрез пълномощника си – съпруга си К.В. Оспорва да е налице дублиране на сумите. В хода на устните състезания
счита, че по делото е установена възникнала между страните облигационна връзка,
която по-късно е отпаднала, поради което ищцата е обедняла със сумата от
7700лв. Сочи и че не се касае за периодични задължения, поради което приложима
е петгодишна погасителна давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П.К.П. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба. В първо съдебно заседание ответницата депозира молба-становище,
като счита, че не е налице активна процесуална легитимация за ищцата М.Н.В., тъй
като договорите са сключени с трето лице – К.М.К., различно от ищцата, поради което счита, че производството по делото
следва да бъде прекратено. Ако съдът прецени, че е налице активна процесуална
легитимация, то се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията, като се счита, че е приложима е разпоредбата на чл. 111, б. „б“
от ЗЗД. Твърди се, че част от сумите се дублират, като сумата от 2000лв от
28.06.2011г. е вписана както в договора за правна помощ, така и в пълномощното
и ответникът счита, че така се създава привидност за дължимост
на два пъти по 2000лв., което не отговаря на фактическото положение. Моли се с
оглед на това да бъде прекратено производство. В условията на евентуалност се
моли да бъдат отхвърлени предявените искове като погасени по давност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Прието като доказателство по
делото е пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.05.2010г. от М.Н.В.
към К.М.В., с
което ищцата е упълномощила посоченото лице да я представлява пред всички
административни органи и съдилища във връзка със собствеността й върху
недвижими имоти, да завежда от нейно име дела, включително такива за съдебна
делба, като преупълномощава и адвокати с правата по
пълномощното /л.11/.
Приобщен по делото е Договор за
правна помощ от *г., сключен между П.П. и К.В. за
„дело“. Налице е отбелязване на гърба на документа, че на 07.06.2011г. адв. П. е получила сумата от 2000лв. за съдебни разноски
/л.5/.
Приет е и договор за правна помощ
от 28.06. 2011г., сключен между П.П. и К. В. за
„дело“, с договорено възнаграждение в общ размер от 3322лв., с отбелязвания, че
адв. П. е получила следните суми: на 28.06.2011г.
първа вноска от договорено възнаграждение от 2000лв.; на 28.06.2011г. сумата от
1000лв. за съд. разноски и 1000лв. за адв.
хонорар; на 13.09.2011г. сумата от
1400лв. за съд. разноски; на 16.02.2012г. сумата от 300лв. за адв. хонорар /л.6/.
Представен е от ищеца и приет и
договор за правна защита и съдействие от 20.07.2011г. между М.В. и адв. П.П., в който е посочено
договорено възнаграждение от 1000лв. /л.7/.
С решение от 28.04.2014г. на Дисциплинарен съд при Варненска адвокатска
колегия адв. П. е призната за виновна в уронване
престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и
морал, като й е наложено наказание лишаване от право да упражнява адвокатска
професия за срок от 18 месеца. Наложена е и глоба /л.8 и 9/.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения
иск, в тежест на ищеца по делото е
да установи предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на даденото, като в случая докаже, че между страните е бил сключен
договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който ищецът е престирал сумата от 7700лв. на ответника; точно изпълнение
на задълженията си по договора и прекратяване на същия чрез оттегляне на
пълномощията поради неизпълнението на ответницата, с което е отпаднало
основанието за дължимост на процесната
сума.
В тежест на ответника е да докаже връщане на претендираната сума, или направените правоизключващи,
правонамаляващи и правопогасяващи
възражения.
От ангажираните по делото и
неоспорени писмени доказателства се установява възникването между страните на
облигационна връзка по договор за правна помощ, съобразно посоченото в исковата
молба. Не са оспорени в процеса фактическите твърдения на ищеца, че договорът е
прекратен чрез оттегляне на пълномощията от клиента поради неизпълнение
задълженията на адвоката. Последното се установява и от представеното решение
на дисцилинарния орган. Съдът намира, че от обективираните в договорите за правна защита разписки
безспорно се установява, че ищецът е предал на ответника по договора сума в общ
размер от 7700лв., чиято дължимост е отпаднала с
оттеглянето на пълномощията и при липса на изпълнение на задълженията на
адвоката, поради което се дължи връщането й.
По отношение направените от
ответницата възражения в писмена молба в първото съдебно заседание, на първо
място следва да се посочи, че за същите е настъпила процесуална преклузия към момента на депозиране на молбата, тъй като
съобразно чл.133 ГПК, когато в срока за отговор на исковата молба ответникът не
направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая последното
не е налице, поради което възраженията след срока по чл.131 ГПК са
несвоевременни. За пълнота следва да се посочи, че е видно от приетото по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, че в отношенията с адв. П., М.В. е била представлявана от пълномощника си К.В. Наред с това е видно, че в договора за правна помощ от кочан е
посочен като клиент именно М.В., като не се спори и че адв.
П. е следвало по дело да осъществи защита на правата именно на М.В., която е
била и страна по заведеното дело. Сумите са предадени от името на М.В.,
респективно от нейния патримониум. Всичко изложено
обуславя наличието на материалноправна легитимация у
ищцата да претендира връщане на даденото.
Съдът не споделя и наведеното
възражение досежно размера на получените от адв. П. суми. За всяка от гореописаните суми е налице
неоспорена и подписана от ответницата разписка, която установява получаването
им от адвоката.
Възражението на ответницата за
изтекла погасителна давност за вземанията не следва да бъде обсъждано съобразно
дадените задължителни указания с т.4 от ТР 1/09.12.2013г. ОСГТК на ВКС, тъй
като е несвоевременно направено след изтичане на срока за отговор на исковата
молба.
Така мотивиран, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и следва изцяло да бъде
уважен, като съобразно отправеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.11.2015г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора,
направеното своевременно искане и представените доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер от 1111.08лв., от които 311.08лв.
заплатена държавна такса и 800лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***. К. №* сумата от 7700лв. /седем
хиляди и седемстотин лева/, заплатена от ищеца на ответника на отпаднало
основание, а именно по договор за правна помощ, сключен между страните през
2011г., който е бил прекратен чрез оттегляне на пълномощията, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2015г.,
до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 55 ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***. К. №* сумата от 1111.08лв.
/хиляда сто и единадесет лева и осем стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: