Определение по дело №163/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 231/15.12.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 1050/2011 год., К. Р. С. е признал подсъдимия Д. В. Б. от Г. за виновен в това, че на 15.06.2011 год. в землището на Г., на пътя от с.Б. за с.В., чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ф. Т.” с peг. № *, отнел чужда движима вещ - част от парапет на мост с размери 6/0.7 метра, на стойност 139.25 лв., от владението на Н. В. от Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195 ал. 1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. С присъдата е осъдил подс.Б. да заплати по сметка на РС – К. направените по делото разноски, в размер на 70 лв., както и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

От така постановената присъда е останал недоволен подс.Д. В. Б. от Г., който я обжалва чрез защитника си, като твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се прави искане присъдата да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК. В съдебно заседание подс.Б., редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена, като развива съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в непосочване в диспозитива на обвинителния акт чия собственост е превозното средство, чрез използването на което е осъществено деянието и дало основание за квалифицирането му по чл.195 ал.1 т.4 от НК; както и не ставало ясно чия собственост е парапетът, нито кое е длъжностното лице, от чието владение е отнета инкриминираната вещ. Счита, че присъдата е постановена изключително въз основа на косвени доказателства, които не са убедителни такива, върху които следва да се основава една осъдителна присъда.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Б. обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. В. Б. е роден на 10.12.1962 год. в гр.М., като постоянно живее в Г.. Има завършено висше образование, женен е, не работи постоянно, а извършва инцидентни превози на строителни материали, дървен материал и др. срещу възнаграждение. Не е осъждан, баща е на пет деца, три от които пълнолетни, и две - малолетни. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 15.06.2011 год. преди обяд подсъдимият Д. Б. пътувал сам като водач с товарен автомобил марка „Ф. Т.” с рег.№*, собственост на сина му В. Б., от Г. за с.В., за да си потърси работа, свързана с превоз на дърва от сечище за дърва, за което бил чул, че се намира около с.В.. Около обяд на посочената дата подсъдимият се движел в посока от с.Б. за с.В., когато стигнал до мост, намиращ се на пътя между двете села. От дясната страна в началото на самия мост видял паднала на земята част от парапета, представляваща метална конструкция с дължина 6 метра и ширина 0.7 метра, която подсъдимият Б. решил да вземе, тъй като счел, че може да му свърши някаква работа. За целта спрял в дясната част на самия мост и слязъл от автомобила. Тъй като парапетът бил с голяма дължина, той го разделил на две части от по три метра, като приложил сила в областта на заварката и след като го прегънал, той се счупил. Подсъдимият натоварил образувалите се две части от парапета в откритата каросерия на управлявания от него товарен автомобил. По същото време по пътя от с.Б. към с.В. се движел лек автомобил марка „О. В.”, управляван от св. С. С., в който пътували още и св.М. Н., който седял на предната дясна седалка, и св.Е. Н., която седяла отзад. И тримата свидетели видели спрелия товарен автомобил, водачът на който, след като ги забелязал, веднага се качил в автомобила и потеглил. След моста товарният автомобил, управляван от подс.Б., отбил от главния път и се насочил по черен път, който бил на по- ниско ниво от нивото от шосето, по което се движел автомобила на свидетелите, поради което минавайки покрай отбивката, св.С. успял õа види в откритата каросерия намиращия се там метален парапет от моста, във формата на решетка. Св.С. споделил с другите пътници в автомобила за видяното от него, след което набрал спешен номер 112 по мобилния си телефон, но тъй като нямало обхват, успял да подаде сигнал след около 5- 6 минути, като при подадения сигнал посочил част от регистрационния номер на товарния автомобил, която бил видял и запомнил. По повод подадения сигнал полицейските служители - свидетелите Р. и Д., които били на работа този ден в състава на автопатрул, били изпратени от оперативния дежурен по пътя от с.Б. за с.С. да издирват бял товарен автомобил с подадени цифри от регистрационния му номер. Около 13.00 часа свидетелите Р. и Д. се отправили с полицейски автомобил в указаната посока, като в близост до К. з. се разминали с автомобила, който издирвали. Свидетелите предприели маневра завиване в обратна посока и след като настигнали товарния автомобил, го спрели. Свидетелите Р. и Д. установили, че автомобила е управляван от подсъдимия Б., който бил сам. Свидетелите видели също, че в откритата каросерия на товарната кола се намирали две метални парчета от парапет, които изцяло заемали пространството там. Попитали подсъдимия Б. откъде са парчетата от парапет, при което последният им отговорил, че ги бил взел от гр.А., без да обясни от кого. За констатираното полицаите докладвали на оперативния дежурен, който им разпоредил да отведат подсъдимия в полицейското управление в Г. за извършване на по - нататъшни действия. Същият ден, в 16.00 часа било извършено претърсване и изземване от управлявания от подсъдимия автомобил „Ф. Т.” с рег.№ *, в каросерията на който били намерени и иззети два броя силно корозирали метални конструкции, оформени като парапет, с дължина около 3.5 метра всяка, като и на двете от едната страна личали следи от прясно чупене на метала. В съставения за посоченото процесуално-следствено действие протокол подс.Б. били вписани дадените от подсъдимия обяснения за намерените вещи – че същите са негови и ги получил от едно лице. Извършеното процесуално-следствено действие по претърсване и изземване от товарния автомобил „Ф. Т.” с рег.№ *, управляван от подс.Б., бил одобрен по реда на чл.161 ал.2 от НПК с разпореждане от 16.06.2011 год. на съдия от К. Р. С. по Ч.н.дело № 694/2011 год. по описа на същия съд.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, инкриминираните вещи – два броя метални конструкции / част от парапет за мост/ са с дължина от по 3 метра и височина от по 0.70 метра всяка, а стойността им възлиза общо на сумата от 139.25 лв.

От писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство трасологическа експертиза се установява, че металните конструкции, иззети на 15.06.2011 год. по ДП № 411/2011 год. по описа на РУ „Полиция” – гр. К., и предпазен парапет на мост между селата Б. и В., са представлявали едно цяло.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Б., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, което съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели С.С., М.Н. Е.Н., И.Р., Т.Д. и Н.В., на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице В.Д. по извършената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза и показанията му, дадени при първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Г.Г. по извършената на досъдебното производство трасологическа експертиза и показанията му, дадени при първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите С.С., М.Н. Е.Н., И.Р., Т.Д. и Н.В., разпитани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подс.Б. в частите им относно установените от свидетелските показания факти и обстоятелства, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло. В тази връзка следва да се посочи, че изложеното пред настоящата инстанция оплакваÝе от защитника на подсъдимия – че присъдата била постановена изцяло въз основа на косвени доказателства, е неоснователно. Това е така, тъй като от съвкупността от преки и косвени доказателства, включително и от обясненията на подс.Б., се установява по несъмнен начин, че на инкриминираните дата, време и място – около обяд на 15.06.2011 год., подсъдимият се движел с управлявания от него товарен автомобил „Ф.Т.” с рег.№ *, собственост на сина му – В. Б., по пътя от с.Б. към с.В., като в началото на намиращ се на същия път мост подсъдимия видял паднало /изкъртено/ парче от парапета на моста, което решил да вземе, и след като го пречупил на два парчета, го натоварил в каросерията на товарния автомобил, след което потеглил към Г.. Впрочем, тези факти не се оспорват и от самия подсъдим с обясненията му, поради което по несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК – на 15.06.2011 год. в землището на Г., на пътя от с.Б. за с.В., чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ф.Т.” с peг. № *, отнел чужда движима вещ - част от парапет на мост с размери 6/0.7 метра, на стойност 139.25 лв., собственост на Община К., от владението на съответното длъжностно лице, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, посочил е кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като е изложил подробни съображения си в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимия на чужда движима вещ /част от парапет на мост/, собственост на Община К., от владението на съответното длъжностно лице, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство – за извършване на кражбата, чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ф.Т.”, без което осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено, с оглед размерите и теглото на отнетата вещ.

От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил при форма на вината: пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – същият несъмнено е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, без съгласието на владелеца/собственика й, и установява своя трайна фактическа власт върху нея, с намерението да я присвои /като това намерение на подсъдимия се установява от последващите отнемането действия – товаренето й на товарния автомобил и потеглянето за Г./. Подсъдимият Б. е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че кражбата се осъществява чрез използване на моторно превозно средство.

В тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, изложени в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция – че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в непосочване в диспозитива на обвинителния акт чия собственост е превозното средство, чрез използването на което е осъществено деянието и дало основание за квалифицирането му по чл.195 ал.1 т.4 от НК; както и не ставало ясно чия собственост е парапетът, нито кое е длъжностното лице, от чието владение е отнета инкриминираната вещ. На първо място, собствеността върху моторното превозно средство, чрез използването на което е осъществена кражба, не е елемент от състава на престъплението и не е необходимо, още по-малко задължително, това обстоятелство да бъде посочвано въобще в обвинителния акт, а е необходимо и достатъчно само обективно за извършване на кражбата да бъде използвано МПС. Още повече, че на досъдебното производство са събрани писмени доказателства чия собственост е въпросното МПС – товарен автомобил марка „Ф.Т.” с рег. № *, а именно: на сина на подсъдимия Б. – В. Б., като несъмнено това обстоятелство е известно на подсъдимия. На следващо място, без правно значение по отношение на съставомерността на деянието са обстоятелствата чия собственост е отнетата вещ, нито пък кое е конкретното длъжностно лице, от чието владение е отнета вещта. За осъществяване на деянието от обективна страна е необходимо само да е налице прекъсване от дееца на владението на другиго върху чужда /т.е. не собствена на дееца или такава, върху която той самият упражнява фактическата власт, без значение чия собственост или в чие владение е/, движима вещ и установяване на собствена на дееца трайна фактическа власт върху нея; а от субективна страна – деецът да осъзнава това обстоятелство, и то с намерение да я присвои. От друга страна, по делото безспорно е установено, респ. посочено както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт, с който на подсъдимия е предявено обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, че инкриминираната вещ е собственост на Община К., като същата е отнета от владението на съответното длъжностно лице именно при Община К.. Това е така, тъй като е ноторно за съда, че пътят между с.Б. и с.В. е общински път, тъй като е такъв, отворен за обществено ползване, осигуряващ транспортната връзка между посочените села от местно значение и маршрут от общински интерес, отговаря на условията на чл.3 ал.2 от ППЗП, и не е включен в утвърдения от МС списък на републиканските пътища /като няма спор, че не е и частен път, отворен за обществено ползване/. Съгласно чл. 8 ал.3 и ал.5 от ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътната инфраструктура по чл.5 ал.1 от ЗП, в т.ч. и върху пътните съоръжения /част от които са и мостовете - § 1 т.3 от ДРЗП/ и пътните принадлежности, част от които по смисъла на § 1 т.4 от ДРЗП са и предпазните огради, каквато по съществото си е инкриминираният в настоящото производство парапет на мост. Или, безспорно е, че отнетата от подс.Б. част от парапета на моста на пътя между селата Б. и В. е общинска собственост – на Община К., което обстоятелство несъмнено е съзнавано от подсъдимия, с оглед на възрастта му, притежаваното висше образование и нивото на физическо и психическо него развитие.

Неоснователен е доводът на защитата на подсъдимия, направен в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд – че деянието е несъставомерно, тъй като не е осъществено от подсъдимия от субективна страна, с оглед липсата на умисъл за извършване на кражба у подсъдимия. Този довод защитата на подсъдимия обосновава с обясненията му, че парапета бил изкъртен, поради което решил, че е захвърлен, тъй като вече не представлявал парапет, а парче желязо. Обясненията на подсъдимия в посочената част са нелогични и непоследователни, като се опровергават от събраните по делото доказателства, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Същите очертават поведение на подсъдимия Б., което по несъмнен начин установява, че същият е съзнавал, че отнема чужда движима вещ без съгласието на собственика/владелеца й, а не захвърлена и безстопанствена такава. Така, установява се от показанията на свидетелите С., М.Н. Е.Н., Р. и Д., че сутринта на 15.06.2011 год. парапетът на моста е бил в цялост; дори и при приемане на версията на подсъдимия – че парапета е бил изкъртен от кола, а не отчупен от него /както всъщност приемат както първоинстанционният съд, така и настоящата инстанция/, с оглед изложеното по-горе се налага извода, че изкъртването е станало през същия ден, като по частта от парапета, взета от подсъдимия,ясно са личали пресни следи от счупване, което се установява още както от протокола за оглед на местопроизшествие, така и от заключението на трасологическата експертиза, т.е. очевидно парчето от парапета не е било изхвърлено парче желязо; подсъдимият потеглил веднага от моста, където бил спрял, в момента в който видял лек автомобил да го приближава; веднага след като натоварил металния парапет в автомобила си, подсъдимият се насочил към Г., а не продължил към с.В., накъдето бил тръгнал, за да търси работа; както и че на полицаите Р. и Д. подсъдимият обяснил, че парапета бил негов и го бил взел от гр.Ардино, каквото обяснение записал и в протокола за претърсване и изземване, което не отговаря на истиÝата. Или, от изложеното по-горе се налага изводът, че подс.Б. не само е съзнавал, че отнема чужда движима вещ с намерението да я свои, без съгласието на съответното длъжностно лице при Община К., но и искал, пряко целял настъпването на общественоопасните последици, т.е. осъществил е деянието при пряк умисъл, както бе посочено по-горе в мотивите.

При налагане на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства типичната степен на обществена опасност на деянието, чистото съдебно минало на подсъдимия, невисоката степен на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни, ниската стойност на отнетата движима вещ, тежкото му семейно и материално положение, както и частичните му самопризнания, като е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на това, съдът е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е определил наказанието на подсъдимия Б. под минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Решаващият съд е направил извода, че по отношение на подс.Б. са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – наложеното му наказание е по-малко от 3 години „лишаване от свобода”, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и по този начин, без ефективно изтърпяване на наказанието, чрез изолирането на подсъдимия от свойствената му семейна и социална среда. С оглед на това първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наложеното на подс.Б. наказание за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на индивидуализацията на наказанието на подс.Б. са правилни, обосновани и законосъобразни, като се споделят изцяло и от настоящата инстанция. С други думи, наложеното наказание на подсъдимия по вид и размер съответства напълно на характера и тежестта на извършеното престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. наказанието не е явно несправедливо.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 231/15.12.2011 год. по Н.о.х.дело № 1050/2011 год. по описа на К. Р. С..

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.