Присъда по дело №1376/2024 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 37 |
| Дата: | 5 февруари 2025 г. |
| Съдия: | Пламен Димитров Караниколов |
| Дело: | 20243110201376 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 2 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъда по НЧХД № 1376/2024 год. по описа на
Районен съд - Варна, НО, тридесет и седми състав.
Предявена е частна тъжба от Я. С. Д., ЕГН:********** срещу Р. И. Д.,
ЕГН:**********, с обвинение за това, че:
На 05.10.2023 г., в гр. Варна, причинил на Я. С. Д. с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е
граждански иск, предявен от частния тъжител Я. Д. срещу подсъдимия Р. Д.
за заплащане на сумата от 2 900 лева, представляваща обезщетение за
претърпени не имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане.
Частният тъжител, чрез повереник – адвокат В. М., ВАК, поддържа
възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда,
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание. По
отношение на предявения граждански иск моли същият да бъде уважен
изцяло както претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Р. Д., адвокат Д. П., ВАК не приема
описаната в частната тъжба фактическа обстановка за безспорно установена
от събраните доказателства. Сочи, че поради грешното описание на начина на
деянието в тъжбата и множеството противоречия в свидетелските показания
1
на свидетелите водени от ч.т. не може да се направи без съмненен извод за
виновността на подсъдимия. Моли за оправдателна присъда и да бъдат
присъдени направените от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимия Р. Д. дава
подробни обяснения. Твърди, че не се признава за виновен. Моли съда да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2023 г. в гр.Варна, около 18.00 – 18.30 ч. ч.т. Я.Д. заедно със
съпруга си св.Д. Д. се прибирали със семейния си автомобил от работа .
Свидетелят паркирал автомобила, Я. Д. слязла от него и тръгнала към входа на
блока в който живеела. Приближавайки се към входа на блока видяла
подсъдимия Р. Д. да разхожда своето черно-бяло куче, което се „изпикало“ на
ъгъла на блока и след няколко крачки се спряло и клекнало да се „изходи“. Д.
направила забележка на подсъдимия да дръпне кучето за да не се „изходи“
отново там, който и отговорил, че кучето нищо не прави.
Притеснени от образувалия се в резултат от удара оток, тъжителката Я.
Д. и св.Д. Д. се прибрали в домът си. На следващия ден те посетили МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, където Я. Д. била прегледана от съдебен лекар – д-р Д.
и и било издадено Медицинско удостоверение № 1255/23/06.10.2023 , в което
било констатирано наличието на контузия на лявата долночелюстна става,
кръво насядане в областта на лявата ушна мида, които са резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет и отговарят да са получени в указаните време и
начин.
Тъжителката подала и сигнал за случая във Второ РУ при ОД на МВР-
Варна. Била образувана пр. пр. № 14695/2023 г. на ВРП, която след извършена
проверка приключила с Постановление отказ да се образува наказателното
производство от 01.12.2023 г. Прокурорът приел, че се касае за престъпления,
които се преследват по тъжба на пострадалия до съда и разяснил на тъжителя
правото и да подаде такава по съответния ред, което тя и направил на
02.04.2024 г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия, от
показанията на св. Д. Д., както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства по делото- съдебно медицинско удостоверение №
1255/23 г., лист за преглед на пациент издаден на Я. С. Д., Амбулаторен лист
от 01.02.2024 г. на Я. Д., преписка УРИ № 436000-15380/24.10.2023 г. приети
и приобщени от съда .
С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на
св. Д. Д., който е очевидец на инцидента и лично е възприел действията на
подсъдимия. Действително, законът не ограничава свидетелските показания
единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях
да се установяват изявления на други лица. Безспорно обаче в общия случай
показанията на лице, което непосредствено и лично е възприело съответните
събития, са по информативни и убедителни от тези на свидетелите, на които
случилото се е било разказано от другиго. Св.Д. е категорична, че подсъдимия
Д. неочаквано е нападнал пострадалата Д. и нанесъл удар с ръка /шамар/ по
лицето. Посоченият свидетел е съпруг тъжителката и следователно не се явява
незаинтересуван и непредубеден свидетел.
Пред съда подсъдимият дава пространни обяснения. Отрича да е
извършил престъпление по отношение пострадалата Д. и твърди, че не и е
нанесъл удар с ръка /шамар/ по лицето. Принципно обясненията на
подсъдимия представляват годно доказателствено средство съгласно
разпоредбата на чл. 115 НПК. Като устно доказателсвено средство те имат
двояка природа на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения по
предявеното обвинение, подсъдимия има възможност да изрази своето
отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята
дейност, да защити своите права и законни интереси. Последица от
визираното обстоятелство е и правото му да не дава обяснения, както и да
избере момента, в който да депозира такива.
При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства
съдът се основава не само на тяхната последователност и логичност, както и
на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност.
От решаващо значение е съответствието на дадените показания или обяснения
със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото.
В настоящия случай това са съдебно медицинско удостоверение №
3
1255/23 г., лист за преглед на пациент издаден на Я. С. Д., Амбулаторен лист
от 01.02.2024 г. на Я. Д., преписка УРИ № 436000-15380/24.10.2023 г.
Така в заключението на съдебно Медицинското удостоверение №
1255/23/06.10.2023, се посочва, че на 05.10.2023 г. тъжителката Д. е получила
контузия на лявата долно челюстна става, кръвонасядане в областта на лявата
ушна мида.
Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Същите са резултат от удар с или върху твърд тъп
предмет .
Съдът кредитира заключението на СМУ /съдебно медицинско
удостоверение/, тъй като при изготвянето му са съобразени всички налични
данни по случая. В посочените документи са закрепени действителните
находки по лицето на тъжителката, които поради естеството си са
неповлияеми от всякакъв субективизъм. Очевидно е, че на заключенията на
СМУ и на данните от приложените медицински документи, закрепили
обективно констатираните увреждания, причинени на пострадалата Д.,
кореспондират показанията на св. Д.
Твърденията на подсъдимия Р. Д., че тъжителката го е наплюла и
напсувала, са неубедителни и не могат да бъдат счетени за достоверни,
съобразно правилата на формалната логика.
В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия
процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната
действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с
нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г.
на ВКС, ІІІ н.о.). Също така теоретичната възможност увреждането да е
получено при удар с глава, допусната от вещото лице, сама по себе си, не
отговаря на въпроса кой е нанесъл удар и кой е бил ударен.
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена
фактическа обстановка са приобщените по реда на чл. 283 от НПК
медицински документи, установяващи извършен медицински преглед на
пострадалата след деянието.
4
От обективна и субективна страна:
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по
делото се доказа, че подсъдимия Р. И. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна, престъплението, за което е предаден на съд, а именно за
това че на 05.10.2023 г., в гр. Варна, причинил на Я. С. Д. с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, реализирали медико-биологичния признак -
"временно разстройство на здравето, неопасно за живота" - престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, поради което и съдът го призна за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Същият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, съгласно която разпоредба - "Който
причини разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК се
наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация. "
Преди да се посочи индивидуализацията на деянието и наказанието
извършителя на деянието, съдът намира, че следва да посочи, някои общи
въпроси, касаещи този вид престъпление и съучастието като институт,
съотнесени към конкретния казус.
На първо място, в теорията телесната повреда се определя като
противоправно и виновно увреждане здравето на друг човек (разбирано като
конкретно психофизическо и функционално състояние към момента на
деянието) посредством нарушаване на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм. Телесна повреда е също така причиняването на болка или
страдание другиму. Здравето на човека се изразява в телесната цялост и
нормалното функциониране на неговия организъм, на органите и системите
му. Увреждането на здравето може да стане било чрез накърняване
анатомическата цялост на човешкото тяло, било чрез засягане и разстройване
функциите на организма му – и в двата случая ще се касае за причиняване на
телесна повреда, щом тази промяна е предизвикана от другиго. Наличието на
няколко еднакви по характер увреждания не се отразява на правната
квалификация на деянието и не предпоставя извод за осъществяване на
еднородна идеална съвкупност. То има значение единствено за
5
индивидуализация на наказанието /каквато е и настоящата хипотеза/.
При процесната установена лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК-в зависимост от степента на засягане на човешкия организъм в
чл. 130 НК са предвидени две разновидности:
По смисъла на закона разглежданото разстройство на здравето ще е
налице, когато е установено, че са причинени анатомични или функционални
смущения, които съгласно са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се
за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане
на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. По –
конкретно съгласно практиката на ВКС такива са наранявания на кожата,
насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, изгаряния от
полека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба
на съзнанието, контузни рани и много други – така Р. 362-73-I има предвид
разкъсване на кожата със забелване на епидермиса и насиняване с
моравочервен цвят по друга част на тялото; Р. 207-69-І – разкъсване на част от
кожата, което не се обхваща от съставите на чл. 128 и чл. 129 НК; Р. 96-72I -
контузни рани, които причиняват оток и посиняване на бузата; Р. 384-71-І
големите и дълбоки кръвонасядания, резултат на разкъсване на кръвоносни
съдове и подкожни кръвоизливи, тъй като те могат да внесат смущение в
засегнатите органи и да предизвикат временна нетрудоспособност.
В случая, видно от установените за нанеси увреждания на частния
тъжител Я. Д., то безспорно същите попадат под хипотезата на чл. 130, ал. 1
НК- (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който причини
другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва
за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.
От обективна страна подсъдимия Р. Д. е причинил на тъжителката Я. Д.,
контузия на лявата долночелюстна става, кръво насядане в областта на лявата
ушна мида, които са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и
отговарят да са получени в указаните време и начин, реализирали медико-
биологичния признак - "временно разстройство на здравето, неопасно за
живота" - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради
което и съдът го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак – временно
6
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и
представляващи лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съгласно указанията в Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленум
на ВС /т. 15 тези увреждания са причинили разстройство на здравето на
тъжителя извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /неопасно за живота/, т. е.,
осъществени са всички обективни признаци от състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вина от подсъдимия– пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като подсъдимите са съзнавали
обществената опасност на деянието си, последиците от същото и са желаели
тяхното настъпване, съзнавайки, че нанасяйки с юмруци и крака /ритници/ в
тялото и главата на тъжителя, неизбежно ще му причини телесни увреждания
и са желаели настъпването на същите, за което се съди от естеството на самите
констатирани и описани по-горе увреждания, нанесени на тъжителя.
Съдът прие за доказано, че подсъдимия Д. е нанесъл удар с ръка
/шамар/ и е допринесъл за констатираните впоследствие травматични
увреждания, в своята съвкупност довели до субсумирането им под състава на
чл. 130, ал. 1 НК, то съдът приема, че подсъдимия е действал при ПРЯК
умисъл, като форма на вината, като е преследвал причиняването на
физическо увреждане на пострадалата Я. Д.
Причините за извършването на престъплението съдът отдава на слаби
емоционални и волеви задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на
сериозността на извършеното и възможните последствия от негова страна,
незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
Предвидената санкция в НК за извършеното деяние е лишаване от
свобода до две години или пробация, подсъдимия Р. Д. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава двадесет и осма от НК, от деянието няма причинени
имуществени вреди. При наличието на всички основания, визирани в
разпоредбата на чл. 78 А. от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание – глоба.
7
При определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на
обществената опасност на конкретно извършеното деяние като сравнително
невисока. Като невисока съдът прецени и степента на обществена опасност на
подсъдимия предвид добрите му характеристичните данни и чистото му
съдебно минало. Очевидно е, че случилото се е инцидентна проява в живота
на подсъдимия, чиято укоримост той сам е оценил, макар и в последствие.
Трудовата ангажираност на подсъдимия съдът прецени също като смекчаващо
отговорността му обстоятелство.
Изложените съображения мотивират съда да определи предвиденото
административно наказание по чл. 78а. ал.1 от НК в минимален размер, а
именно 1 000 /хиляда / лева – при изключителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства.
Съдът намери, че макар и с това минимално наказание ще се
постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като подсъдимият
ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на установения в страната
законов ред.
Предвид признаването на подсъдимия Р. Д. за виновен, предявеният
граждански иск се явява доказан по основание. Обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените от пострадалото лице физически болки
и страдания, чувство на безпомощност, оскърбление и унижение на личността
и психологически и морални страдания няма принципно определена парична
равностойност и следва да бъде определено от съда по справедливост.
Предвид събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът
намира за безспорно установени претърпените физически болки и страдания
от пострадалия в резултат на причинените телесни увреждания.
Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е
доказана по основание. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на
чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /т. 13 от Пост. № 7/59 г. на
Пленума на ВС/. Изискването за определяне на обезщетение за
неимуществените вреди по справедливост не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера
на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е
8
извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/.
Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният
състав намери, че сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева е справедлив и
достатъчен паричен еквивалент за репариране на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК. В частта за разликата над присъдената стойност до претендирания
размер от 2 900 /две хиляди и деветстотин/ лева, гражданския иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски, от които в полза на частния тъжител 600.00
лева, възнаграждение за адвокат и в полза на съда 50.00 лева, включващи
държавната такса върху стойността на уважения граждански иск .
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС:
9