О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………….…../……….07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №855 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
“Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от Валентин Донев
Вълканов, против Решение №797 от 19.02.2020г. по гр.д.№14224/2018г. по описа на
Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя,
против И.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемата
дължи на въззивника, както следва: -сумата от
721.71лв., представляваща стойността на ползвани и незаплатени
В и К услуги в периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г. за обект с клиентски №*****, находящ се в Г.В.жк
М. ****, които услуги са отчетени по партида с абонатен №*****; -сумата от
92.83лв., представляваща стойността на ползвани и незаплатени
В и К услуги в периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г. за същия обект с клиентски №*****, отчетени по партида с абонатен №****,
ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-02.05.2018г., до окончателното изплащане на
задълженията; -сумата от 95.03лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 13.12.2015г. до 28.04.2018г. върху главницата от 721.71лв.
и -сумата от 15.16лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. върху главницата от 92.83лв. за
които суми е издадена Заповед №2965 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6278/2018г. по описа на Районен съд
Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа,
че първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи,
че през процесният период отчетът и по двата
индивидуални водомера, за които са разкрити отделни абонатни номера, е
извършван служебно, тъй като не е имало достъп до обекта. Сочи се, че предмет
на делото са вземанията за ползвани В и К услуги, начислени по две
партиди-едната за потреблението на студена вода и втората-за потреблението на
топла вода. Сочи се, че отчетът на водомера за студена вода, е извършван от
служители на ищеца, а на този за топла вода-от служители на “Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, до
м.февруари 2018г. включително, тъй като от м.януари 2017г. водомерите в имота
са подменени с дистанционни и отчетът се извършва чрез таблетни устройства. Сочи
се, че наличието на водомер с дистанционен отчет не изисква от потребителя
осигуряването на достъп до имота, респективно до водомера, което води до
отпадане изискването за подпис на потребителя при отчета-чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ, тъй като не е налице контакт между
потребител и инкасатор. Поддържа се в тази връзка, че съдът неправилно е
отхвърлил иска в частта относно процесиите вземания, начислени по партида с
абонатен номер ****-за топла вода, тъй като отчетът е извършван регулярно въз
основа на водомер с дистанционен отчет, монтиран през м.януари 2017г., който е
в срок на метрологична годност. На следващо място се сочи, че посочената от
ищеца в първото по делото открито съдебно заседание от 10.06.2019г. причина
/основание/ за начисляване на средна консумация е изтекъл срок на метрологична
проверка на индивидуалния водомер на ответницата, отчитащ студената вода.
Поддържа се, че ангажираните по делото доказателства се установява, че през процесния период имотът е обитаем, тъй като в него са
ползвани топлофикационни услуги и ел.енергия. Същевременно ответницата не се е ползвала от правото си по
чл.42 от ОУ за временно преустановяване доставката на вода в имота, което
обосновава изводът, че в имота, освен топла вода и ел.енергия, се ползва и
студена вода. Поддържа се, че предвид изтеклият срок на метрологична годност на
водомера и неизпълнение от страна на потребителят на задължението по чл.34а от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ за
извършване на последваща проверка, В и К операторът е начислявал служебна
консумация на вода в имота, определена по правилото на чл.39, ал.5 от
посочената наредба. Ето защо се оспорват изводите на съда за недоказаност на
предоставянето на процесните В и К услуги в заявения
обем, определен по реда на чл.39, ал.5 вр с чл.34а,
ал.5 от наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е
съобразил всички доказателства по делото. Оспорват се доводите на въззивника, че по делото е доказано потреблението на В и К
услуги за процесните обект и период, като са развити
подробни съображения за тяхната вътрешна противоречивост и неоснователност.
Оспорват се и доводите, че водомера за студена вода, е с изтекъл срок на
метрологична проверка, като се поддържа че по делото не са представени
доказателства за момента на настъпване на твърдяното
от ищцовата страна обстоятелство, като се отчете
придобиването на собствеността от ответницата през 2013г., както и как е
следвало потребителят да бъде уведомен за това. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по
доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите
необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба
на “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, против Решение №797 от 19.02.2020г. по
гр.д.№14224/2018г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя, против И.Д.Г., иск с правно основание чл.422
от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемата
дължи на въззивника, както следва: -сумата от
721.71лв., представляваща стойността на ползвани и незаплатени
В и К услуги в периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г. за обект с клиентски №*****, находящ се в Г.В.жк
М. ****, които услуги са отчетени по партида с абонатен №*****; -сумата от
92.83лв., представляваща стойността на ползвани и незаплатени
В и К услуги в периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г. за същия обект с клиентски №*****, отчетени по партида с абонатен №****,
ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-02.05.2018г., до окончателното изплащане на
задълженията; -сумата от 95.03лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 13.12.2015г. до 28.04.2018г. върху главницата от 721.71лв.
и -сумата от 15.16лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. върху главницата от 92.83лв. за
които суми е издадена Заповед №2965 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6278/2018г. по описа на РС Варна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№855/2020г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 19.08.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.