Решение по дело №321/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Т. М. с [ЕГН] от гр. Силистра против ЕР № 135 от заседание № 67 от 05.08.2024 г. на НЕЛК-Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД № 351 от 01.07.2024 г., продължаващо временната нетрудоспособност на лицето с шестдесет дни.

Жалбоподателката счита, че оспореното решение е незаконосъобразно. Твърди, че приложената медицинска документация не подкрепя изводите на НЕЛК за стабилизиране на състоянието ѝ, респ. за липса на провеждано лечение. Акцентира, че състоянието ѝ се влошава, което е станало причина да инициира производство за определяне на трайната ѝ нетрудоспособност. Моли за отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, в депозирано на 30.05.2025 г. в писмено становище, твърди неоснователност на жалбата, моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като заинтересовани страни в процеса са конституирани ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, ЛКК при „ДКЦ 1 Силистра“ ЕООД, ТП на НОИ гр. Силистра, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра, Агенцията за хората с увреждания, Дом за стари хора с отделение за лежащи-Силистра с код по БУЛСТАТ 0005655371472 (в качеството на осигурител – чл. 5, ал. 1 КСО във вр. с § 1, т. 32 от ДР на ЗСУ). Становище по делото е изразено от ТП на НОИ-Силистра, действащо чрез гл. юриск. Н. Н., която оспорва основателността на жалбата и моли да бъде отхвърлена, както и в полза на НОИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Неврологичните оплаквания на жалбоподателката възникват по време на лечението ѝ от грип в инфекциозното отделение на „МБАЛ-Силистра“ АД в периода от 14.06.2023 г. до 19.06.2023 г. Видно от приложената епикриза в МЕД (л. 30-31 от МЕД) е обстоятелството, че по повод възникнал световъртеж, шум в ушите, главоболие и затруднена походка на 15.06.2023 г. е проведен консулт с невролог, който ѝ е поставил диагноза синдром на вертебробазиларна артериална система.

Последвала е хоспитализация на жалбоподателката в неврологичното отделение на „МБАЛ-Силистра“ АД в периода 26.06.2023 г. – 04.07.2023 г. за диагностично уточняване на неврологичните оплаквания. Констатиран е следния неврологичен статус: изчерпващ се хоризонтален нистагъм при поглед двустранно, дисметрия в двете ръце, Ромберг положителен (при затворени очи), атаксична походка. По време на хоспитализацията са проведени отоневрологично изследване и КТ на главен мозък, с която е изключен централен произход на оплакванията. Изписана е с диагноза Световъртеж от централен произход и с тази диагноза продължава временната нетрудоспособност до 10.12.2023 г., когато с протокол на ЛКК № 198/22.12.2023 г. и след консултация с невролог от 21.12.2023 г., установила същия неврологичен статус, е насочена към ТЕЛК за продължаване на временна нетработоспособност.

Относно освидетелстването на жалбоподателката ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД се произнася с ЕР № 37 от заседание № 8, проведено на 15.01.2024 г., с което при възпроизвеждане на първоначалния неврологичен статус и диагноза е прието, че временната нетрудоспособност следва да се продължи с 60 дни.

Посоченото решение е оспорено пред НЕЛК от ТП на НОИ Силистра, като по оспорването НЕЛК се произнася с ЕР № 22, взето на заседание № 13 от 12.02.2024 г., с което потвърждава решението на НЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност, намалявайки срока на 30 дни, като констатира, че оплакванията на лицето и неврологичния му статус са напълно идентични. Препоръчано е осъществяване на неврологична консултация с регистриране на ПЪЛЕН И ПРЕЦИЗЕН неврологичен статусс акцент координационна дейност, вкл. Походка, ДСГ на мозъчни съдове, ро-графия на шийни прешлени и консултация с психиатър с оглед прецизиране на причината, степента и развитието на вестибуларното разстройство, след което лицето да се насочи към ТЕЛК за преценка на трайно намалена работоспособност относно разглежданото вестибуларно нарушение.

Последвало е извършване на нова консултация с невролог от 26.02.2024 г. (л. 67 МЕД), при която отново е установен същия неврологичен статус и същата диагноза. Проведено е и КТ изследване на глава на 29.02.2024 г., при което е установен нормален образ на мозъчните структури. На 29.02.2024 г. е извършена и консултация с психиатър, при която е поставена диагноза органично тревожно разстройство и са предписани успокоителни. На 13.03.2024 г. е извършен контролен преглед от лекаря психиатър, при който са вписани същите анамнеза и обективно състояние и е предписано продължаване на терапията.

С протокол № 86 от 21.03.2024 г. на ЛКК при „ДКЦ-1“ ЕООД-Силистра лицето отново е насочено към ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност, възпроизвеждайки идентичен с предходните протоколи неврологичен статус. ТЕЛК се е произнесъл с Решение № 205 от заседание № 55/11.04.2024 г., възпроизвеждайки същия неврологичен статус и диагноза, въз основа на които продължава временната нетрудоспособност с 30 дни, считано от 10.01.2024 г..

На 15.04.2024 г. на лицето е направено нова консултация с невролог, при която отново са установени идентични с предходните консултации неврологичен статус и диагноза. Междувременно лицето е пролежало в периода от 09.05. до 12.05.2024 г. в клиника по нервни болести в гр. Бургас с диагноза „Други неуточнени гърчове“. Направено му е КТ изследване на главата, което е установило нормален образ на мозъка. На 14.05.2024 г. лицето е консултирано с психиатър, който му е поставил диагноза Смесено тревожно-депресивно разстройство. След изписването му от болницата, с протокол № 140 от 14.05.2024 г. на ЛКК при „ДКЦ-1“ ЕООД-Силистра лицето отново е насочено към ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни поради продължаващите неврологични оплаквания.

Така се е стигнало до постановяването на ЕР № 351 на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, взето на заседание № 92, проведено на 01.07.2024 г. , при което временната нетрудоспособност на лицето е продължена с 60 дни, считано от 09.02.2024 г., като отново е възпроизведен идентичен неврологичен статус с този, който лицето е имало при престоя му в неврологичното отделение на „МБАЛ-Силистра“ АД в периода 26.06.2023 г. – 04.07.2023 г., както и същата диагноза „Световъртеж от централен произход“.

Последвало е оспорване на посоченото ЕР на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия. Оспорването е инициирано от ТП на НОИ-Силистра, като в резултат от него е постановено ЕР № 00135 от 05.08.2024 г., отменящо акта на ТЕЛК. За да постанови оспореното решение органът е приел, че в приложените медицински документи липсват обективни данни за промяна в състоянието на лицето за около 12 месеца след първоначалното диагностициране; липсват и данни за провеждано системно лечение. Прието е, че състоянието е стабилизирано и не оправдава продължаване на временната неработоспособност, а при желание на лицето, същото следва да бъде представено на ТЕЛК за освидетелстване на трайно намалената му работоспособност.

По делото е назначена съдебно-медицински експертиза във връзка с проверка на обстоятелствата: 1. Налице ли са данни за причината, степента и развитието на вестибуларното разстройство към датата на произнасянето на ТЕЛК с ЕР № 351/01.07.2024 година; 2. Налице ли са обективни данни, въз основа на които би могло да се очаква възстановяване на работоспособността на лицето в следващите шест месеца считано от 09.02.2024 година; Обективното състояние на лицето към датата на произнасяне на ТЕЛК и към 09.02.2024 г. обуславяло ли е състояние на неработоспособност? Ако да – за какъв вид неработоспособност става дума – временна или трайна; 4. Изпълнени ли са указанията на НЕЛК дадени с ЕР № 00022/12.02.2024 г., съдържащи се в медицинското експертно досие.

Според назначения експерт персистиращите вестибуларни нарушения, при нормален КТ образ на мозъчните структури, са с възможна инфекциозна етиология при неуточнена до момента топика и степен на увреждане на вестибуларния анализатор и се поддържат от обостряне на придружаващи заболявания – ХОББ с хипоксемия и страх от смъртта и приеманите медикаменти за овладяване на тревожността-невролептици, антидепресанти и траквилизатори в различни комбинации. Според вещото лице състоянието на освидетелстваното лице след 09.02.2024 г. е стационирано, без динамика в неврологичния статус и в психичното състояние и не се е очаквало възстановяване в следващите 6 месеца, респ. не е имало условия за продължаване на временната неработоспособност. Според вещото лице нито едно от указанията, дадени от НЕЛК не е изпълнено (л. 145 от делото, стр. 13 от заключението). Във връзка с проведените КТ изследвания е изключен централен произход на световъртежа, още повече, че в случая не са установени други неврологични симптоми, характерни за подобни увреждания. Не са проведени други допълнителни изследвания (аудиограма, контролно отоневрологично изследване, включващо комплекс от тестове за изследване на вестибуларния анализатор), които биха могли да дадат яснота относно топиката на увреждане. Според вещото лице в случая оплакванията са свързани с диагностицираните психически тревожно-депресивни разстройства на лицето, а не с недиагностициран Мениеров синдром.

Оспорването на посоченото ЕР № 00135 на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание № 067, проведено на 05.08.2024 г., е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗ както оспореното решение, така и предходните актове, издадени в административното производство, изхождат от материално компетентни лица.

Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл. 45, ал. 1 и 4 от цитирания правилник.

Що се касае до производството по издаване на ЕР на ТЕЛК, същото е започнало след насочване на пациента от ЛКК в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ – след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване (…), отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В случая не е спорно, че издаването на решението е предшествано от извършен контролен преглед, респ. при спазване на установената процедура. Спорът е концентриран около съществуването на втората предпоставка – наличие на обективни признаци за възстановяване на работоспособността на лицето в следващите шест месеца, което изисква обсъждане на материалната законосъобразност на акта.

Актовете на експертизата за оценка на работоспособността, каквито несъмнено са експертните решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертни заключения за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (в този смисъл Решение № 2968 от 30.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2021 г., VI о.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага, поради което преценката му следва да е обусловена от приобщената като доказателство по делото експертна оценка. В тази връзка и въз основа на заключението на вещото лице следва да се приеме, че в случая липсват обективни данни за промяна в състоянието на лицето за около 12 месеца след диагностицирането на вертижния синдром, липсват данни за централен произход на световъртежа, от който страда лицето, както и данни, въз основа на които може да се предположи, че ще настъпи някакво подобрение на състоянието му в следващите шест месеца. В тази връзка и поради липса на положителна предпоставка за продължаването на временната неработоспособност на лицето, каквато несъмнено представлява обективната перспектива за подобрение на здравословното му състояние съгласно чл. 6, ал. 4 от НМЕ, преценката на ответния орган, направена с оспореното експертно решение, се явява правилна.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в същия размер следва да се присъдят и на Националния осигурителен институт-София София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ТП на НОИ-Силистра – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Жалбоподателката следва да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 144 АПК да заплати по набирателната сметка на АдмС-Силистра остатъка от 300 лева от определения депозит за възнаграждение на назначеното по делото вещо лице. На същата бе дадена възможност да стори доброволно това, но в указания срок изпълнение не последва, поради което разноските следва да бъдат събрани принудително.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Т. М. с [ЕГН] от гр. Силистра против Експертно решение № 135 от заседание № 67 от 05.08.2024 г. на НЕЛК-Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД № 351 от 01.07.2024 г.

ОСЪЖДА Д. Т. М. с [ЕГН] от гр. Силистра да заплати на Националната експертна лекарска комисия-гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

ОСЪЖДА Д. Т. М. с [ЕГН] от гр. Силистра да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА Д. Т. М. с [ЕГН] от гр. Силистра да заплати по набирателната сметка на Административен съд-Силистра сумата от 300. 00 (триста) лева, съставляваща разноски за изготвяне на назначената и приета по делото експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.