Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 31.07.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
28.07. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 124 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Н. от САК срещу Д.И.Г., с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 22.05.2017г. по повод договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897603698 от същата дата, „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, като лизингодател, сключва с Д.И.Г. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold за обща лизингова цена в размер на 97, 67 лв., платима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2, 29 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 45, 00 лв., като сочи, че по договора за лизинг Г. дължи заплащане на сума в общ размер на 48, 09 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.06.2017г. - 24.11.2017г. както следва:
- 2, 29 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.06.2017г. - 24.07.2017г., начислена във фактура № **********/25.07.2017г.;
- 2, 29 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.07.2017г. - 24.08.2017г., начислена във фактура № **********/25.08.2017г.;
- 2, 29 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.08.2017г. - 24.09.2017г., начислена във фактура № **********/25.09.2017г.;
- 41, 22 лв. - сбор от 18 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 25.10.2017г. - 24.11.2017г., начислени във фактура № **********/25.11.2017г.
Сочи, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор. На 26.06.2017г. между горепосочените страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897603698 за срок от 24 месеца по програма
„Тотал 36, 99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 36, 99 лв. Твърди, че Г. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 158, 97 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.06.2017г. - 24.09.2017г. Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/25.07.2017г. за отчетен период 25.06.2017г. - 24.07.2017г. срок за плащане - 09.08.2017г, издадена за сумата от 96, 16 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска - 93, 87 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359897603698; 2, 29 лв. лизингова вноска за предпочетен номер + 359897603698. Фактурата претендира в размер от 87, 30 лв., поради извършено плащане в размер на 8, 86 лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359897603698 до размер 85, 01 лв.;
2. фактура № **********/25.08.2017г. за отчетен период 25.07.2017г. - 24.08.2017г. срок за плащане - 09.09.2017г„ издадена за сумата от 39, 27 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска - 36, 98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359897603698; 2, 29 лв. лизингова вноска за предпочетен номер + 359897603698;
3. фактура № **********/25.09.2017г. за отчетен период 25.08.2017г. - 24.09.2017г., срок за плащане - 10.10.2017г., издадена за сумата от 39, 27 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска - 36, 98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359897603698; 2, 29 лв. лизингова вноска за предпочетен номер + 359897603698;
4. фактура № **********/25.11.2017г. за отчетен период 25.10.2017г. – 24.11.2017г., срок за плащане - 10.12.2017г., издадена за сумата от 676, 07 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски - 634, 85 лв. неустойки за предпочетен номер +359897603698; 41, 22 лв. лизингови вноски за предпочетен номер +359897603698. Фактурата претендира в размер на 41, 22 лева, представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
му се дължат от ответника суми в общ размер на 207, 06 лв., представляващи
неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + 359897603698 и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с
предпочетен номер + 359897603698, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 2026/2019г. по описа на РС - Дупница.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представител адв. И. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на претенциите – предмет на настоящото производство по подробно изложените в отговора съображения. Прави се възражение за нищожност на уговорената неустойка, поради прекомерността й.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни,
както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените установителни искове
са допустими. От приетите по делото писмени доказателства - Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359897603698 от 22.05.2017г.; Договор за лизинг с
предпочетен номер +359897603698 и Общи условия към него от 22.05.2017 г.;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897603698
от 26.06.2017 г.; Фактури: № **********/25.07.2017г., №
**********/25.08.2017г., № **********/25.09.2017г., № **********/25.31.2017г.;
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД и Декларации за приемането им;
справка-извлечение за издадените от ищеца фактури за ползваните телефонни
услуги и съответните плащания в периода м. май 2017 г. до 20.07.2020 г. се установява, че страните са
били в облигационни отношение по повод договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359897603698 от 22.05.2017г. и договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold
за обща лизингова цена в размер на 97, 67 лв., платима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 2, 29 лв. и първоначална лизингова
вноска в размер на 45, 00 лв.
По приложеното към настоящото гр.д. № 124/2020г. по описа на РС – Дупница ч.гр.дело гражданско дело № 2026/2019г. по описа на РС – Дупница е издадена на 01.10.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: - 207, 06 лв.- неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и лизингови вноски, за които са издадени фактура № **********/25.07.2017., фактура № **********/25.08.2017г., фактура № **********/25.09.2017г. и фактура № **********/25.11.2017г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2019г. до изплащане на вземането; 25, 00 лв. - държавна такса и 360, 00лв. - адвокатско възнаграждение.
Исковете – предмет на производството, съдът намира за основателни – ищецът доказва основанието и размера на претенциите си с приетите по делото писмени доказателства, ответникът не доказва плащане по претендираните суми, а относно възражението на ответника, съдът намира следното: Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между страните, породени от договори за лизинг с твърдените предмет и съдържание, предаването от страна на ищеца като лизингодател за ползване от ответника на мобилните устройства, предмет на договорите и падежа на вземанията. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че между „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател, са възникнали договорни правоотношения, породени от договор за лизинг по повод договор за мобилни услуги, сключен между страните в процеса, като абонатът – ответник в процеса е взел устройство марка HUAWEI Y3 II Gold. В договорите изрично е посочено, че лизинговите вещи се предоставят на ответника, в качеството му на лизингополучател, при подписването им, в състояние, годно за употреба и отговарящо на договорените технически характеристики. Следователно, ищецът е изпълнил основното си задължение по правоотношенията – да предаде на насрещната страна вещите с възможност за тяхното ползване по предназначение, което поражда задължението на лизингополучателя да заплаща цената за това ползване – съответната лизингова вноска. От съдържанието на приетите по делото фактури се установява размера на претенцията. Ответната страна не твърди и не доказва осъществено плащане на лизинговите вноски по тази фактура. Възражението за нищожност на неустойка, поради прекомерността прекомерността й, съдът намира за неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в настоящото производство в общ размер на 445, 00 лева от които 25, 00
лв. за държавна такса, сумата в размер на 120, 00 лв. за адвокатски хонорар, 300,
00 лева – депозит за особен представител, а същото и сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на
385, 00 лева, от които 25, 00 лв. платена държавна такса и 360, 00 лв. –
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Г., с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 207, 06 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359897603698 и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер + 359897603698, индивидуализиране във фактура № **********/25.07.2017г., № **********/25.08.2017г., № **********/25.09.2017г., № **********/25.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2026/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Д.И.Г., с адрес: ***,да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 направените разноски в настоящото производство в общ размер на 445, 00 лева, както и сторените разноски в заповедното производство – по ч.гр.д. № 2026/2019г. по описа на РС – Дупница разноски в общ размер на 385, 00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: