РЕШЕНИЕ
№
гр. В. Търново, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети състав, в публичното
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при секретаря В. Минчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 923 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.А.П. от гр. В. Търново чрез адв. Н. от ВТАК, която не е съгласна с
Наказателно постановление № 20-1275-000002 от 02.01.2020 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – В. Търново, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП, са й наложени административни наказания "Глоба" в размер на
200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест
месеца. В жалбата се сочи, наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление по
подробно изложени съображения.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява, но се представлява от адв. Н. която претендира изцяло отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият
орган - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаване на НП № 20-1275-000002 от 02.01.2020 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – В. Търново за това, че на 20.10.2018 г., 16:57 часа, в гр. В. Търново, бул. „България”
до
№ 68, в посока
ул. „Беляковско шосе”, П. е управлявала лек автомобил „Рено Туинго”, рег. № ВТ 5990 КК, нейна собственост, като МПС не е регистрирано по надлежния ред. В
НП е посочено, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, като нарушението е установено с техническо средство АТСС „CANPH
m SPEEDET 2D”, монтирано на служебен автомобил „Киа Сиид”, рег. № СВ 1636 КК.
Отразено е, че НП се издава във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с
Постановление на ВТРП за отказ да се образува досъдебно производство № 3097/27.12.2019 г. – квалифицирано
като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г.П. са наложени
административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от шест месеца.
Наказателното постановление
е връчено на жалбоподателя на дата 12.06.2020 г. и е обжалвано от П. в
законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-11111 от 12.06.2020 г./.
Съгласно приетата по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи НП е
издадено от компетентен орган.
По делото като
доказателства са приети материалите по преписка № 3097/2019 г. по описа на
ВТРП, ведно с Постановление от 27.12.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е
подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като
наказателното постановление подлежи на отмяна, по следните съображения:
Съдът намира, че в хода на
административноназателната преписка наказващият орган не е събрал доказателства
за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен по реда
на чл. 574, ал. 10 от КЗ, съгласно която норма „Информационният център на Гаранционния
фонд уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им
дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка”, както и кога контролният орган, имащ задължение по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП е уведомил собственика на МПС, че служебно е прекратена
регистрацията му поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ. Нито в хода на разследването по прокурорската преписка, нито
в хода на съдебното следствие са събрани каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е управлявал процесното превозно средство със знанието, че
управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация. В този смисъл не се установява
субективната страна на нарушението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице
административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща както
елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които
засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата, на който и да е от
елементите от състава на административното нарушение, независимо от това дали е свързано с
обективната или субективната страна, води след себе си като последица
невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност на лицето. От
приложените материали по преписка № 3097/2019 г. на ВТРП се установява, че
лекият автомобил, за който се тдвърди да е управляван от П. /и нейна
собственост/
на 20.10.2018 г. е бил със
служебно прекратена регистрация. За последното действие /служебно
прекратена регистрация/ не е уведомен собственика на автомобила – а именно жалбоподателката Г.П., т. е. наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика
за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Неуведомяването на
собственика на въпросния лек автомобил нито от страна на Информационния център
на Гаранционен фонд /чл. 574, ал. 10 от КЗ/, нито от административнонаказващия
орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП налага
извод за несъставомерност на деянието, извършено от жалбоподателя П.. В този смисъл, НП се
явява издадено в нарушение на закона, като неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което същото
се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Видно
от приложения договор за правна помощ, възнаграждението в размер на 250 лева е
заплатено в брой . Същото е определено под минималния размер в действащата към
сключване на договора за правна помощ редакция на разпоредбата по чл.18, вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не подлежи на редуциране.
Водим
от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-000002 от 02.01.2020 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – В. Търново, с което на Г.А.П. от
гр. В. Търново
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, са й наложени административни наказания "глоба" в размер на
200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест
месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР - Велико Търново,
представлявана от Директора Димитър Машов, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.А.П. от гр. В. Тъново, с ЕГН ********** сумата от 250 лева, разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: