Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 22.07.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ІІ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Георгиева като разгледа докладваното от
съдията Дилова гр. д. № 1879 по описа за 2019 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба подадена от „***“ ЕООД против „В.М ООД с адрес ***, в която се
твърди, че на 02.01.2019г. ответникът е
закупил от ищеца стоки представляващи брашно тип 500, пакетирано по 50 кг, 7000
кг на стойност 4 479,72 лв, с ДДС, за което е издадена фактура с № 19204.Твърди
се, че е постъпило частично плащане по издадената фактура на 29.01.2019г. в
размер на 1998, 32 лв, и към настоящия момент не е платена сумата 2481,40лв.
Твърди се, че на 08.01.2019г. ответникът е закупил стоки на стойност 5119,68 лв , за което е била издадена фактура
№ 19225/08.01.2019г. На 17.01.2019г. ответникът е закупил 8000 кг брашно на
стойност 5119,68 лв , за което е била издадена фактура 19267 . На 22.01.2019г.
ответникът е закупил 8000кг брашно на стойност 5119,68 лв , за което е била
издадена фактура 19284 и на 30.01.2019г. е закупил 7000кг брашно на стойност
4479,72 лв, за което е била издадена данъчна фактура 19330.Твърди се, че
закупената стока е предадена от ищеца на ответника и въпреки отправените покани
ответникът да изпълни задълженията си по договора и да заплати сумите, до
настоящия момент дружеството не е заплатило дължимите сучи в пълен размер. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата 22 320 лв представляваща неплатена
цена по договор за покупко-продажба на стоки, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и на
осн. чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата 36,53 лв представляваща лихва за забава за
периода 02.02.2019г.- до датата на подаване на исковата молба, сумата 66,84 лв лихва за забава за периода
18.02.2019г.- до датата на подаване на исковата молба, 54,05 лв лихва за забава
за периода 17.02.2019г.- до датата на подаване на исковата молба, сумата 46,93
лв представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019г.- до датата на
подаване на исковата молба, както и сумата 33,11 лв за периода
02.03.2019г. до датата на подаване на
исковата молба. Претендира направените по делото разноски.В съдебно заседание е
направено изменение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, който
се счита предявен за сумата 241,65 лв .
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответникът. По
делото е постъпило становище от ответника, койко оспорва предявения иск. Твърди, че стоката не
е предадена на представител на дружеството ответник. Прави искане да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното:
По делото са представени фактура № 19204 издадена на 02.1.2019г за продадени
от ищеца на ответника 7 000 кг брашно на стойност 4 479,72
лв.Видно е, че е уговорено плащането да
стане по банков път, по посочена банкова сметка.***давача и за купувача.
Представен е и приемо-предавателен протокол, от който е видно че стоката е
получена от представител на ответника.Представена е фактура № 19225/08.01.2019г.
за продадени от ищеца на ответника 8 000 кг брашно на
стойност 5119,68лв.Видно е, че е
уговорено плащането да стане по банков
път, по посочена банкова сметка.***давача и за купувача. Представен е и
приемо-предавателен протокол, от който е видно че стоката е получена от
представител на ответника. Представена е фактура № 19267/17.01.2019г. за продадени
от ищеца на ответника 8 000 кг брашно на стойност 5119,68лв.Видно е, че
е уговорено плащането да стане по банков
път, по посочена банкова сметка.***давача и за купувача. Представен е и
приемо-предавателен протокол, от който е видно че стоката е получена от
представител на ответника. Представена е фактура № 19284/22.01.2019г. за продадени
от ищеца на ответника 8 000 кг брашно на стойност 5119,68лв.Видно е, че
е уговорено плащането да стане по банков
път, по посочена банкова сметка.***давача и за купувача. Представен е и
приемо-предавателен протокол, от който е видно че стоката е получена от
представител на ответника. Представена е фактура № 19330/30.01.2019г. за продадени
от ищеца на ответника 7 000 кг брашно на стойност 4 479,72лв.Видно
е, че е уговорено плащането да стане по
банков път, по посочена банкова сметка.***давача и за купувача. Представен е и
приемо-предавателен протокол, от който е видно че стоката е получена от
представител на ответника.
По делото като свидетели са разпитани ***и
***. Св.***в показанията си
твърди, че работи като шофьор на камион
в ищцовото дружество и през м. януари
пет пъти е доставял стока – брашно на ответника. Свидетелят твърди, че стоката
е доставил в ***, тъй като двете фирми са на един собственик, представител на
получателя е получил стоката и са оформени приемо-предавателни протоколи. Св. ***–финансов
директор в ищцовото дружество в показанията си пред съда твърди, че допреди
известно време са работили с ответното дружество, но са прекратили работата поради
натрупване на задължения. Свидетеля твърди че по телефона са имали контакт с
ответното дружество, които не са отричали че са получили стоката, и са обещали
че ще платят.Според свидетеля фирмата с
която работят е „***“ със седалище ***, но дейността се развива в ***, в който
е съдружник собственика на „***“.Свидетеля твърди, че и след това са продължили
взаимоотношенията си с ответното дружество, но вече извършват доставката след
предварително плащане на сумите в брой.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че представените по делото фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца . Видно от заключението е, че по фактура
19204/01.02.2019г. ответникът на 29.01.2019г. е платил сумата 1998,32 лв. По
останалите фактури няма извършено плащане. Ответникът не е представил на ВЛ
необходимата счетоводна информация.
Размерът на лихвата за забава върху главницата 22 561,82 лв за
периода 01.02.2019г.- 27.03.2019г.е 241,65 лв.
Представените по делото писмени доказателства
– фактури не са оспорени от ответника в срока по чл. 193 от ГПК, отговарят на
изискванията на закона за счетоводството и кореспондират с останалите събрани
по делото писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице. Видно
от представените по делото доказателства е, че фактурите носят подписа на
представляващия ответното дружество ***. Според константната съдебна практика, фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Същата
обаче не съставлява доказателство за предаване на стоката и в. този смисъл за
изпълнение на задължението на продавача да предаде стоките на купувача, което
следва да бъде доказано с други доказателства. В тежест на ищеца е да докаже,
че е изпълнил задължението си по договорите за покупко-продажба на стоки.
Представените по делото приемо-предавателните протоколи са подписани от представител на „*** ООД“. По делото не са наведени доводи, че стоката
следва да бъде доставена в *** в „***“
ООД, което е друго юридическо лице, различно от купувача по договора за
покупко-продажба на брашно „***“. Съдът извърши служебна справка в Търговския
регистър, от която се установява, че
представляващия „***“ ***е съдружник в ***
ЕООД, което не води до извода че задължението на продавача е да достави
стоката в *** „***“ В тежест на ищеца е да докаже, че е
предал стоката на купувача или на упълномощено от него лице. Тъй като на общо
основание търговската продажба по чл. 327 ТЗ, каквато са били и процесните
сделки, представлява консенсуален, неформален договор, то при липсата на
местоизпълнение, което да е било определено било от договора, било от
естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши в
местожителството (седалището) на длъжника "по време на пораждане на
задължението" (арг. чл. 68, б.
"в" ЗЗД) т.е. ***. По силата
на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е
обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез
предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на
съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило
се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията
на ищеца. С оглед тези правила съдът приема за доказано, че между страните
съществуват търговски взаимоотношения във връзка с доставка на брашно, в изпълнение на
което ищецът е извършил услуги за доставки на стоки на ответното дружество и до
настоящия момент ответникът не е заплатил цената на получените стоки само по
отношение на обективирания във фактура 19204/02.01.2019г. договор за
покупко-продажба на брашно. Видно от заключението на ВЛ е, че по ф-ра
19204/02.01.2019г. ответникът е заплатил сумата 1998, 32 лв, което според съда
представлява извънсъдебно признание на факт, което следва да бъде съобразено. Съдът
намира, че по делото се доказа, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба на брашно обективиран в останалите представени по делото
фактури, но не се доказа, че стоката е
предадена на купувача или на негов представител. Съдът е указал, че в тежест на
ищеца е да докаже, че стоката е
предадена на ответника по делото. В тази насока
са ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че стоките са предадени на „***“ ЕООД, както
беше посочено по-горе лице различно от купувача
по договора. Предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 327 от ТЗ е основателен за
сумата 2481,40 лв представляваща неплатена цена по договор за покупко -
продажба на брашно отразен във фактура 19204/02.03.2019г., като за разликата до
претендираните 22 320,16 лв предявения иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан. В тази връзка основателен и доказан се явява и акцесорният иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане сумата 37,22 лв представляваща лихва за
забава върху сумата 2481,40 лв за
периода 01.02.2019г.-27.03.2019г.- датата на подаване на исковата молба, като
за разликата до претендираните 241,65 лв предявеният иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 339,21 лв представляваща направени деловодни разноски съобразно
уважената част от иска.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД „В.М“ ООД със седалище и адрес на управление ***
ЕИК ***представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***представлявано от ******сумата
2481,40 лв представляваща неизпълнено задължение по договор за продажба
обективиран във фактура № 19204/01.02.2019г. , ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.03.2019г.- датата на подаване на исковата молба в съда,
до окончателното и изплащане, като за разликата до претендираните 22 320,16 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕДОКАЗАН .
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 от ЗЗД „В.М“ ООД със седалище и адрес на управление
*** ЕИК ***представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***представлявано
от ******сумата 37,22 лв представляваща лихва за забава върху сумата 2481,40 лв за периода
01.02.2019г.-27.03.2019г.- датата на подаване на исковата молба, като за
разликата до претендираните 241,65 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК „В.М“ ООД със седалище и адрес на
управление *** ЕИК ***представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД със седалище и адрес на
управление *** ЕИК ***представлявано от ******сумата 339,21 лв представляваща
направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: