№ 584
гр. София , 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Руси Алексиев
Стоян Михов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по частна жалба от 16.07.2021 г., подадена от адв. Р.К. от
АК - Перник, в качеството му на упълномощен защитник, на подсъдимия ИВ.
Н. В., срещу протоколно определение от 12.07.2021, постановено по НОХД №
21825/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 7-ми състав, с което на
основание чл. 309, ал. 2 от НПК мярка за неотклонение "задържане под
стража" по отношение на подсъдимия е потвърдена.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и на атакувания
съдебен акт. В подкрепа на това се твърди, че подсъдимият е имал добро
процесуално поведение. Изложени са съображения, че постановяването на
ефективна присъда не обуславя необходимостта за постановяване на най –
тежката мярка за неотклонение. Иска се отмяна на определението на СРС и
постановяване на по – лека мярка за процесуална принуда.
Препис от частната жалба е изпратен на СРП, като становище в срок не
е постъпило.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в
частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна
следното:
В хода на досъдебно производство ИВ. Н. В. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем с постановление от 04.11.2018г. за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“
от НК, като по отношение на него не е взета мярка за неотклонение.
Производството по НОХД № 21825/2018 г. по описа на СРС, НО, 7 - ми
състав, е образувано по внесен на 21.12.2018г. в Софийски районен съд
1
обвинителен акт срещу ИВ. Н. В. за посоченото по – горе престъпление.
В съдебно заседание на 25.02.2021г., на основание чл. 66 от НПК, съдът
е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“, която не била
обжалвана и е влязла в сила с изтичане на срока по чл. 342, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание от 17.06.2021г. е постановено определение, с което
на основание чл. 270 от НПК, съдът е оставил без уважение молбата на
подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение.
С определение № 421/01.07.2021г. по ВНЧД № 2494/2021г. по описа на
СГС, НО, 9- ти в.с., определението на СРС е потвърдено.
С присъда от 12.07.2021г. по НОХД № 21825/2018г. по описа на СРС,
НО, 7- ми състав, подсъдимият ИВ. Н. В. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“
от НК.
На подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер
на три години.
С протоколно определение от същата дата, постановено по реда на чл.
309, ал. 1 от НПК, съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение
„задържане под стража“, като я е потвърдил.
Предвид гореизложената последователност на процесуална съдба на
делото, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което въззивният състав я намира за допустима. Разгледана по същество
обаче същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 2 от НПК, когато подсъдимият е
признат за виновен, осъден е на наказание „лишаване от свобода“,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е налице реална
опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по –
тежка или да вземе такава.
Както стана ясно по – горе, подсъдимият В. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, като му е наложено ефективно наказание, поради което
първата предпоставка е налице.
Този въззивен съдебен състав намира, че е налице и втората
кумулативна предпоставка, а именно реална опасност подсъдимият да се
укрие. За да достигне до този извод съдът съобрази, на първо място
обстоятелството, че В. няма трайна установеност на определено място.
Същият е търсен многократно на известните по делото адреси, където не е
бил намиран. Липсата на установен по делото адрес, на който подсъдимият
2
трайно пребивава е пречка за неговото призоваване и осигуряване за нуждите
на наказателното производство
Изследвайки опасността подсъдимият да се укрие, съдът съобрази и
процесуалното му поведение по делото. Обстоятелството, че В. се е явявал в
насрочените по делото съдебни заседания, не променя извода на въззивния
съд, че съществува реална опасност той да се укрие, тъй като видно от
материалите по делото, последният е бил задържан, поради което и довеждан
от органите на ОЗ – Охрана в съдебните заседания за разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд.
Не съществува обективна пречка за обезпечаване развитието на
настоящето наказателно производство, което предстои да бъде
администрирано пред СГС по жалба на защитата за проверка на
постановената от първостепенния съд присъда. В този смисъл не са
накърнени по какъвто и да е начин процесуалните права на лицето, и затова
този съдебен състав намира, че за да бъде осигурено нормалното развитие и
своевременно приключване на наказателното производство, няма пречка
подсъдимият да бъде с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В заключение, не са налице предпоставките за изменение на взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“, която се явява адекватна,
пропорционална и необходима за приключване на наказателното
производство в разумен срок.
Ето защо подадената частна жалба е неоснователна, а атакуваният с нея
съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
С оглед изложените съображения Софийски градски съд, Наказателно
отделение, ІX въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.
309, ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.07.2021 г. по НОХД № 21825/2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7- ми състав, с което е
потвърдена мярката за неотклонение на ИВ. Н. В. „задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4