Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1844 Година 2022,
24.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 28.09.2022
година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 1697 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Жалбоподателят Л.Х.К. ***, чрез пълномощник адв.Г., е
оспорил Решение №32-176720 от 31.05.2022г. на Директор на ТД Митница Бургас, с
което по Митническа декларация/МД/ с MRN 21BG001008030268R0/26.01.2021г., за
стока, поставена под режим допускане за свободно обращение, са определени:
митническа стойност в размер на 11 148,03 лв.; вносно митническо
задължение в размер на 1 114,80 лв.; данъчна основа по ЗДДС в размер на
12 262,83 лв.; задължение за ДДС в размер на 2 452,57 лв.; за вземане
под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 589,93 лв.,
ведно със законните лихви за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.59 ал.2 ЗДДС, вр. чл.114 от Регламент/ЕС/ №952/2013г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се
и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен
списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото молба-становище.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница Бургас,
чрез процесуален представител юриск.П., счита жалбата за неоснователна, поради
което иска тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в представено по делото
становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че на 26.01.2021г.
жалбоподателят е декларирал в Митническо бюро Свободна зона Бургас МД с MRN
21BG0010080 30268R0 на режим допускане за свободно обращение стока със следното
описание: „УПОТР. ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ-КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА: HYUNDAI МОДЕЛ: SONATA ТИП: SONATA; ПЪРВА РЕГ:01/01/2016 ЦВЯТ:0; Р. ОБЕМ:2400; Д-ТЕЛ:НЯМА
ДАННИ ШАСИ:**; [4=HLBU 1553710,PC=1,ЦСТ=1900,00 USD]“. За стоката е посочено следното: Код
на държавата на произход/а не както е посочено от ответника - изпращане/износ/
– US САЩ; Условие на доставка – CFR – Стойност и
навло; Наименование на местонахождението – Бургас; Метод за определяне на
стойността – 1-Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); цена
на стоката – 1 900,00; Валута – USD; Вид на сделката – Outright purchase/sale. На база така декларираните данни е определен размер на
митническата стойност 3 054,48 лв., съответно са определени, взети под
отчет и заплатени мито в размер на 305,45 лв. и ДДС в размер на 671,99
лв./л.64-65/.
Към митническата декларация за допускане за свободно
обращание са приложени: Акт за продажба - „BILL OF SALE“; Акт за собственост на спасено имущество, Щат Тексас -
„TEXAS SALVAGE VEHICLE TITLE“ от 10.10.2020г., издаден в страната на износа на
превозно средство; коносамент (Sea Waybill) №HLCUBSC2011BTD06, издаден от Hapag-Lloyd/Морска товарителница/ и коносамент (BILL OF LADING), издаден от FREELINE No IMP/4883/12/20 L3/Товарителница за комбиниран транспорт и транспорт от пристанище до
пристанище/, представени от ответника и в превод на български език/л.91 и сл./.
На основание чл.48 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. във
връзка с чл.84 ал.1, т.1 ЗМ е извършен контрол на декларацията, като е
анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN/номер на шаси/. На ел. страница www.autoauctions.io е открита информация за обявена
продажна цена на аукцион с дата 23.10.2020г. за автомобил със същия VIN номер на шаси/**/ в страната на износа. Статусът на обявата на цитирания
автомобил е „продаден“/SOLD/. Публикуваната продажна цена е в
размер на 6 500 USD и превишава повече от три пъти
декларираната пред митническите органи цена при допускане за свободно обращение
в размер на 1 900 USD/л.58 и сл./.
Във връзка с посочената информация са възникнали основателни
съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се
прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което и на
основание чл.48 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. и чл.84 ал.1, т.1 ЗМ от вносителя
са изискани документи и писмени обяснения/л.54 и сл./. В указания срок такива
не са постъпили.
Извършена е проверка на данните в представените документи
към МД, от които е установено следното:
От приложения към МД документ/TEXAS SALVAGE VEHICLE TITLE/ от 10.10.2020г., издаден в страната
на износа на превозно средство с VIN 5NPE 34AF8GH401137, е установено, че същият е издаден от собственика
АССС INSURANCE 950 BLU MOND ROAD WEST HASLET, TX **, одометърът отразява
пробег 34 050 мили. На 23.10.2020г. има вписване за купувач: TED TECHNOLOGY 1508 Riely Court Myrtle Beach, SC 29588, USA, отново с
пробег 34 050 мили на автомобила. Не е вписан следващ купувач. Поставеният
стикер на удостоверението с №47785680, съответства на партидния номер на
аукциона от електронния сайт.
Видно от ел. страница www.autoauctions.io на 23.10.2020г., е проведен аукцион и автомобил с VIN ** е продаден за 6 500 USD. Обявеният пробег е 34 050 мили. Съгласно „TEXAS SALVAGE VEHICLE TITLE“ са отчетени същите данни за реалния
пробег на превозното средство. Идентичните данни за действително изминато
разстояние/actual miles/ при продажбата чрез аукцион на цена 6 500 USD и при представения към МД документ „TEXAS SALVAGE VEHICLE TITLE“ при деклариране на митническата
декларация за допускане за свободно обращение, според митническите органи е
довело до извод, че превозното средство е в непроменено състояние към датата на
митническата декларация – 26.01.2021г.
Освен информация за продажната цена на автомобила в
резултат от проведения аукцион, са установени 8 бр. изображения, удостоверяващи
неговото състояние, според които автомобилът е повреден/видими следи/.
Намерената информация е прието, че се потвърждава и от описанието на автомобила
към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на
митническата декларация – „употр. пътнически автомобил – катастрофирал…“. Във
връзка с горното е прието, че няма доказателства да е налице промяна в
състоянието на автомобила към датата на аукциона 23.10.2020г. и към датата на
допускане за свободно обращение 26.01.2021г.
Приложеният към МД документ/BILL OF SALE/ е констатирано, че не е подписан от страните, поради
което и е прието, че е налице препродажба, която не е подкрепена с никакви
доказателства и не може да послужи за митнически цели.
Съгласно информацията в приложения коносамент/BILL OF LADING/, издаден от FREELINE No IMP/4883/12/20 L3 г. и коносамент/Sea Waybill/ № HLCUBSC2011BTD06, издаден от Hapag-Lloyd, автомобилът е натоварен на 06.12.2020г. в отправно
пристанище HOUSTEN, TX, с пристанище на разтоварване Бургас.
В отговор на отправено запитване, от „Hapag-Lloyd“ - издател на коносамент/Sea Waybill/ №HLCUBSC2011BTD06 е предоставена информация за
стойността на океанския транспорт. В писмото е посочено, че цената на океанския
транспорт за контейнера, с който е дошло превозното средство по МД с MRN
21BG001008030268R0/26.01.2021г., е в размер на 1 738 USD. В посочения контейнер са били
натоварени 4 броя автомобили и съответно цената на океанския транспорт за
„УПОТР. ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ-КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА: HYUNDAI МОДЕЛ: SONATA ТИП: SONATA; ПЪРВА РЕГ: 01/01/2016 ЦВЯТ:0; Р.ОБЕМ:2400; Д-ТЕЛ:НЯМА
ДАННИ ШАСИ: **; [4=HLBU1553710,PC=1,ЦСТ=1900,00 USD]“, е 434,50 USD/698.50 лв./.
При тези данни е установено, че последната осъществена
продажба с местоназначение митническата територията на Съюза на автомобил с VIN **, е проведеният на 23.10.2020г. аукцион. Публикуваната подробна
информация от проведения аукцион е прието, че удостоверява по безспорен и
категоричен начин, че на същата дата, описаният автомобил е продаден на цена от
6 500 USD. В случай, че действително е
последвала препродажба между купувача от аукциона и вносителя, се сочи, че в
цената на автомобила би следвало да се включи освен цената от аукциона, така и
суми за печалба, разходи за посредничество и/или такси от проведения аукцион
или други подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към
действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки, се
прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в
действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за комисионни и
възнаграждения за посредничество. Въпреки, че тези разходи следва да се добавят
към митническата стойност на стоките, към преписката е установено, че не са
налице доказателства, че са извършени такива, нито какъв е техният размер.
С оглед на така установеното, е прието от
административния орган, че продажната цена от аукциона, проведен на
23.10.2020г. в размер на 6 500 USD, е единствената установена действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територията
на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа
стойност съгласно чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., към която на основание
чл.71 §1, буква „д“, точка i) от
Регламент/ЕС/ №952/2013г. следва да се прибавят и транспортните разходи до
мястото на въвеждане на митническата територията на Съюза.
С писмо рег.№32-7793/10.02.2022г. К. е уведомен по
смисъла на чл.22 §6 от Регламент/(ЕС/ №952/2013г., че ще се пристъпи към
издаване на решение/л.45-50/, като в предоставения срок от лицето е депозирано
становище/л.41-42/, в което изразява несъгласие с определянето на нов размер на
митническа стойност. Мотивирано е, че в посочения сайт действително има
резултат и информация за процесната кола, никъде обаче не е посочена продажна
цена, нито пък кога и на кого е била продадена и дали въобще е била продадена
колата, поради което и се твърди, че въпросната информация не представлява
надлежно доказателство. Твърди се, че автомобилът е закупен от TED TECHNOLOGY, а за информацията от сайта К. научава
тепърва от писмото на ТД Митница Бургас, не му е известно откъде и на каква
цена фирмата е закупила процесния автомобил, не са му известни и практиките за
ценообразуване на TED TECHNOLOGY, както и мотивите за продажбата на автомобила. К. е
контактувал с представител на фирмата – Т.П., като е посочен и телефон за
контакт. От TED TECHNOLOGY автомобилът е придобит за сумата от 1 900 USD, като единственият документ, който е
получил, е „BILL OF SALE“ от 29.10.2020г., който макар и
неподписан, съдържа в себе си един действителен договор за покупко-продажба на
автомобила за сумата от 1 900 USD, което обстоятелство може да бъде удостоверено и от
представителя на продавача. Посочва се също така, че документът е приет без
възражение от Митница Бургас, както и от КАТ Пловдив като достоверен и
достатъчен за придобиване, с което автомобилът е бил регистриран. От друга
страна се твърди, че колата е закупена в състояние по-лошо от това, отбелязано
в информационния сайт в интернет, покупката е била високо рискова, поради
факта, че автомобилът е бил без ключове, без гаранция, че работи, без гаранция,
че ще заработи и че ще се движи, без снимки на интериорната част, също така с
видими щети от катастрофа и видими липси на елементи от купето. В подкрепа на
изложените твърдения се сочи, че от снимките на автомобила на пристанището в
САЩ е видно, че на колата е написано LOCKET W/NO KEY /ЗАКЛЮЧЕН БЕЗ КЛЮЧ/, като излага
предположения, че автомобилът е заснет и на Пристанище Бургас, приложен е линк
към снимките от транспортната агенция в САЩ преди да отпътува автомобилът към
България и твърди, че състоянието е било същото, когато го е получил.
След запознаване със становището на вносителя и като е
приел наведените в него възражения за неоснователни, административният орган е
издал оспореният в настоящото производство акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Обжалваното
решение е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в рамките на
неговата компетентност, спазена е изискуемата от закона форма. Това обаче не е
в състояние да санира допуснатите съществени процесуални нарушения и
направените въз основа на неточните фактически констатации неправилни изводи
относно приложението на материалния закон.
Спор по
установените факти не се формира между страните.
Спорът
е правен и е за това, дали са налице основанията за неприемане на декларираната
договорна стойност, т.е. налице ли са „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140 §2 от Регламент/ЕС/ №2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от
същия Регламент във връзка с чл.71 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. за определяне
на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на
стоката.
Въз
основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия
орган мотиви, в настоящия спор е необходимо на първо място да се провери дали
съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да
пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата
стойност, регламентирани в чл.74 от Регламент /ЕС/ №952/2013г./т.36 от решение
на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/. В тази връзка
следва да бъде съобразено, че правната уредба на Европейския съюз относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности/в този смисъл Решение от 19 март 2009г., Mitsui
& Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul,
С-354/09/.
Съгласно
чл.70 §1 и §2 Регламент/ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Или
иначе казано, митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност/така Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, т. 20/. А когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г.,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от същия
регламент при последователно прилагане на методите в чл.74 §2 букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Съгласно
чл.74 §3 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., когато митническата стойност не може да
се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от
Дял II на Регламент/ЕС/ №952/2013г. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1
от Регламент/ЕС/ №952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл.140 §1 от Регламент/ЕС/
№2015/2447/Регламента за изпълнение/, а ако съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.14, §2 от Регламента
за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. В такива
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., като в тежест на митническите
органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност, са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично
следващото правило в установената поредност.
Съгласно
чл.141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл.141 §2 от
Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1 §2 т.4 и т.14
от Регламента за изпълнение. Така, „идентични стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението,
от третирането им като идентични. Съответно „сходни стоки“ означава - в рамките
на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В
обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието на
митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70 §1 от
Регламент/ЕС/ №952/2013г. и да определят митническата стойност по методите,
предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на основателни
съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на
доказване във всеки конкретен случай.
Независимо,
че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната
стойност по чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., разпоредбата на чл.140 §1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от Регламент/ЕС/
№952/2013г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.
Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на
митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140 §2 от Регламента за
изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения в този случай лежи върху митническите органи
и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В
Решението по дело С- 263/06, т.52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл.140 §1 от
Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от
Регламент/ЕС/ №952/2013г., изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен/в този смисъл Решение от 18 декември
2008г., Sopropе, C-349/07, т.36/. В рамките на процедурата по чл.140 от
Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Съгласно
правилото на чл.22 §7 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В
настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната
митническа стойност на стоката, като се е позовал на справка от база данни,
поддържана от трето лице - https://autoauctions.io, без доказателства тези
данни да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим
на съхранение и да имат характер на официален документ, т.е. на такъв, издаден
от орган на власт или друг, упълномощен с правомощието орган, който да е
оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че ползваната от митническите органи справка
има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се
цени съобразно съвкупния доказателствен материал. Със същата тежест се ползва и
представеният от вносителя неподписан документ „BILL OF SALE“/Акт за продажба/ от 29.10.2020г. При това положение напълно необосновано митническите органи са заменили
посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в справката от
трето лице - https://autoauctions.io. Подобен подход, основан единствено на
съпоставка между данните от интернет и издадения от предходния собственик сертификат
за стоката, не обосновава по никакъв начин заявената от административния орган
нова митническа стойност на стоката. В този аспект изискването на чл.70 от
Регламент/ЕС/ №952/2013г., е ясно и не може да има никакво съмнение, че за
договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която
действително е платена или е подлежаща на плащане като цена на стоките при
продажбата.
Служебно
набавената в хода на проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че
оспорващият като купувач е участвал в проведения аукцион и е заплатил или е
трябвало да заплати именно сумата от 6 500 USD.
При
това положение съждението на митническите органи, че това е договорната цена на
стоката, се явява до толкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по
представената фактура. Иначе казано, при липсата на съпътстващи продажбата
документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата,
договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата на внесената
стока, подходът на митническия орган за определяне на нова митническа стойност
по реда на чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., се явява незаконосъобразен.
Липсата
на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на
стоката е следвало да бъде преодоляна от административния орган чрез прилагане
на вторичните методи по чл.74 от Регламент/ЕС/ №952/ 2013г., чрез извършване на
съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват. След като митническите
органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са дължали и
необходимата грижа, за да установят действителната, респ. справедливата
стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на
предположения. На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140
§1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразено с възможностите му/арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
C-263/06q EU: C: 2008: 128, т.52/. Зачитането на правото на защита е основен
принцип на правото на Съюза, който принцип следва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен/така Решение от 18 декември 2018г., Soprop,
С-349/07, EU: C: 2008: 746, т.36/.
В
тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл.141 §1 от Регламента
за изпълнение стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на
решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно
елементите, на които административният орган възнамерява да обоснове своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата,
на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка
на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение/в този смисъл Решение от 13 март 2014г., Глобал Транс Лоджистик, по
обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т.49/.
В случая
обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със съобщението по чл.22 §6
от Регламент/ЕС/ №952/2013г. вносителят да е бил уведомен, че предстои издаване
на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата
декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е
посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни
данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа
стойност. Срещу това обстоятелство е подадено изрично възражение, което органът
е пренебрегнал и в резултат е издал административен акт в условията на
неизяснена фактическа обстановка. Това е така, защото дори и данните от
въпросния сайт да могат да послужат за обосноваване на съмненията на митническите
органи, то за последните не е налице нормативно установено задължение да
определят нова митническа стойност, която е равна на цената, посочена в сайта.
При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл.140 §2 от Регламента
за изпълнение могат само да приемат, че митническата стойност на стоките не
може да се определи съгласно член 70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. и да я
определят, като приложат последователно букви от а) до г) от параграф 2/на
чл.74 от Регламент/ЕС/ №952/2013г./, докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките, което в
конкретния случай се установи, че не е сторено, поради което и митническата
стойност в размер на 11 148,03 лв. се явява незаконосъобразно определена.
А с оглед незаконосъобразното определяне на новата митническа стойност на
процесната стока, незаконосъобразно определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС,
както и лихва за забава.
Ето
защо и по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение на Директора на ТД Митница Бургас е неправилно, като
постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски, които съгласно представения списък се констатираха в размер на 510
лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско
възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и
осъществения обем на предоставена процесуална защита.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №32-176720 от 31.05.2022г. на Директор на
Териториална Дирекция Митница – Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Л.Х.К. *** сумата в размер на общо
510/петстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: