№ 16616
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110170703 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 291,11 лв., представляваща изплатеното
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователно обезщетение за вреди по л.а. ************ с ДК № **********,
възникнали в причинна връзка с ПТП, настъпило на 08.12.2021г., в района на
***************, в резултат на противоправното поведение на ответника – Х. П., като
водач на л.а. ************, с ДК № ************, който е шофирал МПС л.а.
************, с ДК № ************ без свидетелство за управление на МПС, като губи
контрол над управляваното от него ППС и блъска паркираното МПС л.а. ************ с
ДК № **********, като му нанася щети и 25 лева ликвидационни разноски за
ликвидиране на щетата, ведно със законната лихва от 27.11.2024г. - датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че във връзка с инцидента при него била заведена щета под №
**********, по която след извършена оценка на щетите по увредения автомобил е било
определено застрахователно обезщетение в размер от 291,11 лв. Претендира и 25 лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът **************, редовно призован, не се представлява.
Ответникът Х. П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От приетия по делото Протокол за ПТП с бланкетен номер 1779177 от 08.12.2021г.,
се установява, че процесното ПТП е настъпило в **********************, около 21:40
часа, когато водачът на МПС, модел ************, с рег. № ************ – ответникът Х.
П. губи контрол над автомобила и блъска паркираното МПС марка ************ с рег. №
1
**********, собственост на И.Н.П.. При удара на ППС марка ************ с рег. №
********** са нанесени щети в областта на предна броня, преден капак и др. В протокола
е посочено, че лицето Х. П. е управлявало МПС **************, с рег. № ************ без
СУМПС.
Във връзка с процесното ПТП е образувана административно-наказателна
преписка по която е съставен АУАН № GА 445130/08.12.2021г. против Х. П. за извършено
нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, както и Акт № GА 445129 за неправоспособен водач.
Издадено е и Наказателно постановление № 21-4332-026326 от 20.12.2021г., влязло в сила
на 12.07.2022г., с което при така констатираното нарушение на ответника е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева. В хода на административно-наказателното
производство ответникът е признал вината си. По делото не се спори, че МПС, модел
************, с рег. № ************ е било застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца – застрахователна полица № BG/02/12100311731, с покритие към
датата на събитието. По случая е образувана щета № ********** по която е определено
обезщетение, видно от приетия по делото доклад по щета от сумата от 291,11 лева.
Всички тези факти и обстоятелства не са спорни между страните. Регресното право
на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по чл. 500, ал.1 и ал.2 от КЗ, представлява право на застрахователя да
получи платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в
хипотезата на чл. 500, ал.2 от КЗ/. Възникването на това право се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ породени права на увредения срещу причинителя
на вредата на основание на чл.45, ал.1 т ЗЗД, тоест вредите да са причинени от
делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2/ възникнало
действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за
"Гражданска отговорност" и заплащане от страна на застрахователя по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото
лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно
събитие и 3/ делинквентът е бил неправоспособен, не е притежавал към датата на
събитието СУМПС.
От обсъдените по-горе, писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност са установени извършеното деяние от водача на МПС, неговата
противоправност и вина. Допуснатите нарушения на разпоредбите по ЗДвП са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. От своя страна ответникът не е релевирал
възражения срещу иска. Налице са изискуемите предпоставки по чл. 500, ал.2 от КЗ, тъй
като застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото лице, виновният водач е
управлявал МПС без да притежава СУМПС. Имуществените вреди, настъпили за
третото лице и причинната връзка между тях и поведението на водача на МПС са
доказани от писмените доказателства. Регресното право на застрахователя възниква
спрямо застрахования от момента на деликта и в конкретния случай това е от
08.12.2021г., тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал.2 от
КЗ именно с този момент. Конкретният размер на обезщетението на увреденото лице е
определен в рамките на компетентността на застрахователя. Ищецът е изплатил на
увреденото лице обезщетение в размер на 291.11 лв. на 02.02.2022г. и от съответния
момент регресното вземане на застрахователя е изискуемо.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен. Искът следва да бъде уважен за
пълно предявеното вземане, за общата сума от 316,11 лева, от които сумата от 291,11 лева
– изплатено застрахователно обезщетение и сумата в размер на 25,00 лева за ликвидиране
на щетата.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
следва да се присъдят заплатените разноски в производството в общ размер на 530,00
лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 480,00 лева с ДДС,
заплатено адвокатско възнаграждение, за реалното запащане на което съобразно
2
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. са налице даказателства на л. 43 от досието по
делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **************, ЕИК
*************, сумата в размер на 316,11 лева, от които сумата от 291,11 лв.,
представляваща изплатеното по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди по л.а.
************ с ДК № **********, възникнали в причинна връзка с ПТП, настъпило на
08.12.2021г., в района на ***************, в резултат на противоправното поведение на
ответника – Х. П., като водач на л.а. ************, с ДК № ************, който е
шофирал МПС л.а. ************, с ДК № ************ без свидетелство за управление на
МПС, като губи контрол над управляваното от него ППС и блъска паркираното МПС
л.а. ************ с ДК № **********, като му нанася щети и 25 лева ликвидационни
разноски за ликвидиране на щетата, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.11.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на **************, ЕИК
*************, сумата в размер на 530,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3