О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2113 Година
2020, 15.12. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав
в закрито заседание на 15.12.2020г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 2825 по
описа за 2020 година и като обсъди :
Постъпила е жалба от Р.Т.С. ***
срещу Решение №2691/зас. №189/ от 06.10.2020г. на НЕЛК – Специализиран състав
по Хирургични, Ортопедични и ССЗ.
Недоволен от така постановеното
решение, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност и
настояват за отмяната му и решаване на въпроса по същество по отношение
атакуваните два болнични листа или връщане делото на НЕЛК, която да приключи
спора по същество.
Настоящият състав, след като
разгледа поставените на разглеждане въпроси в това производство, намира за
установено следното.
Жалбоподателят С. е оспорил
цитираното решение на НЕЛК – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и
ССЗ от дата 06.10. 2020г., с което е отменено решение на III-ти състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“АД от дата 14.07.2020г., с което пък са били отменени два болнични
листа - №1457206 и №1457207, издадени на С. от ОЛКК при МЦ „Хипократ – Н“ЕООД,
гр.Пловдив и двата установяващи състояние на временна неработоспособност на
лицето за периода 12.06.2020г. – 26.06.2020г. /листовете са два, поради това,
че се издават в хипотезата на повече от един работодател/.
Производството по оспорване
решението на ОЛКК е стартирало по жалба на осигурителя ОП „Общинска охрана“,
гр.Пловдив, който в жалбата си чрез РЗИ –Пловдив сочи, че има съмнения, че
техният служител твърде дълго(непрекъснато 104 дни) е в състояние на временна
наработоспособност с диагноза „Навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена“, поради което е поискал ТЕЛК да провери правилността на изводите на
ОЛКК.
Именно по тази жалба III-ти състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“АД от дата 14.07.2020г. е приел, вкл. и след явяване на лицето, че за
състоянието му не се следва към преценявания момент продължаване на лечението
при режим домашен – амбулаторен, като провежданата физиотерапия също не изисква
това.
По жалба на С.,
специализираният състав на НЕЛК приел, че изводите на ТЕЛК не могат да се
споделят, тъй като от една страна наличната медицинска документация не
обосновава такава продължителност на временната неработоспособност, но
констатирал също така, че тя е и непълна – липсвали рентгенографиите, направени
в хода на лечение след злополуката, станала още на 12.03.2020г., респ.
аргументираност(в см. на мотивираност) на приетото от нея решение. С оглед на това и на
основание чл.51 т.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/ отменила акта на ТЕЛК и
върнала преписката за ново произнасяне при дадените от него указания.
При тази фактическа обстановка, С. сочи, че актът е
неблагоприятен за него, тъй като се забавя разрешаването на спора по същество и
се настоява или съдът, или НЕЛК да го приключат.
От своя страна ответникът – НЕЛК счита, че лицето няма
правен интерес от оспорване акта на НЕЛК и съдебното производство следва да се
бъде прекратено.
Преди всичко следва да се посочи, че при разглеждане на спорове по експертизата на работоспособността
са налице специални норми от процесуален характер, които дерогират общите
такива, съдържащи се в
АПК.
В чл.112
ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ) е регламентиран редът, по който се правят
обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу
актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в
т. 4 от същия текст изрично е посочено, че на съдебен контрол подлежат само
решенията на НЕЛК. Решенията на лекуващия лекар, решенията на ЛКК/ОЛКК, на центровете за спешна медицинска помощ и на
ТЕЛК подлежат на оспорване по административен ред пред посочен в закона
по-висшестоящ административен орган.
Текстовете на чл.112,
ал.1 ЗЗ се
предхождат от чл.109
от същия закон, съгласно който устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза по чл.103 и на РКМЕ се определят с Правилник на Министерския съвет. По силата на
цитираната законова делегация е приет ПУОРОМЕРКМЕ.
Разпоредбите на чл.112
ал.1 ЗЗ са
възпроизведени и в нормата на чл. 63
ал.1 от Правилника.
Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби
срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл.51
от ПУОРОМЕРКМЕ. Според този текст Националната експертна лекарска комисия може:
1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3.
да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето
с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.
Никъде в цитираните в тези мотиви законови и
подзаконови специални разпоредби не е предвидено, че решенията на НЕЛК по чл.51
т.3 ПУОРОМЕРКМЕ не подлежат на съдебен контрол, при условие че са налице
предпоставките на чл.
147, ал. 1 АПК, както е в конкретния случай.
Нормите на чл.112,
ал. 1, т. 4 ЗЗ и чл. 63,
ал. 1, т. 4 ПУОРОМЕРКМЕ са специални по отношение на разпоредбата на чл.145,
ал.2, т.2 АПК, поради което последната неправилно е приложена от
първоинстанционния съд към спорните правоотношения. Казаното се отнася и до
текста на чл.98
ал. 2 АПК.
При така посочената нормативна уредба и с оглед
принципа на правото, че специалният закон отменя общия, текстът на чл.
112, ал. 1, т. 4 ЗЗ "... по реда на Административнопроцесуалния
кодекс"
следва да се тълкува в смисъл, че този Кодекс се прилага в производствата по експертизата на
работоспособността, доколкото в ЗЗ и в ПУОРОМЕРКМЕ не са предвидени специални разпоредби.
Прилагането на специалната процесуална
разпоредба на Правилника следва да бъде съобразено и със законовия принцип на чл.11
от АПК за
процесуална икономия, която изисква процесуалните действия да се извършват в
сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според
конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.
С издаденото от НЕЛК експертно решение се
възстановява висящността на административното производство пред по-долустоящия
орган.
За да прецени, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването,
съдът следва да извърши и проверка относно законосъобразността на отказа
на НЕЛК да се произнесе по същество на поставените от лицето въпроси при
осъщественото от него задължително администртивно обжалване.
В тази връзка, с оглед конкретно създалата се
ситуация, то следва да се посочи, че от представените с жалбата документи, а и
от постъпилото впоследствие МЕД на лицето, се установява, че действително ТЕЛК
се е произнесла при непълна медицинска документация, с телеграфни, общи мотиви
по констатациите и причината да се отменят двата болнични листа.
Или по жалбата на С., при
осъщественото задължително административно обжалване, има постановено решение,
каквото е претендирал –да се отмени акта на ТЕЛК като незаконосъобразен, но не
е постановила такъв по същество, поради допуснати „грешни и пропуски“ в същия.
Следва да се има предвид, че
при експертиза на временната неработоспособност НЕЛК няма правомощията по чл.45
ал.3 от Правилника(за разлика от при трайната), а след измененията в чл.46, чл.47 ал.3 и чл.50
от Правилника НЕЛК няма и възможност да възлага допълнителни медицински
изследвания пред нея, събирането на допълнителни писмени документи по нейн
почин, дори е невъзможно личното явяване на освидетелстваното лице за преглед.
Т.е. произнасянето е само по наличната медицинска документация, а след като тя
е очевидно непълна, а актът е немотивиран(тук е споделена изцяло жалбата
на С.), то
единствената възможност е връщането по чл.51 т.3 от Правилника.
По отношение бързината на
производството, то следва да се посочи, че не са безспорни твърденията в
жалбата до съда, че видите ли ще е налице едно по-голямо забавяне и това във
връзка с вече посочения принцип на чл.11 АПК.
Това е така, защото: първо се
образува производство пред Административен съд(като междувременно е налице
ново решение на ТЕЛК от 27.11. 2020г., тъй като сроковете тук са кратки – до 15
дни за произнасяне съгласно чл.32 ал.3 от Правилника), а актът на съда подлежи и на
обжалване пред ВАС на РБ. Освен всичко това следва да се посочи, че съдът няма
възможност да решени въпроса по същество, както настоява С., тъй дори
аргументите му да са верни, то следва пак връщане преписката на НЕЛК/ТЕЛК за
постановяване на нов акт по същество.
Или действително, при преценка
на конкретния правен интерес на лицето, с оглед цялата представена медицинска
документация, то следва да се приеме, че за С. не е налице правен интерес да
оспорва в създалата се ситуация акта на НЕЛК, с който по негова жалба е отменен
акта на ТЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне на последната(каквото и междувременно е
последвало от дата 27.11.2020г., видно от наличното в МЕД ново решение на същия
състав на ТЕЛК).
Това обуславя извод за оставяне
жалбата на С. без разглеждане на основание чл.159 т.4 АПК и прекратяване на
образуваното по нея съдебно производство.
Ето защо и поради
мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VII състав :
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Т.С. *** срещу Решение №2691/зас. №189/ от
06.10. 2020г. на НЕЛК – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2825/2020г. по описа на
Административен Съд – Пловдив – ІІ отд., VІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :