№ 38
гр. М., общ. М., обл. Враца, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211450200485 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Ин.К.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
М., представлявано от Т. Й. в качеството му на изпълнителен директор чрез
пълномощник адв. И. Ч. от АК-В е обжалвало Наказателно постановление №
****/19.02.2020 година на Директора на Басейнова дирекция "****“ /БДДР/, с
което за нарушение на чл.46 ал.1 т.4 вр. чл.200 ал.1 т.23 от Закона за водите е
наложена, на основание чл.200 ал.1 т.23 вр. чл.46 ал.1 т.4 от същия закон
имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Възраженията са за допуснати
съществени процесуални нарушения по съставяне и връчване на
административните актове, неправилно отразяване на фактическата
обстановка и липса на достатъчно доказателства в подкрепа на
претендираното нарушение. На това основания се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез процесуалният си
представител адв. В. Ч. от ВрАК поддържа искането за отмяна на
административния акт, тъй като събраните доказателства не подкрепят в
описаната в него фактическа обстановка. Освен това са изложени и доводи в
подкрепа на тезата, че административно-наказателното преследване е
погасено по давност. Претендират се разноски под формата на адвокатско
възнаграждение, като в тази връзка са представени списък на разноските по
1
чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане за кредитен превод на стойност 5
580 лева с включен ДДС.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от главен
юрисконсулт Ив. Ст., който е взел становище, че административните актове са
издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в
тях напълно отговаря на изискванията за съдържание. По отношение на спора
по същество, се посочва, че процесното деяние е правилно правно
квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните
доказателства. Оспорва се тезата за изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване.
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 21.09.2019 година свидетелите Н. Н. и Г. Н. – служители на
Басейнова дирекция „****“ извършвали обход на река Ис. непосредствено до
град М.. С цел оказване на съдействие с тях били свидетелите Л. П. и Г. Г., и
двамата служители на РУ-М.. При проверката било установено, че
задбаражното езеро на ВЕЦ „К.“ е било изпуснато и в него се намирала тежка
добивна техника и четириосни камиони, с които се гребели и извозвали
наносни отложения от коритото на реката. Констатациите от проверката били
описани в констативен протокол. Уведомена била РП-М.. Въз основа на
изпратените материали било образувано досъдебно производство №
1581/2019 година за престъпление по чл.240а ал.3 т.3 вр. ал.1 НК за това, че от
началото на 2019 година до 23.09.2019 година в землището на село Д, общ. М.
от имоти с географски координати N **** и ****** и N ***** и ***** се
извършва добив на инертни материали от коритото на река Ис. без
предоставена концесия по реда на Закона за подземните богатства в
нарушение на §1 т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните
богатства, като за извършване на деянието са използвани технически средства
и МПС – багер ***** Д с логото на „Ин.К.“, товарни камиони „М Ас.“ с
регистрационни № № № *****, ****** и *******, собственост на „Ин.К.“. С
Постановление от 05.02.2020 година решаващата прокуратура, след анализ на
събраните в хода на разследването доказателства е приела, че липсва
престъпление от общ характер и е прекратила, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
2
чл.24 ал.1 т.1 НПК, наказателното производство по ДП № 1581/2019 година,
като е разпоредила копие от постановлението да се изпрати на Директора на
Басейнова дирекция „****“ Плевен по компетентност. На 19.02.2020 година е
било издадено Наказателно постановление № **** от Директора на Басейнова
дирекция, с което е била наложена, на основание чл.200 ал.1 т.23 вр. чл.46 ал.1
т.4 от Закона водите, на „Ин.К.“ АД град М. имуществена санкция в размер на
50 000 лева за нарушение на чл.46 ал.1 т.4 вр. чл.200 ал.1 т.23 от същия закон
за това, че дружеството, като юридическо лице, без да има издадено и
притежавано действащо разрешително за ползване на воден обект с цел
изземване на наносни отложения е изземвало наносни отложения от водни
обекти с механизация без разрешително в участък от река Ис.. Въз основа на
жалба от наказаното дружество против въпросното постановление, в Районен
съд М. е било образувано НАХД № 229/2020 година по описа на същия съд.
След като разгледал делото и извършил преценка на събраните доказателства,
с Решение № 260054/16.12.2020 година състав на съда е изменил обжалваният
административен акт, като е намалил размера на имуществената санкция от
50 000 лева на 35 000 лева. Въззивният акт е бил обжалван от Директора на
Басейнова дирекция „****“ град Плевен пред Административен съд Враца,
който с Решение № 354/03.11.2021 година по КНАХД № 129/2021 година го е
отменил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС-М.. На
тази база образувано настоящото дело.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. В. Н., Г. К. Н., Л. П. П. и Г. А. Г..
Освен гласни са събрани и писмени доказателства. Приложени са НАХД
№ 229/2020 година по описа на РС М., КНАХД № 129/2021 година по описа на
Административен съд Враца, както и ДП № 1581/2019 година на РП-М..
Съдът, след като взе предвид изложеното в наказателното
постановление и в жалбата на „Инертстрой – К.“ АД, намира същата за
основателна, но по други съображения.
Наказателното постановление е издадено на дружеството-жалбоподател
за това, че от началото на 2019 година до 23.09.2019 година в землището на
село Д, общ. М. от имоти с географски координати N **** и ****** и N *****
и ***** като юридическо лице, без да има издадено и притежавано действащо
разрешително за ползване на воден обект с цел изземване на наносни
3
отложения е изземвало наносни отложения от водни обекти с механизация без
разрешително в участък от река Ис.. Прието е, че деянието съставлява
нарушение по смисъла на чл.46 ал.1 т.4 вр. чл.200 ал.1 т.23 от Закона за
водите. В хода на проверката за законосъобразност на административните
актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира, че са налице
основания, поради които въпросите по същество на делото не следва да бъдат
обсъждани. Имайки предвид събраните доказателства, настоящият състав
приема като безспорно установено обстоятелството, че деянието, описано в
административния акт, е извършено в периода от началото на 2019 година до
23.09.2019 година. Обжалваното наказателно постановление е било издадено
на 19.02.2020 година. Съобразявайки тези данни съдът споделя становището
на процесуалният представител на жалбоподателя, че е налице изтекла
абсолютна давност за административно-наказателно преследване. Тук следва
да се има предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по
тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, според
което сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към
уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното
преследване по давност. В тази разпоредба е предвидено, че по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите
на общата част на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в
конкретният случай субсидиарно приложение следва да намери текста на
чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 НК /изм. ДВ
бр.26/2010 година, действаща към момента на извършване на деянието/,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години за всички случаи, описани извън посочените в т.1 -
т.4 на същата алинея. Според ал.3 на чл.80 НК, давността за преследване
започва от довършване на престъплението, в конкретният случай от
извършване на нарушението, тоест от 23.09.2019 година, като независимо от
нейното спиране или прекъсване, наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 ал.1 НК
/арг. чл.81 ал.3 НК/. Съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН /ДВ бр. 69/2006 година/ в
предвидените в съответните закон, указ постановление на МС или наредба на
общински съвет в случаи на юридически лица и еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
4
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като
съобразно ал.2 на същата разпоредба санкцията се налага по реда на ЗАНН,
доколкото в съответният нормативен акт не е предвиден друг ред. От
съдържанието на обжалваното постановление е видно, че за процесното
нарушение на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена
санкция в размер на 50 000 лева. Съобразявайки изложеното до тук настоящия
състав приема, че срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие
с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и
предвид датата на извършване на нарушението – 23.09.2019 година, то към
настоящият момент този срок е изтекъл, тоест давността за наказателно
преследване на описаното в наказателно постановление нарушение е изтекла
на 23.03.2024 година. При това положение обжалваният акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да се обсъждат доводите по
същество.
С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество,
следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател е направил искане за присъждане
на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство, като са
представени Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, ведно със
списък по чл.80 ГПК, фактура и преводно нареждане за кредитен превод за
сумата от 5 580 лева с ДДС. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на
процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото
дело, дружеството-жалбоподател е ангажирало като процесуален
представител адв. В. Ч. от ВрАК по договор за правна защита и съдействие, и
пълномощно. От представените документите става ясно, че в хода на
съдебното производство страна на жалбоподателя са направени разноски в
размер на 5 580 лева с ДДС. Тази сума е отбелязана и в представеният по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако
5
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба
№1/09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ
бр.14/18.02.2025 година/, действаща към датата на съдебното заседание по
делото. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година,
действащо към датата на съдебното заседание по делото/, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 25 000 до 100 000
лева възнаграждението е в размер на 2 650 лева плюс 8% за горницата над 25
000 лева. Видно от съдържанието на наказателното постановление, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал,
събран и проверен в хода на съдебното следствие, както и текста на §2а от
Допълнителните разпоредби на Наредба №1/09.07.2004 година за
възнагражденията за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ бр.14/18.02.2025 година/
настоящият състав приема, че на дружеството-жалбоподател следва да се
присъдят разноски в пълния размер от 5 580 лева с ДДС, направени в хода на
настоящето съдебно административно-наказателно производство, платими от
Басейнова дирекция „****“ Плевен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/19.02.2020 година на
Директора на Басейнова дирекция "****“ /БДДР/, с което на „Ин.К.“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град М., представлявано
от Т. Й. - изпълнителен директор е наложена, на основание чл.200 ал.1 т.23 вр.
6
чл.46 ал.1 т.4 от Закона за водите имуществена санкция в размер на 50 000
лева за нарушение на чл.46 ал.1 т.4 вр. чл.200 ал.1 т.23 от същия закон.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, Басейнова дирекция „****“
да заплати на „Ин.К.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град М., представлявано от Т. Й. - изпълнителен директор сумата
от 5 580 лева, представляващи направени разноски под формата на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Административен съд Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7