№ 76
гр.Разград, 27.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
РАЗГРАД в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА
при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева КАД № 66 по описа за 2023
г. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ,
бр. 39 от 2011 г.).
Постъпила е касационна
жалба от Комисия за разпределение на площи по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № 51/19.02.2021 г. на Кмета на Община-Ситово, действаща
чрез упълномощен адв. И. Р., АК – Силистра, против Решение №
577 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 866/2022 г. по описа на
Районен съд - Силистра в производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с което е отменено Протоколно решение № 4 от 31.03.2021 г.
на Комисията в частта, в която са разпределени за индивидуално ползване за срок
от 5 години, считано от 01.10.2021 г., имоти с идентификатори 21693.39.19, 21693.39.44 и
21693.41.14, намиращи се в землището на с. Добротица, общ. Ситово, в полза на И.
Й. и имоти с идентификатори 44495.1.8 и 44495.1.197, намиращи се в землището на
с. Любен, общ. Ситово, и идентификатор 32799.1.80, намиращ се в землището на с.
Ирник, общ. Ситово, в полза на М. К. В жалбата се твърди, че оспореното решение
е недопустимо поради липса на правен интерес у жалбоподателя в
първоинстанционното производство, а по същество е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Доводът за недопустимост се
аргументира с обстоятелството, че Кметът на Община-Ситово е прекратил договора
с И. Й. за предоставяне за индивидуално ползване на посочените имоти, което според
касатора лишава жалбоподателя в първоинстанционното производство и ответник
по касационната жалба М. К. от правен интерес да оспорва решението на
комисията. Твърди, че процесните имоти в землището на с. Добротица не са били
предоставяни на М. К. предходни години, за да се ползва той от предимство
съобразно чл. 37и, ал. 6, изр. второ от ЗСПЗЗ. Районния съд не е разгледал и не
се е произнесъл по тези възражения на касатора. Излагат се оплаквания, че съдът
не е съобразил всички имащи значение за правния спор факти и обстоятелства,
настъпили до постановяване на оспорения съдебен акт. Направено е искане
решението да бъде обезсилено изцяло, алтернативно – да бъде отменено като
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
вместо него се постанови друго, с което въззивната жалба се отхвърли.
Претендират се направените деловодни разноски пред двете инстанции. В съдебно
заседание процесуалният представител на страната поддържа същите съображения,
като доразвива доводи във връзка с твърдението за недопустимост на оспореното
решение и липсата на правен интерес от оспорване на жалбоподателя във
въззивното производство, в подкрепа на което представя писмени доказателства.
Ответникът по касационната жалба – М. Г. К. от с. Д., обл. С., не
ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни – М. А. М. от с. С.,
обл. С., Й. Г. Й. от с. С., обл. С., П. З. Т. от с. С., обл. С., и И. Н. Й. от
гр. С., не вземат отношение по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна, а оспореното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на
страните и доказателствата по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол,
съгласно чл.
208 и сл. от АПК във вр. с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011
г.).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В касационното производство
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл.
218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното
решение (чл. 220 АПК).
С обжалваното решение Районен съд –
Силистра е отменил Протоколно
решение № 4 от 31.03.2021 г. на Комисия за разпределение на площи по чл. 37и,
ал. 6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 51/19.02.2021 г. на Кмета на
Община-Ситово, в частта, с която са разпределени за индивидуално ползване за срок от пет
години, считано от 01.10.2021г., имоти със следните идентификатори:
- на И. Й. – 21693.39.19, 21693.39.44,
21693.41.14, намиращи се в землището на с. Добротица;
- на М. К. – 32799.1.80 в землището на
с.Ирник и 44495.1.8 и 44495.1.197 в землището на с.Любен.
Между страните няма спор, а и в решението
са правилно установени фактите, които сочат, че с цитираната горе Заповед е
възложено на Комисията да извърши
разпределение на пасища, мери и ливади – общинска собственост за индивидуално
ползване за стопанската 2021/2022 година и да състави протокол за разпределение
на имотите до 01.05.2021 г., респ. при недостиг на пасища, мери и ливади от
общинския поземлен фонд в съответното землище, където е регистриран
животновъдния обект на правоимащите - да извърши допълнително разпределение в
съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и отново
да състави протокол за окончателното разпределение до 01.06.2021 г.
С Протокол от 31.03.2021г. посочената Комисия, в изпълнение на възложените й задачи, извършила
разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на Община –
Ситово за стопанската 2021/2022 година между допуснати до участие шестима кандидати
– животновъди, притежаващи или ползващи животновъдни обекти, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ на територията на общината, които
са подали заявления в срока по чл. 37и, ал.5 от ЗСПЗЗ – до 10.03.2021 г.
Ответникът
по касационната жалба (жалбоподател по въззивното съдебно оспорване) М. Г. К., който е сред
допуснатите до участие кандидати, с притежаваните от него 62,2 ЖЕ (животински
единици) и полагаща им се площ от 964 дка, заявил девет конкретни имота с обща
площ от 161,771 дка, които да му бъдат отстъпени за индивидуално ползване,
всички в землището на с. Добротица, където има регистриран животновъден обект –
сред заявените имоти и този с идентификатор 21693.42.4, с площ от 19,100 дка.
Същият
имот бил заявен за разпределение и от допуснатия до участие кандидат И. Н. Й.,
притежаващ 94,4 ЖЕ с полагаща им се площ от 1605 дка, като кандидатствал за
индивидуално ползване единствено и само по отношение на този имот, находящ се в
землището на с. Добротица.
При разглеждане по същество на заявленията било констатирано от Комисията,
че И. Н. Й. няма регистриран животновъден обект в посоченото землище (на
с.Добротица), а в това на с. Поляна, но бил наемател на язовир в с.Добротица,
като заявеният от него за ползване имот с идентификатор 21693.42.4 (общинско
пасище) се намирал в съседство на язовира. При това положение на този кандидат
е признато предимство с оглед разпоредбата на чл. 18а от Наредба № 44 от
20.04.2006г. за ветеринарно медицинските изискванията към животновъдните обекти
и с оспореното Протоколно решение № 4 от 31.03.2021
г. Комисията му предоставила за индивидуално ползване три имота, всичките в землището на
с. Добротица, съответно с идентификатори 21693.39.19, 21693.39.44 и
21693.41.14.
Съпоставяйки го със заявлението на М. Г. ., Комисията приела, че в случая
не следва да се приема привилегировано разглеждане на неговата претенция за
осигуряване на пасищни площи, независимо, че разполагал с по-малък брой
животновъдни единици от ЗП И. Й., тъй като последният поискал много по-малка
площ от полагащата му се. И тъй като Комисията не била обвързана от
претендираните от заявителите терени, но следвало да се придържа към
претендираната от тях площ, която е по-малка от полагащата се по закон, поради
изчерпването на свободните площи за индивидуално ползване в землището на с.
Добротица, за недостигащите според нуждите му площи на М. Г. К. са разпределени
с оспореното решение и такива в съседни землища, съответно имот с идентификатор
32799.1.80 в землището на с.Ирник и имоти с идентификатори 44495.1.8 и
44495.1.197 в землището на с.Любен.
При горните факти Районен съд -
Силистра преценил, че незаконосъобразно Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ е
допуснала И. Й. до разпределение на имоти от ОПФ в землището на с. Добротица,
без да притежава регистриран в БАБХ животновъден обект в същото землище, за
което кандидатства, съобразно правилата по чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, като
неправилно му е дадено предимство с оглед на факта, че ползва под наем друг
общински имот в същото землище – язовир Добротица и при неотносимо прилагане на
разпоредбата на чл. 18а от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, нямаща връзка с
процедурата по разпределение на общинските пасища и мери. Обсъдено е още, че
той не е кандидатствал за ползване на общински пасища в землището на с.Поляна,
където има регистриран животновъден обект, за прилагане спрямо него на
допълнително разпределение в съседно землище при условията на чл. 37и, ал. 7 от
ЗСПЗЗ, поради недостиг на пасища в мястото на регистрирания обект.
Същевременно съдът е приел, че
жалбоподателят М. К., като участник в същото разпределение, е отговарял на
изискването, даващо му предимство за ползване на имоти в землището на
с.Добротица, където е притежавал
регистриран животновъден обект и при преценка за основателност на заявеното
оспорване отменил решението на Комисията в обжалваната част, като
незаконосъобразно и постановено в противоречие с целта на закона.
Решението на Районен съд – Силистра
е валидно, като постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда и в съответствие с изискванията за форма.
То е и допустимо, като постановено по отношение на индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ), по
редовна и допустима жалба, подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес от оспорване.
Възражението на касатора в обратния смисъл, че липсва правен интерес от
оспорването, не може да бъде споделено. Безспорен е фактът, че
жалбоподателят по въззивното
производство и ответник по касационната жалба М. Г. К., е пряк участник в
разпределението на площи от ОПФ за стопанската 2021/2022 година, подал
заявление по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ до кмета на Община-Ситово и допуснат до
участие, който факт е достатъчен, за да обоснове интереса му от обжалване, като
адресат на постановения индивидуален административен акт - Решението на
Комисията за извършеното разпределение, въз основа на което се счита ощетен
(арг. чл. 147, ал. 1 от АПК). Заявените от касатора нововъзникнали
обстоятелства, предвид прекратяването на договора с лицето И. Й., както и
проведената процедура по разпределение на пасища, мери и ливади – общинска
собственост за индивидуално ползване за периода 2023-2028 година, за което
представя писмени доказателства, са изцяло неотносими и без правно значение за
правилното решаване на делото – арг. от чл. 142, ал. 2 от АПК, като не
обосновават различна преценка относно правния интерес от оспорване и
съответното прилагане на закона.
Оспореното
решение на Районен съд-Силистра е правилно.
Съгласно чл. 37и, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ
пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават
под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. В ал. 4 от
същата разпоредба е посочено, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят
между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното
землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански
животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища,
мери и ливади.
Правилно и в съответствие с горните
разпоредби районният съд е преценил, че кандидатът И. Н. Й., който няма
регистриран животновъден обект в землището на с. Добротица, неправилно е
участвал в разпределението на пасищни земи в същото землище, докато спрямо
кандидата М. Г. К., който има животновъден обект в същото землище и е заявил
желание да му бъдат разпределени имоти в това землище, е приложено допълнително
разпределение на имоти в съседни землища по чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Такова
последващо разпределение в съседно землище е допустимо само в случай, че
липсват налични имоти в землището, където се намира животновъдния обект на
заявителя. Очевидно е нарушен законът, като при преценката за неправилното му
прилагане определящ е фактът, че И. Н. Й. не е отговарял на условията да получи
за ползване имоти в землището на с. Добротица, което категорично рефлектира
върху разпределението на имотите между другите кандидати, вкл. и въззивният
жалбоподател (ответник по касационната жалба), който е отговарял на тези
условия и е кандидатствал за ползване на имоти единствено и само в това
землището, където е регистрираният му животновъден обект.
Обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи неговото обезсилване или отмяна.
Предвид
изхода на делото не следва да се уважа претенцията на касатора за присъждане на
разноски. Ответникът по касационната жалба не е претендирал такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577 от 13.10.2022
г., постановено по адм. дело № 866/2022 г. по описа на Районен съд - Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/