О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр.П., 04.04.2025г.
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
Като
разгледа гр.д. №1095 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие
следното:
Производството е по чл.247 и чл. 248 ГПК.
Постъпила
е молба от ответника Т.С.К. за допълване на постановеното по делото решение №260000 от 12.02.2025г. в частта за разноските. Молителката
твърди, че във втората фаза на настоящото производство за съдебна делба е
заплатила разноски за вещо лице над размера, съответстващ на нейния дял в
съсобствеността и претендира същите от останалите съделители. Освен това иска
от съда да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка, тъй като
два пъти я е осъдил да заплати държавна такса по чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 489.74 л, за сметка на
дължимата държавна такса от съделителя К.С.К.,
която е в същия размер.
Насрещните страни не са изразили становище по
молбата.
Съдът въз основа на доказателствата по
делото прие следното:
Молбата е допустима - същата
е подадена в срок от
страна по делото.
Разгледана по същество
молбата е основателна.
С посоченото в молбата решение съдът на основание
чл.348 ГПК е изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим имот между
съделителите С.С.Г. с ЕГН ********** ***; Т.С.К. с ЕГН ********** ***; К.С.К. с
ЕГН ********** *** и Т.С.Х. с ЕГН ********** ***. Частите на съсобствениците са
8/36 ид. част за Т.С.Х., 10/36 ид. части за С.С.Г., 9/36 ид. части за Т.С.К. и
9/36 ид. части за К.С.К..
По делото е приета съдебна техническа и оценъчна
експертиза във връзка с поделяемостта на имота и стойността на дяловете, за
която на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 360 л От тях молителката
Т.С.К. е заплатила 250 л, а ищцата Т.С.Х. е заплатила 110 л Останалите
съделители не са участвали в покриването на тези разноски.
Съгласно чл.355 ГПК страните в делбата заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 ГПК.
В практиката на ВКС
непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК /чл.293а ГПК-отм./
съделителите при приключване на делбеното производство заплащат съобразно
дяловете си онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата
на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен
или делбата е допусната при посочените от ответника квоти с оглед на уважено
негово възражение, както и по присъединените искове във втората фаза на
производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и
въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК. В този
смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на
Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС, както и становището, изразено в определение
№167/14.06.2016г. по ч.гр.д.№1727/2016г. на ВКС І г.о.; определение
№4/06.01.2011г. по гр.д.№542/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; определение
№252/11.07.2014г. по гр.д. №2024/2014г. на ВКС, І г.о.; определение
№692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №373/09.02.2013г.
по гр.д.№1242/2013г. на ВКС, І г.о.; определение №255/09.10.2013г. по
гр.д.№563/2012г., ВКС, І г.о.; определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г.
на ВКС, ІІ г.о.; определение
№55/20.04.2010г. по гр.д.№22/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
Разноските за назначаване на
особен представител на ответник с неизвестен постоянен и настоящ адрес по
чл.47, ал.6 ГПК не се разпределят между съделителите съобразно на техните
дялове. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът
да продължи без личното участие на ответника, но като се гарантират неговите
процесуални права. Особеният представител не действа в личен интерес на всички
съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите
права. Поради това възлагането на разноските за особен
представител на ответник в делбеното производство трябва да е идентично с това
на разноските за адвокатска защита и те следва да се понесат изцяло от
представлявания /в т. см. определение №681/18.12.2015г. по
ч.гр.д. №5778/2015г. на ВКС, ІІІ г.о./.
От гореизложеното е видно, че на
всеки от съделителите в настоящото производство следва да се възложи съответната
на дела му част от разноските за вещо лице, а именно: на Т.С.Х. – 80 л, на С.С.Г.
– 100 л, на Т.С.К. – 90 л и на К.С.К. – 90 л Т.С.К. е заплатила 250 л, т.е. със
160 л в повече и следва да получи по 80 л от съделителите С.С.Г. и К.С.К.,
които не са заплатили дължимите от тях разноски за вещо лице. Съдът не й е
присъдил тези разноски, поради което решението следва да се допълни в тази
част.
Освен това съдът е допуснал
очевидна фактическа грешка в същото решение, тъй като два пъти е осъдил
молителката Т.С.К. да заплати държавна такса по чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 489.74 л, за сметка на
дължимата държавна такса от съделителя К.С.К.,
която е в същия размер, макар в мотивите на решението да е приел, че последният
също дължи такава държавна такса. Грешката следва да се поправи.
С оглед на изложеното и на основание чл.248, ал. 1 и чл.247, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение №260000 от 12.02.2025г. по гр. д. №1095/2020 г. по описа на РС – П. в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА ответниците С.С.Г. с ЕГН ********** *** и К.С.К. с ЕГН **********
*** да заплатят на ответника Т.С.К.
с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 160 л
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на постановеното по делото решение №260000 от 12.02.2025г., където вместо следния текста:
„ОСЪЖДА Т.С.К. да заплати по сметка на Районен съд
- П. държавна такса за производството в размер на 489.74 лева.
ОСЪЖДА Т.С.К. да заплати по сметка на Районен съд
- П. държавна такса за производството в размер на 489.74 лева.“
Да се чете следния текст:
„ОСЪЖДА Т.С.К. да заплати по сметка на Районен съд
- П. държавна такса за производството в размер на 489.74 лева.
ОСЪЖДА К.С.К.
да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса за производството в
размер на 489.74 лева.“
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: