№ 14295
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110100563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу
Н. В. Р., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на топлофикационното дружество следните
суми: сумата 1 033,94 лева (хиляда тридесет и три лева и 94 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 178,09 лева (сто
седемдесет и осем лева и 09 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2021 г. до 03.08.2023 г., сумата 26,43лева (двадесет и шест
лева и 43 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
5,87 лева (пет лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 03.08.2023г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44806/2023г. по опис на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото
дружество доставило топлинна енергия за процесния период за топлоснабден
имот в гр.София, ж.к. „КС“, БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП *** АБ. № ***, като
ответницата не е изпълнила насрещното си задължение да заплати цената на
потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа,
1
че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение
произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответницата е
ползвател на процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени
твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на
обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
обстоятелство, че през процесния период ответникът е потребител на
топлинна енергия, правилното отчитане на топлинната енергия, както и
извършеното дялово разпределение. Излага твърдения, че процесният имот е
дарен на сина й, който е титуляр и на партидата, поради което не дължи
заплащане на доставената топлинна енергия. Моли за отхвърляне на иска.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „***“ АД, което не взема
становище по същество.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 44806/2023 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 18.08.2023 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Н. В. Р., ЕГН ********** да заплати на топлофикационното
дружество посочените в исковата молба суми.
Заповедта е връчена на ответницата, като същата е подала възражение по
414 ГПК. Съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в
изпълнение на които и в срок е предявен настоящият иск. Поради горното
исковете са допустими.
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
2
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, се установява, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия,
отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е
действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество
и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на
ВКС разяснения, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
От представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 45, том II, рег.№ 3737, дело № 234/2007г. от 28.06.2007г., се установява, че
ответницата Н. В. Р. е дарила на сина си И. А. М. процесния недвижим имот
ап. 94, находящ се в гр.София, ж.к. „КС“, бл.191, вх.Б, ет.17, като със същата
си е запазила правото на ползване върху имота безвъзмездно до края на
живота си. По делото е прието писмо от ТС с изх. № Г-2268/17.02.2022г., в
което ищецът е посочил, че към датата на писмото титуляр на партидата за
процесния имот е синът на ответницата И. М., доколкото същият е подал
заявление-декларация за откриване на партида на негово име с вх.
3
№1427/23.05.2012г. Посоченото заявление не е представено по делото,
въпреки това съдът следва да приеме направеното от ищеца изявление в
представеното писмо като извънсъдебно признание на неизгоден за него факт,
а именно че титуляр на партидата е трето лице за спора, с който е налице
договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно практиката на Върховния
касационен съд доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има
същата стойност, както и направеното пред съда признание на факт по реда на
чл. 175 ГПК /решение № 122 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1946/2014 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова/. Поради което след
съвкупен анализ на целия доказателствен материал съдът приема, че не
ответницата, а нейният син е титуляр на партида за процесния период, тъй
като същият е подал заявление за откриване на партида като собственик на
имота, което води до извода, че е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия между него и ищцовото дружество.
Това се доказва и от представените от ТЛП главни отчети, както и общи
фактури, издавани от дружеството с получател И. М..
Поради горното, съдът приема, че ответницата Н. Р. че не притежава
пасивна материалноправна легитимация, доколкото се установява, че между
ТС ЕАД и И. М. има сключен договор за доставка на топлинна енергия,
поради което исковете срещу подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответницата,
но същата не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. В. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.София, ж.к. „КС“, БЛ . *** ВХ ** ЕТ ***
АП ***, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 1 033,94 лева
(хиляда тридесет и три лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 178,09 лева (сто седемдесет и осем лева и 09 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 03.08.2023 г.,
сумата 26,43лева (двадесет и шест лева и 43 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
4
01.07.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 5,87 лева (пет лева и 87 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 03.08.2023г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
44806/2023г. по опис на СРС, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „***“ АД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5