Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1354 04.10.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шестнадесети септември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №09316 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л.Т.И., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 673,54лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., кв.““, бл., вх., ап., за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 114,41лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4671/20.09.2018г. по ч.г.д.№06352/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Л.Т.И. не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №4671/20.09.2018г. по ч.г.д.№06352/2018г. на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 01.07.2019г.
По делото са представени доказателства, че процесният имот е частна общинска собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. за исковото производство, които и следва да му бъдат присъдени. Същото е в минималния размер на адвокатските възнаграждение по Наредба №1.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л.Т.И., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 673,54лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., кв.““, бл., вх., ап., за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 114,41лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4671/20.09.2018г. по ч.г.д.№06352/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, да заплати на Л.Т.И., с адрес: ***, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№06352/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.