О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 20.11.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 20 ноември
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1809, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от Ц.Д.И. ***
против „Профикредит България” ЕООД - София.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, като
предявява и насрещен иск.
Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с
оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като
доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към
спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която
е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване
в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищеца заверени копия на: Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” №
**********/02.05.2018г.; Извлечение от TP относно актуалното състояние на
ответника; Телепоща изх. № 10-20.12.2018г.; Известие за доставяне и разписка. Писмо от „Профи Кредит България „ЕООД изх. №
245/11.01. 2019г.; Копие от плик,
установяващ датата на получаване на писмото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неотносимо, искането на ищцата за събиране на гласни
доказателства от две лица, които да установяват обстоятелства относно правени
от ищцата опити за заплащане на главница по процесния договор, както и относно
отправяни заплахи от страна на ответното дружество по събирането на дълга.
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ответника заверени копия
на: Искане за отпускане на потребителски
кредит от 02.05.2018 г.; Стандартен европейски
формуляр към искането за отпускане на потребителски кредит; Допълнителна
преддоговорна информация към искането за отпускане на потребителски кредит; Стандартен
европейски формуляр към договора за потребителски кредит; Допълнителна
преддоговорна информация към договора за потребителски кредит; Платежно
нареждане за усвояване на сумата по ДПК № **********; Уведомително писмо за
обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми; Извлечение по
сметка към ДПК № **********; погасителен плон към договор за кредит № *********
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищцата Ц.Д.И., чрез
пълномощника си твърди в исковата си молба, че е сключила с ответното дружество
- „Профи кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит „Профи кредит
стандарт” № ********** на 02.05.2018г. Сумата, която ответникът е следвало да
предостави на ищцата в заем, била в размер на 2500 лева за срок от 24 месеца. В
Договора бил посочен ГПР (%) - 49,89 и ГЛП 41,17% или лихвен процент на ден – 0,11%,
като общо дължимата сума по кредита възлизала на 3709,20 лева. В посочения
договор било отбелязано, че ищцата е закупила допълнителен пакет услуги,
възлизащ на сумата от 3001,20 лева, която сума се задължава да изплаща
разсрочено за срока на договора с посочена месечна вноска /допълнителна към
вноската по кредита, възлизаща на 125,05лева/. Този допълнителен пакет услуги
всъщност представлявал правото на ищцата на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит /без ясна визия какво се включва в тази „привилегия”/;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Ищцата не
се възползвала от посочените услуги, не желаела получаване на т.нар.
„допълнителен пакет услуги”, не целяла придобиване на права и задължения,
свързани с него. Не й било разяснено, че този допълнителен пакет услуги
получава срещу задължението да заплати 3001,20 лева, независимо от дължимите
вноски за погасяване на главница, лихви и разноски по кредита. За
допълнителното обременяване на дълга й узнала след заплащане на първата вноска
за погасяване на предоставения й кредит.
След
осъзнаване какъв е характера на документите, които е подписала и допълнителните
задължения, които е поела, ищцата заявила на ответника, че желае предсрочно
погасяване на задължението по отпуснатия й кредит. Твърди, че отправила
многократни молби до ответника, да й бъде преизчислено задължението, като й се
определи дължимата главница по основния договор за кредит, ведно с дължимите
лихви към датата на изчисляване, за да може същата да го погаси предсрочно без
заплащане на задължението от 3001,50 лева, представляващо възнаграждение за
„Допълнителен пакет услуги”, които не желае и не е ползвала. В резултат на тези
й действия на постоянния й адрес се явили две лица, които се представили за
съдии-изпълнители и демонстрирали пред родителите й, че извършват опис на
наличното й движимо имущество, както и на жилищната постройка, която е тяхна
изключителна собственост. Отправили закани, че ще продадат цялото налично
имущество, ако не извадят незабавно средства за изплащане на взетия от нея
заем. След тези притеснителни действия ищцата отправила писмено запитване до
ответника посредством Телепоща. С отправената покана за изчисляване на главница
и лихви ищцата приканила ответника „Профи кредит България” ЕООД да определи
дължимия размер на главница и натрупани до момента лихви, като изключи
събраните вече суми, послужили за погасяване на стойността на „Допълнителен
пакет Услуги”. В така отправената молба изразила ясно становището си за
нищожност на тази част от договора, касаеща допълнителен пакет услуги, както и
претенция за нищожност на клаузите за лихви, които са прекомерни. Претендира
нищожност на целия договор, поради наличието на многобройни неравноправни
клаузи в него, поради което изразила готовност за връщане на получената в заем
сума, представляваща главница. Ищцата заявила изрично, че в срок от седем дни
от получаване на сметката за реално дължимото, извън нищожните клаузи, ще
изплати изцяло задължението, поето към ответника, т.е. получените от нея реално
суми. Поканата била изпратена на 20.12.2018г. и получена същия ден от
ответника. Едва на 11.01.2019г. ответникът отправил писмен отговор до ищцата,
който бил формален, липсвало каквото и да е конкретно посочване на задължения и
непризнаване на нищожността на посочената част от договора. Получен от ищцата
на 28. 01. 2019г.
Предвид
отговора на ответника, отправен до ищцата, пред нея била налице единствено
правната възможност да предяви настоящия иск пред съда, с който да претендира
обявяване на нищожни на следните клаузи от основния договор, а именно: в
параграф VI относно размер на ГПР % - 49,89 и ГЛП 41,17 % или лихвен процент
0,11 % на ден. Счита, че посочената лихва е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, поради прекомерност и следователно - противоречие с добрите нрави,
както и в частта „Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -
3001,20 лева. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги
-125,05 лева" на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със
закона. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие и че видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора. В настоящия случай били нарушени посочените законови разпоредби, като
освен това било определено общо възнаграждение в размер на 3001,20 лв., дължимо
предварително, без значение дали някоя от включените услуги ще бъде ползвана
или не. Така определената сума е посочена допълнително извън ГПР, което пък
противоречи и на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
С оглед
изложеното ищцата моли, съдът да провъзгласи нищожността на следните клаузи от
основния договор, а именно: в параграф VI относно размер на ГПР % - 49,89 и ГЛП
41,17 % или лихвен процент 0,11 % на ден. Счита, че посочената лихва е нищожна
на основание чл. 26, ал. I от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и
в частта „Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3001,20
лева. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги -125,05 лева”
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, и да признае за установено по отношение
на ответника „Профи Кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление:
България, област София, гр. София, район Средец, ж.к. „Мотописта”, бул.
„България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 с ЕИК ********* , представлявано
винаги от двама управители заедно, а именно: Светослав Николаев Николов, Ирина
Харалампиева Георгиева, Ондрей Локвенц или Ярослав Ян Чечински, че тя не дължи
възнаградителна лихва, определена на ГЛП 41,17 %, ГПР - 49,89 % или лихвен
процент 0,11 % на ден, както и сумата от 3001,20 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Претендира
за направените в производството съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД гр.
София в депозирания
писмен отговор, чрез представителя си – юриск.Пенева, навежда доводи за
неоснователност на предявения иск. Сочи, че с ищцата имали сключен договор за
потребителски кредит (ДПК) № ********** от 02.05.2018 г„ като освен този
договор, ищцата е кандидатствала и още веднъж за отпускане на потребителски
кредит от ответника. ДПК № ********** бил сключен при следните параметри: размер
на кредита - 2500 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на месечната вноска
по кредита 154.55 лева, годишен лихвен процент 41.17%, годишен процент на
разходите 49.89%, дата на погасяване - 26-ти ден от месеца, дължима сума по
кредита - 3709.20 лева.
При попълване на искането за
отпускане на потребителски кредит, ищцата заявила, че желае да се възползва от
възможността за закупуване на пакет от допълнителни услуги (раздел IV
„Допълнителни възможности за клиента", страница 2 от приложеното към настоящия
отговор искане за отпускане на потребителски кредит, депозирано при ответника
от ищцата). Същевременно на ищцата е предоставен стандартен европейски
формуляр, а заедно с него й е предоставена и допълнителна преддоговорна
информация, съдържаща информация, касаеща услугите, включени в пакета от допълнителни
услуги, които дружеството предлага, в случай че ищцата пожелае да се възползва
от него - размер на възнаграждението, дължимо при закупен пакет,
размер на месечната вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска
по кредита и др.
Впоследствие, при подписване на
процесния договор за потребителски кредит № **********, на ищцата втори път била
предоставена цялата преддоговорна информация, т.е. същата няколко пъти имала
възможността да се запознае с документите, които подписва, с параметрите на
кредита и на допълнителните услуги, които сама е поискала, както и с цялата
изискуема съгласно закона за потребителския кредит информация.
Счита, че с оглед на горното,
неоснователни се явяват твърденията на ищцата, че не е разбрала какви
задължения поема, както и че е осъзнала техния характер едва при заплащането на
първата вноска по кредита.
Това твърдение не се подкрепяло
и от останалите писмени доказателства, приложени от самата ищца към исковата
молба. Видно от предоставеното към исковата молба копие на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ищцата е пожелала неговото
закупуване и е сключила, освен договора за потребителски кредит, и процесното
споразумение, като възнаграждението по него възлиза на 3001.20 лева, а
дължимата сума е разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на
договора за кредит, като размерът на месечната вноска по споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 125.05 лева месечно.
Така общата месечна сума, която ищцата се е съгласила да плаща, обективирана и
в предоставения й погасителен план (който същата е получила отново преди
заплащане на първата погасителна вноска, видно от предоставеното от настоящия
отговор и подписано от същата копие на погасителния план), възлиза на 279.60
лева, а общото задължение по договора и споразумението е в размер на 6710.40
лева.
Сочи, че ищцата е заплащала
кредита със забава още от първата вноска, видно от представеното извлечение по
сметка, като просрочието е достигало до 15 дни, след което е престанала да
плаща изобщо.
В рамките на срока на договора
за кредит, ищцата се възползвала от услугата приоритетно разглеждане и
отпускане на кредита - на 02.05.2018 г., попълнила е искането за предоставяне
на потребителски кредит, а в рамките на следващия работен ден искането е било одобрено, договорът сключен, и поисканата
сума преведена по банковата сметка, посочена в договора.
Твърди, че в депозираната
искова молба неоснователно се посочва, че клаузите на уговорените в т. VI от
договор за потребителски кредит № ********** годишен процент на разходите в
размер на 49.89%, годишен лихвен процент в размер на 41.17% и лихвен процент на
ден в размер на 0.11 % са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави:
1. Счита обективираното в
исковата молба твърдение на ищцата, че уговореният годишен процент на разходите
в размер на 49.89%, лихвен процент в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в
размер на 0.11% са в противоречие на добрите нрави, за неоснователно. В
българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа
принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и
след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова
воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват
кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива.
2. Преценката дали определена клауза или договор противоречи или не
на добрите нрави следва да се направи съобразявайки съдържанието на понятието „добри
нрави”. То следвало да се търси в обективните морални категории, които са
възприети в обществото, но които, обаче, поради своя социално-етичен характер
не са скрепени със закон. Неведнъж ВКС е имал възможност да се произнесе относно
съдържанието на понятието „добри нрави”. Съгласно мотивите на Определение № 898
от 21.08.2009 г. на ВКС по го. д. № 4277/2008 г.. I а. о. ГК това съдържание
следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в
обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон.
Не било вярно, че към датата на сключване на договора за кредит липсвали
императивни разпоредби в закона по отношение размера на възнаградителната лихва
или годишният процент на разходите, за да е оправдано търсене на съответствие
на техния размер с добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор
била налице промяна в законодателството по отношение на договорите за
потребителски кредит, която следва да бъде отчетена. С изменението на Закона за
потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., е въведен максимален размер
на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита
(включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е
около 50%. Видно от приложения към исковата молба договор, определеният в
раздел VI „Параметри" от същия годишен процент на разходите не надвишава
императивното ограничение по чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Този максимален процент на
ГПР предполага лихвен процент от максимален размер също 50%, който надвишава
размера на законната лихва, който се твърди, че е определен като максимален
размер от добрите нрави в обществото. Да се приеме, че законодателно се налага
максимален годишен процент на разходите и годишен лихвен процент в противоречие
на добрите нрави било абсурдно. Не можело да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна
правна норма. От това следвал логичният извод, че добрите нрави при лихвените
равнища на небанковото финансово кредитиране не следва да е размерът на
законната лихва, двукратния или трикратния размер на същата. Подобни доводи не
кореспондирали с промяната в законодателството по отношение на договорите за
потребителски кредит, тъй като, най-малкото, тези решения са били постановявани
преди същата да е била влязла в сила и съответно не е съобразена в техните
мотиви. Съобразяването с твърдения, игнориращи законодателните промени от 2014
г., би довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички
договори, сключвани от небанкови финансови институции, както и до несъответствие
със законодателните изменения от юли 2014 г. Би довело до сключването на
договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави,
което е своеобразен правен абсурд.
Видно от съдържанието на
договора, между страните била договорена възнаградителна лихва и
годишен процент на разходите, каквито са допустими съобразно разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК - в размер на 41.17% и съответно 49.89%. Това било
възнаграждението за кредитора за предоставянето на известен капитал
- парична сума и рискът, който поема да отпуска кредити без каквото и да било
обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще успее да получи
парите си обратно. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия, допустим от чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
4. На следващо място и с оглед
на горното счита, че ищцата е обосновала своите твърдения досежно
недействителността на клаузата, определяща възнаградителната лихва, с наличието
на съдебна практика, на която вероятно е попаднала, определяща договорната
лихва за противна на добрите нрави, ако надхвърля повече от 3 пъти законната
при необезпечен кредит и повече от 2 пъти законната лихва при обезпечен кредит.
Такава съдебна практика, обаче, освен че е морално остаряла, е и неприложима в
конкретния случай, доколкото, както вече посочи, с промяната в закона за
потребителските кредити от
С оглед на горното, счита, че
определените в процесния договор за кредит размер на възнаградителната лихва,
както и годишният процент на разходите, са допустими съгласно императивното
изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
В случай, че съдът обяви за
недействителна клаузата за възнаградителната лихва, моли да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна клауза за уговорения
лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона,
т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключване
на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане, /така решение №
906/30.12.2004 год. по гр.д. № 1106/2003 год., на ВКС, II г.о., решение №
1270/09.01.2009 год. по гр.д. № 5093/2007 год., на ВКС, II г.о. и др./.
Счита за неоснователно и твърдението за
нищожност на клаузите от раздел VI от процесния договор, определящи
задължението за плащане на пакета от допълнителни услуги, поради противоречие с
чл. 10а от Закона за потребителския кредит ЗПК), на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД):
1. На първо място, ищцата
неоснователно твърдяла, че клаузата от Договор за потребителски кредит №
**********, определяща задължението за плащане на пакета от допълнителни
услуги, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2. Счита това твърдение за
неоснователно, като излага следните съображения:
1.1. Съгласно клаузата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
конкретния случай възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, определено в клауза VI от договор за потребителски кредит № **********,
не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Изследвайки същността на
дейностите по усвояване и управление на кредити и внимателната преценка дали
възнаграждението, дължимо по клауза VI от договора, следва да бъде приобщено
към този тип дейности водят недвусмислено до извода, че неоснователно би било
да се твърди, че допълнителните услуги, предоставени със закупения от ищцата
пакет, са свързани с усвояване и управление на кредита, за които действия
кредиторът не може да изисква плащане. Предлаганите в пакет допълнителни услуги
включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която
се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен
предмет прехвърляне владение на вещ.” От това правило се налага изводът, че описаните
по-горе възможности за потребителя представляват услуги, в смисъл на дейности,
които ще се извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на друго
лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за
предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия
обикновено са фактически. При определяне на същността на договор за
потребителски кредит по чл. 9, ал.1 от ЗПК, е предоставена свобода на кредитора
да предоставя допълнителни услуги, различни от отпускането на кредит, като тази
свобода е ограничена от правилото на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Чл.10а, ал.2 ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на ЗПК в частта, касаеща тези такси, е посочено, че „се
забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се
приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно
- такси и комисионни за действия усвояване на кредит, както и за неговото
управление”. Таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща
от потребителя за това, че му е отпусната заемна сума и същата
е налична по сметката му. Същата е дължима към момента на отпускането на
кредита и обикновено се прихваща от размера на отпусната главница. Очевидно
възнаграждението за нито една от посочените по-горе допълнителни услуги не се
дължи за предоставената наличност по посочената от ищцата в договора за
потребителски кредит банкова сметка. ***стративните разходи на банката по
управлението на кредита и обикновено е процент от главницата. Т.е. таксите по
усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради
това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от самата дейност по
кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия кредитен
продукт. Поради това, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите
били забранени с промените в ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г., каквито са и
мотивите към закона за изменение и допълнение на ЗПК. Възнаграждението, което
се дължи за поискания и закупения от ищцата пакет от допълнителни услуги, по
никакъв начин не можело да се възприеме като такса за дейност, свързана с
усвояването и управлението на кредита. Това е така формално, защото
възнаграждението в случай на поискан и закупен пакет от допълнителни услуги не
е еднократно при извършване на действието, каквато е семантиката на забранените
с правната норма такси. На второ място, допълнителните услуги, които кредиторът
е предоставил на ищцата и които е включил в пакет, дали възможности на ищцата
да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не
представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни
административни действия по кредита. На следващо място, пакетът от допълнителни
услуги предоставял на ищцата право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по отпускане на кредити, а са свързани с желанието,
нуждата и конкретното финансово състояние на ищцата. Със закупуването на пакет
от допълнителни услуги, ищцата си е гарантирала приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит, което означава, че ищцата си е гарантирала
получаването на бързо крайно становище по искането й за кредит и е получила
такова в рамките на същия ден. Тази услуга не представлява такса за усвояване
или за управление на кредита. Тя била предоставена по избор и по искане на
ищцата. Сходни по смисъл такси се събирали от банките към днешна дата, които
обаче не подлежат на преценка от страна на потребителя. Така например „Юробанк България”
АД изисква заплащане на такса за разглеждане на искане за кредит - в зависимост
от исканата сума, дължима на два етапа - 10 лева при кандидатстване за кредит
(10 лева допълнително при избрана опция за експресно разглеждане на искането за
кредит), останалата част от сумата - при усвояване на кредит (10 лева
допълнително при избрана опция за експресно разглеждане на искането за кредит).
„Първа инвестиционна банка” АД изисква заплащане на такса за разглеждане на
кредит в размер на 25 лева. „Банка ДСК" ЕАД също изисква заплащане на
такса за разглеждане на искането на кредит. С оглед на гореизложеното и видно
от практиките на пазара, разглеждането на искането за кредит не е дейност, за
която е забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. „Профи
Кредит България” ЕООД предоставя на потребителите си възможност да закупят
пакет от допълнителни услуги, в случай че потребителят желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и в случай, че желае да
извършва промяна в погасителния си план само при изразено желание от негова
страна. Така закупувайки пакет от допълнителни услуги, ищцата си е гарантирала
и допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма да
изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането на 4
вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирала си е,
че ако доходът й намалее, ще може да си намали размера на 4 други вноски -
ищцата можела да поиска от кредитора да й намали с до 75% размера на
погасителната вноска. Гарантирала си е, че, например, ако сменят датата на
изплащане на месечното й възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за нея. Гарантирала си е, че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя отново купища документи.
Гореизложените представляват своеобразни възможности за едностранна - по
желание на ищцата - промяна на погасителния план по договора й за кредит.
Всички тези възможности, които ищцата е получила, съответно всички тези услуги,
които кредиторът й е предоставил и се е задължил да й предоставя за в бъдеще
със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не можело
да се приемат като действия по усвояване и управление на кредита, каквото е
неоснователното твърдение на ищцата, като счита, че не е налице нарушение по
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
1.2. Неоснователно било твърдението на ищцата и за нарушение на чл. 10а,
ал. 3 от ЗПК, още повече, че с исковата молба не са наведени никакви доводи във
връзка с това нарушение.
Кредиторът в никакъв случай не
е нарушил императивното изискване, което му забранява събирането на повече от
веднъж на такса и/или комисионна за едно и също действие. Възнаграждението за
предоставянето на пакета от допълнителни услуги става изискуемо с подписването
на споразумение между страните, но се разсрочва за срока на договора за кредит
на равни месечни вноски и се заплаща заедно с вноските по кредита, както е
уговорено и текста на същото споразумение. Това разсрочване, което впрочем
следвало да се разтълкува изцяло в полза и улеснение на кредитополучателя, не
би могло да се възприеме като многократно събиране на такса или комисионна. По
своята същност разсроченото плащане се използва често в практиката в случаите,
когато едно лице дължи определена сума пари на друго лице и при това то се
затруднява да изплати цялата сума наведнъж. Разсроченото плащане е една
своеобразна гаранция както за кредитора, който ще получава регулярни плащания,
така и за длъжника, който е спокоен, че има достатъчно време да изплати
въпросната сума, без да утежнява финансовото си състояние. Очевидно цената на
пакета от допълнителни услуги е еднократна и възниква като задължение при
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителните услуги, но за
улеснение на ищцата и на всеки клиент се заплаща разсрочено, поради което
намира, че не е нарушено изискването на чл. 10а, ал.З от ЗПК.
1.3. Счита, че не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 от ЗПК поради това, че в Договор за потребителски кредит № ********** не били
посочени видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни. Счита това твърдение за невярно и изцяло неоснователно и излагам
следните съображения:
С подписването на Договор за
потребителски кредит (ДПК) № ********** ищцата се е съгласила, че неразделна
част от договора са Общи условия към ДПК, като е декларирала, че се е запознала
с тяхното съдържание и ги приема, видно както от т. А от процесния договор,
така и от положения от ищцата подпис на всяка страница от Общите условия.
Съгласно чл. 3.4. от приетите от ищцата Общи условия „кредиторът подписва и
подпечатва ДПК и неговите приложения, като погасителен план, общи условия (ОУ)
и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, ако такова е сключено”.
В процесния случай такова споразумение е сключено, във връзка и като неразделна
част от Договор за потребителски кредит (ДПК) № **********. Освен това под
черта в самото споразумение е посочено, че същото е към договор за
потребителски кредит № **********. С оглед на горното счита за напълно неоснователно
твърдението на ищцата, че нито в споразумението, нито в самия договор била
предвидена клауза, която да приобщава споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към ДРЗ № **********. Нямало законово изискване за
наличие на изрична клауза за приобщаване на допълнително споразумение към договор
като условие за валидност на допълнителното споразумение. Освен в общите
условия, „приобщаване” на споразумението към ДПК обективирано недвусмислено и
на долната част от всяка от страниците на споразумението, където изрично е
указано, че споразумението за предоставяне на пакет ********** от допълнителни
услуги е сключено „към договор за потребителски кредит №
С оглед на горното следвал
изводът, че видът на действието, за което се дължи възнаграждение, е уговорен в
допълнителното споразумение, което безсъмнено следвало да се приеме като част
от договора. Видът и действието били приоритетно разглеждане и изплащане,
отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Размерът също бил уговорен в договора - дължимото възнаграждение за
предоставените допълнителни услуги.
Счита, че по този начин
безусловно се индивидуализира както принадлежността на споразумението към ДПК,
така и точното описание на вида, размера и действието, за което се събират
такси и/или комисионни в Споразумението, неразделна част от ДПК.
1.2. Счита, че не е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 от ЗПК и поради това, че възнаграждението, дължимо за предоставяне на пакета
от допълнителни услуги, било посочено като абсолютна, обща стойност. Във връзка
с горното излага своите събражения:
Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. На първо място, следва да се посочи, че тълкувайки тази разпоредба може
основателно да бъде направен изводът, че законодателят е визирал всички онези
услуги, които нямат пряко отношение към първоначално уговорените насрещни
престации на страните, а са такива, например, за издаването на различни
референции, удостоверения, служебни бележки досежно отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. подобни, каквито процесиите допълнителни
услуги не представляват. Но дори и да приемете, че разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 от ЗПК е относима и към уговорените с процесиите договор, споразумение и общи
условия допълнителни услуги, то считам, че отново не е налице нарушение на тази
разпоредбата, тъй като услугите се предлагат анблок и цената за правото да
бъдат упражнени всички услуги е посочена анблок. Сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и
всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. В процесния случай ищцата пожелала да закупи пакет от
допълнителни услуги, като е декларирала това в искането си за отпускане на кредит.
С оглед на горното счита, че не е налице задължение за определяне на
конкретната цена на всяка една услуга.
1.3. Счита също, че не е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК поради това, че заплащането, дължимо съгласно споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към ДПК № **********, било предварително и било
дължимо само за възможността за предоставянето на услугите. Доводите тази
насока са:
Както вече било посочено
по-горе, сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля и дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят е
могъл да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния
случай ищцата е пожелала да закупи пакет от допълнителни услуги, като е
декларирала това в искането си за отпускане на кредит Освен вече упражнените
права за разглеждане на искането на ищцата в рамките на същия ден, същата е имала
възможността (опцията) във всеки един момент да поиска извършването на някоя
или на всички останали услуги. В този смисъл кредиторът не знае дали и кога ще
има искане от потребителя и съответно за коя услуга. Възнаграждението не е
цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията)
ищцата да поиска промяна в договора й за кредит във всеки един момент от живота
на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора
за кредит, а са по повод на същия. Не било вярно твърдението, че ищцата е
заплатила за пакета и не е получила нищо насреща. Тя се е възползвала от
правото си искането й да бъде разгледано приоритетно, преди тези на всички
останали, което разглеждане станало в рамките на същия ден. От нейното желание
зависело дали тя ще упражни и останалите права по договора. В процесния случай
ищцата дължи възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвала от първата
услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
като е поискала кредит на 02.05.2018 г., и още в същия ден искането е било
одобрено, договорът за потребителски кредит е бил подписан и поисканата сума
била предоставена по посочената в договора банкова сметка ***ен, т.е. в рамките
на един работен ден са извършени всички действия и ищцата е получила една от
услугите, които е поискала и за които е платила - приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. Дали ще се възползва от останалите услуги,
предлагани в пакета, зависи изцяло и единствено от волята на кредитополучателя,
но тя е закупила правото си да упражни всички тях.
Счита и че не е налице
противоречие с разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Чл. 19, ал. 1 от ЗПК гласи:
„Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит”. Законодателно е поставен знак за равенство между общите
разходи по кредита и годишният процент на разходите, който представлява
процентно изражение на същите тези разходи за потребителя. От систематичното
тълкуване на изброяването кои разходи участват при изчислението на годишния
процент на разходите (ГПР) следвал изводът, че под израза „възнаграждения от
всякакъв вид” законодателят има предвид възнагражденията, които кредиторът
дължи на посредници и на доставчици на услуги, необходими за справки на
кредитора при отпускането на кредита, като например Централен
кредитен регистър, Национален осигурителен институт, Министерство на вътрешните
работи и т.н. Т.е. възнагражденията от всякакъв вид са тези, които кредиторът
заплаща, за да извърши необходимите проверки и оценки, за да отпусне един
кредит, а не дължимите от потребителя на кредитора по сключени допълнителни
споразумения, както неправилно ищцата е разтълкувала правната норма. Както се
посочи ГПР изразява процентно общите разходи по кредита. Т.1. от Допълнителните
разпоредби на ЗПК съдържа легална дефиниция на понятието общи разходи по
кредита за потребителя. Това са „всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.” Разходите за потребителя за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, не са включени в ГПР, когато сключването на договора за допълнителна
услуга не е задължително условие за получаването на кредита или за
предоставянето му при предлаганите условия.
Сочи, че по идентичен казус на
ответника наскоро е налице произнасяне в мотивите на Софийски районен съд, а в
последствие и Административен съд - СоФия-град. С влязло в сила Решение № 309126
от 9.01.2018 г., постановено по НАХД № 19243/2018 г. по описа на СРС. 95-ти
състав, потвърдено с Решение № 6308/01.11.2018 г., постановено по адм. дело №
5771/2018 г., по описа на Административен съд-СоФия гоад. VII к.с., с което било
отменено по същество наказателно постановление на Комисията за защита на
потребителите. В описаната в процесното постановление фактическа обстановка,
КЗП приела, че обстоятелството, че начинът на изчисляване на ГПР без да се
включва възнаграждението за избрания пакет от допълнителни услуги
представлявало нарушение на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК, което
имало за резултат заобикаляне на законовото ограничение по отношение максимално
допустимия размер на ГПР, определено в чл. 19, ал. 4 ЗПК наказателното постановление
ответното дружество било санкционирано.
С Решение № 309126 от 9.01.2018
г., постановено по НАХД № 19243/2018 г. по описа на СРС, 95-ти състав, съдът
приел, че „(...) в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само
в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК/(...). Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при
което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 3. и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.”
С Решение № 6308/01.11.2018 г.,
постановено по адм. дело № 5771/2018 г., по описа на Административен съд-София
град, VII к.с., касационната инстанция потвърдила решението на районния съд,
като приела изцяло за правилни мотивите на районния съд, а допълнително изложила
и следното: „(...) допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност,
на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са
задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което правилно
въззивният съд е определил, че не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК." Т.е. възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги
не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при
изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от този ГПР.
В §22 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета (Директива 2008/48/ЕО) било дадено
следното разяснение: „Държавите-членки следва да останат свободни да запазят
или въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от
потребителя във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, ***слуга
или да заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или други
допълнителни услуги. В държавите-членки, в които са позволени такива
комбинирани предложения за сключване на договор, потребителите следва да бъдат
информирани преди сключването на договора за кредит относно допълнителните
услуги, които са задължителни за получаване на кредита или за получаването му
при предлаганите условия.” В процесния случай сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита
или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски,
да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги
предоставя на потребителя право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет
от допълнителни услуги, потребителят си гарантира приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантира си, че при настъпване на неблагоприятни
за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски,
така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантира си, че
ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
клиентът може да поиска от нас да му намалим с до 75% размера на определен брой
погасителни вноски. Гарантира си, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него. Гарантира си, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които
потребителят получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се
задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в
никакъв случай не могат да се определят като задължителни и ерго като част от
общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги
гарантират спокойствието на потребителя и възможността му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по
избор на потребителя е видно и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска
кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложените към настоящия отговор
договори за кредит.
Съгласно § 12 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО договорите за продължително изпълнение за предоставяне на
услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които потребителят
заплаща за тях през целия период на предоставянето им чрез
вноски, могат значително да се различават по отношение на интересите на
страните по договора и условията и изпълнението на сделките от договорите за
кредит, които са обхванати от настоящата директива. Ето защо следвало да се
уточни, че такива договори не се смятат за договори за кредит за целите на
настоящата директива. Такива видове договори включват например застрахователния
договор, при който застраховката се заплаща чрез месечни вноски. Подобно
уточнение е направено в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като законодателят е посочил, че
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е
„всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ”. От това правило се налага изводът, че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл
на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на
друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за
предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия
обикновено са фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението
за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна
свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от
договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на
такива. В процесния случай ищцата дължи възнаграждение на кредитора по
сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е
възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и за възможността (опцията) ищцата във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. В този смисъл
кредиторът не знае дали и кога ще има искане от потребителя и съответно за коя
услуга. Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността (опцията) ищцата да поиска промяна в договора му за кредит.
Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а
са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй
като такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни
услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на ищцата; трето, сключването на споразумението не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита. Гореизложените съображения обосновават и извода, че не е
налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението по сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 и т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за потребителския кредит, поради което не се подчинява на предвидените
императивни изисквания за максимално допустим размер, а исковата претенция на
това основание е неоснователна.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата.
С отговора на исковата молба ответникът предявява насрещен иск. С Определение,
постановено в закрито заседание на 30.09.2019г. съдът е приел за съвместно
разглеждане предявения, в условие на
евентуалност /в случай, че съдът отхвърли предявения главен иск/ насрещен иск
от „Профи кредит България” ЕООД гр. София, против Ц.Д.И. за сумата от
6 430.80 лв., представляваща сбора от 2 431.22 лв. – непогасена
главница по договор за потребителски кредит № **********/02.05.2018г., 1123.43
лв. – дължимо договорно възнаграждение по договора за кредит, 2 876.15 лв.
– дължимо възнаграждение по пакет за допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на иска – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от както и сумата от 18.02 лв., представляваща лихва за
забава за периода 26.06.2018г. до 03.10.2018г.
Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в производството
предявения, в условие на евентуалност / в случай, че съдът уважи предявения
главен иск/, насрещен иск от „Профи кредит България” ЕООД гр. София, против Ц.Д.И.
за сумата от 2 208.09 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № **********/02.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска – 03.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
С предявите насрещни искове ответникът
твърди, че ищцата по делото е заплатила само първата дължима месечна вноска по
процесния договор. Видно от представеното платежно нареждане, на 03.05.2018 г.
заемната сума е била предоставена по банковата сметка на ищцата, в изпълнение
на сключения договор за кредит. Процесният договор за потребителски кредит
(ДПК) № ********** от 02.05.2018 г., е сключен при следните параметри: размер
на кредита - 2500 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на месечната вноска
по кредита 154.55 лева, годишен лихвен процент 41.17%, годишен процент на
разходите 49.89%, дата на погасяване - 26-ти ден от месеца, дължима сума по
кредита - 3709.20 лева. Параметрите на избрания от ищцата и закупен пакет от
допълнителни услуги са, както следва: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 3001.20 лева; размер на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги: 125.05 лева
Видно от представеното
извлечение по сметка, ищцата е заплатила само първата вноска по сключения
договор. Ищцата не е изпълнявала поетите договорни задължения и е изпаднала в
забава, като за просрочените вноски й е начислена сума в размер от 18.02 лева.
С оглед липсата на изпълнение и съгласно уговореното и прието от страните в чл.
12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит задълженията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми на 03.10.2018 г. С оглед на това
задължението на ищцата по договора за потребителски кредит № ********** било в
общ размер на 6978.82 лева, от които: 6430.80 лева - задължение по договор за
потребителски кредит № **********, съгласно погасителен план и незаплатени
лихви за забава - 18.02 лева (за периода от 26.06.2018г. - дата на изпадане в
забава до 03.10.2018г.- дата на предсрочната изискуемост), както и 530 лева
такси по тарифа.
Поради гореизложеното и в случай, че съдът
намери предявения от ищцата иск за неоснователен, моли да бъде осъдена ищцата -
Ц.Д.И. да заплати на ответника сумата в общ размер от 6448.82 лева (6430.80
+18.02 лева), дължима на основание договор за потребителски кредит № **********
от 02.05.2018 г., ведно с лихвата за забава от датата на депозиране на
настоящото до окончателното изплащане на задължението. Алтернативно и в случай,
че съдът намери за основателен предявения иск, то моли да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата
от 2208.09 лева, представляваща дължимата сума по кредита (главница),
предоставен на ищцата и обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящото до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноските по делото.
Ищцата
по главния иск и ответница по насрещния е депозирала писмен отговор на
насрещния иск. Счита, че предявените насрещни искове страдат от пороци, което
възражение съдът намира за неоснователно.
От друга страна счита насрещната искова молба за
неоснователна и недоказана и оспорва изложените в нея обстоятелства и
констатации.
Както било посочено в исковата молба, счита за нищожни и
моли съдът да провъзгласи като такива клаузите в параграф VI относно размер на
ГПР % - 49,89 и ГЛП 41,17 % или лихвен процент 0,11 % на ден на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и в частта
„Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3001,20 лева. Размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги -125,05 лева" на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона. Счита, че поради
нищожността на посочените клаузи неоснователна се явява претенцията на ищеца по
насрещния иск за заплащане на лихви и разноски по кредита, както и за заплащане
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В насрещния иск не било
посочено и не ставало ясно какво представлява сумата от 530 лева, която се претендира
като „такси по тарифа” - за какви такси става въпрос и как са определени те.
Счита посочената претенция за неоснователна и недоказана. В насрещния иск
липсвало пояснение как е формирана тази сума и какво представлява тя,
изразходвани ли са тези средства или са предварително заложени в някакъв акт,
като следва да се има предвид, че такава сума липсва фиксирана в процесния
договор между страните.
На следващо място счита, че ответникът / ищец по
насрещния иск не е обявил по надлежния ред задълженията по договора за
предсрочно изискуеми. Липсвали доказателства, че уведомление за предсрочна
изискуемост е отправено от кредитора до кредитополучателя и че същото е
достигнало до знанието на последния.
Оспорва представените с писмения отговор доказателства,
озаглавени: уведомително писмо, транзакции и извлечение по сметка. В същите не
се съдържали данни за автор на документите, като ги оспорва и по отношение на
материализираното изявление в тях.
С оглед изложеното моли, съдът да определи, че
предявените насрещни искове не отговарят на изискванията на чл. 127 ГПК и в
тази връзка отмени Определение № 3468/ 30. 09.2019г., с което са приети за
съвместно разглеждане.
В случай, че съдът прецени, че така оформени в отговора
насрещни претенции са годни да породят правни последици на насрещен иск, то моли
да бъдат отхвърлени и двата предявени при условията на евентуалност насрещни
иска като неоснователни и недоказани.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на отделни клаузи от процесния договор за потребителски, поради
противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Предявен е и
отрицателно установителен иск касаещ недължимост на вземането по процесните
клаузи, чиято нищожност се претендира. Тежестта на доказване наличието
на основание за прогласяване нищожността на отделните клаузи на договора за кредит се пада на ищеца.
Ответникът
предявява насрещни искове за неизпълнение задължения от страна на ищцата по
процесния договор. В тежест на ищеца по насрещните искове/ответника по делото/
е да установи изпълнението на задълженията си по процесния договор, като в
тежест на ответницата по насрещните искове /ищцата по делото/ е да докаже
плащане на задълженията си. Съдът
указва на ответника по делото, че по предявените насрещни искове липсват
доказателства относно размера на претендираните суми.
УКАЗВА на страните по делото
за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 20.01.2020г. от 10.10ч., за която
дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника. На
ответника да се върчи и препис от писмения отговор на ищцата по предявените
насрещни искове.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: