№ 3388
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20251110203787 по описа за 2025 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. Г. против наказателно постановление №
СОА 20-РД11-3052/ 26.10.2020г., издадено от К. Д. К.- заместник- кмет на
Столична община, с което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т.
13 от Закона за движение по пътищата на П. Г. Г., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет / за
нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят редовно призован се явява се явява лично и с адв. А.
М.- АК- Перник- упълномощен процесуален представител. Моли съдът да
обяви делото за решаване,поради изтекла давност. Претендира разноски по
представен списък на разноските.
Наказващият орган редовно призован не изпраща представител.
Депозира Молба- становище и не възразява да се даде ход на делото в негово
отсъствие. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна
съобразно представените по делото писмени доказателства се констатира
следното :
На 26.10.2020г. въз основа на АУАН № 315480/ 15.09.2020г. е било
1
издадено атакуваното наказателно постановление № СОА 20-РД11-3052/
26.10.2020г., издадено от К. Д. К.- заместник- кмет на Столична община, с
което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 13 от Закона за
движение по пътищата на П. Г. Г., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет / за нарушение
на чл. 80а, ал. 2, т. 10 от Закона за движение по пътищата.
При това фактическо положение съдът констатира, че са изтекли
давностните срокове визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за
погасяване на административно- наказателното преследване, поради което
приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън
случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три
години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава
срок равен на четири години и половина, след изитичането на който
наказателното, респ. административно- наказателното преследване се
погасява по давност. Следователно след изтичането на четири години и
половина от извършването на административното нарушение изтича
абсолютната давност за административно- наказателно преследване. Датата на
нарушението, посочена в НП е 15.09.2020г., при което абсолютният давностен
срок е изтекъл на 15.03.2025г. Делото е било разпределено на настоящият
съдебен състав на 14.03.2025г., т.е. един ден преди изтичане на давността за
административно- наказателно преследване.
С оглед на изложеното съдът счита, че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По делото адв. М.- процесуален представител на жалбоподателя
претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
представения от него списък с разноските, както следва: адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева по Н.А.Х.Д №11301/2024г. по описа на
СРС,Н.О.,110-ти състав и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по
Н.А.Х.Д. №3787/2025г. по описа на СРС,Н.О.,136-ти състав, или адвокатско
възнаграждение в общ размер 1 000 лева. В кориците на така посочените дела
се намират и два броя пълномощни за изплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1
2
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
като взе предвид естеството и продължителността на делата, а също и че
Н.А.Х.Д №11301/2024г. по описа на СРС, Н.О.,110-ти състав и Н.А.Х.Д.
№3787/2025г. по описа на СРС,Н.О.,136-ти състав имат еднакъв предмет,
съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева за извършеното процесуално
представителство от страна на адвокат А. М. от АК- Перник по настоящото
производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат
възложени на Столична община.
Същевременно предвид изхода на делото съдът следва да остави
искането на юрк. Я. П. за присъждане на разноски без уважение, като
неоснователно.
С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т.
1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА 20-РД11-3052/
26.10.2020г., издадено от К. Д. К.- заместник- кмет на Столична община, с
което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 13 от Закона за
движение по пътищата на П. Г. Г., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет / за нарушение
на чл. 80а, ал. 2, т. 10 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. Г. Г., ЕГН **********
сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. Я. П. за присъждане на
разноски без уважение, като неоснователно
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – гр. София, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3