Р Е Ш Е Н И Е
№ 436 / 10.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
Членове: 1. Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при секретаря А. М. и с участието на прокурора С.Д., разгледа докладваното от съдия Видев касационно административно-наказателно дело № 113, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Делото е образувано по касационна жалба на Г.А.К. против Решение № 1651 от 12.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2923/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е отхвърлена първоинстанционната жалба на Г.К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик, постановен по подадено от него искане с вх. № 44-Г-257 от 08.05.2018 г. за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземването на земеделски имот № 142018 с площ 2,706 дка, находящ се в землището на с. Величково, м. „Харманите“ от лице, което го ползва без правно основание и предаването му на жалбоподателя като негов собственик.
Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и оспорения мълчалив отказ. Излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – кмета на община Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в подаден писмен отговор по същата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като излага съображения за неговата правилност и законосъобразност. На свой ред претендира присъждане на разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Районният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че доколкото жалбоподателят не е лице с възстановена собственост върху земеделския имот, а е придобил собствеността на договорно основание, то той не е сред имащите право да ползват административната процедура по чл. 34 от ЗСПЗЗ, т.е. не е налице първата предпоставка, за приложението на тази разпоредба.
Настоящият касационен състав не споделя посочения извод на първоинстанционния съд но намира постановеното решение за правилно макар и по различни съображения.
Преди всичко не е спорна установената от районния съд фактическа обстановка, а именно: Административното производство е започнало по искане от жалбоподателя с приложен нотариален акт до ответника с вх. № 44-Г-257 / 08.05.2018 г. за издаване на заповед за изземване на процесния имот по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В искането е посочено, че през отминалата есен имотът, ведно със съседните му имоти и полски пътища е изоран и засят с жито от неизвестен извършител и в съответния момент целият масив е еднообразно зелено житно поле. Жалбоподателят е поискал също кметът да направи оглед на място и служебни справки в посочените от закона инстанции и служби, за да установи тези факти и лицето, владеещо и обработващо на законно основание съседните н неговия имот, след което срещу него да бъде издадена заповед за принудително и изземване и предаване на имота във владение на жалбоподателя. До 22.05.2018 г. ответникът не се е произнесъл и е формирал мълчаливия отказ, който жалбоподателят е оспорил пред районния съд в законоустановения едномесечен срок. Ответникът е постановил и изричен отказ след формирания мълчалив с Писмо изх. № 44-Г-257/12.06.2018 г., с които е уведомил жалбоподателя, че за изземването на същия имот вече е постановен отказ за изземването му от конкретно посочено от жалбоподателя лице, ползващо го без правно основание. Отказът е постановен и предвид обстоятелството, че жалбоподателят е собственик по дарение, а не – такъв с възстановено право на собственост, който мотив е посочен и от съда, за да обоснове отхвърлянето на жалбата.
Относимата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвижда следното:
Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., бр. 10 от 2009 г., бр. 25 от 2012 г.) По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.
Видно от разпоредбата е, че право да искат изземване са не само собствениците, а и ползвателите на правно основание. Следователно, въз основа на аргумента за по-силното основание, след като ползвателите на правно основание имат правото да се ползват от защитата, то на още по-голямо основание такова право имат всички собственици, а не само собствениците, на които е възстановена съответната земеделска земя.
От изричния отказ, последвал мълчаливия, а и от други документи по делото е видно, че по предишно искане на жалбоподателя, отнасящо се до процесния имот ответникът е извършил проверките, посочени в чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, а именно – изискал е съответната информация от Общинска служба по земеделие – Пазарджик, Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция и от Службата по геодезия, картография и кадастър – Пазарджик. От ОСЗ е постъпила информация, че имотът не участва и не попада в масиви за ползване и не е „бяло петно“, няма въведени договори за ползване за имота и собственикът няма регистрация по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. От областната дирекция на ДФЗ са информирали, че имотът не е заявяван за подпомагане, а СГКК е посочила, че собственик на имота е жалбоподателят и няма данни за лица – носители на други вещни права. При това положение настоящият състав намира, че ответникът е изпълнил задълженията си и е извършил необходимите проверки в посочените от закона институции, макар и по предишно искане на жалбоподателя за изземване на процесния имот от посочено от жалбоподателя конкретно лице. Следователно, постановеният мълчалив отказ по новото заявление на жалбоподателя, по което не е конкретизирано лицето, владеещо имота, не е незаконосъобразен.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Настоящият състав не споделя основният му довод, че законодателят е възложил на кмета конкретни функции по разследване на извършеното административно нарушение, като освен вмененото му задължение да изиска информация от съответните служби, следва да извърши проверка на място за състоянието на имота и на съседните имоти. Цитираното по-горе изречение второ на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ сочи изчерпателно правомощията на кмета, с които той разполага, за да установи неправомерното ползване и те се изчерпват с изискване и преценка на информация от три държавни институции. Административното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ представлява облекчена процедура за защита на собствеността и ползването на земеделски имоти но тази процедура не е всеобхватна, а е ограничена по своя обем. Законът ясно е разписал правомощията на кмета за установяване на незаконосъобразното ползване. Те се изразяват единствено в документални проверки при няколко институции. Той не позволява на кмета да използва административен капацитет като извършва проверки на място на имота и на съседните имоти и от тях да прави заключения дали е налице незаконосъобразно ползване и от кое лице се осъществява то. Документалните проверки се изчерпват до изискване на информация от конкретни институции и единствено при констатирано при тях незаконосъобразно ползване на имота кметът би следвало да издаде заповед за изземването му от съответните лица. В противен случай, а именно ако кметът чрез служителите си извърши проверки на място на имота и на съседните имоти, провери техните собственици и ползватели и извърши други действия, за да установи неправомерното ползване и субекта, който го осъществява, той би превишил правомощията си и би навлязъл в сферата на гражданско правните отношения без законът да го е овластил затова.
Законодателят е предвидил възможността за пълна защита на правата на жалбоподателя против евентуалния нарушител на собствеността му посредством исково производство. Освен това жалбоподателят става собственик на реколтата от засадената му нива, която представлява добив – плод от собствената му вещ. Ищецът е избрал да защити правата си по предвидения в закона административен ред но този ред не му гарантира защита в пълен обем.
Следователно в настоящия случай, ответникът е извършил ограничените проверки, за които законът го задължава и като от тях не е установил неправомерно ползване, правилно е постановил отказ – първоначално мълчалив, а в последствие и изричен. Напротив, жалбоподателят не доказа по делото, че са налице предпоставките кметът да издаде исканата заповед за изземване на процесния земеделски имот. Затова жалбата е неоснователна, а обжалваният мълчалив отказ е законосъобразен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Следва да му се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лв., който е в рамките на предвидения в закона и доколкото не е налице възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 1651 от 12.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2923/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена първоинстанционната жалба на Г.А.К. против мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик, постановен по подадено от него искане с вх. № 44-Г-257 от 08.05.2018 г. за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземването на земеделски имот № 142018 с площ 2,706 дка, находящ се в землището на с. Величково, м. „Харманите“ от лице, което го ползва без правно основание и предаването му на Г.А.К. като негов собственик.
Осъжда Г.А.К.,***, да заплати на община Пазарджик разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове: 1. /П/
2./П/