РЕШЕНИЕ
№ 1994
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110164529 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. Н., ЕГН: **********, с
адрес: ******************* срещу „А“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *************** с която се моли съда да приеме за установено, че ищцата
не дължи на ответника сума в размер на 2130.88 лева.
Излагат се доводи, че сумата се претендира като остатъчна стойност по следните
неплатени фактури към акаунт номер************************* - 176.28 лв.; фактура
№**********/ 15.03.2013 -1408.78 лв., издадени от „В“ ЕАД (с предишно наименование „Б“
ЕАД) на името на М. Н. Н., ЕГН **********, прехвърлени с Приложение № 1 / 25.09.2014 г.
към Договор за цесия от 01.09.2014 г. от „С ООД към „А“ ЕАД.
Излагат се доводи, че сумите са погасени по давност.
Приложени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който се признава иска.
Сочи се, че уведомяването на длъжника за извършена цесия не съставлява действие по
събиране на вземането, а е действие, което се извършва в изпълнение на законовите
задължения за уведомяване на новия кредитор. Наличието на договор за цесия не е спорно
по настоящото производство. Твърди се, че към момента на подаване на отговора на искова
молба, задължението на ищцата е прекратено в информационните масиви на „А“ ЕАД.
Подаденото с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност е прието за
основателно и фактически е уважено преди разглеждането на спора по същество.
Приложени са писмени доказателства.
Иска се на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, да бъдат възложени разноските в
настоящото производство в тежест на ищцата.
1
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между „В“ ЕАД и ищцата, породено
от договор за телекомуникационни услуги, по който дружеството е изпълнило задълженията
си / предоставени са далекосъобщителни услуги/ точно, както и наличието на възникнало в
полза на ответника изискуемо вземане срещу ищцата за заплащане на претендираните
парични суми на соченото основание, вследствие на настъпила цесия.
По делото са представени договори за телекомуникационни услуги, чиито условия са
изменени със съответните допълнителни споразумения към част от договорите. Те
установяват наличието на облигационни правоотношения между „В“ ЕАД и ищцата. След
като са налице валидно сключени между „В“ ЕАД и ищцата договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на
търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то Н. дължи
уговореното между страните в тях възнаграждение.
Част от процесните вземания са за абонаментни такси и са с изначално определен
месечен размер и не са за конкретно предоставени допълнителни услуги, съответно са
месечно дължими по облигационното отношение в периода на неговото действие, съответно
ирелевантно е включването им или не в данъчни фактури. Независимо от това по делото са
приложени и фактури и справки за общо потребление към тях за периода 15.12.2012 г.-
14.03.2013 г.
От издаването на фактурите, респективно от падежа на вземанията по тях са изминали
повече от десет години. Ответникът не спори, че вземанията са погасени по давност.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му
от отговорността му за разноски.
2
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „А“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***************, по предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че М. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ******************* не дължи на
ответника „А“ ЕАД сума в размер на 2130.88 лева- остатъчна стойност по следните
неплатени фактури към акаунт номер ************** 15.02.2013 - 176.28 лв.; фактура
№**********/ 15.03.2013 -1408.78 лв., издадени от „В“ ЕАД (с предишно наименование „Б“
ЕАД) на името на М. Н. Н., ЕГН **********, прехвърлени с Приложение № 1 / 25.09.2014 г.
към Договор за цесия от 01.09.2014 г. от „С ООД към „А“ ЕАД, поради погасяването на
вземанията по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3