Р
Е Ш Е
Н И Е
№
К., 16.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
К.
районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното
от съдия Косева гр. дело № 1420/2020 година за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно
основание чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК във връзка с чл.
327, ал. 3 ГПК.
Ищците М.Е. и Ф.Е. в качеството на наследници на починалия в хода на
производството ищец Е.М.Е. твърдят, че Е.Е. и ответницата Н.А.Е. са съпрузи от
28.09.1986 г. Отношенията им се влошили и през 2006 год. престанали да
комуникират, да споделят и да се интересуват един от друг. През м. май 2007
год. ответницата напуснала семейното жилище, заминала за Република Т.където се
устроила да живее. Продължилата повече от 13 години раздяла е доказателство за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Молят съда да
прекрати брака на Е.Е. с Н.А.Е. като дълбоко и непоправимо разстроен по нейна
вина. Не претендират ползване на семейното жилище. Не претендират за присъждане
на разноските по делото.
Ответницата Н.А.Е. не се явява в
съдебно заседание, не подава отговор на исковата молба, не взема становище по
предявения иск.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
съставено въз основа на акт № 11/28.09.1986 г. издаден от Община К., Е.М.Е. и Н.А.
Асан са сключили граждански брак на 28.09.1986 год. в с. Б., общ. К.. При
сключването на брака жената е приела фамилното име на съпруга си – Е..
Видно от издаденият препис – извлечение от акт за смърт № 817/05.12.2020
год. на Община К., Е.М.Е. е починал на 04.12.2020 г.
Видно от удостоверение за наследници № 121/09.12.2020 год.
издадено от Кметство с. Б., наследници на Е.М.Е., починал на 04.12.2020 г. са Н.А.Е.
– съпруга, М.Е.Е. – син и Ф.Е.Е. – дъщеря.
Видно от показанията на разпитаните като
свидетели К. А. Т. и Н. М. Садъкова докато живеели заедно ответницата
не вършела домакинска работа, често си тръгвала от съпруга си и живеела отделно
от него и децата /при майка си в с.Л./ по 4-5 месеца, след което отново се е
връщала за около месец и пак си тръгвала. Ищецът ходила да я вика да се върне
едни-два пъти. Преди повече от 13 години ответницата си събрала багажа ши
напуснала съпруга и децата си. Дванадесет годишната дъщеря на страните готвела,
чистела и се грижила за братчето си. След като напуснала съпруга си и децата, ответницата
не се обаждала, не се интересувала от децата си.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака са от субективен характер и се дължат на поведението на
ответницата, която неглижирала задълженията си по чл.14 и чл.17 от СК, а именно
отношенията й с ищеца да почиват на взаимно уважение, разбирателство и общи
грижи за семейството, а поведението й като съпруга да е фокусирано върху грижите по отглеждането, образованието,
издръжката и възпитанието на децата и осигуряване благополучието на
семейството.
Съдът не е сезиран от страните за
произнасяне по въпроса за ползване на семейното жилище и фамилното име на ответницата.
Съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 75 лв., от които 25 лв. са внесени.
Страните не претендират присъждане на разноски затова
разноските остават в тежест на страните така както са направени до момента, а
останалата част от дължимия размер държавна такса – 50 лв. следва да бъде
възложен на виновната за разстройството на брачните отношения страна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 28.09.1986 год.
в с. Б., общ. К., обл. С.З. граждански брак между Е.М.Е., ЕГН **********,
починал на 04.12.2020 г. с адрес: с. Б., общ. К., обл. С. З.ул. *****, със
съдебен адрес:*** – адв. И.Н. и Н.А.Е., ЕГН ********** *** поради настъпило в
него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЗНАВА за
установено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА
на съпругата Н.А.Е..
ОСЪЖДА Н.А.Е., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Районен съд – К. сумата 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./,
представляваща държавна такса по допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 29.04.2021 пред ОКРЪЖЕН СЪД – С. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :