Р Е
Ш Е Н
И Е
№205 09.11.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети
октомври две хиляди и осемнадесета
година
в публично
заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар Красимира
Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 349 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба на Етажна
собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с
идентификатор № ***********. по КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община
Несебър под № Н5-ЕС-015/10.04.2017г. с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад“, к/с „Л.*“, представлявана от
управителя В.И.М., заявена чрез процесуалния представител адв.Н.Ч.,
съдебен адрес *** против В.А.Ш., роден на ***г. в Руска Федерация, Булстат-*******и
Н.А.Ш., родена на ***г. в Руска Федерация, Булстат- *******, двамата с
постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев бряг, к/с К.,
бл.А, вх.А, ет.1, ап.А13.
Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да
приеме за установено, че в полза на ищеца съществува дължимо от двамата ответници вземане в
размер в общ на 947,93лв., представляваща дължими вноски от В.А.Ш. и Н.А.Ш.,
в качеството им на етажни собственици на самостоятелен обект с идентификатор № ***********.19
в етажната собственост – апартамент А13 за поддръжка и управление на общите
части в ЕС, образувано както следва: сумата от 143,25лв.-представляваща вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“; сумата от 741,99лв.-представляваща разходи по
чл.50 от ЗУЕС, сумата от 62,69лв.-представляваща разходи за управление и
поддръжка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумите, дължими за сезон 2017г.-2018г. с краен срок на плащане –
01.09.2017г. на основание решения, взети на проведено на 07.03.2017г. Общо
събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост с идентификатор № ***********. по КК и КР на гр.Несебър;
както и сумата от 25,86лв. представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 02.09.2017г. до 08.12.2017г..
Представени са към исковата молба
писмени доказателства, направено е искане за служебно прилагане на заповедното
производство с позоваване на представените пред заповедния съд доказателства.
Отправено е искане за гласни доказателства. Претендират се разноски.
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.6,
ал.1, т.8 и т.10, вр.чл.11, ал.1,т.5, вр.чл.38, ал.1, вр.чл.48, ал.3 и
ал.8, вр.чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С подадения в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответниците са сторили възражение за
липса на подведомственост поради наличие на арбитражно споразумение, уредено в
т.9 от Протокол за ОСЕС, проведено на 06.03.2017г., приложен към исковата
молба, съгласно който ОС е взело решение всички спорове да бъдат решаване между
страните чрез медиация от СНЦ „Българска Камара на Професионалните
Домоуправители“ с ЕИК-*********, а в случай на в.невъзможност а постигане на споразумение
да бъдат отнесени за решаване от Федерален Арбитражен съд /Третейски
Съд/ в гр.Москва, ул.***********, сграда № 14, в.А-6. С оглед възражението за
наличие на арбитражна клауза се моли за прекратяване на производството. При
неуважаване на това възражение ответниците вземат
становище по същество като заявяват, че не оспорват иска относно претендираната главница от 947,93лв.. Оспорва се
претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 02.09.2017г. до 08.12.2017г., както и от 11.12.2017г. до
23.05.2018г.-датата на която ответниците са получили
исковата молба, с аргумент че едва тогава са узнали за дължимата от тях вноска
и банковата сметка по която могат да я заплатят, тъй като към датата на общото
събрание е определен само метода и начина на изчисляване но не и самият размер
на вноските, дължими от етажните собственици. С оглед признанието на иска се
моли за приложението на чл.72, ал.2 от ГПК. Сторено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. С отговора се
отправя покана до ищеца да заплати на ответниците
сума от 947,33лв., които се твърди, че са били заплатени от ответниците
на 22.05.2017г., съгласно решение на собствениците в ЕС от същата дата, на
лицето Петър Атанасов Попов, който е работил като физическа охрана на общите
части и самостоятелните обекти в к-с Л.*, без сключен договор с етажната
собственост за периода от 07.03.2017г. до 22.05.2017г. и без да му е заплатено
от етажната собственост. Ответниците считат, че
извършваната за посочения период физическа охрана е била в интерес на етажната
собственост и на всеки от етажните собственици, а извършеното от ответниците плащане на тази дейност е било в интерес на
етажната собственост, тъй като в противен случай Петър Атанасов П.е щял да
заведе иск против ЕС за осъждане да му бъде заплатено дължимото му се
възнаграждение и съдебни разноски. Тъй като ответниците
не са били изрично упълномощени от управителя на ЕС да извършат това плащане на
охранителя, а те са извършили това на основание взето решение на етажните
собственици обективирано в протокол от 22.05.2017г. и
в интерес на ЕС, то се счита, че отношенията във връзка с това плащане следва да се уредят по правилата на воденето
на чужда работа без пълномощие, като ако се приеме, че са извършени от ответниците в интерес на ЕС съгласно чл.61 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност по реда на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. С оглед горното е сторено възражение
за прихващане на сумата от 947,93лв., която са заплатили на третото лице с
предявеното вземане на ищеца, като искът бъде отхвърлен изцяло. Представят
писмени доказателства и сочат гласни такива.
След поотделна
и съвокупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
С определение № 603/27.08.2018г. по
реда на чл.140 ГПК съдът е приел за
неоснователно възражението за арбитражна клауза поради наличие на арбитражна клауза,
обективирана в т.9 от ОС на ЕС проведено на
07.03.2017г.. Това е така защото по
своята правна същност решението на Общото събрание няма характер на арбитражно
споразумение по см. на чл. 7 ЗМТА - писмено съгласие на страните
да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да
възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно споразумение, като арбитражната клауза може
да бъде инкорпорирана в друг договор или отделно споразумение. Видно от
дефинирането на понятието "арбитражно споразумение", същото
представлява договор - двустранна сделка, по която са направени насрещни
съвпадащи волеизявления от двете страни, поради което е налице постигнато
съгласие между тях. Решението на ОС на ЕС по своята правна същност не е
договор, тъй като волеизявленията са насочени към постигане на една обща цел, а
не са насрещни, съответно решенията отразяват волята на мнозинството, а не
постигнато съгласие между две насрещни страни./Вж. Р. № 30 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
636/2017 г., I т. о., ТК,/. Не се възприема и становището на ищеца, че делото
не е подсъдно на арбитражен съд, тъй като ответниците
–етажни собственици имали качеството потребители, тъй като правоотношенията по повод
притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи,
заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на
отделни съсобственици се подчиняват на
специалния правен режим на етажната собственост, установен в Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост. Изрично предвидените в закона правила, уреждащи
отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата, са
обусловени от установената в закона особена съсобственост върху определени
части от сградата, както и върху земята, върху която тя е построена /чл. 38 ЗС/.
Вземанията за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата
в режим на етажна собственост са облигационни, но не са с източник
потребителски договор. Задълженията за заплащане на тези разходи възникват по
силата на закона /чл. 6, ал. 1, т.
10 ЗУЕС/, като размерът на
вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците /чл. 11, ал. 1, т.
5 ЗУЕС/. Разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите при установени специални правила в различни хипотези /чл. 51 /.
По същество не се спори между страните, а и е
видно от представен от ищеца по делото нот.акт № 72/25.01.2012г.,
том І, рег.№ 627, дело № 68/2012г. на нотариус с рег.№ 208 на Нотариалната
камара/вж.л.7,8 по дело/, че ответниците Валерия и Н.Ш.
са етажни собственици на самостоятелен
обект с идентификатор № ***********.19, представляващ апартамент А-13, в сграда
с идентификатор № *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Несебър, находяща се в гр. Несебър, к. к.
„Слънчев бряг – запад”, комплекс „Л.*”, като всеки от тях е придобил равни
части от апартамента и притежава по ½ идеална част от него.
С решения по
т.6, т.7 и т.8 по Протокол от 06.03.2017г. за проведено ОС на етажната
собственост е приет бюджета за текущата година, начина на формиране на
разходите и приходите, определен е реда за разпределяне на разходите,
определена е финансовата година, сроковете и начините на плащане. Така ОС е
взело решение финансовата година да започва на 01.04 на текущата година и да
приключва на 01.04. на следващата година, като заплащането на дължимите вноски
от собствениците да се извършва само и единствено по банковата сметка на
Етажната собственост на две равни вноски в следните срокове – първа вноска в
срок до 01.05 на текущата година и 2-ра вноска в срок до 01.09. на текущата
година. По т.7 от протокола е взето решение определените в изключителни
подробности разходи по т.6/вж.л.13-17 по протокола от ОС/ да се разпределят
между етажните собственици, както следва разходите по чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС да
се разпределят съобразно ид.ч. на собствениците, а
тези по т.51, ал.1 от ЗУЕС да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите на домакинството, независимо от етажа на който
живеят. Решенията на това ОС са обявени чрез уведомление по чл.46б ЗУЕС с вх.№
Н5-ЕС-015/10.04.2017г. по описа на Община-Несебър/л.22/.
По делото не
са представени доказателства тези решения да са атакувани пред съда,
респ.отменени, поради което настоящият съдебен състав приема, че посочените
решения на ОС на ЕС проведено на 06.03.2017г. не са обжалвани пред съда и са
стабилизирани, поради което и подлежат на изпълнение.
По-нататък в
изпълнение на решение по т.9 от цитираното общо събрание за изпращане на покани
за доброволно изпълнение до собствениците, неизпълнили задължението си за
плащане на дължимите от тях вноски в срок до 01.10 на текущата година управителят
на ЕС е изпратил чрез куриер с обратна разписка-върната като невръчена и чрез
нотариус-връчена при условията на чл.47, ал.5,вр.ал.1
от ГПК/вж.л.23-27 по дело/ покана за доброволно изпълнение до ответниците, в която изчерпателно са посочени дължимите
суми и основанията за заплащането им.
По отношение
възражението за прихващане на сумата от 947,93лв. се сочат писмени доказателства
за извършено плащане на лицето П.П.от страна на сем.Ш.,
за това че е извършвал физическа охрана на етажната собственост за 2016г. и
2017г. в размер на 1850лв.. От показанията на св.К., също етажен собственик се
установява, че сем.Ш. събрали на 22.05.2017г. част от етажните собственици като
разбрали, че „..охранителят П.П.е изгонен без нито
една стотинка“ и решили да сем.Ш. му
заплати за извършената охрана, защото считали че „е благородно да му платим за
работата.“ Така П.П.работил като охрана до
22.05.2017г..
Ищцовата етажна
собственост чрез своя процесуален представител категорично посочва, че лицето П.П.не е било наемано от ЕС за охранител на комплекса,
съгласие за такова наемане никога не е било нито искано нито давано от управата
на комплекса. Сочи че се П.П.е бил служител на дружество
Е.ООД, наето за управляващо дружество, от което П.П.е
бил предупраден да напусне комплекса, но той е останал
на територията на комплекса самоволно, като е извършвал лична охрана на вещи на
ответниците, включително и на тяхното МПС, мотор и
др.
Липсват по
делото данни ЕС да е наемала П.П.като охранител, не
се установяват твърденията нито за водене на чужда работа без пълномощие, нито
за обогатяване на етажната собственост,в такъв случай,
отношенията между отделните етажни собственици и това лице биха могли да бъдат
предмет на отделни облигационни отношения, като изпълнението по тях не
освобождава етажните собственици от задълженията им към етажната собственост и
спрямо тях би действал принципът „Който плаща зле, плаща два пъти“.
При така
установеното по-горе се налагат следните правни изводи: Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни
права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната
собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно
притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във
вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на
помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по
поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо
използване на общите части. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание
на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата (чл. 41 ЗС, чл. 48, ал. 3 ЗУЕС). Тези разходи спадат съответно към
необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за
общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на
апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези
собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават
под наем на други лица изцяло или частично.От компетентността на ОС е вземане
на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за други
общи разходи, както и за определяне размера на месечни парични вноски за
извършване на непредвидени разходи, свързани с отстраняване на аварии или
повреди на общите инсталации, оборудване, уредби или други общи части на
сградата, както и начина на съхраняване на натрупаните средства ( чл. 48, ал. 8 ЗУЕС). Правомощията в
тази насока на общото събрание са регламентирани с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС, съгласно която
"ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата." Няма регламентиран механизъм за
разпределението им като такива "за управление" и такива "за
поддръжка. Според нормата на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за
поддържането на общите части на ЕС собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер се определя именно с решение
на ОС (или с правилник за вътрешния ред). Разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите
между собственици, ползватели и обитатели на собствениците на самостоятелни
обекти. Съгласно чл. 38, ал.1
от ЗУЕС, решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция) разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. Посочената разпоредба изцяло
кореспондира с установеното в чл. 41 ЗС, а именно че всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им и в полезните разноски, за извършване
на които е взето решение от
общото събрание. Правомощията
на ОС на ЕС са регламентирани в чл. 11 ЗУЕС, според който общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Възникването и изпълнението на
задължението за плащане на тези вноски от страна на етажния собственик са
предмет на спора по делото. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, т.8, 9 и т.10
от ЗУЕС етажите собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на ЕС, каквото е именно ОС, да заплащат разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата, както и разходите за ремонт, и вноските
по фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части.
Предвид
горното, подлежащите на установяване обстоятелства, че ответниците
са етажни собственици и като такива притежават по 1/2ид.ч. от самостоятелен
обект – апартамент А-13, в процесната ЕС; размера на
дължимите такси за поддръжка, управление и ремонт, е определен с взети решения
на Общото събрание на етажната собственост от 06.03.2017г. е определена
таксата/вноската, начина на нейното определяне за всеки етажен собственик се
доказват безспорно от представените по делото доказателства. В тази връзка съдът констатира, че липсват
данни по делото ОС на ЕС, на което се основава исковата молба да е било
обжалвано и съответно да е било обект на съдебен контрол в съответните преклузивни срокове. В този смисъл при липса на доказателства
за обратното, то това решение е стабилизирано във времето. С оглед
ангажираните писмени доказателства съдът приема, че посоченият протокол служи
като годно доказателство за взетите от общото събрание решения, които не са
били оспорени в преклузивния срок и в предвидения за това ред по чл. 40 ЗУЕС.(В
този смисъл и задължителната съдебна практика – решение № 39/19.02.2013
г. по гр.дело 657 /2012 година на І г.о. ГК на ВКС и Определение № 194 от
26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о., ТК на ВКС). Процесните
решения не противоречат на разпоредбите на чл. 51, ал. 1
и ал. 7 ЗУЕС
и валидно обвързват етажните собственици със задължението за плащане на такса
за поддръжка на общите части на сградата. Съгласно § 1, т. 11 ДР
на ЗУЕС “разходи за управление и поддържане” са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения
на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата. Видно от представения протокол от ОС на ЕС на 06.03.2017г. ответниците В. и Н.Ш. са присъствали лично, като това се
потвърждава и от показанията на св.К.също етажен собственик, който е присъствал
на процесното ОС. Така от показанията на св.К.се
установява, че на това ОС етажните собственици са взели решение да не променят
размера на дължимата такса от 6 евро на кв.м., което е и сторено. Ето защо
съдът не възприема за основателно възражението на ответниците,
че едва с получаване на исковата молба са разбрали какъв размер такса дължат на
етажната собственост в качеството си на етажни собственици.
По делото не
са представени доказателства за извършено плащане от тези двама ответници на дължимите от тях такси за поддръжка и
управление на ЕС, съгласно решенията на ОС на ЕС от 06.03.2017г.. Постъпване на
такова плащане от тези ответници не се установява и
при прегледа на представеното извлечение от банковата сметка на ЕС от Банка ДСК
ЕАД за периода от 18.04.2017г. до 16.03.2018г./вж.л.62-65 по дело/, където са
видно плащания на такси от други етажни собственици с посочени номера на
апартаменти и имена. Апропо от това банково извлечение и представените договори
за обслужване на асансьор, техническо обслужване Вик и Електроинсталации,
договор за охрана с помощта на технически системи за сигурност, поддръжка на
плувен басейн и т.н./вж.л.28-48/ се установява, че в изпълнение на правомощията
по т.12 от ОС на 06.03.2017г. делегирани от ОС на управителя действително са
сключени договори с различни оператори на услуги, като са извършвани и плащания
от възложителя на изпълнителите по договорите. Ето защо претенцията се явява
доказана по своето основание и размер, и като такава подлежи на уважаване.
С оглед изхода по делото в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски. В с.з. е сторено
възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение от 500лв. на процесуалния представител на ищеца с искане за
намаляването му до посочения минимум в Наредбата за адвокатските възнаграждения
от 300лв., което се явява основателно с оглед липсата на правна сложност на
казуса и приключването му в едно с.з., в което са приети писмени доказателства
и е извършен разпит на един свидетел. По-нататък в представения от ищеца списък
с разноски, чието присъждане на претендира, съдът установи и вписването на извънсъдебни
такива, като заплащане на пощенски разноски за изпращане на покана за
доброволно изпълнение и заплащане на банкови такси. Докато извънсъдебните
действия по покана на етажните собственици да извършат плащане на таксите
безспорно не попадат в хипотезата на чл.71, ал.1 от ГПК, то за банковите такси
следва да се посочи, че съдът предоставя от години възможност за страните да
извършат плащания на место на съответните държавни такси и депозити по делата,
без да заплащат банкови такси. Изборът на едната страна да извърши плащане на
такса или депозит по дело със заплащане на банкова такса и да не се възползва
от предоставената от съда възможност, не следва да тежи на противната страна. С
оглед горното и предвид изхода по делото в тежест на ответниците
по равно следва да бъдат възложени сторените от ищеца в настоящото производство разноски в общ
размер от 355лв./или по 177,50лв. за всеки от ответниците/,
от които 300лв. за заплатен адвокатски хонорар редуцирани по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК, 25лв. за заплатена държавна такса по делото и 30лв. за преводач
при събиране на гласни доказателства по делото, както и 25лв. или по 12,50лв.
за всеки от ответниците по заповедното производство.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за установено по отношение на ответниците В.А.Ш., роден на ***г. в Руска
Федерация, Булстат-*******и Н.А.Ш., родена на ***г. в Руска Федерация, Булстат-
*******, двамата с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев
бряг, к/с, бл.А, вх.А, ет.1, ап.А13 че съществува
вземането на Етажна собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев
бряг, с идентификатор № ***********. по КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег.
на Община Несебър под № Н5-ЕС-015/10.04.2017г. с административен адрес:
гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад“, к/с „Л.*“,
представлявана от управителя В.И.М., заявена чрез процесуалния представител адв.Н.Ч., съдебен адрес *** по Заповед № 621/28.12.2017г.
за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1142/2017г.
по описа на РС-Несебър в
общ размер
на 947,93лв.,
представляваща дължими вноски от В.А.Ш. и Н.А.Ш., съобразно квотите им от по
1/2ид.ч. за всеки от етажните собственици на посочения самостоятелен обект с
идентификатор № ***********.19 в етажната собственост – апартамент А13 за
поддръжка и управление на общите части в ЕС, образувано както следва: сумата от
143,25лв.-представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“; сумата от
741,99лв.-представляваща разходи по чл.50 от ЗУЕС, сумата от
62,69лв.-представляваща разходи за управление и поддръжка, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на
депозиране на заявлението в съда – 11.12.2017г. до окончателното изплащане на
сумите, дължими за сезон 2017г.-2018г. с краен срок на плащане – 01.09.2017г.
на основание решения, взети на проведено на 07.03.2017г. Общо събрание на
етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост с идентификатор № ***********. по КК и КР на гр.Несебър; както и
сумата от 25,86лв. представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 02.09.2017г. до 08.12.2017г..
ОСЪЖДА В.А.Ш.,
роден на ***г. в Руска Федерация, Булстат-*******с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев бряг, к/с К., бл.А, вх.А, ет.1, ап.А13 да заплати
на Етажна собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с
идентификатор № ***********. по КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община
Несебър под № Н5-ЕС-015/
ОСЪЖДА Н.А.Ш., родена на ***г. в Руска
Федерация, Булстат- *******, с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев
бряг, к/с К., бл.А, вх.А, ет.1, ап.А13 да заплати на Етажна собственост в „Л.*“,
к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № ***********. по
КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под №
Н5-ЕС-015/10.04.2017г. с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад“, к/с „Л.*“, представлявана от
управителя В.И.М., заявена чрез процесуалния представител адв.Н.Ч.,
съдебен адрес *** сумата от 12,50лв./дванадесет лева и петдесет ст./ представляваща
съразмерно дължими от квотата на Ш. съдебни разноски за държавна такса, от общо
дължима държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1142/2017г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА В.А.Ш., роден на ***г. в Руска
Федерация, Булстат-*******с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев
бряг, к/с К., бл.А, вх.А, ет.1, ап.А13 да заплати на Етажна собственост в „Л.*“,
к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № ***********. по
КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под № Н5-ЕС-015/
ОСЪЖДА Н.А.Ш., родена на ***г. в Руска
Федерация, Булстат- *******, с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев
бряг, к/с К., бл.А, вх.А, ет.1, ап.А13 да заплати на Етажна собственост в „Л.*“,
к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № ***********. по
КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под № Н5-ЕС-015/10.04.2017г.
с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг-запад“, к/с „Л.*“, представлявана от управителя В.И.М., заявена чрез
процесуалния представител адв.Н.Ч., съдебен адрес ***
сумата от177,50лв./ сто седемдесет и седем лева и петдесет ст./ представляваща
съразмерно дължими от квотата на М.съдебни разноски на ищеца в исковото
производство.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: