Р Е
Ш Е Н
И Е № 260136
В
ИМЕТО НА НАРОДА
28.01..2021
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
дванадесети октомври
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД №
503 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-1030-010666 от
23.12.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на МВР с
което на А.Х.М., ЕГН **********
на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени следните административни
наказания: Глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки на водача.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-1030-010666 от 23.12.2019г. на Началник Група
към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР с което на А.Х.М.,
ЕГН ********** на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени следните
административни наказания: Глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки на водача.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в
жалбата. Жалбоподателят редовно
призован, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. А., който
поддържа жалбата.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР СЕКТОР ПП, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.12.2019 г.,
около 23:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ до № 18 А.Х.М. управлявал
лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от св. М.Г.Б.
– **** при Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Пловдив. В хода на проверката св. Б.
пристъпил към изпробване на жалбоподателя М. за употреба на алкохол, като
използвал техническо средство - „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен номер ARDM-0246. Същото отчело концентрация на
алкохол 0,76 на хиляда. Свидетелят Б.
съставил Талон за изследване с бл. № 0055366/17.12.2019 г., който предявил на А.М. срещу подпис. Последният лично вписал, че
приема показанията на дрегера и положил подписа си в графата „подпис на
провереното лице“. Констатираното нарушение било квалифицирано от св. Б. като
такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът с бланков № 368997/17.12.2019г. бил
подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а
въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят
Б. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия. В допълнение сочи, че
от него и колегата му, като екип
на „Пътна полиция“, било изискано съдействие от служители на 06 РУ при ОДМВР относно изпробване на водач, който видимо е
бил в нетрезво състояние. При пристигане на процесното място проверяващите
установили жалбоподателя М., който признал, че е употребил алкохол, тъй като е
бил на банкет с колегите си. След като бил изпробван с техническо средство,
последното действително отчело резултат над 0,5 на хиляда, за което на водача
бил съставен акт и му бил издаден талон за медицинско изследване, а номерата на
автомобила били свалени.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи с другите
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № *** след
употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба с
техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер ARDM-0246, която
чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на
алкохол в размер на 0,76 промила на хиляда.
Констатираното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, който при
съставянето на акта не е направил възражение при описание на нарушението, като
се е съгласил с показанията на техническото средство, с което е бил тестван, което се установява и от положения подпис на жалбоподателя М. и изписването на текста, че приема
показанията на техническото средство, като също така и е отказал да даде кръвна
проба при издаването на талона за медицинско изследване, като дори в жалбата си и в съдебни заседание чрез процесуалния си
представител не оспорва така констатираното от органите на МВР нарушение.
Съдът счита, че липсват основания
да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са
допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за
медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на
проверяваното лице, с отразен конкретен час и му е дадено почти максималното за
случая нормативно предвидено време - 40 минути, в които да се яви в болничното
заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била
взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност техническо
средство, видно от удостоверение за преминала последваща проверка анализатори с
рег.№ 3286р-51420/21.11.2019г. С оглед на собственоръчното отразяване от
жалбоподателя, че приема резултата от пробата с техническо средство няма как да
се приеме и че същият не е била запознат с него. Отделно от това в НП изрично е отбелязано, че
впоследствие не е дадена кръвна проба. В този смисъл съдебният състав счита, че
по преписката е приложен и събран целият необходим доказателствен материал, въз основа, на който
е установено административното нарушение. Това е така, тъй като по делото е
безспорно, че проба е извършена, а твърденията на жалбоподателя, че не е дал
кръвна проба, тъй като не е могъл да си намери личната карта останаха
недоказани.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.
Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Доколкото установената с
техническото средство концентрация на алкохол е в размер на 0.76 промила, то
наказващият орган правилно и законосъобразно е определил санкционната норма по
т. 1 на цитирания член. В същото време органът е наложил законово определените
наказания по вид и размер, поради което същите не подлежат на преценка от
страна на съда.
Настоящият състав
намира, че в случая не е налице и основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от
останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят
е маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е
обстоятелството, че употребата на алкохол е една от най-честите причини за
настъпването на пътно транспортни произшествия.Следва да се вземе впредвид и справката
за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е санкциониран и преди това
за нарушения по ЗДвП, в това число и за такова от вида на процесното. Отделно от това съдът отчете и
характера на процесното нарушение – касае се за умишлено нарушение, с висока
степен на обществената опасност, по отношение на което е налице изключително
висока обществена чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите подобни
нарушения по пътищата. Очевидно е, че предходните санкционирания на
жалбоподателя не са изиграли своя поправителен ефект, поради което настоящият
съдебен състав намира, че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да се
изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното НП.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ