№ 15012
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110111831
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-икономическа
експертиза по въпросите, поставени в исковата молба, като вещото лице
следва да съобрази и уточнителната молба от 01.04.2022 г.
Не следва да се допускат исканите от ищеца свидетели, тъй като
ответникът не оспорва, че продължава да ползва процесния имот.
Следва да бъде изискано ч. гр. д. № ../2022 г. по описа на СРС, 26 с-в.
На ответника следва да се дадат указания в срок до първото по делото
открито съдебно заседание на основание чл. 131, ал. 2, т. 6 ГПК да подпише
представения отговор на искова молба и да представи доказателства за
представителната власт на лицето, подало отговора от негово име, а именно -
адв. Д.Д., респ. – да потвърди извършените до момента процесуални
действия. При неизпълнение на указанията в срок, на основание чл. 101, ал. 3
ГПК съдът ще приеме, че от името на ответника не е подаван отговор на
исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
производството до приключване с окончателен акт на гр.д. № ../2021 г. по
описа на СРС, 157 с-в, тъй като изходът на спора по посоченото дело не би
създало основание за уважаване, респективно за отхвърляне на предявените в
1
настоящото производство осъдителни искове, т. е. решението по гр.д. №
../2021 г. на СРС, 157 с-в няма да има значение за правилното решаване на
настоящия спор.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно
заседание на основание чл. 131, ал. 2, т. 6 ГПК да подпише представения
отговор на искова молба и да представи доказателства за представителната
власт на адв. Д.Д., респ. – да потвърди извършените до момента от негово
име процесуални действия.
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок, на основание чл.
101, ал. 3 ГПК съдът ще приеме, че не е подаван отговор на искова молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.10.2022 г. от 10,50 часа , за която дата да се призоват страните и вещото
лице.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства по делото.
При неизпълнение на указанията в срок, представените преписи ще
бъдат изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П.;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СИЕ в размер на 200 лв., вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит и при съобразяване на
уточнителната молба от 01.04.2022 г..
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № ../2022 г. по описа на СРС,
26 с-в.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за
заседанието, а на ищеца да се връчи и препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2, предл. 1 и 2
ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 2 184, 00 лв., представляваща наемна цена за периода
01.10.2021 г. – 31.10.2021 г.; 94, 04 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за наем за периода 04.10.2021 г. – 07.03.2022 г.; 252, 00 лв.,
представляваща цена на заплатена ел. услуга за периода 01.10.2021 г. –
21.10.2021 г.; 9,66 лв., представляваща лихва за забава върху цената за
ползвана ел. енергия за периода 21.12.2021 г. – 07.03.2022 г.; 12 868, 80 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на процесния имот след
прекратяване на договора за наем за периода 01.11.2021 г. – 07.03.2022 г.; 174,
2
98 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване за
периода 01.12.2021 г. – 07.03.2022 г.; 6, 17 лв., представляваща стойност на
потребена вода в процесния имот след прекратяване на договора за наем за
периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., и 0,15 лв., представляваща лихва за
забава върху цената на потребената вода за периода 10.12.2021 г. – 07.03.2022
г. Претендира се и законна лихва върху присъдените главници от 07.03.2022
г. до окончателното им изплащане, както и разноски по настоящото дело и
проведеното обезпечително производство по ч. гр. д. № ../2022 г. по описа на
СРС, 26 с-в.
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем № ../29.10.2018 г.
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване следния недв.
имот: сграда „Д.а.“ с площ 449 кв. м., находяща се в гр. С., разположена в
УПИ И.“. Сочи, че е предал владението върху имот на 01.11.2018 г., а
договорът бил със срок на действие до 31.10.2021 г., след което се
прекратявал по право.
Ищецът твърди, че по време на действието на договора ответникът не е
заплатил наемна цена за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. в размер на
2184, 00 лв., като следвало да заплати тази сума, ведно с лихва за забава върху
нея в размер на 94, 04 лв. за периода от датата на издаване на съответната
фактура /04.10.2021 г./ до датата на исковата молба /07.03.2022 г./.
Твърди, че не била заплатена и цена за ползвана ел. енергия за периода
01.10.2021 г. – 21.10.2021 г. в размер на 252, 00 лв., като ответникът следвало
да заплати същата, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 9, 66
лв. за периода от датата на издаване на съответната фактура /21.12.2021 г./ до
датата на исковата молба /07.03.2022 г./.
Ищецът поддържа, че след 31.10.2021 г., когато е изтекъл срокът на
действие на договора за наем, ответникът е продължил да ползва процесния
имот въпреки противопоставянето на ищцовата страна, като така е
възпрепятствал ищеца да предаде имота на новия наемател – „К.Д.“ ООД и да
получи наемна цена за периода 01.11.2021 г. – 07.03.2022 г. в общ размер от
12 868, 80 лв., която сума следвало да му бъде заплатена като обезщетение от
ответната страна.
Твърди, че за съответните месеци след прекратяването на договора, през
които ответникът е ползвал процесния имот без основание, се дължала и
лихва за забава върху месечното обезщетение за ползване, както следва:
сумата от 86, 69 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за
ползване за м.11.2021 г. за периода от датата на издаване на съответната
фактура /01.12.2021 г./ до датата на исковата молба /07.03.2022 г./; сумата от
52, 54 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване
за м.12.2021 г. за периода от датата на издаване на съответната фактура
/06.01.2022 г./ до датата на исковата молба /07.03.2022 г./; сумата от 30, 39
лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване за
м.01.2022 г. за периода от датата на издаване на съответната фактура
3
/02.02.2022 г./ до датата на исковата молба /07.03.2022 г./; сумата от 5, 36 лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване за м.02.2022
г. за периода от датата на издаване на съответната фактура /02.03.2022 г./ до
датата на исковата молба /07.03.2022 г./.
Ищецът посочва, че след изтичане на срока на наемния договор,
ответникът е потребил вода в процесния имот на стойност 6, 17 лв. за периода
01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., която сума следвало да заплати ведно с лихва за
забава в размер на 0, 15 лв. за периода от датата на издаване на съответната
фактура /10.12.2021 г./ до датата на исковата молба /07.03.2022 г./.
Поради изложените съображения ищецът моли исковете да бъдат
уважени и претендира разноски по настоящото дело и проведеното
обезпечително производство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл.
131 ГПК – на 12.05.2022 г. /присъствен ден/. Поддържа, че настоящото
производство следва да бъде спряно, тъй като е налице висящо гр.д. № ../2021
г. по описа на СРС, 157 с-в, по което ще се разреши преюдициален за
настоящото дело въпрос, а именно – налице ли е наемно правоотношение
между страните. По съществото на делото ответникът възразява, че не дължи
обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот, тъй като след
изтичане на срока на договора за наем е продължил ползването със знанието
и без противопоставянето на ищеца, който факт е трансформирал наемното
правоотношение между страните в безсрочно такова. На следващо място,
ответникът посочва, че не дължи заплащане на сумата от 6, 17 лв.,
представляваща цена на потребена в процесния имот вода, тъй като
количество вода на такава стойност не било доставяно, респ. същото било
отчитано неправилно, тъй като водомерът бил метрологично негоден. В
условията на евентуалност се релевира възражение, че тази сума е погасена
по давност. Ответникът оспорва и претенцията за сумата от 252, 00 лв.,
представляваща цена на потребена ел. енергия в процесния имот, при
възражения, че не е страна по договор за продажба на ел. енергия и не е
потребявал такава.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже предаването на фактическата власт върху процесния обект
по силата на наемно правоотношение и размерът на претендирания наем за
процесния период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г..
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че в процесния имот е заплатена ел. услуга на стойност
252, 00 лв. за периода 01.10.2021 г. – 21.10.2021 г.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2, предл. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че на 31.10.2021 г. договорът за наем е прекратил
действието си, че ответникът е продължил да ползва процесния имот в
4
периода 01.11.2021 г. – 07.03.2022 г., фактът, че ищецът се е противопоставил
на ползването и размерът на обезщетението за този период.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че в процесния имот ответникът е потребил вода на
стойност 6, 17 лв. за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже падежа и размера на всяко едно от главните задължения, изпадането
на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Ответникът не твърди плащане, поради което не сочи доказателства за
това.
Страните са представили доказателства, които считат относими към
установяване на фактите, за които носят тежест за доказване. Относно
доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи
произнасяне в решението по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5