Мотиви към присъда № 260006 от 17.05.2021 год.

по НЧХД № 703/2020 год. по описа на ВТРС.

 

Постъпила е тъжба от С.И.К. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Д.К. *** със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения гр. Велико Търново, ул. "Христо Ботев" № 2 а, против Ш.М.К. с ЕГН**********,*** и К.А.И. с ЕГН**********,***, за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно, че двамата в съучастие помежду си като съизвършители, на 30.07.2018 год., в периода от време от 07.15 - 07.30 часа, в гр. В. Търново, пред жилищна сграда на находяща се на ул. "Теодосий Търновски" № 5, чрез нанасяне на удари с палка и дръжката с цев на газов пистолет, удари с ръце и крака и прострелване в областта на врата с газов пистолет, са му причинили комбинирана лека телесна повреда, изразяваща се в описаните увреждания: разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в дясна ябълчна зона, рана от изгаряне на епидермалния слой на кожата по преднолявата странична част на шията и към тилната част на главата, охлузни рани в лявата тилна част на главата и към гърба, охлузни рани на двете подбедрици в зоната на вътрешните глезени, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и от болки при преглъщане. Тъжителят твърди, че получените травматични увреждания са променили клиничното му здраве, съпроводено с болки страдание по време на възстановителния процес, който продължил около 3 месеца.

Предвид изложеното, частният тъжител смята, че подсъдимите са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлявало, според него лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Претендира двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и да им бъдат наложени съответни наказания.

         Частният тъжител твърди в тъжбата си, че на 30.07.2018 година около 7.15 - 7.30 ч. брат му Ш. е излязъл както обикновено в работен ден, когато е редовна смяна, от дома им. Тъжителят бил станал от сън и се приготвял за работа, като Ш. минал по коридора, С. му пожелал приятна работа, като Ш. му казал, че ще изчака съпругата си пред дома им в колата. Снахата А. оправяла племенницата Е., за гледането на която тъжителят полагал грижи, когато имал възможност.

         Тъжителят сочи в тъжбата си, че не може да посочи колко време е минало, но снаха му не била излязла, тоест не били минали повече от 10 минути. Не били минали и 3 - 4 минути и от входа на кооперацията, който се намира в страни на жилищната сграда, въпреки че входната врата била затворена, тъжителят чул викове и говор на повече лица като в тези гласове различил гласа на брат си Ш., които викал "Батко излез", "Помощ", "Нападнаха ме, нападнаха ме, пребиха ме". Инстинктивно тъжителят тръгнал към входа на къщата и излязъл на площадката. В първия момент не могъл да разбере какво става, но бяил обзет от страх и усещане, че се случва нещо лошо. Снаха му все още не беше излязла. Всичко се развивало много бързо. Там тъжителят видял К.К., който крещял: "Ще Ви убия", "Ще Ви унищожим". С.К. възприел заплахата и към самия себе си. Почувствал реална заплаха за живота и здравето си. Положението било критично, като според него всеки момент можело да се случи най-лошото и някой да бъде убит. В тъжбата се твърди, че нападателите удряли силно и професионално, били подготвени със средства за нападение.

         В тъжбата се твърди още, че нападателите били двама и единият бил въоръжен с пистолет, като тъжителят не знаел какъв е - боен или газов, а другия нападател носел палка, черна на цвят с надпис "Полиция". Брата на тъжителя Ш. се отбранявал, като Ш. му нанасял удари с палката, а К. държал пистолет и го удрял с ръката по главата и гърба. Ш. ги задържал да не нахлуят в къщата, като в тези мигове получавал удари по тялото. Тъжителят се развикал, като се опитвал с думи да ги възспре и преустанови насилието спрямо брат си. Баща му бил пред него и в един момент агресията на нападателите К. и Ш. се насочили към него, като го съборили на земята и К. го прострелял във врата, заедно със Ш. му нанасяли удари с палка и пистолета. В този момент зад гърба на тъжителя излязла майка му. Той отново се опитал да преустанови боя с думи и в този миг нападателите Ш.М.К. и К.А.И. насочили агресията си към него. Тъжителят се опитал да хване Ш. и да му отнеме палката, но в този момент бил ударен в областта на гърба и главата от К. с твърд предмет, при което се превил към земята от болка и тогава върху него се насочила цялата агресия на нападателя Ш., който му нанасял удари с твърд предмет (палка). Тъжителят бил приведен в безпомощна ситуация.

         Тъжителят твърди още в тъжбата си, че бях приведен в състояние, от нанесените му професионално удари в положение на безпомощност, усетил, че кърви в областта на главата и ухото. Отново направил опит и се опитал с думи да възпре  нападателите и да преустанови насилието спрямо баща му И., който лежал безпомощен на земята. В този момент тъжителят чул викове за помощ, които идвали откъм входната врата на дома му, които били на майка му Е., която молела нападателите да спрат насилието. Отново чул викове: "Ще ви убием, ще ви ликвидираме, сега е момента". В тъжбата се твърди, че в този момент К., който държал пистолета, го насочил към главата на тъжителя и почти от упор възпроизвел изстрел, като тъжителят почувствал ужасна изгаряща болка в лявата странична част на шията. Последвал втори изстрел и тъй като тъжителя бил съборен на земята, почти загубил съзнание и за неопределен период от време нямал ясен спомен за събитията. Имал усещане че умира. Твърди се още, че след неустановено време С.К. се свестил и тогава чул няколко нови изстрела. Изпитвал силна пареща болка в областта на врата. Започнал силно да кърви от получените рани, завил му се отново се свят, загубил ориентация. Твърди, че през цялото време нападателите крещели, че ще убият семейството му и че сега бил момента. В този момент бял сритан в областта на гръдния кош и тялото от К. и Ш. едновременно. Над тъжителя се била надвесила жена му Е. и се опитвала да го защити с тялото си. В този момент я чул да вика от болка. Видях, че на мястото на инцидента беше дошла и З. К., която с дървена тояга или бастун удряла майка му по тялото.

         Тъжителят С.К. продължавал да се опитва да възспре нападателите и получил от Ш. още няколко удара с палка по тялото и по главата, а К.А. му нанесъл още няколко удара с дръжката на пистолета по гърба и врата. В процеса на борбата между тях бил душен и стискан в областта на врата и гръдния кош.

         С тъжбата се твърди още, че в един момент тъжителят видял, че майка му се е навела над простреляния му баща, който бил легнал на земята и в този момент я чул да вика от болка. Видял, че на мястото на инцидента била дошла и З. К., която с дървена тояга или бастун удряла майка му по тялото. В един момент нападателите, явно уплашени от това което са направили, от тежкото здравословно състояние, в което било цялото семейство, отстъпили и се оттеглили към дома си. Брата на тъжителя - Ш., успял да се обади по телефона на № 112, да поиска помощ от служители на МВР и оказване на медицинска помощ. След няколко минути на място пристигнали служители на РУ В. Търново и две линейки, кои ги откарали в болницата в гр. В. Търново, където им била оказана медицинска помощ. Извършен бил оглед на местопроизшествието от органите на МВР, били събрани и иззети веществени доказателства, които били средствата, с които им бил нанесен побоя.

         С тъжбата се твърди съща така, че вследствие на нанесения му побой от Ш.М.К. и К.А.И., тъжителят е  получил следните увреждания - разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в дясна ябълчна зона, рана от изгаряне на епидермалния слой на кожата по преднолявата странична част на шията и към тилната част на главата, охлузни рани в лявата тилна част на главата и към гърба, охлузни рани на двете подбедрици в зоната на вътрешните глезени, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и от болки при преглъщане. Твърди се, че установените наранявания, получени при инцидента и нанесени му от двамата подсъдими, са довели до промяна в клиничното му здраве, проявено като временно разстройство на здравето - неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания по време на оздравителния му процес. Нараняванията му били извън хипотезата на чл. 128 и чл. 129 от НК.

         В тъжбата се сочи още, че описаните травматични увреждания причинени по механизма на удари или притискане, натискане, усукване - по начин и време е възникнало така, както е съобщено в материалите по делото, а именно от удар с палка и дръжката с цевта на газов пистолет, стискане, удари с ръце и крака, прострелване с газов пистолет от упор в областта на врата. Твърди се, че според вещото лице, болките и страданията, причинени от такъв вид травма са временни, които не остават следи - получава се контузия. Следи оставят само при разкъсно контузиите рани. Те са по-силни в началните моменти, в острия стадий на травмите - първите минути, часове и постепенно отзвучават с напредването на оздравителния процес, в рамките на 60 дни след оздравяването. Твърди се, че в неговия случай възстановяването продължило около 3 месеца.

         Тъжителят сочи още в тъжбата си, че в момента повече от година и 6 месеца след инцидента на лицето му останал белег от прострелната рана. След внимателен прочит и съпоставяне на данните по досъдебното производство и заключението по Съдебно медицинската експертиза според него се установява, че са налице данни за осъществен състав, както от обективна така и от субективна страна на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, осъществено от лицата Ш.М.К. и К.А.И. при форма на ВИНА пряк умисъл. Сочи още, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали обществено-опасния му характер, предвиждали са настъпването на обществено-опасните му последици и са желаели настъпването им. Подхождайки към него, преди да го нападнат, подсъдимите са се подготвили предварително въоръжени с газов пистолет и палка от неустановен материал, като тези предмети използвали при реализирането на своето противоправно деяние. Носенето на тези общоопасни средства говорело за подготвяно и добре обмислено извършване на престъплението. Проявената агресивност, професионално нанасяните удари в задната част на главата му, водели до извода само за едно. Подсъдимите били решили с общоопасните средства които носят да причинят максимално тежки увреждания (видно от съдебно медицинското удостоверение). Деянието се характеризирало с голяма обществена опасност.

         С тъжбата е направено искане на основание чл. 80 от НПК съдът да приеме тъжбата и въз основа на нея да образува наказателно дело срещу подсъдимите които обвинява както следва: Ш.М.К. с ЕГН**********,***, българин, български гражданин, неосъждан, работещ и К.А.И. с ЕГН**********, български гражданин, средно образование, не осъждан, работещ, от *******, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което обвинение повдига и поддържа. С тъжбата също се моли съдът да приеме за съвместно разглеждане на основание чл. 84 от НК предявеният граждански иск за сумата от 3 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания, преживян от тъжителя като пострадал от престъплението, извършено от подсъдимите Ш.М.К. и К.А.И.. Тъжителят моли с тъжбата ако съдът признае подсъдимите за виновни за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК срещу него, да ги осъди солидарно да му заплатят сумата от 3 000.00 лв. в едно със законната лихва от датата на деликта, а именно 30.07.2018 год. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинено разстройство на здравето, претърпени болки и страдания, силен психически стрес, безпокойство и тревожност в резултат на причинената му лека телесна повреда - съставомерен резултат от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Сочи се, че основанието на предявения граждански иск за виновно извършено деяние от подсъдимите и съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Сочи се, че безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимите престъпление, като пострадал тъжителя е претърпял неимуществени вреди - болки, страдания, притеснения, безсъние и стрес, които търпи и в момента и които са непосредствена и пряка последица от деянието.

         В съдебно заседание съдът счете, че така предявения граждански исков е допустим – предявен е от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и ред, като същия отговаря на изискванията на НПК и ГПК, поради което с протоколно определение от 16.09.2020 год. съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявения от С. Ибрямов К. граждански иск в размер на сумата от 3 000 (три хиляди) лева солидарно срещу подсъдимите Ш.М.К. и К.А.И., представляваща обезщетение за претърпените от С.К. неимуществени вреди вследствие на твърдяното извършено престъпление от двамата подсъдими. Със същото определение съдът конституира тъжителя С.И.К. в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят лично и чрез упълномощения си повереник - (адв. Н.К. ***) поддържа повдигнатото обвинение в наказателната и гражданската част. Адв. К. счита, че повдигнатото и поддържано частно обвинение е безспорно и категорично доказано от гласните и писмените доказателства по делото, като излага доводи в тази насока. Счита, че в конкретния случай не може да се обсъжда института на реторсията, като липсват и предпоставки за обсъждане на института на неизбежната отбрана или физиологичен афект. По отношение на гражданският иск счита, че същия е основателен и доказан по основание и размер. Претендира разноски.

Тъй като от доказателствата по делото се установява, че към момента на образуване на делото подсъдимия Ш.К. се намира извън страната (в Германия) на неустановен адрес и не може да бъде призован, съдът на основание чл. 94, ал. 1 т. 8 от НПК му назначи служебен защитник - адв. Б.З. от ВТАК. Адв. З., заема становище, че повдигнатото и поддържано частно обвинение не е ненаказано по безспорен и категоричен начин. Излагат се подробни съображения в тази насока. Навеждат се доводи, според които тъжителят заедно с брат си и баща си е нанесъл побой над подсъдимите, поради което били налице основания за приложимост на института на реторсията спрямо неговия подзащитен. По отношение на предявения граждански иск, адв. З. счита, че същия е недоказан по основание, а по отношение на размера счита, че същия е неоснователно висок, поради което претендира същия да не бъде уважаван.

Защитникът на подсъдимия К.И. - адв. С.С. от ВТАК, редовно упълномощен, счита, че в производството по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин твърдяното за извършено от неговия подзащитен престъпление. Счита, че участието на подсъдимия И. се е изразявало в защита на нападнатия от тъжителя и неговите роднини Ш.К., като е произвел изстрели със законно притежавания си газов пистолет във въздуха с цел самозащита. Адв. С. излага и съображения за приложимост на института на реторсията съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК. Моли подзащитния му да бъде признат за невинен.

Подсъдимият К.И. в предишно съдебно заседание дава обяснения като отрича посоченото в тъжбата. Твърди, че не е нанасял удари на частния тъжител С.К.. Сочи, че между двете, роднински, семейства имало дългогодишни неразбирателства и скандали, свързани със заплахи и закани. На датата на инцидента бил в дома на сестра си, тъй като на следващия ден трябвало да водят близък роднина на лекар. Газовият пистолет носел в себе си за защита от кучета. На процесната сутрин чул викове пред жилището и излязъл, за да помогне на племенника си. Видял, че тъжителят, неговият баща и брат му Ш. да бият Ш.К.. Опитал се да ги спре с думи, но те не спрели, затова произвел предупредителен изстрел с пистолета. Твърди, че след това тъжителят и неговия баща се насочили към него и започнали да го бият, като го удряли с ръце и ритали с крака, в областта на лицето, краката и по цялото тяло. В резултат на това бил паднал на земята, от където и в посока на своите нападатели произвел два изстрела. Желаел по този начин, нападателите му да престанели да го бият. Твърди, че първоначално бил възприел, че е наранил и двамата, но после разбрал, че е ранен само бащата И.. Твърди, че след изстрелите тъжителят и баща му преустановили боя над него. През това време, той видял, че св. Ш. К., в близост и по надолу от тях биел подсъдимия Ш.К., подсъдимият твърди, че не е нанасял удари по отношение на С.К., както и че не е виждал другия подсъдим - Ш.К. да е носил нещо в ръцете си (полицейска палка). Сочи, че действията му били за защита на подсъдимия Ш.К., както и за самозащита от нападението на тъжителя и неговия баща, както и че не бил обиждал и заплашвал никого. Заявява, че при пристигането на полицейските служители е доброволно, предал револвера. Подсъдимият И. твърди, че след инцидента се почувствал зле, поради което отишъл на лекар в гр. Троян, където му било издадено, представеното като доказателство по делото медицинско направление. Заявява, че имал затруднения в придвижването и около един месец си служел с бастун.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

         Частният тъжител С.К., неговия баща - св. И. К., св. Е. К. (майка на частния тъжител), св. Ш. К. (брат на частния тъжител) и А. К. (съпруга на брата на частния тъжител - Ш.) живеят в общо домакинство, в етаж от къща, находяща се в гр. ******.

В същата сграда, на друг етаж и с друг, самостоятелен, вход живеело семейството на подсъдимия Ш.К. (св. З. К. - майка, и М. К. – баща на Ш.К.). Вечерта на 29.07.2018 год. в домът им гостувал техния родственик - подсъдимия К.И..  

Двете семейства са в родствени отношения от трета и четвърта степен по съребрена линия. Семействата обаче са в лоши отношения, като между тях, често възниквали скандали, съпроводени с обидни думи и действия.

На 30.07.2018 год., около 7.15 -7.30 ч. тъжителят се занимавал се дейности свързани със сутрешния му тоалет. През това време брат му (св. Ш. К.) и снаха му - (св. А. К.) се подготвяли да излязат от дома им и да се насочат за работа. Св. Ш.К. излязъл първи от жилището, като искал да подготви лекия си автомобил, който бил паркиран пред жилището за път. При това изчаквал и съпругата си св. А. К., която била ангажирана по приготвянето на дъщеря им, за която тъжителят и неговата съпруга полагали грижи, докато родителите и били на работа.

Непосредствено след това от към входа на кооперацията, който се намирал в страни на къщата, през затворената входна врата С.К. чул викове, шумове от боричкане и говор на повече лица. Сред тях различил гласа на брат си Ш., които викал „Батко излез, Помощ, Нападнаха ме“. 

Тези обстоятелства били възприети, от тъжителя, от неговия баща И., от майка му Е. и от снаха му А., които, притеснени от чутото, се насочили към входната врата. Пръв от дома, на площадката пред нея излязъл И. К., а веднага след него и тъжителят С.К..

При излизането си тъжителят видял двама мъже, от които единият държал пистолет (не му било известно дали бил боен или газов), а другия мъж носел черна палка с надпис "Полиция". С. и И. установили, че двамата мъже били подсъдимите, както и че Ш. бил паднал на земята и се отбранявал, като подсъдимият Ш.К. му нанасял удари с палката, на различни места по тялото, а подсъдимия К.И., държейки пистолета го удрял с ръката по главата и гърба. Тези действия се случвали на посочената площадка, в близост до входната врата на жилището им и до стоящите в близост стъпала, като Ш. К. се опитвал да възпрепятства подсъдимите да нахлуят в дома на семейството си.

При това тъжителят се развикал като се опитвал с думи да възспре и преустанови насилието спрямо брат му. В този момент вниманието на двамата подсъдими се насочило към св. И. К., който се опитал да влезе между двамата с цел да защити сина си Ш., който бил на земята. Тогава подсъдимия И. произвел два изстрела във въздуха, като викал "Ще те убия, сега е момента", след което той и подсъдимия Ш.К. започнали да нанасят удари по главата и тялото на св. И. К. и го съборили на земята, като Ш. го удрял с палката. Тогава подсъдимия И. произвел трети изстрел по посока на св. И. К., при което последния получил изгаряне на кожата на врата. В този момент се намесил и тъжителят с цел да защити брат си и баща си, като агресията на двамата подсъдими се насочила към него. Двата подсъдими започмнали да му нанасят удари по главата и по тялото, като подсъдимия Ш.К. му нанасял удари с ръце и с палката която държал, а подсъдимия И. го удрял с дръжката на пистолета по гърба и главата с дръжката на пистолета и успели да го съборят на земята, като продължили да му нанасят удари. В един момент подсъдимия И. произвел трети изстрел по посока на С.К., при което тъжителят получил изгаряне на кожата по врата.  

В един момент двамата подсъдими престанали да удрят тъжителя и свидетелите и се прибрали в дома на подсъдимия К..

Тези действия на тъжителя и на двамата подсъдими, били видяни и от излезлите от жилището свидетели Е. К. и А. К., които възприели нанасянето на част от ударите по св. И.К. и по тъжителя С.К., като видели и последния произведен от К.И. изстрел.

Свидетели на част от събитията станали и З. К. (майка на подсъдимия Ш.К.) и М. К. (баща на Ш.К.), които също излезли пред входната врата на жилището на тъжителя.

При това, свидетелката Е. К. възприемайки, нанасяния от двамата подсъдими побой, с ръце и крака върху тъжителя; получените наранявания в областта на главата, тялото и краката, и след неговото прострелване, се опитала да помогне на съпруга си, като се надвесила върху него. Заедно с това, свидетелката викала за помощ и се опитвала да го защити от нанасяните от подсъдимите удари.

Свидетелката сочи, че е видяла как подсъдимия Ш.К. удрял тъжителя с палка, в областта на гърба и по главата, а по отношение на К.И. твърди, че е видяла как възпроизвежда изстрел с насочения към тъжителя С.К. пистолет.

Извършените от двамата подсъдими действия били възприети и от св. А. К. (снаха на частния тъжител), която макар и по-късно излязла от жилището. При това свидетелката, твърди, че е видяла, тъжителят С.К. да лежи на земята. Сочи, че при излизането си възприела, че подсъдимите удряли деверът й С.К., като подсъдимия Ш.К. му нанасял удари с палка, а подсъдимия К.И. стрелял в посока към С.. При това заявява, че видяла оръжието в ръцета на подсъдимия К.И., както и носената от подсъдимия Ш.К. палка.

Разпитана в хода на съдебното следствие, св. З. К. (майка на подсъдимия Ш.К. и сестра на К.И.) сочи, че на 30.07.18 год., сутринта, малко след седем часа, сина и Ш. бил излязъл от дома им за да изкара колата им, с която и заедно с другия подсъдим (К.И.) следвало да закарат свой родственик на лекар. Твърди, че през това време брат й И. бил в банята, като бил само по панталони и гол до кръста. Заявява, че тогава била чула викове за помощ от подсъдимия Ш., на които се бил отзовал подсъдимия К., който излязъл от дома им да разбере какво става. Свидетелката твърди, че не е видяла дали подсъдимият е носел нещо в ръцете си, като твърди, че е отишла до столовата на жилището, а след това е слязла по стълбите и излязла на стъпалата пред общата им площадка. Свидетелката заявява, че видяла, че Ш. лежал в храстите по гръб, където св. Ш. К. го биел, нанасяйки му удари с юмруци. Твърди, че в близост до тях видяла, че тъжителят и неговия баща И. К., които биели К.И., като го налагали с ръце и с ритници. Твърди, че тогава К.К. бил възпроизвел един изстрел във въздуха, след който тъжителят и св. С.К. престанали да го бият и свидетелката, заедно с подсъдимите се били прибрали в домът им. Заявява, че не е видяла, двамата подсъдими да са удряли тъжителя.

В тази насока са и показанията на св. М. К. (баща на Ш.К.), в които сочи, че когато е излазъл от дома си, е видял как тъжителят С.К. и баща му са се нахвърлили върху подсъдимия К. БИ. и го удряли както той бил на земята, а св. Ш. К. бил върху сина му Ш., който също бил на земята, и го налагал. Твърди, че смо е чул изстрел, но не е видял кой стреля, а впоследствие е разбрал, че К.И. е стрелял за да сплаши С., Ш. и И. К..

Непосредствено след възпроизведения последен изстрел, двамата подсъдими преустановили действията си срещу тъжителя и свидетелите и се оттеглили към дома си. Бил подаден от св. А. К. сигнал на телефона на № 112, за връзка с МВР и оказване на медицинска помощ. На мястото на инцидента се отзовали служители на РУ - В. Търново и медицински лица от ЦСМП – В. Търново. Пострадалите били откарани за преглед и лечение в МОБАЛ - В. Търново. На местопроизшествието бил извършен оглед от служители на полицията и други следствени действия, свързани с установяване на обстоятелствата, по развилият се инцидент. Във връзка с него било образувано и ДП № ЗМ 660/2018 година по описа на РУ - В. Търново.

В хода на досъдебното производство са били извършвани действия по разследване, като разпити свидетели, изготвени са медицински и балистични експертизи и са приобщавани и писмени доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие, оглед на веществено доказателства - газов револвер „Екол“, протокол за оглед на веществени доказателства - съдържащ файл, записан от национален телефон 112), като материалите по посоченото ДП по искане на тъжителя и неговия процесуален представител бяха изискани, приложени и приобщени като писмени доказателства и в настоящето производство. Съдът намира, че описаните писмени доказателства не съдържат релевантни за настоящето производство факти, поради които не извършва тяхна оценка и възприемане.

         От материалите по ДП е видно, че с постановление от 19.11.2019 год., на основание чл. 199, чл. 242, ал. 1, чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 от НПК, ВТРП е постановила спиране на наказателното производство по ДП № ЗМ-660/2018 год. по описа на РУ - В. Търново, като е постановено уведомяване, по реда на чл. 81, ал. 3 от НПК на пострадалите за правата им по НПК.

         В изпълнение на дадените указания, в предвидения в закона срок съдът е сезиран с процесната тъжба, по която е отпочнато и се води настоящото съдебно производство.

         В хода на съдебното следствие по искане на тъжителя  неговия процесуален представител бе назначена съдебно-медицинска експертиза, която да установи получените от тъжителя телесни увреждания при инцидента на 30.07.2018 година. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно се установява, че на тъжителя С.К., на 30.07.2018 год. е била причинена комбинирана лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в областта на дясната ябълчна зона, изгаряне на епидермалния слой на кожата по лявата предно странична част на шията и към вратната зона и второ такова изгаряне на 3 см. навън от него на епидермалния слой на кожата, три надлъжни повърхностни охлузни рани в лявата тилна област и към гърба, охлузни рани по вътрешната повърхност на глезените на двата крака и субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и от болки при преглъщане, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болки и страдания по време на възстановително-оздравителния процес за срок от около 25 дни.

         Вещото лице е категорично в заключението си, че констатираните при прегледа на С.И.К. ЕГН ********** на 31.07.2018 год.наранявания, отразени в издаденото СМУ № 65/2018 год. определят техният травматичен характер, резултат от действието на:

         - по отношение на разкъсно контузиите и охлузни рани по главата и лицето, от действие на удари със твърд тъп предмет с ограничена площ и заоблени ръбове, каквато може да бъде дадена част от метален пистолет с достатъчна сила на причиняване;

         - по отношение на изгарянето на повърхностния слой на кожата по лявата странична част на шията от тангенциалното действие на температурен агент на възпроизведен пистолетен изстрел от близко разстояние, чието термично действие на барутните частици е причинил констатираните наранявания на меките тъкани. Частици от барутният състав е заседнал в дълбочина на меките тъкани, констатирани при прегледа на пострадалият на 27.10.2020 год.;

         - по отношение на разкъсно контузната рана в дясната ябълчна зона (хирургически обработена и фиксирана с три метални щипки) отговаря да бъде причинена от и при удар с предмет с ограничена площ и заоблени ръбове, какъвто може да бъде човешкият юмрук, дръжката на метален пистолет или дръжката на палка. Установява се белег в областта на дясната ябълчна зона на нивото на епидермалния слой на кожата;

         - по отношение на охлузванията/три линейни охлузвания в лявата тилна зона и към гърба,отговарят да са резултат от и при тангенциалното действие на човешки нокти в тези области от тялото на пострадалият,или от предмет с такава характеристика с неравен ръб /дървен или метален/ предмет;

         - по отношение на охлузванията по вътрешната повърхност на глезените на долните крайници,отговарят да са резултат от и при тангенциалното действие или притискането им върху терена от и при по време на борба при възникналият инцидент на 30.07.2018 год.

         Вещото лице също така заключава, че установените наранявания получени от С.И.К. ЕГН ********** получени при инцидента на 30.07.2018 год., са довели до промяна в клиничното му здраве, определящо медикобиологичните критерии на лека телесна повреда съгласно НК на Р България - временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводени с болка и страдания по време на възстановително оздравителният процес,за срок от около 25 дни. Сочи също, че обичайно се наблюдават субективни оплаквания от главоболие и виене на свят с общо неразположение, след анатомичното възстановяване на нарушената цялост на меките тъкани по главата, лицето, тялото и крайниците за един период извън посоченият срок от 25 дни, персистиращ във времето, който е строго индивидуален, но не-повече от един-два месеца след това.

         Освен това вещото лице сочи в заключението си, че болките и страданията които е изпитвал пострадалият С.К., съпровождат възстановително оздравителният процес в зоните на нарушената цялост на меките тъкани на главата, тялото и крайниците, като субективно усещане от неприятното въздействие, причинили уврежданията,припокриващи срока на клиничното оздравяване във времето. Също така лекият характер на нарушеното клинично здраве и на здравният статус на пострадалият С.И.К. ЕГН ********** от инцидента на 30.07.2018 год. травми, не са създали във времето условия, за появата и наличието на остатъчни явления, влошили или повлияли неговото клинично здраве към настоящият момент на прегледа на 27.10.2020 година.   

         Описаните заключения по отношение на пострадалия С.К. се подкрепят от данните изложени в тъжбата и в показанията на св. Ш. К. (брат на частния тъжител), И. К. (баща на частния тъжител), Е. К. (майка на частния тъжител) и А. К. (съпруга на св. Ш. К.), които са възприели ударите с предмет във формата на палка и дръжката на газов револвер, както и удари с юмруци и ритници по главата и тялото на С.К. от страна на двамата  подсъдими.

По делото е приобщено като доказателство, неоспорено от страните заключение на съдебно – медицинска експертиза изготвена по отношение на К.И.. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно се установява, че на подсъдимия И. е била причинена комбинирана, лека телесна повреда, изразяваща се в: оток в областта на лява глезенна става, кръвонасядане по лява подбедрица, болезнени и ограничени движения в лява глезенна става, болка при натиск в поясната област на гръбнака с ограничени и болезнени движения в същия отдел, оток по лицето. По отношение на механизма на тяхното получаване вещото лице е заключило, че получените травматични увреждания са в резултат от удари с твърд тъп предмет, каквито са човешкия юмрук и стъпало на крак и по начин описан в делото от свидетелите е възможно да са причинени - нанесен побой с ръце и крака. При това полученият оток на ляв глезен, с ограничение в движенията в лява глезенна става е причинило на К.И. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване от около 20 дни, а всички останали травми в съвкупност са му причинили болки и страдания за срок от около една седмица.

Направените от вещото лице констатации по отношение на подсъдимия К.И. се подкрепят от данните изложени в показанията на св. З. К. (сестра на подсъдимия), св. М. К. и обясненията на подсъдимия К.И., които са възприели ударите с юмруци и ритници по главата и тялото на подсъдимия от страна на тъжителя и на св. И. К..

По искане на защитника на подсъдимия Ш.К. съдът допусна и назначи съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия Ш.К.. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно се установява, че на подсъдимия К. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, отоци по главата. Експертът е заключил, че получените травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са - човешкия юмрук и отговорят да са получени по начин, описан от пострадалия и свидетелите. Вещото лице е посочило, че телесните увреждания, в своята съвкупност са причинили на Ш.К. - болки и страдания, без разстройство на здравето за около 7 дни.

Описаните констатации от вещото лице, по отношение на подсъдимия Ш.К. се подкрепят от показанията на св. З. К. (майка на подсъдимия), и на св. М. К. (баща на подсъдимия), които са възприели ударите с юмруци и ритници по главата и тялото на подсъдимия от страна на св. Ш. К..

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на от показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице както и от останалите, приложени към делото писмени доказателства (медицински документи, издадени по отношение на тъжителя, материалите по ДП № 660/2018 год. по описа на РУ- В. Търново).

По този начин, по безспорен и категоричен начин се установява, времето и мястото на събитията и участващите лица.

От доказателствата по делото (показанията на разпитаните свидетели) се събраха противоречиви данни за причината за започването на развилия се инцидент, както и по отношение на лицата инициирали сбиването и осъществили нападение върху тъжителя С.К.. По отношение на причината за възникване на сбиването данни сочат, единствено от свидетеля Ш. К., който твърди, че двамата подсъдими излезли от тяхното жилище и се насочили към него, който по това време, бил в колата си, като отправяли срещу него закани, заплахи и обиди свързани с телесната му неприкосновеност и здраве. Свидетелят, уплашен от проявената от двамата подсъдими агресия, излязъл от колата си и хукнал да бяга към дома си, за да „се спаси“ и да потърси помощ. При това е заявява, че непосредствено преди входната врата на жилището им бил настигнат и двамата подсъдими, които започнали да му нанасят удари. Тогава свидетелят Ш. К. започнал да вика за помощ, на които призиви се отзовали, неговите близки (баща му и тъжителят С.К.).

В подкрепа на изложените от свидетеля Ш. К. данни за възникването на развилия се побой, и лицата които са го предизвикали, са твърденията на тъжителя и показанията на свидетелите М. К., А. К. и Е. К., които навеждат такива, според които през затворената входна врата са чули викове, шумове от боричкане и говор на повече лица, както и гласа на Ш. К., които викал „Батко излез, Помощ, Нападнаха ме“ и непосредствено след възприемането им са излезли пред входната врата, като свидетелите, с изключение на св. А. К., която е излязла малко по-късно, непосредствено са възприели нанасяните от подсъдимите, спрямо свидетеля Ш. К. удари.  

В противоположна насока са показанията, дадени от подсъдимия К.И. и тези на свидетелите З. и М. К., които сочат, че тъжителят и свидетелите Ш. и И. К. били излезли от домът си и на площадката пред техния вход и нанесли побой над двамата подсъдими. Съдът приема, че показанията на тези свидетели противоречат на събраните в хода на делото доказателства, като счита, че същите са изложени с цел защита и избягване на наказателна отговорност спрямо подсъдимите. Съдът достигна до този извод на първо място поради противоречието на сочените от свидетелите З. и М.К. обстоятелства, с тези, изведени от първата група свидетели. На следващо място, местонахождението на свидетелите, които се намират в тяхното жилище, на друг етаж от сградата и с вход, различен (страничен и в по-висока част) на този, където се е развил инцидента, предпоставят невъзможност за пряко възприятие на случващото се. В подкрепа на този извод са и показанията на св. З. К., която заявява, че след като чула виковете, е слязла по стъпалата и излязла на общите стълби, което според свидетелката се забавило, тъй като имала затруднения в придвижването и ходела с бастун. Във възприетата от съда насока, за възприятия от по-късен период, имащи отношение единствено относно нанасянето взаимни удари между страните (подсъдими, тъжител и свидетели) в размиващия се между тях бой, и изразеното от нея обстоятелство, според което видяла, че К. е възпроизвел един изстрел, след който лицата спрели да се бият. Т.е. свидетелката възприема, събития, стоящи в края на развилия се инцидент, а не  в неговото начало, което предпоставя недостоверност на изложените от нея данни за началото на същия.

По отношение на началото на възникването на боя между страните, св. М. К., не излага данни, с оглед на което следва да се обсъждат и кредитират показанията му единствено по отношение на изложените от него обстоятелства за разменяните между страните удари. При това, възприятията му също са непосредствено преди прекратяването на боя между тях. В подкрепа на този извод е заявеното от свидетеля, че също е възприел възпроизвеждането от страна на подсъдимия К.И. на един единствен изстрел.

Съдът приема, че следва да бъдат кредитирани изнесените от тъжителя твърдения, които се подкрепят от показанията на св. Ш. К. (брат на частния тъжител), И. К. (баща на частния тъжител), Е. К. (майка на частния тъжител) и А. К. (съпруга на св. Ш. К.), по отношение на нанесените на тъжителя телесни повреди, настъпили в резултат на нанесените от двамата подсъдими удари с палка, с дръжката на пистолет, както и удари с юмруци и ритници по главата и тялото му.

От друга страна съдът кредитира и обясненията на подсъдимия К.И. и тези на свидетелите З. и М. К., които описват нанасянето на удари на подсъдимия К.И. от страна на тъжителя и неговия баща св. И. К. в областта на тялото и краката, по време на развилия се между тях побой.

На следващо място съдът дава вяра на показанията на свидетелите З. и М. К., в частта, в която сочат, че непосредствено са възприели, че свидетелят Ш. К. е нанасял удари по подсъдимия Ш.К.. Никой от свидетелите обаче не сочи, че тъжителят С.К. е нанасял удари на подсъдимия Ш.К. или по какъвто й да е друг начин да го е увредил.

         При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

         Съдът приема за безспорно доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че с деянието си подсъдимите Ш.М.К. и К.А.И. са осъществили от обективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна, двамата подсъдими, в качеството си на извършители, в съучастие помежду си, на 30.07.2018 год., в периода от време от 07.00 до 07.30 часа, в гр. В. Търново пред жилищна сграда на ул."Теодосий Търновски" № 5, чрез нанасяне на побой чрез удари с предмет във формата на палка и дръжката на газов револвер, както и удари с юмруци и ритници по главата и тялото на С.И.К. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в областта на дясната ябълчна зона, изгаряне на епидермалния слой на кожата по лявата предно странична част на шията и към вратната зона и второ такова изгаряне на 3 см. навън от него на епидермалния слой на кожата, три надлъжни повърхностни охлузни рани в лявата тилна област и към гърба, охлузни рани по вътрешната повърхност на глезените на двата крака и субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и от болки при преглъщане, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болки и страдания по време на възстановително-оздравителния процес за срок от около 25 дни.

Медикобиологичните признаци на причинените телесни увреди причинени на пострадалия, подробно описани по-горе, довели до разстройство на здравето, тъй като са свързани с увреждане на анатомическата цялост на организма и тъканите, и до изменения на физиологическите функции извън болката и страданието, което характеризира уврежданията като такова по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Настоящият състав приема за безспорно доказано и авторството на процесното престъпление в лицето и на двамата подсъдими. При това подсъдимите са осъществили престъпното посегателство срещу личността на пострадалия като съучастници, под формата на съизвършителство, с оглед на доказаното по делото участие в изпълнителното деяние на престъпния състав, свързан с нанасянето на телесни повреди на тъжителя. Налице е и общност на умисъла за нанасяне на телесните повреди, като е ирелевантно за наказателната отговорност на дейците, кой от двамата и кои удари е нанесъл и съответно кои телесни увреждания е причинил. По делото няма данни за екцес, за да се приема, че някой от тях има различен принос.

От субективна страна съдът намира, че двамата подсъдими са действали с общ, пряк умисъл, като са съзнавали всички обективни признаци от състава, на престъплението, като пряко са целели, чрез действията си да нанесат телесни увреждания на тъжителя.

Настоящият състав приема, че по делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че тъжителят и свидетелят И. К., виждайки действията на двамата подсъдими, при които са нанасяли удари върху св. Ш. К., са влезли във физическо съприкосновение с тях, отговаряйки на тяхното поведение, при което и двете групи лица са си причинили описаните по-горе травматични увреждания, които спрямо подсъдимите следва да се разглеждат като такива по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът намира за неоснователно наведените от защитниците на двамата подсъдими твърдения за наличие на обстоятелства изключващи обществената опасност на извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно, че нанесената на тъжителя лека телесна повреда да е причинена при неизбежна отбрана, обективиращо приложение на нормата на чл. 12, ал. 1 от НК. За да е налице неизбежна отбрана е необходимо да е имало непосредствено противоправно нападение, което да е създало реална и непосредствена опасност за увреждане на правно защитени интереси, личността и правата на отбраняващия се или на другиго, чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В конкретния случай, с оглед на приетата от съда фактическа обстановка, не бе установено по делото пострадалия С.К. да е осъществил, първи, непосредствено противоправно нападение, по отношение на двамата подсъдими, като основна предпоставка за приложение на института на неизбежна отбрана. Действията на тъжителя С.К. са били насочени, първоначално за защита на личността на свидетеля Ш. К. и по отблъскване на нападението, срещу него, а в последствие и за защита на собствената си личност, при осъществените от двамата подсъдими действия срещу тъжителя, при които използвайки предмет с форма на палка, дръжка на пистолет, удари с ръце и крака и произведен изстрел с газов пистолет, са му причинили, установените по делото травматични увреждания.     

Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото, в какъвто смисъл е и съдебната практика - Постановление № 12/1973 год.  на ОСНК. на ВС на РБ, т. 6. На следващо място при инцидента пострадалия, неговия брат и баща не са ползвали някакви помощни средства, за разлика от подсъдимите - предмет във формата на палка и газов пистолет. При всички случаи дори да има някаква защита, то тя е непропропроционална. С оглед установената по-горе фактическа обстановка няма данни деянието да е осъществено от подсъдимите при уплаха или смущение, което да изключва наказуемостта.

Предпоставеното право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др. В конкретния случай, изследването на горните обстоятелства, обективирани от осъществено нападение от двамата подсъдими, първоначално срещу личността на свидетеля Ш. К., а в последствие и върху тази на тъжителя; използваните от тях помощни средства; интензитета на нападението, (двамата едновременно и по единично му нанасят удари); личността на пострадалия (физически слаб мъж), вида и характера на нанесените му увреждания,  съпоставени с тези които са  причинени на двамата подсъдими, при взаимната им  размяна на удари, не могат да обусловят извод за не пропорционалност на осъществената защита и явна несъответност на характера и опасността на нападението, която да бъде характеризирана, като превишаване на пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК.

С оглед установената по-горе фактическа обстановка не може да бъде заключено, че деянието да е осъществено от двамата подсъдими при уплаха или смущение, по смисъла  на чл. 12, ал. 4 от НК.

В тази връзка не се събраха и доказателства за приложимост на привилегирования състав на разпоредбата на чл. 132 от НК, по отношение на извършеното от подсъдимите престъпление и в частност, тъжителят да е предизвикал състояние на силно раздразнение у подсъдимите с някакво противозаконно действие, извън осъществената и описана по-горе защита.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените от защитниците на подсъдимите доводи за т.наречената "реторсия", а именно че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК, визираща хипотеза, при която в случаите на чл. 130, ал. 1 от НК, пострадалият (в случая С.К.) е отвърнал веднага на дейците със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и тримата от наказание.

На първо място и по отношение на увредата на подсъдимия Ш.К., не се констатира механизъм на причиняване и вид на телесната повреда, който да е „такъв“ като тази, която подсъдимия е причинил на пострадалия. Медикобиологичните признаци на увреждането причинени на тъжителя го определят като такова по чл. 130, ал. 1 от НК, свързано с разстройство на здравето - извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а това, причинено на подсъдимия се определя като такова по чл. 130, ал.2 от НК, с последващи болки и страдания. От друга страна, и от разпитите на свидетелите по делото, и основно тези на св. З. и М. К. се установява, че телесните увреждания на подсъдимия Ш.К., са нанесени от свидетеля Ш. К., като не са събрани такива, да са причинени от тъжителя С.К.. 

Съдът намира за неоснователни и доводите на защитника на подсъдимия К.И. за наличие основанията за приложимост на разпоредбите на чл. 130, ал. 3 от НК. Реторсията винаги предполага две противоправни деяния. За това е необходимо на противоправното деяние (нападението на подсъдимия над тъжителя), което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др., пострадалият - в случая С.К., да отговори с друго противоправно и наказуемо деяние. В конкретния случай от доказателствата по делото не може да се установи по безспорен начин телесните увреждания на подсъдимия И. от кого са причинени. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че действително при инцидента на 30.07.2018 год. на подсъдимия К.И. са причинени телесни увреждания - оток в областта на лява глезенна става, кръвонасядане по лява подбедрица, болезнени и ограничени движения в лява глезенна става, болка при натиск в поясната област на гръбнака с ограничени и болезнени движения в същия отдел, оток по лицето. По отношение на механизма на тяхното получаване вещото лице е заключило, че получените травматични увреждания са в резултат от удари с твърд тъп предмет, каквито са човешкия юмрук и стъпало на крак и по начин описан в делото от свидетелите, като е възможно да са причинени - нанесен побой с ръце и крака. Както бе посочено по-горе данни за нанесен побой над подсъдимия И. сочат само свидетелите З. и М. К., като и двамата сочат, че тъжителят С. и неговия баща И. са нанасяли удари на К.И.. Съдът вече изложи своите доводи относно достоверността на техните показания. Дори и обаче същите да бъдат приети за достоверни, то от тези показания, както и от всички останали доказателства по делото, не може да се установи и докаже по безспорен начин кой от двамата (тъжителят С.К. или неговия баща И. К.) какъв удар е нанесъл, в коя част на тялото, за да се установи кое точно от изброените по-горе телесни увреждания са причинени именно от тъжителя. Освен това по делото се съдържат и доказателства за съприкосновение и между подсъдимия И. и св. Ш. К., като е възможно телесните увреждания по подсъдимия да са причинени и от свидетеля. Именно тази недоказаност води до извода за неприложимост на института на реторсията по отношение на подсъдимия И. и тъжителя.

Причините за извършване на престъплението по отношение на двамата подсъдими съдът приема, че се коренят във влошените междуроднински и междусъседски отношения; ниска правна култура у подсъдимите, нисък праг на задръжки и незачитане личното достойнство на отделния индивид.

Съдът, след като призна двамата подсъдими за виновни и прецени, че за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, като взе предвид, че подсъдимите са пълнолетни, не са осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, намери че са налице предвидените в чл. 78а от НК предпоставки, поради което освободи К.А.И. и Ш.М.К. от наказателна отговорност, като им наложи административни наказание глоба.

При определяне на административното наказание съдът обсъди обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване (раздразнение от поведението на тъжителя, насочено към подсъдимите и свързано със защита на св. Ш.К.), смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието съдът прецени като сравнително висока - засегнати са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Обществената опасност на всеки един от дейците съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът оцени освен изложените по-горе обстоятелства, чистото им съдебно минало, а по отношение на подсъдимия И. и съдействие за разкриване на обективната истина.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на подсъдимите и реализираните от тях доходи, съдът определи размер на глобата към минималния предвиден в закона по отношение и на двамата подсъдими, а именно 1 000 (хиляда) лева.

Съдът счита, че така наложените по вид и размер наказания на двамата подсъдими е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и разпоредбите на ЗАНН. Същите ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдените към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху тях.

         По отношение на предявения от тъжителя граждански иск срещу двамата подсъдими, съдът намери, че същия е доказан по своето основание, доколкото тъжителя С.К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители. Безспорно установено е, подсъдимите са причинили телесни увреждания на тъжителя С.К.. От доказателствата по делото се установява, че тъжителят повече от два месеца е търпял болки и страдания, преживял е тежко емоционално случилото се, той и семейството му живеели в страх. Факт е, че те живеят в близост до родителите на единия подсъдим и това е породило житейски спад в емоционалното му състояние, начинът, по който е възприел и да продължи напред. Съдът с оглед вида и характера на причинените му неимуществени вреди, настоящия съдебен състав намери, че най-справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на тъжителя С.К. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на извършеното от двамата подсъдими престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, е 2 000 (две хиляди) лева. Поради това съдът осъди подсъдимите Ш.М.К. и К.А.И. с установена по делото самоличност, да заплатят солидарно на С.И.К. с ЕГН **********,***, сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.07.2018 год., до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят това обезщетение солидарно, той като двамата са извършили деянието в съучастие като съизвършители. При присъждането на обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди) лева съдът взе предвид разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и отчете нанесените телесни увреждания на пострадалия, срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и обстоятелството, че оздравителните процеси са протекли в сравнително продължителен период от време (около 25 дни), но без усложнения, при което е постигнато пълно оздравяване. Съдът приема, че тъжителят е бил подложен на значителни по сила и сравнително продължителни болки и страдания.

         Съдът отхвърли предявения от тъжителя С.К. граждански иск срещу двамата подсъдими за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на извършеното от тях престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за разликата от уважените 2 000 (две хиляди) лева до претендираните 3 000 (три хиляди) лева, като недоказан и неоснователен. За да не уважи изцяло предявения граждански иск в размер от 3 000 лева съдът отчита обстоятелството, че претенциите са завишени от страна тъжителя. Не се събраха доказателства за други странични последици, които да се довели и до по-продължителни и тежки психически травми, и до значителни нарушения в общуването с околните или в социалния живот на тъжителя, както и видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, нарушеното клинично здраве и здравен статус на тъжителя от инцидента на 30.07.2018 год. е от лек характер и травмите не са създали във времето условия за появата и наличието на остатъчни явления, влошили или повлияли на неговото клинично здраве към настоящия момент.

         При този изход на делото и на основание на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди Ш.М.К. и К.А.И. да заплатят солидарно на С.И.К. с ЕГН **********,***, сумата от 712.00 лева (седемстотин и дванадесет лева), представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело (внесена държавна такса, депозит за извършване на СМЕ и адвокатско възнаграждение), както и ги осъди да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 80.00 (осемдесет) лева - по 40 (четиридесет) лева всеки, представляваща ДТ върху уважения граждански иск.     

         На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите Ш.М.К. и К.А.Ибрям да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в общ размер на 400.00 (четиристотин) лева - по 200 (двеста) лева за всеки, както и  сумата от по 5.00 (пет) лева всеки за служебно издаване на изпълнителен лист.

        

         Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                         

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: