№ 911
гр. Варна , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500574 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 7950/07.12.2020г., подадена по изпълнително дело № №
20187170400209 по описа на Частен съдебен изпълнител с peг. № 717 – Р.Т. от Е. Я. П. с
ЕГН **********, чрез пълномощник З.Б., длъжник по изпълнителното дело, срещу
Постановление №10155/03.12.2020г. за разпределение на постъпила по делото сума.
По делото е постъпила и жалба с вх. № 7975/07.12.2020г., подадена от Т. Н. М. с ЕГН
**********, с адрес - гр. Девня, ул. „С.б." № 2, чрез адв. К.М. от АК Варна, ул. „Д." № 43,
срещу Постановление №10155/03.12.2020г. за разпределение на постъпила по делото
сума.
Жалбоподателката по жалба с вх. № 7950/07.12.2020г. намира постановлението за
незаконосъобразно и неправилно, като в тази връзка сочи, че не е била уведомена за
прехвърляне на вземането срещу нея на трето лице. Твърди, че единствено е била уведомена
за насрочените опис и оценка на имота, като намира, че не е ясно как по делото е бил
конституиран нов взискател и въз основа на какви доказателства. Твърди, че цялото
изпълнително дело е незаконосъобразно, като изцяло е нарушено правото на защита.
Предвид това моли да бъде отменено обжалваното постановление, да бъде отменена
публичната продан и делото да продължи от обявяването на новия взискател.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от взискателя по делото Т. Н. М. с ЕГН
**********, с адрес - гр. Девня, ул. „С.б." № 2, чрез адв. К.М. от АК Варна, ул. „Д." № 43.
Взискателят намира за неотносимо към Постановлението за разпределение възражението, че
длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия. Отделно от това сочи, че това
твърдение е невярно, тъй като с уведомление, изпратено по телепоща на 17.01.2020г. и
получено от длъжника на 22.01.2020г., Е.П. е била уведомена за цесията и за
1
обстоятелството, че дължи изпълнение на паричното задължение на новия кредитор.
Сочи, че няма основание в производството по обжалване на разпределението да се иска и
отмяна на проведената публична продан, тъй като длъжникът е имал възможност да обжалва
както насочването на изпълнението към недвижимия имот, така и да възрази срещу
началната продажба цена. Сроковете за упражняване на двете законови средства за защита
на длъжника срещу провежданата публична продан са пропуснати, без длъжникът да е
проявил инициатива. Предвид изложеното, моли да бъде оставена без уважени жалбата на
длъжника. Претендира и заплащане на сторените разноски по защита по подадената жалба.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с
мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна. Сочи, че не отговаря на
истината твърдението, че длъжникът не е уведомен за цесията, тъй като видно от
документите по делото /л. 393 и л. 394/ Е.П. е получила уведомление за извършената цесия
на 22.01.2020г. Уведомлението е връчено на З. Б. Б. - дъщеря на длъжницата и понастоящем
неин представляващ /нот. заверено пълномощно от 19.02.2020г./ Цесионерът Т. Н. М. е бил
конституиран като взискател по делото на основание валиден договор за цесия от
08.01.2020г. и същият е обявен за купувач по публична продан, проведена от 02.10.2020г. до
02.11.2020г. с протокол на ЧСИ от 03.11.2020г. За насрочената продан длъжникът П. е
уведомена на 25.09.2020г.
Жалбоподателят по жалба с вх. № 7950/07.12.2020г. сочи , че от представеното по делото
Удостоверение с изх. № 030372003315778/ 05.11.2020 г. от ТД на НАП - гр. Варна, не може
да се установи какъв е предметът на посоченото в него ИД № *********/2020 г., по което се
сочи, че длъжникът Е.П. има задължения. Твърди, че няма яснота какви са задълженията,
предмет на това изпълнително дело, както и включени ли са в предмета му задълженията за
осигурителни вноски и лихви върху тях, разписани с размери и периоди по-горе в
удостоверението. С оглед изложеното счита, че съдебният изпълнител не е следвало да
включва като подлежащи на изпълнение вземанията по ИД № *********/2020г. поради
тяхната недостатъчна индивидуализация по основание и размер, съответно не е трябвало да
заделя пари за тяхното погасяване в разпределението.
Също така сочи, че видно от Удостоверение с изх. № 030372003315778 / 05.11.2020 г от ТД
на НАП - гр. Варна, се установява, че част от тези задължения в размер на 2901,95 лв. вече е
заплатена по ИД № *********/2020г., поради което и няма никакво основание да се приеме,
че задължението на Е.П. възлизат в общ размер от 2097,24 лв. + 4 848,77 лв. = 6946,01 лв.,
след като от сумата 4 848,77 лв. вече са платени 2901,95 лв. Поради това сочи, че дори и да
се приеме, че за задълженията по ИД № ********* / 2020 г. следва да се задели сума в
разпределението, то тази сума не следва да надвишава 4848,77 лв. - 2901,95 лв. = 1946,82
лв., или общо за държавни вземания не следва да се заделят повече от 2097,24 лв. + 1946,82
лв. = 4044,06 лв.
Отделно от това сочи, че в разпределението е допусната ЯФГ, като е описано вземане на
Д.Р.Т. в размер на 115 лева, какъвто взискател не е присъединяван по изпълнителното дело.
Предвид изложеното моли да бъде изменено разпределението по ИД № 20187170400209,
обективирано в постановление с изх. № 10155 / 03.12.2020 г., като бъде намален размерът на
задЕ.та за държавата сума до размера от 2097,24 лв., за която сума в Удостоверение с изх. №
030372003315778 / 05.11.2020 г. от ТД на НАП - гр. Варна, единствено се съдържат
достатъчно данни за основанието и размера на задълженията, включени в нея.
В условията на евентуалност, моли да бъдат взети предвид съдържащите се в
Удостоверение с изх. № 030372003315778/05.11.2020г. данни за извършено частично
2
плащане, и задЕ.та за държавни вземания сума в разпределението, да бъде намалена до
4044,06 лв.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от задълженото лице по делото.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с
мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна. Счита, че сумирането на
задължението за осигуровки и данъци със сумата по изп. дело № 20187170400209 е
правилно. Същите са изискуеми и дължими на Държавата. Относно посочената сума от
2901.95лв. ЧСИ приема, че това е сумата която е заплатена по изп. дело, а остатъкът е
4848.77 лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, Т. Н. М., редовно призован, не се явява
и не се представлява, но с нарочна молба от адвокат М. сочи, че неясно по делото е
останало, дали задълженията за ДОО, ЗО и ДЗПО по изпълнително дело *********/2020г.
дължими по Декларация образец 6 не са идентични с част от вземанията за същите пера,
дължими по Декларация образец 1.
В същото съдебно заседание, процесуалният представител на Е.П. сочи, че по делото се е
установило, че неправилно е конституиран взискателят Т.М., доколкото уведомлението за
цесия не е било надлежно връчено.
Преди дата на съдебното заседание е постъпила изрична молба от П.Н. – главен
юрисконсулт на ТД НАП – Варна, с която се изразява становище, че постановление за
разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело е правилно и законосъобразно,
като разпредЕ.та в полза на НАП сума представлява част от дължимата от длъжника сума.
Поради това процесуалният представител на ТД НАП моли депозираните жалби да бъдат
оставени без уважение, како и за присъждане на разноски в размер на 300 лв.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
Първоначално изпълнителното производство е било образувано по описа на ЧСИ З.Д. peг.
№ 808 под номер 20158080401337, въз основа на подадена писмена молба от Й.М., чрез адв.
К.М., и приложен изпълнителен лист № 8391/03.09.2015г., издаден от РС Варна въз основа
на Съдебно решение № 1284/29.06.2015г. по в.гр.д. № 1499/2015г.. по описа на ОС Варна.
По молба на взискателя, с протокол от 28.03.2018г. производството по делото е било
изпратено за продължение на действията на ЧСИ Р.Т., като е било образувано под №
20187170400209. С молба от взискателя по делото е било поискано от съдебния изпълнител
да бъде насрочен опис на възбранения по изпълнително дело недвижим имот, собственост
на длъжника, представляващ самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 14, находящ се в
с. Езерово, ул. „Победа“ № 6, вх. А, ет. 5 с площ от 59.30 кв.м. Взискателят е поискал след
извършване на описа, недвижимият имот да бъде изнесен на публична продан.
На 21.06.2018г. е бил извършен опис на недвижимия имот, като действието на ЧСИ Т. е
обективирано в Протокол за опис на недвижимо имущество от същата дата. На описа е
присъствала лично Е.П. – длъжник по делото.
На 24.06.2018г. е била изготвена експертна оценка на недвижими имот, като същата е
предявена на длъжника и взискателя с нарочен протокол от 29.06.2018г.
3
Била е насрочена публична продан на недвижимия имот, но поради неявяване на купувачи,
същата е обявена на нестанала.
Впоследствие на 12.12.2018г. е била изготвена нова оценка на имота, като за същия отново е
била насрочена публична продан, която отново е била обявена за нестанала поради липса на
купувачи.
На 07.09.2019г. е била изготвена трета оценка на недвижимия имот и е била насрочена
публична продан за периода от 05.11.2019г. до 05.12.2019г., при начална цена за ½ идеални
части от жилището в размер на 12 450 лв. Така насрочената публична продан също е
нестанала, поради липса на купувачи.
На 08.01.2020г. е сключен договор за цесия между Й.М. И. – цедент и Т. Н. М. – цесионер,
съгласно който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу Е.П., за което е
образувано изпълнително дело № 20187170400209 по описа на ЧСИ Р.Т..На 17.01.2020г. от
Й.М. И. е била изпратена телепоща до Е. Б. Я., съдържаща уведомление за извършената
цесия. Видно от известие за доставяне, така изпратената телепоща е била получена от Зл. Б.
Б. – дъщеря на длъжника, на 22.01.2020г. В известието за доставяне е посочено и
съдържанието на пратката, а именно „съдържа уведомление за цесия“.
С молба от 27.01.2020г., подадена от Т. Н. М., последният е поискал от ЧСИ Т. да бъде
конституиран по делото в качеството му на взискател, на основание сключен договор за
цесия от 08.01.2020г. Към молбата е приложен самият договор за цесия, както и връченото
уведомление до длъжника. В същата молба новият взискател е поискал да бъде насрочена
нова публична продан на възбранения недвижим имот.
С Разпореждане на ЧСИ Р.Т., на основание чл. 429 от ГПК, по делото е бил конституиран
като взискател Т.М., както и е бил насрочен опис и оценка на имота.
С уведомление с изх. № 1327/03.02.2020г. ЧСИ Т. е уведомила длъжника за промяната на
взискателя по делото, както и за пристъпване към принудително изпълнение по делото,
изразяващо се в опис и оценка на недвижимия имот. Уведомлението е било получено от
длъжника Е.П., чрез нейната дъщеря З.Б. на 06.02.2020г.
На 25.08.2020г. е бил извършен Опис и оценка на недвижимия имот, като същият се е
извършил в присъствието на З. Б. Б., дъщеря на длъжника и неин представител, съгласно
нотариално заверено пълномощно от 19.02.2020г.
На 01.09.2020г. е била изготвена експертна оценка на недвижимия имот, входирана по
делото на 09.09.2020г. Оценката е била връчена на длъжника на 11.09.2020г.
С протокол от 21.09.2020г. е била насрочена нова публична продан на недвижимия имот,
която се е провела в периода от 02.10.2020г. до 02.11.2020г. С протокол от 01.10.2020г. ЧСИ
Т. е приела, че публичната продан е редовно разгласена. Постъпило е наддавателно
предложение от Т. Н. М., взискател по изпълнителното дело, като предложената от него
цена е била в размер на 8 880 лв. Тъй като това е било единственото наддавателно
предложение, Т.М. е обявен за купувач.
ЧСИ Т. е изискала информация от ТД НАП Варна за наличие на публични задължения на
длъжника по делото, в резултат на което е било представено Удостоверение от 05.11.2020г.
на ТД НАП Варна, в което е посочено, че Е. Я. П. има задължения към държавата както
следва – 2 097,24 лв. за здравни и пенсионни осигуровки и дължимите по тях лихви, както и
по изпълнително дело № *********/2020г. сумата от 4 848,77 лв., от които главница в
размер на 4 273,59 лв. и лихва в размер на 575,18 лв. В удостоверението е посочено, че по
4
изпълнително дело № *********/2020г. не са погасени никакви разноски, но са постъпили
суми в размер на 2 901.95 лв.
При така получената информация от НАП Варна, ЧСИ Т. е изготвила обжалваното
Постановление за разпределение от 03.12.2020г. съгласно което се погасяват такси и
разноски по делото в размер на 1 272 лева, вземане в полза на държавата в размер на
6 946,01 лв., вземане на Д.Р.Т. в размер на 115 лв. и частично вземането на взискателя Т.М.
със сумата от 1 272 лв.
Протокол за предявяване на разпределението е бил връчен на З. Б. Б. на 07.12.2020г., в
качеството на пълномощник на длъжника Е.П., както и на Т.М. на 04.12.2020г.
В производството по делото пред ОС Варна е постъпила Справка за общите задължения на
Е. Я. П., актуална към 05.11.2020г. От същата е видно, че длъжникът по делото, към
горепосочената дата има задължения към Държавата в следните размири – 2097,24 лв.,
представляващи вземания за дължими вноски и лихви по тях по Декларация Образец 1 за
ДОО, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд с посочени конкретни периоди за
плащане. В справката са посочени и задълженията, за които е изпълнително дело
*********/2020г. Същото е образувано за вноски и лихви по тях за ДОО, Здравно
осигуряване и Универсален пенсионен фонд, дължими по Декларация Образец 6.
Дължимата сума по изпълнителното дело е в общ размер на 4 848,77 лв., от които главница
в размер на 4273,59 и лихва в размер на 575,18 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбите:
Жалбите са подадени в законоустановения срок и изхождат от активно легитимирани лица,
като същите са срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване на основание 462,
ал. 2 от ГПК.
Относно основателността на жалбите:
Настоящият състав намира подадената жалба с вх. № 7950/07.12.2020г. от Е. Я. П. с
ЕГН **********, чрез пълномощник З.Б., за неоснователна, като съображенията на
съда са следните:
Предпоставките на чл. 460 ГПК за извършване на разпределение са налице, когато по
изпълнителното дело има повече от един взискател и постъпилата при изпълнението сума е
недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели. С разпределението
съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично плащане на всяко
едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня
на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно
реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за
съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/.
Предвид горното съдебният изпълнител следва да служебно да извърши преценка кои са
взискателите по делото, които следва да участват в разпределението. Именно тази преценка
е била направена от ЧСИ Т. по изпълнително дело № 20187170400209. Видно от
представените доказателства се установи, че на 08.01.2020г. е бил сключен договор за цесия,
5
съгласно който взискателят по делото Й.М. И. е прехвърлил вземането си по делото на Т. Н.
М.. Цесията е била надлежно съобщена на длъжника Е. Я. П. по реда на чл. 99 от ЗЗД, като
уведомлението е било изпратено от стария кредитор и получено от дъщерята на
задълженото лице. Видно от представените с преписката по изпълнителното производство
писмени доказателства, уведомлението за цесия е получено на адреса на длъжника и от лице
от домашните му (дъщерята на длъжника), по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на горното съдът намира, че възражението на длъжника, че не е бил редовно
уведомен за цесията и респективно не е следвало новият взискател по делото – цесионерът
да участва в разпределението, е неоснователно.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката, че правото на защита в
изпълнителния процес е нарушено. Видно от документите по изпълнително дело, длъжникът
е бил надлежно уведомяван за всяко едно действие на съдебния изпълнител, което е било
свързано с насочване на изпълнението срещу недвижимия имот, в това число насрочването
на опис и оценка на същия, изготвените оценки от вещи лица, насрочените публични
продани, както и предявяване на разпределението. Предвид това, правото на защита на
длъжника е било гарантирано от действията на ЧСИ Т., като задълженото лице имало
възможността по двоя инициатива да организира процесуалното си поведение и защита в
процеса.
Настоящият състав намира за неоснователна и подадената жалба с вх. №
7975/07.12.2020г., подадена от Т. Н. М., като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Както беше посочено и по-горе, с разпределението съдебният изпълнител определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква
сума се полага за пълно или частично плащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и
разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които
съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2
ГПК.
В случай, че вземанията на присъединен по право взискател са удостоверени по реда на чл.
191, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, то извън правомощията на съдебния изпълнител е да проверява
действителното им съществуване, в частност дали същите са изискуеми или погасени по
давност. Липсва нормативен ред за извършване на корекции на задължения към НАП за
публични вземания (данъци и такси) от страна на съдебните изпълнители, които определят
размера на вземанията на Държавата само въз основа на изпратеното удостоверение от
НАП. Законодателят не е предвидил това удостоверение да съдържа като реквизит начина
на установяване на вземането. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да проверява
по какъв начин е установено основанието и размера на вземането, посочено в същото. Наред
с това, при съдебния контрол за законосъобразност на разпределението, осъществяван по
реда на чл. 463 от ГПК, съдът също не е компетентен да проверява начина на установяване
основанието и размера на вземанията, посочени в него.
Предвид горното, настоящият състав намира, че при така въведените възражения срещу
постановлението за разпределение на постъпилата сума, следва да прецени дали в
Удостоверението на НАП Варна са посочени ясно и точно вземанията на държавата към
длъжника и какъв е техният размер, респективно дали правилно съдебният изпълнител ги е
съобразил при разпределението.
6
Действително в първоначално приложеното по изпълнителното дело Удостоверение от НАП
Варна, не е била налична достатъчно конкретна информация, за това каква точно е била
дължимата сума от Е.П. по посоченото изпълнително дело № *********/2020г. От
удостоверението не става ясно дали изпълнителното производство е било образувано за
вземане в размер на 4 848,77 лв., за погасяването на което е постъпила сумата от 2 901.95
лв., или актуалният размер на вземането към дата на издаване на удостоверението е била в
общ размер на 4 848,77 лв., след като вземането е било намалено с постъпилата сума. Също
така в удостоверението не е посочено и основанието на вземането, за което е образувано
изпълнително дело № *********/2020г.
Видно от представената в настоящото производство Справка от НАП Варна за общите
задължения на Е. Я. П., актуална към 05.11.2020г., същата има задължения към Държавата в
следните размири – 2097,24 лв., представляващи вземания за дължими вноски - главници и
лихви по тях по Декларация Образец 1 за ДОО, Здравно осигуряване и Универсален
пенсионен фонд с посочени конкретни периоди за плащане. В справката са посочени и
задълженията, за които е образувано изпълнително дело *********/2020г. Същото е
образувано за вноски и лихви по тях за ДОО, Здравно осигуряване и Универсален
пенсионен фонд, дължими по Декларация Образец 6, като актуалният дълг по
изпълнителното дело е в общ размер на 4 848,77 лв., от които главница в размер на 4273,59
и лихва в размер на 575,18 лв.
При така установените размери на дължимите от Е.П. суми към държавния бюджет,
настоящият състав на съда намира, че ЧСИ правилно е приел, че сумите за здравни и
пенсионни осигурителни вноски, ведно с лихвите по тях, са в общ размер на 2097,24 лв., а
дължимите вземания по изп. дело № *********/2020г. са в общ размер на 4848,77 лв., като
цялото публично задължение в полза на Държавата възлиза на 6 946.01 лв.
Предвид горното, релевираното възражение от жалбоподателя М., че няма яснота какви са
задълженията посочени в Удостоверение от 05.11.2020г. на ТД НАП Варна е неоснователно.
В справката за задълженията на Е.П. са посочени подробно всички нейни задължения, с
индивидуално посочени размери, периоди и основания за възникването им. Видно от същата
е, че задълженията посочени като дължими по Декларация образец 1 и тези, дължими по
декларация образец 6 са различни по размер и по периоди, поради което не може да се
приеме, че се припокриват. Посочените задължения по Декларация образец 1 са за главници
и лихви периоди от началото на 2020г., както и само за непогасени лихви за предходни
периоди, а тези по Декларация Образец 6 са за главници за предходни периоди, които не
обхващат 2020г.
Изцяло законосъобразно частният съдебен изпълнител е присъединил Държавата като
взискател в изпълнителното производство, като в рамките на правомощията си е извърши
само формална проверка на издадените от НАП удостоверения за наличие на публични
задължения на длъжника и е съобразил същите при изготвяне на разпределението на
постъпилата по делото сума. Нито той, нито съдът в производството по обжалване на
разпределението могат да проверяват основанието и размера на вземанията на
присъединените взискатели или да разрешават спорове относно вземанията между
взискателите и длъжниците. В конкретния случай, при обжалване на разпределението на
съдебен контрол подлежи само прилагането на разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 ЗЗД. С
оглед на характера на удостоверените от ТД НАП - Варна вземания на Държавата, правилно
частният съдебен изпълнител в обжалваното разпределение е определил реда на
привилегиите, като по отношение на спорните вземания в полза на НАП е приел, че са
привилегировани.
В допълнение на горното, следва да се има предвид, че всеки взискател може да оспори
7
съществуването на вземането на друг кредитор, но редът е този по чл. 464 от ГПК,
предвиждащ това да стане в нарочен исков процес, като предявяването на иска спира
предаването на сумата, опредЕ. за кредитора с оспореното вземане.
Отделно от горното, видно от постъпилата и подлежаща на разпределение по делото сума,
както и сумите, които са предвидени за различните редове вземания, съдът установи, че
ЧСИ не е предвидил погасяването на грешно посоченото вземане от 115 лв. на Д.Р.Т..
Същото няма касателство към изготвеното разпределение и в действителност посочването
му в разпределението представлява техническа грешка на ЧСИ. Въпреки това,
Постановлението за разпределение на постъпилата по делото сума следва да бъде отменено
в частта, в която е предвидено погасяване на това грешно посочено и непредвидено вземане.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Разпределение по
изпълнително дело № 20187170400209 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Т. с рег. №
717, с район на действие Окръжен съд - Варна, обективирано в Постановление за
разпределение от 03.12.2020г., е законосъобразно, поради което и подадените срещу него
жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
По разноските:
Тъй като и двете депозирани жалби срещу постановеното по изпълнително дело №
20187170400209 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Т. с рег. № 717, с район на
действие Окръжен съд - Варна, Постановление за разпределение от 03.12.2020г. са
неоснователни, то разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъдени, а същите
следва да останат за тях така, както са ги сторили.
Не следва да се репарират и разноските, които НАП Варна претендира. В писменото си
становище по делото същата сочи, че представя списък на сторените разноски, но такъв в
действителност не е представен. По делото е приложено единствено пълномощно в полза на
гл.юрисконсулт Николова. Отделно от това, за да бъде присъдено възнаграждение, когато
страните в съдебния спор са били защитавани от юрисконсулт, следва да бъдат представяни
безспорни доказателства, обосноваващи наличие на реално осъществено плащане (тъй като,
съгласно ТР №6/2013 г. на ВКС, се присъждат само реално направени разноски по делата).
Такива доказателства по делото не са ангажирани.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление № 10155/03.12.2020г. за разпределение на постъпила по
делото сума, постановено по изп. дело № 20187170400209 по описа на Частен съдебен
изпълнител с peг. № 717 – Р.Т., в частта, в която е предвидено в полза на Д.Р.Т. да бъде
разпредЕ. сума в размер на 115 лв.
В останалата си част Постановление № 10155/03.12.2020г. за разпределение на
постъпила по делото сума, постановено по изп. дело № 20187170400209 по описа на Частен
съдебен изпълнител с peг. № 717 – Р.Т., е законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. вх. № 7950/07.12.2020г., подадена по
изпълнително дело № 20187170400209 по описа на Частен съдебен изпълнител с peг. № 717
– Р.Т., от Е. Я. П. с ЕГН **********, чрез пълномощник З.Б., длъжник по изпълнителното
дело, срещу Постановление № 10155/03.12.2020г. за разпределение на постъпила по
делото сума.
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7975/07.12.2020г., подадена по
изпълнително дело № 20187170400209 по описа на Частен съдебен изпълнител с peг. № 717
– Р.Т., от Т. Н. М. с ЕГН **********, с адрес - гр. Девня, ул. „С.б." № 2, чрез адв. К.М. от АК
Варна, ул. „Д." № 43, срещу Постановление № 10155/03.12.2020г. за разпределение на
постъпила по делото сума.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 463, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9