Решение по КНАХД №875/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Р. Д. Д. от [населено място], чрез адв. В. К. от ВТАК, против Решение № 307/08.09.2025 г. по АНД № 266/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано средство или система серия К №***на ОД на МВР – Велико Търново (ЕФ), с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 800,00 лв.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че съдът не е съобразил възраженията относно законосъобразността на връчването, което има съществено значение предвид спецификата на ЕФ и в случая е възпрепятствано организирането на правото на защита на Д.. Моли оспореното решение да бъде отменено, както да бъде отменен и ЕФ. Претендира за присъждане на направените разноски. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа оспорването и допълва, че правният извод на районния съд за повторност е необоснован от доказателствата по делото.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, не се представлява и не заема становище по жалбата.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че РС правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е правилно е приложил материалния закон. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Велико Търново и наведените от касатора възражения, намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 28.01.2024 г. в 14:46 ч. в [населено място] на ПП І-4, при км 126+010, в посока [населено място], при ограничение 50 км/ч с одобрен тип техническото средство, преминало метрологична проверка, АТСС TFR1-M, е заснето движението на лек автомобил Ш. О., рег. №[рег. номер] със скорост от 83 км/ч, след приспаднат толеранс в полза на водача, при което превишението на допустимата скорост е 33 км/ч. Ползвател на МПС е Р. Д. Д., която е посочена в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на автомобила. За установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е прието, че е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6365581 на 01.02.2023 г., за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 800 лева с ЕФ серия К № 9002412. Не са намерени доказателства за надлежно връчване на ЕФ.

По отношение на връчването въззивният съд е отхвърлил твърденията на ОД на МВР, че това е сторено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Приел е, че, след като Д. е упражнила правото си да обжалва електронния фиш, то безспорно е узнала за издадения ЕФ. Поради липсата на доказателства за връчването, жалбата е приета за процесуално допустима, но не е споделено възражението, че опороченото връчване води до цялостна незаконосъобразност на ЕФ. Извършена е преценка, че изискуемите реквизити се съдържат в ЕФ, както и че нарушението е безспорно установено. Обезпечена е възможността на санкционираното лице по чл. 189 от ЗДвП да посочи в писмена декларация извършителя на нарушението и след като това не е сторено, последната носи отговорност за него. Формиран е краен извод за законосъобразност на ЕФ, който е потвърден.

Настоящият касационнен състав намира заявената в касационната жалба предпоставка за отмяна на оспореното решение за основателна.

Приложената санкционна норма на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП в редакцията към момента на извършване на нарушението санкционира такова по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 за повторност. Наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Съставомерността на процесното деяние изисква безспорното установяване на повторност на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според легалната дефиниция, дадена в §6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Доколкото чл. 189, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, то несъмнено повторността, така, както е регламентирана в допълнителните разпоредби на закона, касае и нарушенията, за които са наложени наказания с влезли в сила електронни фишове.

За да приеме наличието на квалифицирания състав на нарушението районният съд се е позовал на справка за нарушител на името на Р. Д., в която единствено е обективирана информация относно първия ЕФ серия К/6365581. Тази справка обаче представлява извлечение от автоматизирана информационна система, което не е подписано и съответно не представлява волеизявление на определено длъжностно лице и не обвързва съда с материална доказателствена сила. Следователно недоказани остават значими факти и обстоятелства като вида на първото нарушение, редовното връчване, плащането и влизането в сила на ЕФ, довел до квалифициране на процесното деяние като повторно. За тях липсват надлежни доказателства, каквито в случая нито са представени с преписката, нито са служебно изискани от въззивната инстанция. В справката се съдържа отбелязване за дата на съставяне (която е различна от възприетата от РС) и на връчване, за стабилност на ЕФ, но за тези факти не са ангажирани годни и относими доказателства (не е приложен самият ЕФ с отбелязване на неговото влизане в сила, известия, разписки или други нарочни документи, кореспондиращи с чл. 186а от ЗДвП, за връчване или за отказ от връчване, платежни документи и прочие), поради което изводът на въззивния съд за квалифициращият признак „повторност“ на нарушението остава изолиран и необоснован от доказателствата по делото. Недоказаните факти са неосъществени факти, поради което съдът не може да изгради решаващите правни изводи, че процесното нарушение е същото по вид нарушение и е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на първия ЕФ.

Същевременно, след издаване на електронния фиш (12.04.2024 г.), но преди влизането му в сила и преди постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол (08.09.2025 г.), е последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като след промяната с ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., деянието по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е изключено от повторността. С оглед на изложеното се налага извода, че по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН посочената разпоредба след изменението от 07.09.2025 г. се явява по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда наказание за повторно извършено деяние по посочената правна норма. Налице са предпоставки за извършване на преценка за преквалифициране на нарушението, като при осъществен състав на административно нарушение на нарушителя бъде наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по Тълкувателно дело №1/2020 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС и предвид чл. 63, ал. 7 от ЗАНН районният съд изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. По аргумент от т. 2 на цитираното тълкувателно решение касационният съд не разполага с такова правомощие, след като отмени решението на районния съд.

Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд за извършване на преценка налице ли са основанията за изменение на ЕФ чрез преквалификация на деянието с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

 

При този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН по исканията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе РС – Велико Търново при повторното разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 307/08.09.2025 г. по АНД №266/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.