МОТИВИ
към присъда № 260003 / 15.07.2021г по НОХД
№ 36 / 2021г по описа на Районен съд
Котел
Срещу подсъдимия Б.М.Г. е повдигнато обвинение, затова че
на неустановена дата в началото на месец март 2019г от частен дом на ул.
Димитър Костов 9 в село Градец, община Котел, след предварителен сговор с А.Ц.О.,
в съучастие като съизвършител, отнел чужди движими вещи : стереоуредба „Сони“
модел RXD8S на
стойност 270 лева и стереоуредба „Сони“ модел RXD8S на стойност 400.00 лева, всичко на обща стойност 670.00
лева, собственост и от владението на Г.К., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен към момента на
извършване деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Срещу подсъдимия А.Ц.О. е повдигнато обвинение, затова че
на неустановен ден в началото месец март 2019г от частен дом на ул. Димитър
Костов 9 в село Градец, община Котел, при условията на опасен рецидив и след
предварителен сговор с Б.М.Г., в съучастие като съизвършител, отнел чужди
движими вещи : стереоуредба „Сони“ модел RXD8S на стойност 270 лева и стереоуредба „Сони“ модел RXD8S на
стойност 400.00 лева, всичко на обща стойност 670.00 лева, собственост и от
владението на Г.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК.
В открито съдебно заседание на 15.07.2021г съдът изслуша
подсъдимите по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от тях самопризнание да се
ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът
прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание след приключване на съдебното
следствие представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Моли на подсъдимия Г. да се наложи наказание пробация с приложение
само на двете задължителни пробационните мерки с продължителност шест месеца.
На подсъдимия О. предлага да се наложи три години лишаване от свобода,
остатъкът от което в размер на две години, след редукция по чл.58а, ал.1 от НК,
да се изтърпи ефективно.
Служебният
защитник на подсъдимия Б.Г. – адв. А.А. ***, моли съда, след като признае
подсъдимиия Г. за виновен по повдигнатото обвинение, да му наложи наказание в
минимален размер.
Служебният
защитник на подсъдимия А.О. – адв. В.М. ***, моли за определяне на подходящо
наказание.
Двамата
подсъдими изразяват съжаление за извършеното.
Съдът,
след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени
направеното от подсъдимите самопризнание в съвкупност със събраните на
досъдебното произовдство доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият Б. М.
Гулков е български гражданин, роден на ***г, с начално образование, работи в
дърводобива, не е осъждан.
Подсъдимият А.Ц.О. е български гражданин, роден на ***г,
с начално образование, многократно е осъждан, в момента изтърпява наказание
лишаване от свобода в затвора в град Бургас.
Двамата подсъдими живеят
постоянно в село Градец, община Котел и са в приятелски отношения помежду си.
На неустановен ден в началото на месец март 2019г подсъдимите решили да
извършат кражба от частен дом, собственост на пострадалата Г.К.,***. Знаели, че
собствениците тогава са извън селото и имотът е необитаем. Вечерта по тъмно
отишли до къщата, срязали сезала, с който била вързана пътната врата и влезли в
двора и оттам – във вътрешността на къщата пред един от прозорците, който
видели, че е отворен. Намерили две стереоуредби
„Сони“ модел RXD8S, които изнесли от къщата и ги занесли в дома на бабата
на подсъдимия О., след което са се разпоредели с вещите. Откраднатите вещи не
са намерени, въпреки проведените издирвателни мероприятия.
От назначената в хода на
досъдебното производство експертизи се установява, че стойността на двете
уредби е 670.00 лева.
Съдът изгради описаната фактическа фактическа обстановка,
след като анализира поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, които обсъди заедно със самопризнанията
на двамата подсъдими, депозирани пред
съда по реда на чл. 372, ал.3 от НПК. Всички доказателства, макар и оскъдни
като обем, са непротиворечиви и си кореспондират взаимно. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Г.К., която са източник на сведения за вида на
откраднатите вещи. Съдът изключва от доказателствената маса показанията на
двамата подсъдими, разпитвани в хода на досъдебното производство като
свидетели, преди да бъдат привлечени като обвиняеми, тъй като обратното би
означавало подсъдимите да дават показания сами срещу себе си. Съдът дава вяра и
на изготвената съдебно-оценителна експертиза, след като прецени, че дава
компетентен отговор на поставените въпроси.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна
до правния извод, че подсъдимите следва да носят отговорност по
обвинението, което им е подвигнато, както следва :
1/ Подсъдимият Б.М.Г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че
на неустановена дата в началото на месец март 2019г в село Градец, община
Котел, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, след като се сговорил предварително
с подсъдимия А.Ц.О., отнел чужди движими вещи на обща стойност 670.00 лева от
владението на Г.Н.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен.
2/ Подсъдимия А.Ц.О. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“а“ от НК, затова
че на неустановена дата в началото на месец март 2019г в село Градец, община
Котел, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с
подсъдимия Б.М.Г., отнел чужди движими вещи на обща стойност 670.00 лева от
владението на Г.Н.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен.
Налице са всички съставомерни признаци както от
обективната, така и от субективната страна от фактическия състав на
престъплението кражба. Установи се както времето на извършване на
престъплението, така и мястото на неговото извършване. Като са взели описани по
– горе движими вещи от дома на пострадалата Г.К., двамата подсъдими са
прекъснали владението на пострадалото лице върху тях и са установили свое
собствено владение, като са се разпоредили с тях.
Налице са и предпоставките за ангажиране на наказателната
отговорност и на двамата подсъдими по т.5, тъй като е безспорно, че е налице
предварителен сговор между тях по смисъла на чл.93, т.12 от НК преди извършване
на деянието. За да се квалифицира престъпната дейност по т.5, е поставено
условие деянието да не представлява маловажен случай. В казуса деянието не
представлява маловажен случай с оглед критериите, установени в чл.93, т.7 от НК
и независимо че отнетото имущество е с относително невисока стойност, вредните
последици не са незначителни. Не са налице други смекчаващи обстоятелства,
наличието на които да обосновава извод за по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Напротив, престъплението разкрива типичните характеристики за този вид
престъплнения от гледна точка на предмета на престъпното посегателство, начина
на извършването, както и мотивите за неговото извършване.
Подсъдимият О. е извършил престъплението при условията на
опасен рецидив и това е така по следните съображения :
С присъда по НОХД № 4981/2013г на РС Бургас, в сила от
04.01.2014г, му е наложено наказание две години лишаване от свобода за
престъпление по чл.198 от НК.
С присъда по НОХД № 7/2014г на РС Кубрат, в сила от
23.05.2014г, му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.195 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С определение по ЧНД № 142/2014г на РС Кубрат, в сила от
25.07.2014г, е определено общо наказание между присъдите по предходните два
пункта в размер на две години лишаване от свобода и е приведено в изпълнение
наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 18/2012г на РС
Котел.
Общото наказание е изтърпяно на 22.04.2016г.
С присъда по НОХД № 111/2018г на РС Котел, в сила от
28.03.2018г, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.196 от НК, което е изтърпяно на 06.06.2018г.
Деянието отговаря на условията и на буква “а” –
настоящото престъпление е извършено, след като подсъдимият е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, и на
буква “б” – настоящото престъпление е извършено, след като два пъти е бил
осъден на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер с
ефективно изпълнение на наказанията. Независимо че съдът цитира три присъди, по
първата и втората присъда осъждането е едно, тъй като наказанията по тях са
били кумулирани. Липсва отрицателната предпоставка, установена в чл.30, ал.1 от НК. Присъдата по НОХД № 7/2014г на РС Кубрат е за престъпление, извършено от
подсъдимия като непълнолетен, но забраната по чл.29, ал.2 от НК е неприложима,
тъй като наказанието по тази присъда е било кумулирано с наказание, наложено му
за престъпление, извършено след навършване на пълнолетие.
И двамата подсъдими са извършили престъплението при
условията на пряк умисъл – съзнавали са обществената му опасност, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Субективният
елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните
прояви, в последващите събития и действия на подсъдимите, намира израз в
обясненията, както тези, дадени по време на досъдебното производство, така и
тези, дадени по време на съдебното следствие.
Към момента на извършване на престъплението подсъдимият Г.
е бил непълнолетен, но е извън съмнение, че е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на
чл.58а от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от
общите разпоредби в НК – чл.54 от НК (за подсъдимия О.) и във връзка с чл. 60
от НК – за подсъдимия Г., и определеното наказание лишаване от свобода се
намалява с 1/3.
Съдът прецени, че за подсъдимия Г. са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в НК наказание от три месеца лишаване би се явило несъразмерно тежко
спрямо обществената опасност и на деянието, и на дееца. Подсъдимият Г. не е
осъждан за други престъпления и липсват данни да има други противообществени
прояви. Отнетото имущество не е на висока стойност. Като смекчаващо обстоятелство
съдът отчете и направените по досъдебното производство самопризнания. От
значение в случая е било участието на другия подсъдим О., който е с твърде
много осъждания през последните десет години и който безспорно е бил инициатор на
идеята да се извърши кражбата и водеща фигура при осъществяване на замисленото.
По тези съображения и с приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът
наложи на подсъдимия Г. наказание пробация, тъй като прецени, че другата
алтернатива – обществено порицание, се явява неадекватно лека. Съдът определи
на подсъдимия Г. продължителност една година на следните пробационни мерки :
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен
служител и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Съдът прецени, че
тези три мерки и то в посочената продължителност биха постигнали целите на
наказанието, очертани в чл.36 от НК и най-вече от гледна точна на личната
превенция, така че подсъдимият да преосмисли постъпката си и да се въздържа за
в бъдеще от извършване на противообществени прояви. Избраната от съда
комбинация от мерки има потенциал да мотивира подсъдимия да осъзнае
противообществения харакер на извършеното, справедливостта и неотменимостта на
наказанието за извършеното престъпление, което сега е извършил и което би му
било наложено, ако извърши друго престъпление. По изложените дотук съображения
съдът намира искането на прокуратурата относно наказанието на този подсъдим за
несъобразено с целите на наказанието и несъответно на данните по делото.
Прилагането само на двете задължителни пробационни мерки и то с минимална
продължителност от шест месеца би се явило, от една страна, акт на прекалено
снизхождение и само формално налагане на наказание, а от друга, е съмнително да
постигне целите на наказанието. Съдът прецени, че мярката задължителен труд в
полза на обществото с продължителност 200 часа е особено наложително да бъде
наложена, за да подготви подсъдимия за общественополезен труд, който, макар и
вече непълнолетен, е в началото на зрелостта и още е в процес на изграждане на
ценността система, част от която не следва да бъде обогатяването по забранен от
закон начин.
На подсъдимия О. съдът определи наказание в размер на минимума
от три години, което редуцира с 1/3 и разпореди остатъкът от две години да се
изтърпи ефективно. Този подсъдим е многократно осъждан и се очертава като
личност със завишена степен на обществена опасност. Начиная 2011г подсъдимият О.
ритмично извърша престъпления против собствеността, като началото на
престъпната му дейност датира още от непълнолетието му. Налагани са му и
ефективни наказания лишаване от свобода, след изтърпяването на които
подсъдимият продължава да извършва кражби. Налице и такива обстоятелства, които
мотивираха съда да наложи наказания в предвидения минимален размер: занижения
социален статус, липсата на постоянна заетост, която да е източник на доходи на
подсъдимия и за семейството му, както и направените още на досъдебното производство
самопризнания. Съдът счете, че определеното наказание е достатъчно сериозно
както от гледна точка на неговата продължителност, така и на плоскостта на
изтърпяването му, за да постигне целите на индивидуалната и генералната
превенция, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът разпореди подсъдимият О. да изтъри
наложеното му наказание при първоначален строг режим в затвор, тъй като от
изтърпяване на наказанието по НОХД № 111/2018г на РС Котел не са изминали
повече от пет години. Предпоставките за определяне на режима на изтърпяване се
преценяват към момента на постановяване на съдебния акт.
На
подсъдимия О. съдът определи общо наказание между наложеното с настоящата
присъда с тези, наложени по НОХД № 229/2020г на РС Димитровград и НОХД №
636/2020г на РС Несебър, в размер на най-тежкото от тях, а именно две години и
осем месеца лишаване от свобода, тъй като престъпленията, за които е осъден и
по трите присъди са извършени, преди да е бил осъден за което и да е от тях.
Поради това, че в съвкупността са включени три наказания, са налице основанията
на чл.24 от НК за увеличение на общото наказание. Съдът прецени, че срокът, в
който следва да бъде увеличено общото наказание, е четири месеца. На основание
чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изцяло изтърпяното по която и да е от
присъдите, включени в съвкупността и на основание чл.59 от НК приспадна
времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение
задържане под стража.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по
сметка на ОД на МВР Сливен сумата 41.18 лева, представялващи направени по ДП №
70/2020г на РУ на МВРразноски.
По изложените съображения скъдът постанови присъдата си