Решение по КНАХД №1334/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. В. В., подадена чрез пълномощника му адв. С. П., против Решение № 115/15.05.2025г., постановено по АНД № 973 по описа за 2024 година на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че районният съд не коментирал възражението за наличие на съществен процесуален пропуск, а именно – посочени различни часове на настъпване на ПТП в съставения АУАН, ППП и в НП. Освен това, съдът не положил дължимата грижа, за да изясни механизма на настъпилото ПТП. Навеждат се и доводи, че съдът основал акта си на превратно тълкуване както на писмените, така и на гласните доказателства. Коментират се показанията на част от разпитаните по делото свидетели, направените от назначената СТЕ изводи, както и допълнително приложения снимков материал, като се твърди, че в случая не следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на касатора. Поддържа се, че отказът на съда да постави на СТЕ предложените от страна на жалбоподателя задачи, на практика се явявал отказ за дирене на обективната истина и бил в нарушение на процесуалните правила, и най-вече досежно разкриване на действителния причинител на ПТП. С това действие съдът дерогирал един основен принцип на наказателната доктрина – чл. 13 НПК. Твърди се, че на практика били налице всички законови предпоставки за отмяна на наложеното наказание. От страна на административнонаказващия орган не били наведени каквито и да е доказателства, опровергаващи твърденията на жалбоподателя, обективирани във възражението и жалбата, но въпреки това съдът приел издадения акт за законосъобразен. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска да се отмени Решение №115/15.05.2025г., постановено по АНД № 973 по описа за 2024 година на Районен съд – Хасково, както и потвърденото с него наказателно постановление, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 115/15.05.2025г. по АНД № 973/2024 г. Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 23-1253-002719 от 01.02.2024г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на В. В. В., за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП / в приложимата редакция към дата на извършване на нарушението/, е наложена глоба в размер на 200 лева.

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на това конкретно основание. На следващо място е посочено, че по същество е установено по необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на движението в отклонение от правилата за движение бил именно жалбоподателят. Прието е още, че случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от такъв вид, за да се отчете наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсвала възможност за преценка относно размера на санкцията, индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, са неоснователни.

На първо място, въззивната инстанция обосновано е приела, че в случая в АУАН нарушението е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин откъм обстоятелствата, характеризиращи го от обективна страна, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административнонаказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Неоснователно в тази връзка е наведеното оплакване в касационната жалба, че районният съд не обсъдил възраженията за посочване на различни часове на настъпване на ПТП в АУАН, НП и протокола. Районният съд правилно е приел, че посочения в титулната част на процесния АУАН час се отнася до времето на съставянето му, а след това ясно е означено за какви обстоятелства, свързани с датата, часа, мястото и начина на осъществяване на деянието се цели да бъде привлечено към отговорност лицето, срещу което актът се съставя. От съдържанието на процесното наказателно постановление се установява, че не е налице разминаване с посочените в АУАН обстоятелства. Освен това, от показанията на свидетелите И. И. Ч., Ц. Б. Б., Г. Б. К., събрани по установения в закона ред, безпротиворечиво се установява часа на извършване на нарушението, който съответства на посочения в АУАН и НП.

Не могат да бъдат споделени и доводите, че съдът не осъществил дължимата грижа, за да изясни механизма на ПТП, както и възраженията, че обжалваното решение било основано на превратно тълкуване на писмените и гласни доказателства. Касационната инстанция намира, че в случая районният съд е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, в рамките на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства. Релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на същите, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Правилно районният съд е приел, че извършеното административно нарушение е доказано. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, В. В. В. е извършил изпреварване, като е навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение и е реализирал ПТП. В случая изискването е за съобразяване с предписанието на пътните знаци и маркировка и на правилата на специалната норма на чл. 42 от ЗДвП, уреждащи правилата за движение при изпреварване в цялост и конкретно приложимите в участъка от пътя, на който е причинено транспортното произшествие в контекста на пътната обстановка и интензивността на движение, както е приел и районният съд. Т. е. – водачът на превозното средство не просто е следвало да пропусне движещите се в лентата за насрещно движещи се и ползващи се с предимство пътни превозни средства, но и въобще в този участък да не предприема маневрата изпреварване. С неспазване на предписанието на законовата норма обективно се е стигнало и до нарушение на правилата за изпреварване, поради което квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е правилна и обосновано дадена.

Касационният състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд в тази насока, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

Правилни са изводите на съда и по отношение размера на наказанието.

Ето защо, съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/15.05.2025г., постановено по АНД № 973 по описа за 2024 година на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.