№ 43
гр. П., 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220100588 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от В. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 7, чрез адвокат Р. З. от АК П., с адрес на кантора: гр.
П., ул. „П. Ю. Т.“ № 1, срещу Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 4.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот УПИ XXIV-
432, кв I по плана па с. С. с площ от 368 кв.м., ведно с построената в него едноетажна
масивна жилищна сграда. Собственик на съседния УПИ XII е ответникът, като двата имота
са разполоЖ. един зад друг на ул. “31-ва“ в с. С.. Сочи, че границата между имотите е била
определена и маркирана с масивна ограда бетонова, поставена още преди много години.
Твърди, че в края на м.септември 2021 г. ответникът, ползвайки отсъствието на ищцата
навлиза в нейния имот и премества оградата почти с 2 метра в задната час на двора й.
Посочва, че за това той нямал никакво основание или съдебно решение или
административно разпореждане, като по този начин отнел от владението й 38 кв.м. Твърди,
че се завърнала в началото на 2022 г. от чужбина и видяла преместената ограда, като от
съседите разбрала подробности.
Сочи, че ответникът с изграждането на новата ограда е лишил ищцата от владението
на посочените 38 кв.м., като това отнемане било по скрит начин, като е използвал
отсъствието й, когато е била в чужбина. Уточнява, че нарушаването на владението е в
резултат на премахване на съществуващата между имотите ограда и построяването на нова,
но на различно място, което е навлязло в имота на ищцата с 38 кв.м..
Счита, че подобни самоволно действия променяли изцяло фактическото полоЖ.е,
1
нарушавайки правото на ищцата да упражнява фактическата власт върху имота. Смята, че
независимо от това, къде следва да бъде разположена имотната граница между двата имота
и в чии имот следва да попаднат процесните 38 кв.м., същите били отнети от владението на
ищцата по скрит начин и не по установения ред. Сочи съдебни решения.
В условията на евентуалност счита, че ответникът следва да прекрати нарушението,
като предаде владението на частта от имота й, която е завладял.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да бъде осъден ответникът, на основание чл.76 ЗС да възстанови на ищцата, отнетото
по скрит начин владение върху реална част от 38 кв.м. от източната част на дворното място,
съставляващо УПИ XXIV-432, кв. I, по плана на с. С., както и да възстанови премахнатата от
него ограда.
В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.75 ЗС, да бъде осъден ответникът, да предаде на ищцата владението върху недвижим
имот, с площ от 38 кв.м.кв.м., от източната част на дворното място, съставляващо УПИ
XXIV-432, кв. I по плана на с. С. и да премахне изградената от него ограда, както и д
възстанови първоначалното състояние на оградата.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез пълномощника си адвокат Ч. Ч. от АК
П., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и
неоснователност на исковата претенция. Твърди че оспорва изцяло исковете и моли съда да
ги отхвърли.
Не оспорва, че е собственик на УПИ XII, в кв.1 по плана на с. С., общ. Септември.
Оспорва, че е извършил каквито и да било самоуправни действия по отношение на
ищеца и собствения му имот съставляващ - УПИ XXIV- 432, в кв. 1 по плана на с. С..
общ.Септември.
Оспорва, че между съседните имоти е имало изградена от ищцата ограда. Сочи, че
между двата имота е имало изградена полуразрушена тоалетна от бившите собственици и
бетонен трегер, които още през месец май на 2021 г. били премахнати от сина на ищцата - Г.
П. Т. и наетия от ищцата - А. Ж. М.. В тази връзка сочи, че се разбрал с ищцата, да наемат
геодезическа фирма, която да им трасира имота и след което заедно да изградят ограда на
имотната им граница, с оглед предстоящите им в бъдеще застроявания. В случая сочи, че
страните - ищцата, чрез сина й Г. П. Т., който стопанисвал имота и ответника, чрез баща си
- П. Г. Н., наели фирма „Зенит Гео“ която на 17.05.2021 г., в присъствието на П. Н. и Г. Т.,
трасирала и обозначила имотната граница, между процесиите имоти. След което страните
заедно, чрез П. Н. и Г. Т., в рамките на една седмица изградили процесната ограда. Сочи, че
всяко едно от тези действия е извършено със знанието и съгласието на ищцата, като
непрекъснато през целия период от време, от премахването на тоалетната и бетонния трегер,
до изграждането на оградата е държана в течение от сина й.
Твърди, че в продълЖ.е на повече от девет месеца не е имало никакви проблеми
между страните, след което ищцата, започнала да твърди, че според комшии оградата не е
2
изградена на имотната граница.
В хода по същество В. А. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Р. З., моли
за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Представя
писмени бележки.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат
Ч. Ч., моли за отхвърляне на исковата претенция. Представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том XI, дело
1579/2016 г., се установява, че на 21.09.2016 г. ищцата в качеството на купувач е придобила
правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ XXIV- 432, кв I по плана па с.
С. с площ от 368 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с
площ 80 кв.м.
От удостоверение, издадено от служба „ТСУ” при община Септември, кметство с. С.
се установява, че процесният недвижим имот XIV -432 в квартал 1 по подробния
устройствен план на с. С. ,област П. щелият от 368 м.кв., ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда от 80 м.кв. при съседи :УПИ ХХII-общ , УПИ XXV-
общ., УПИ XIII общ. и улица е идентичен с посочения недвижим имот в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том XI, дело 1579/2016 г..
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том VI, дело
981/2018 г., се установява, че на 10.08.2018 г. ответникът в качеството на купувач е
придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ ХХII-общ., в кв. 1 по
плана на с.С., общ.Септември.
Горното е прието и за безспорно между страните с доклада по делото.
По делото е представен протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ,
собственост на ищцата от 29.09.2021 г., в който е посочено, че при трасирането е
присъствала ищцата В. А..
Представен и приет по делото е протокол за трасиране на обект – имота собственост
на ответника от 17.05.2021 г..
От разпита на свидетеля И. П. Т. – дъщеря на ищцата се установява, че имат спор с
ответника, касаещ квадратни метри от имота на ищцата, които не излизали. Посочва, че
имали тоалетна, която пречила и навлизала в имота на ответника и със съгласието на майка
й позволили тя да бъде премахната. Сочи, че до месец май 2021 г. старата ограда не е била
бутната, а е била бутната към средата на месец септември 2021 г., но не била сигурна, като
това и го били казали. Не си спомня кога през 2021 г. е ходила в имота на майка й. Заявява,
че нямало съгласие да бъде бутната и оградата между двата имота. Излага твърдения, че
между нейния брат – Г. и бащата на ответника – П. имало уговорка да бъде сложена
временна мрежа на мястото на премахнатата ограда. Изяснява какво представлява
изградената ограда – дувар, както и че е бил изместен с около 2 метра в имота на майка й.
Споделя, че за всички действия извършени в имота на майка й, последната е била
уведомявана, тъй като се намирала в Испания през цялата 2021 г..
От показанията на свидетеля Х. А. М. – брат на ищцата се установява, че в имота на
сестра му е имало ограда – циментова, която била по дължината на парцела. Сочи нейните
размери. Споделя, че когато ответникът си купил съседния имот, докарал геодезисти, който
сложили колчета в имота на сестра му и по този начин 38 кв.м. от нейния имот не излизали.
Посочва за несъответствие между измерванията направени от геодезистите повикани от
ответника и тези повикани от сина на сестра му – Г.. Споделя, че при геодезическото
измерване е съществувала старата ограда между имотите на страните. Сочи, че сестра му
3
дала разрешението да се развали само стара тоалетна, но не и съществуващата ограда, която
според него не била развалена от Г. – синът на ищцата. Изяснява, че оградата била развалена
през месец септември, както и какви са параметрите на новата ограда, както и че навлиза в
имота на сестра му с около 2,5 метра. Споделя, че П. – бащата на ответника е поискал от
него ток, за да бутне оградата, но не му дал, защото се ядосал. В края на разпита си заявява,
че старата ограда била бутната след измерването на геодезистите на ответника.
По делото е разпитан като свидетел и Г. П. Т. – син на ищцата. От показанията му се
установява, че от имота на майка му липсват 38 кв.м., като не може да каже от коя страна са
взети. Изяснява, че е бутнал тоалетна, която е попадала в имота на ответника, както и че не
е бутал старата ограда. Споделя, че са правени геодезически измервания, като според него
последното е противоречала на останалите три. Твърди, че новата ограда е построена в
имота на майка му. Сочи, че майка му е била в Испания през 80/90 % от 2021 г., като през
останалото време е живяла в къщата намираща се в процесния недвижим имот. Споделя, че
за всички действия с оградата е комуникирал с майка си. Изяснява, че ответникът е бутнал
оградата – не физически, както и че бащата на ответника им предложил да си разделят
разходите за оградата, но не били съгласни преди да разберат къде точно ще се позиционира.
Посочва, че ответникът е следвало да постави временна мрежа докато се установят точните
граници.
По делото като свидетел е разпитан П. Г.ев Н. – баща на ответника. От показанията
му се установява, че имало уговорка между него и сина на ищцата, да премахнат старата
ограда между имотите на страните, като Г. бил бутнал половината ограда, заедно със стара
тоалетна, след което хванал друг човек, който да бутне и останалата част. Сочи, че всичко
било със съгласието на ищцата. Споделя, че новата ограда била по-навътре в имота на
ищцата – около 2 метра, както и че синът й присъствал при изграждането й. Изяснява, че
синът му – ответникът не знае какво е построил баща му – процесната ограда, както и колко
пари е дал на майстори и на геодезистите. Посочва параметрите на старата ограда, както и
причината да се построи. Изяснява, че между него и ищцата е имало уговорка да бъде
разделена сумата за построяването на новата ограда, както и че трасиранията и изграждането
й и бутането на старата ограда се случило в рамките на една седмица - през месец май 2021
г..
От показанията на свидетеля А. Ж. се установява, че е участвал в събарянето на
старата ограда /половината/, която била като „трегерче“ с височина около 20 – 30 см.
Посочва, че е бил повикан от сина на ищцата – Г.. Споделя, че не е участвал в изграждането
на новата ограда. Изяснява, че когато е отишъл да работи, синът на ищцата бил бутнал
тоалетната и част от оградата. Свидетелят споделя, че когато е бутал оградата не е видял да
има някакви белези или колчета от трасиране.
От заключението на съдебно- техническата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, се установява, че площите на парцелите, по създадения от
вещото лице цифров модел, по действащото изменение от 1994 г. са: 350 кв.м на ищцата,
467 кв.м на ответника, 501 кв.м на северния съсед на ищцата и 633 кв.м на южния съсед на
ищцата. На място ищцата владеела общо около 365 кв.м, от които около 8 кв.м са част от
северния съсед УПИ ХХШ-общ., при трайно материализирана съществуваща граница; общо
около 20 кв.м били част от улица, като от тях около 8 кв.м били при трайно материализирана
съществуваща граница. Според вещото лице на място ответникът владеел около 528 кв.м, от
които около 3 кв.м част от северния съсед УПИ ХХШ-общ., при трайно материализирана
съществуваща граница; около 30 кв. м част от северния съсед, само на ответника, УПИ XXI-
общ, при нетрайно материализирана съществуваща граница, около 9 кв.м част от улица и
около 19 кв.м част от имота на ищцата, при сега изградената нова ограда, като при
сравнение с границата от изменението от 1994 г., или около 23 кв.м, ако се вземело предвид
същото изменение на регулацията, както е приложена на място. На място северният съсед
4
УПИ ХХШ-общ. владеел около 494 кв.м, при трайно материализирани граници. На място
южният съсед УПИ XXV владеел около 633 кв.м, при трайно материализирани граници.
Към заключението е приложено ПрилоЖ.е № 5, на което вещото лице е посочило границата
между имота на ищцата и ответника.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
уточнява, че на място границата между имотите на страните, която съществува не отговаря
на никакъв план. Прилагането на регулационния план от 1994 г. не се отнасял за тази
граница, а за другите граници.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
РС П. е бил сезиран с осъдителни искове в условията на евентуалност по чл.76 ЗС и
чл.75 ЗС.
Искът по чл.76 ЗС се предявява в 6 –месечен срок, считано от деня на отнемането на
владението или държането, независимо кога владелецът или държателят е разбрал за това, а
евентуалният иск по чл.75 ЗС се предявява в 6 - месечен срок, считано от деня на
нарушението. В рамките на проверката за допустимост на производството съдът следва да
провери за спазването на шестмесечния срок по чл.76/75 ЗС, който срок е процесуално
преклузивен и се брои от датата на нарушението. Проверката на срока се извършва въз
основа твърденията в исковата молба. Ако в хода на делото установи друг момент, според
който шестмесечния срок не е спазен – отхвърля иска. - Определение № 311 от 8.05.2014 г.
по ч.гр.д. № 1162/2014 г., III г.о.. В Решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр. дело № 1536/2009
г. на ВКС, І г.о. е прието, че при владелческите искове твърденията в исковата молба имат
значение за допустимостта на иска и за очертаване предмета на доказване, но съдът е
длъжен да установи действителните фактически отношения между страните, като при
установяване на други факти в хода на производството, различни от твърдените, съдът ще се
съобрази с установеното при решаване на спора.
С отговора на исковата молба са въведени твърдения, че старата ограда, респективно
изграждането на новата ограда е станало през месец май 2021 г., т.е. исковете са предявени
извън шестмесечния преклузивен срок. Последното се доразвива и в депозираната писмена
защита от процесуалния представител на ответника.
Настоящият съдебен състав напълно споделя заявеното от ответника по следните
съобраЖ.я;
По делото са разпитани две групи свидетели. Първата група свидетели са по искане
на ищцата – И. Т.а – дъщеря на ищцата, Х. М. – брат на ищцата и Г. Т. – син на ищцата.
Втората група свидетели са по искане на ответника – П. Н. – баща на ответника и А.
М. – незаинтересован от изхода на делото.
При анализа на показанията на свидетелите на ищеца, както и на свидетеля П. Н.,
съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, според която техните показания
следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост.“
В този смисъл заявеното от свидетеля П. Н., че всички действия по трасиранията,
събарянето на старата ограда и изграждането на новата ограда се случило в рамките на една
седмица през месец май 2021 г. не се оборва от останалите доказателства по делото, в т.ч. и
от показанията на свидетелите И. Т.а, Х. М. и Г. Т..
В показанията си свидетелката Т.а заявява, че „До май 2021 г. всичко си беше там.
Оградата се бутна след това, мисля че към средата на месец септември, не съм сигурна,
5
но ми казаха, че дувара го няма.“. От това може да се направи извод, че свидетелката не
заявява, кога е построена новата ограда, с която е нарушено владението на нейната майка.
Дори да се приеме, че самото владение е нарушено и със събарянето на старата ограда, то от
нейните показания не може да се изведе точният момент на това, с което показанията на
свидетеля Н. остават необорени. На следващо място доказателствената стойност на
показанията на свидетелката се разколебава и от обстоятелството, че в частта, в която
заявява, че старата ограда не е бутната от брат й, противоречат на показанията на
единствения незаинтересован свидетел от изхода на делото – А. М., който заявява, че е бил
повикан от сина на ищцата – Г. и, че когато е отишъл да работи, синът на ищцата
бил бутнал тоалетната и част от оградата., които показания съдът кредитира като
логични и последователни.
С показанията на свидетеля Х. М., съдът счита, че отново не се опровергава
заявеното от свидетеля Н.. Показанията на свидетеля М. са непоследователни.
Първоначално заявява, че когато е извършено геодезическото измерване по инициатива на
сина на ищцата /29.09.2021 г. видно от прилоЖ.я протокол/ старата ограда е била на мястото
си, а в последващ момент заявява, че оградата е била бутната след измерването на
геодезиста на ответника – 17.05.2021. /видно от прилоЖ.я протокол за трасиране от
17.05.2021 г./. Съдът счита, че това разстояние във времево отношение, касаещо събарянето
на старата ограда, води до извод, че с неговите показания се цели да се докажат твърденията
на ищцата – неговата сестра, че именно оградата е съборена в края на месец септември 2021
г., но остават неподкрепени от никакви други доказателства. Също така не се изяснява и
моментът на построяването на новата ограда, с което построяване според съда е нарушено
владението на ищцата. На следващо място показанията на свидетеля М., в частта, в която
заявява, че е бил помолен от сестра си да присъства при геодезическото заснемане поискано
от свидетеля Г. Т., както и че сестра му през цялата 2021 г. е бил в чужбина са в
противоречие с протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ, собственост на
ищцата от 29.09.2021 г., представен по делото от ищцовата страна, в който е посочено, че
при трасирането е присъствала ищцата В. А.. Не на последното място доказателствената
стойност на показанията на свидетеля се разколебава и от обстоятелството, че в частта, в
която заявява, че старата ограда е бутната от бащата на ответника – свидетелят Н.,
противоречат и на показанията на единствения незаинтересован свидетел от изхода на
делото – А. М..
Свидетелските показания на свидетеля Н. не се опровергават и от показанията на
свидетеля Т.. Косвено от тях може да се направи извод, че построяването на новата ограда е
непосредствено след извършване на геодезическото заснемане по инициатива на ответника
– 17.05.2021 г, тъй като заявява, че „след териториално измерване на геодезистите се
установи, че неговия имот трябва да вземат от нас приблизително 2-3 м. В следствие
на това ние имахме тоалетна, която по това измерване се указа в техния имот и като
разбрах това аз я бутнах. Другата част от оградата не съм я бутнал, защото не сме я
строили ние, а така сме закупили имота. Аз бутнах само тоалетната, която е част
от оградата. Тоалетната ние я строихме. После Г. П. си направи нова ограда, но не
върху старата, а по-близо до нашия двор.“. На следващо място от неговите показания
отново не се установява датата на изграждането на новата ограда, респективно периодът, в
който е бутната старата ограда. Не на последно място доказателствената стойност на
показанията на свидетеля се разколебава и от обстоятелството, че в частта, в която заявява,
че старата ограда е бутната от ответника, противоречат и на показанията на единствения
незаинтересован свидетел от изхода на делото – А. М..
Във връзка с изложеното съдът счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че нарушаването на владението от страна на ответника е станало не през месец
септември, респективно ищцата не е разбрала в началото на 2022 г., а през месец май 2021
г., както и че ищцата е разбрала през същия месец за действията предприети от ответника, с
6
които и е било отнето владението, респективно отнетата част от имота й. Че ищцата е
уведомена, се установява от показанията на свидетелите Т.а и Т., които заявяват, че майка
им е била уведомявана за всичко случващо се по телефона.
Ето защо съдът счита, че предявените искове – главен по чл.76 ЗС и евентуалния по
чл.75 ЗС, като предявени след преклузивния шестмесечен срок, следва да се отхвърлят, без
съда да се произнася по останалите предпоставки за тяхното уважаване.
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят и сторените от
него разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 7,
чрез адвокат Р. З. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П. Ю. Т.“ № 1 срещу Г. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 4, иск с правно основание чл.76 ЗС, съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да възстанови на ищцата, отнетото
по скрит начин владение върху реална част от 38 кв.м. от източната част на дворното място,
съставляващо УПИ XXIV-432, кв. I, по плана на с. С., както и да възстанови премахнатата от
него ограда.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от В. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: с. С., ул. „***“ № 7, чрез адвокат Р. З. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П. Ю.
Т.“ № 1 срещу Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 4, иск с правно
основание чл.75 ЗС, съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът, да
предаде на ищцата владението върху недвижим имот, с площ от 38 кв.м.кв.м., от източната
част на дворното място, съставляващо УПИ XXIV-432, кв. I по плана на с. С. и да премахне
изградената от него ограда, както и да възстанови първоначалното състояние на оградата.
ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 7, чрез адвокат Р. З.
от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П. Ю. Т.“ № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 4 сумата в размер на 500
лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7