Решение по дело №1766/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 132
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20211630101766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Монтана, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630101766 по описа за 2021 година
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,В и К‘‘ООД-гр.Монтана, БУЛСТАТ: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.,,Александър
Стамболийски‘‘№11,представляван от Управителя инж. Валери Иванов е
предявил против АЛ. П. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, *******
обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за
установено спрямо ответника, че съществуват вземанията на ,,В и
К‘‘ООД-гр.Монтана към него, както следва: 913,92 лв. главница,
представляваща стойността на консумирана вода за периода от
03.12.2018 г. до 02.05.2020 г., за имот, находящ се в гр.Монтана,
*******, съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както
и мораторна лихва от 81,61 лв. начислена за периода от 04.01.2019 г. до
04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 08.02.2021 г./
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник-
потребител на ,,В и К‘‘ООД-Монтана., съгласно Закона за водите.
Срещу длъжника Йорданов било образувано ч.гр.д.№ 357/2021 г. по
описа на Районен съд-Монтана.
До 04.02.2021 г. ответникът бил натрупал задължение към дружеството
в размер на общо 995,53 -главници и мораторна лихва за имот, находящ се в
1
гр.Монтана, ж.к.,,Плиска‘‘, бл.13, ап.38. Задълженията са за времевия
интервал от 03.12.2018 г. до 04.02.2021 г.
С исковата молба са направени доказателствени искания- освен
приложените писмени доказателства, се прави и искане за назначаване
на съдебно-икономическа експертиза и допускане до разпит при
довеждане от ищеца на двама свидетели.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок от ответника, чрез назначеният му от съда
особен процесуален представител е постъпил писмен отговор на
исковата молба.
Исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. Намира, че
сумите не се дължат от ответника, поради следното:
Твърди се, че дружеството-ищец не е спазило своите задължения
за процедурата по отчитане на потребената вода за процесния имот
съгласно
Наредба № 4/14.09.2004 г. и ОУ на ,,В и К‘‘-Монтана. Още
повече, че водомерът бил развален и няма данни да е бил поправен.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр.с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния
срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира исковете
за изцяло основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и
заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа
експертиза.
От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за
установено следното:
Не е спорно, че по заявление на ищеца ,,В и К‘‘ ООД гр.Монтана МРС е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
260252/09.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 357/2021 г. по описа на РС-Монтана за
исковите суми. Тъй като ответникът Д. не е открит на никой от своите адреси,
заповедта му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.5 от ГПК,
което съгласно правилото на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е обусловило правния
интерес на дружеството-ищец от предявяването на настоящия иск.
Видно от приложено извлечение от карнет-книга, отв. АЛ. П. Д. е
вписан като абонат- собственик на процесния водоснабден имот с
адрес:гр.Монтана, *****. За водоснабдения имот е открита партида с
абонатен № 0874038 на името на ответника. Видно от справка от НБД,
2
изготвена по ч.гр.д. № 357/2021 г. по описа на МРС, като постоянен адрес и
настоящ адрес на ответника е регистриран именно процесния водоснабден
имот с адрес: гр.Монтана, *****, считано от 1999 г.
Видно от същата карнет-книга за горепосочения имот за процесния
период от 03.12.2018 г. до 02.05.2020 г. са на числявани стойности за вода,
начислявани служебно стойности, съгласно установените правила, за което са
полагани подписи от инкасатора.
Видно от изготвеното заключение по назначената от съда съдебно-
икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като
обективно и компетентно изготвено: 1./ сумата, която се претендира от
дружеството в исковата молба към 04.02.2021 г. отговаря на отчетеното
количество питейна вода към посочената дата; 2./ мораторната лихва за
периода от 04.01.2019 г. до 04.02.2021 г. е 125,12 лв.
От горното съдът намира, че се налага извода, че ответникът АЛ. П. Д. е
ползвал услугите на дружеството за процесния период.
Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ответникът, съгласно посочените от съда по-горе доказателства, има
качеството ,,потребител на В и К услуги‘‘ като собственик на имота, по
смисъла на: т.2 от ДР към ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне
на В и К услуги от потребителите на В и К оператора ,,В и К‘‘ООД-Монтана
и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ползвател е на услугата, предоставена му от
дружеството-ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредба№4/2004г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ,,Получаването на услугите
на ,,В и К‘‘се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган ‘‘. Общите условия на ,,В и
К‘‘ООД-Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014. С
откриването на партида № 0874038 на името на ответника Д. за процесния
имот с адрес-гр.Монтана, ж.к.,,Плиска‘‘ 13, ап.38 и непрекъснатото ползване
от негова страна на водоснабдителната услуга, без да се установи да е правил
каквито и да било възражения или да е подавал жалби, ответникът, чрез
своите конклудентни действия, изцяло се е съгласил с посочените общи
условия на оператора. Не се изисква отделно да има сключен договор с ,,В и
К‘‘ оператора, за да е налице валидна облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 35, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
3
и канализационните системи: ,,Показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб.м. за период, който се определя в общите условия или
договора, но не по-дълъг от шест месеца‘‘. Чл.22 от ОУ гласи:
,,изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран
на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на
потребителите‘‘.
На следващо място, съгласно чл. 23, ал.4 от Общите условия на ,,В и К‘‘
ООД-Монтана: ,,Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса
на свидетеля‘‘.Що се отнася до начислената служебно количество вода:
съгласно чл. 24, ал.1 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за
извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и
на индивидуалните водомери‘‘. Тъй като абонатът по негова вина не е
осигурявал достъп до имота,за което В и К оператора не отговаря, то са му
начислявани служебни кубици вода съобразно с установените правила-според
отчети за предходни периоди.
Съгласно чл.33 от ОУ:,, В и К операторът издава ежемесечни фактури
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества‘‘,
ал.2,, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях В и К услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Чл. 34, ал.1 от
ОУ,, възражения срещу определената дължима сума за използвани В и К
услуги могат да се правят писмено пред В и К оператора в 30-дневния срок за
заплащане на фактурата‘‘.Ответникът Д. не е подавал никакви възражения
срещу фактурираните суми, с което косвено ги е приел за дължими.
От гореизложеното се установява облигационната връзка между
страните. Договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ГПК е виновна
отговорност. ,,В и К‘‘ООД гр.Монтана е изправна страна по облигационното
правоотношение, като е изпълнила своето задължение да снабдява с вода за
битови нужди имота на ответника в гр.Монтана. Дължимите суми са
установени по своето основание и размер- съгласно заключението на вещото
лице по СИЕ, претендираните суми отговарят на изразходеното количество
питейна вода, както и размерът на мораторната лихва.
Съдът намира, че отв. АЛ. П. Д. е неизправната страна по
правоотношението, като виновно не е изпълнил своето задължение по
облигационното правоотношение с ,,В и К‘‘ООД-Монтана, а именно изцяло
и в срок да заплаща цената за ползваната от него вода за процесния имот,
което е в негова доказателствена тежест да установи, съгласно общото
процесуално правило по чл. 154, ал.1 от ГПК.
Вземанията са установени по основание и размер, падежирали и
4
изискуеми са, поради което и са дължими до горепосочения размер.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният
установителен иск за главница, следва да се уважи, като основателен и
доказан.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата е
обусловен от главния иск и следва да се уважи.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право
да претендира да му бъдат заплатени направените от него деловодни
разноски в производството-както в настоящото исково, така и тези в
заповедното ч.гр.д.№ 357/2021 г. по описа на РС-Монтана-за внесени
държавни такси, както и за депозити за особен представител и за вещо лице.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК, вр.с чл. 422, ал.1 от
ГПК, вр.с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл. 5 от ЗВ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват вземания на ,,В и
К‘‘ООД-гр.Монтана, БУЛСТАТ: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр.Монтана, ул.,,,,,,,,,,,,,,,,,, представлявано от Управителя инж.
мм КЪМ АЛ. П. Д., ЕГН ********** с адрес: **************** както
следва: 913,92 лв. главница, представляваща стойността на консумирана
вода за периода от 03.12.2018 г. до 02.05.2020 г., за имот, находящ се в
гр.Монтана, *******, съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на
дружеството, както и мораторна лихва от 81,61 лв. начислена за периода от
04.01.2019 г. до 04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда/ 08.02.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК АЛ. П. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр.Монтана, ******* ДА ЗАПЛАТИ на ,,В и К‘‘ООД-гр.Монтана,
БУЛСТАТ: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.Монтана,
ул.,,,,,,,,,,,,,,,,,, представлявано от Управителя инж. мм сумата от общо 532,00
лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1766/2021 г. по описа на РС-
Монтана- за държавна такса, депозит за особен представител и депозит за
вещо лице, както и 26,80 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 357/2021 г. по
описа на Районен съд-Монтана за заплатена държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5
6