РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. П., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление №24-0314-000136 от 08.03.2024г.
на началник на РУ в ОД МВР Б., РУ П., с което на Б. Д. Н., с ЕГН-**********,
и с адрес /населено място/, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнетите 10
контролни точки съобразно Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв. С. С. от САК моли да се
отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради
това, че липсва знание у шофьора за служебната дерегистрация на автомобила
и действието му при условие на фактическа грешка. Навежда се твърдения, че
жалбоподателя не е съзнавал извършеното и не е целял същото, като така
мотивира изводите си за невиновно поведение. Навежда твърдение за непълно
описание на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Не се
явява и редовно призования процесуален представител. Не се претендират
съдебно разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответната страна, редовно призована не взема
участие и не се представлява от упълномощен представител или юрисконсулт.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и
1
наказателното постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за това, че е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, поради което и на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложена имуществена санкция „Глоба“ в размер на 200 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 13.01.2024г., в
16:04 часа в гр.П., ул.“Ц.Б.III“ в района на ж.п. прелеза по посока на
движение за С., управлява лек автомобил „Нисан Микра“, с рег.№ ***,
собственост на И.И.С. /населено място/, като автомобила не е регистриран по
надлежния ред в срок и е с прекратена регистрация от 26.12.2023г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По случая е образувана преписка с данни за
извършено престъпление по чл.345 от НК, която е докладвана на ТО-П. към
РП-Б.. На 12.02.2024г. е издадено Постановление за отказ да се образува
наказателно производство с рег.№552/2024г. от Г.И. - прокурор в ТО-П. към
РП-Б., получено в РУ-П. УРИ 314000-1562/13.02.2024г., е извършил:
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което
виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. В соченото прокурорско
постановление изрично се сочи, че по справки относно процесното ППС,
извършени в хода на проверката се установява, че за същото на 24.10.2023г. е
регистриран договор за покупко-продажба на нотариус с рег.№617 при НК и в
тази връзка в КАТ на процесното ПП е регистриран като собственик Б. Д. Н..
Именно поради неподаване на заявление за пререгистрация на МПС на
26.12.2023г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията, а Б. Д. Н. е
отказал да даде обяснения. В хода на същата проверка не са се събрали данни
за да се установи Н. да е имал знание за така извършеното служебно
прекратяване на управляваното от него МПС и с оглед на липсата на
доказателства, които да наведат към умисъл за извършеното престъпление
прокурорът е постановил и своя акт, като е отчел, че в закона липсва
задължение на контролите органи да изпращат уведомление до собствениците
на МПС за предстояща или извършена дерегистрация на МПС-то и реално
такова уведомление на собственика не е извършвано.
По повод постановения отказ да се образува наказателно производство е и
прекратена преписка вх.№552/2024г. по описа на РП-Б., ТО-П., препис от
постановление е изпратено на началник на РУ-П. за сведение и налагане на
адм. наказание по реда на ЗДвП. Акт за установяване на административно
след прекратяване на прокурорската проверка не е бил съставен.
По повод постановлението на прокурора, началник РУ в ОДМВР Б., РУ П.
в кръга на своята компетентност, установено по силата на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. е издал атакуваното НП, което е връчено на наказаното лице
на 22.03.2024г..
2
С НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на
Б. Д. Н., с ЕГН-********** от село Коларово е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са
отнети общо 10 точки.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото доказателствена съвкупност, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като
намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по
делото.
Съдът намира, че всички доказателствени източници са абсолютно
непротиворечиви, еднопосочни, взаимно се допълват и така се установява
пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което същата е допустима. Нарушението е констатирано и
административното наказание е наложено от лица, разполагащи със
съответната материална компетентност, установяването на което е сторено със
заповед №8121з-1632/02.12.2021г. която е приложена по делото.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не
констатира да са налице съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, представляващи формални
предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Б. Н. е ангажирана
напълно редовно, възникнала по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН /след
постановяване на отказ да се образува ДП от страна на прокурор от РП Б., ТО
П. и изпращане на преписката за търсене на адм. наказателна отговорност/ и
развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП.
Последното е издадено от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване
на процесуални изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити,
3
съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. В НП се съдържа достатъчно ясно
и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, със
съответните обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената
разпоредба. Т. е. даденото описание съответства на законовото изискване,
установено за това /чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от
твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и
откриване на нарушението.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Жалбоподателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1
ЗДвП съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Безспорно се установи от събраните доказателства по делото, че на
посочените в НП време и място-13.01.2024г., в 16:04 часа в гр.П.,
ул.“Ц.Б.III“ в района на ж.п. прелеза по посока на движение за С.,
управлява лек автомобил „Нисан Микра“, с рег.№ ***, собственост на И.И.С.
/населено място/, като автомобилът е с прекратена регистрация от 26.12.2023г.
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради това че не е регистриран по
надлежния ред в срок и е с прекратена регистрация от 26.12.2023г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като още на 24.10.2023 г. служебно с
постъпил и регистриран договор за покупко-продажба на процесното МПС,
сторено при нотариус с рег.№617 по регистрите на НК и поради което в
системата на КАТ ПП новият собственик Б. Д. Н. е със регистрация
„престодящ собственик“. Жалбоподателят не навежда никакви доводи в тази
насока. Същият твърди единствено с жалбата си, че нарушението не е
извършено от субективна страна, тъй като той не е знаел за тази прекратена
регистрация и в този смисъл не е действал виновно.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че
безспорно жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
тъй като е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред, и правилно
административнонаказващия орган е наказал жалбоподателя на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, която се явява съответната правна норма.
4
Последната правна норма гласи, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. И двете кумулативно предвидени от
законодателя наказания са наложени в законовия минимум, поради което не
подлежат на ревизиране.
Според чл.140, ал.1 ЗДвП: "По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. "
Според легалното определение на §6, т.18а от ДР на ЗДвП "регистрация"
е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Същевременно надлежният ред за
регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов
нормативен акт – Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Съгласно чл.14 от Наредбата: "Промяна в
регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство
и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на
регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна
регистрация, регистриране на ПС като "историческо".
По аргумент от чл. 18 от Наредбата срокът за заявяване на промяната,
след който следва административна санкция е двумесечен.
В случая приложимата хипотеза е именно смяна на собствеността на
процесното МПС като жалбоподателят е следвало в двумесечен срок да
извърши тази промяна в регистрацията на МПС, която да намери отражение в
СРМПС.
От приложената по преписката справка за регистрация на МПС, както и
от изрично служебно изискана такава от съда е видно, че собствеността върху
процесното МПС е прехвърлена на 24.10.2023г. с акта на продажбата между
страните И.И.С.-продавач и Б. Д. Н.-купувач, извършена с нотариална заверка
на договора за покупко-продажба от 24.10.2023г. на нотариус с рег.№617 при
НК, което е намерило отражение и в постановлението за отказ от 12.02.2024г.
на РП-Б., ТО П.. В двумесечния срок до 24.12.2023г. това обстоятелство не е
заявено за вписване в СРМПС, поради което законосъобразно е счетено от
наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл.143,
ал.15 ЗДвП, което е намерило отражение и в самото НП. Съгласно цитираната
норма: "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобването не изпълни
5
задължението си да регистрира превозното средство. "
Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията
по чл.143, ал.15 ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от
фактическия състав (промяна в собствеността на МПС и изтичане на
двумесечен срок без новия собственик да е заявил това обстоятелство за
регистрация), без да е необходимо:
-нарочно волеизявление на контролен орган;
-или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата
на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв,
който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред,
поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в
рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни
съображения по този въпрос не се дължат.
Изцяло неоснователно е възражението, че деянието било несъставомерно
от субективна страна.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Според чл.7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи.
Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати.
Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се
характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената
опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен
и във възможност да предвиди тези последици.
Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява
при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за
внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и
техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част
възприети в прилагани добри практики.
За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването
6
на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се
изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи тези фактори могат
да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира правилни
представи за действителността и тогава би била налице небрежност.
Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно
убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е
изключена.
Така изрично Решение №246 от 25.06.2015г. по н. д. № 244/2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н. д. №
502/93 г., I н. о на Върховен съд.
От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма –
чл.140 от ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:
-деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано
по надлежния;
-ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно
прекратена, като в този случай би бил налице умисъл; или макар и да не е
знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за;
-служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай
нарушението би било извършено непредпазливо.
По делото не са представени доказателства деецът реално да е бил
уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, поради което
умисъл не е налице.
Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е
могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство.
Според трайната съдебна практика отговорът е категорично
положителен.
Задължението да се предвиди настъпилата служебна дерегистрация на
МПС произтича от императивния характер на нормите на чл. 18 от Наредба I-
45 и на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, които въвеждат двумесечен срок за заявяване на
промяната в собствеността под страх от служебно, настъпващо по силата на
закона, прекратяване на регистрацията. В случая обстоятелството дали деецът
е знаел за задължението си да заяви промяната в собствеността в двумесечен
срок и каква е санкцията за пропуска да извърши това е изцяло ирелевантно,
доколкото е ноторно известно още от римското право, че незнанието на
правото не извинява никого- Ignorantia juris non excusat. Така Решение № 528
от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС, Решение №
148/07.01.2021 по дело № 635/2020 на ВКС, Решение № 26/08 юни 2015 г.,
трето наказателно отделение, по КНОХД № 2017/2014 на ВКС.
Конкретната възможност за собственика да предвиди настъпилата
служебна дерегистрация произтича:
На първо място от обстоятелството, че именно върху него като
собственик е тежало задължението промяната в собствеността да се заяви за
7
регистрация;
На второ място-прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15
ЗДвП настъпва по силата на закона, без акт на съответния орган и без
необходимост от изпращане на уведомление.
Тоест при знание, че е закупил автомобил и че не е изпълнил
задължението си да го пререгистрира, собственикът е могъл и е бил длъжен да
знае, че регистрацията на същия ще бъде прекратена служебно и автоматично,
тоест деянието е виновно извършено, при форма на вина непредпазливост.
Съдът счита за неоснователни останалите възражения на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението във връзка с реквизитите на НП,
доколкото противно на възражението в жалбата, в същото надлежно са
очертани всички съставомерни факти, като обстоятелствата, при които е
установено нарушението, са изцяло ирелевантни при надлежно очертаване и
доказване на фактите досежно съставомерните признаци на
административния състав.
На следващо място съдът счита че липсва основание за приложение чл.
28 ЗАНН. На първо място тук следва да намери приложение чл. 189з ЗДвП,
според който "За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от
Закона за административните нарушения и наказания. " Освен това следва да
се отбележи, че обществената опасност на извършеното нарушение е голяма.
Това е така, доколкото предвид правилото на чл. 188 ЗДвП (въвеждащо
презумптивна отговорност за регистрирания собственик на МПС за
нарушения по ЗДвП, освен ако не е установен действителния водач), с
неизпълнение на задължението си да пререгистрира автомобила на собствено
име, собственикът реално:
-възпрепятства дейността на контролните органи по установяване на
субекта на отговорност за нарушения по ЗДвП;
-създава предпоставки да избегне отговорност за нарушения извършени
със собственото му МПС;
-създава предпоставки незаконосъобразно НП и ЕФ са бъдат издавани на
основание чл. 188 ЗДвП на предходния собственик, който вече няма каквато и
да било връзка с автомобила.
По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора съгласно повелята на чл. 63д ЗАНН право на
разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха
поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП)
№ 24-0314-000136 от 08.03.2024 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Б., РУ
П., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Б. Д.
Н., с ЕГН-**********, с адрес /населено място/, за извършено нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнетите 10 контролни точки
съобразно Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Б., в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9