МОТИВИ към
присъда № 260021/10.06.2021г по НОХД №247/2021г. по описа на АРС, ІІІ н.с.
Против
подсъдимата А.Г.Г. е повдигнато обвинение и същата е предадена на съд затова,че
през периода от 13.11.2013 г. до
12.12.2017 г., включително, в с. Болярци, обл. Пловдивска, като е била осъдена
с решение по гр. д. № 595/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград, влязло
в сила на 13.11.2013 г., да издържа свой низходящ – детето си Н.В.М., роден на ***
г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски - 49 месечни вноски от по 100 лв. месечно, общо в размер на 4900 лв.
Преди
даване ход на делото, се установи, че подсъдимата А.Г.Г., не може да бъде
намерена на посочения от нея адрес, както и това, че е променила същия без да
уведоми за това съответните органи и тя не може да бъде призована по друг
начин. Освен това се установи, че подс. Г. е напуснала страната, като до даване
ход на разпоредителното заседание, по делото няма данни същата да се е
завърнала и адреса й в Испания, където пребивава е неизвестен. Съдебният състав
счете, че делото може да се разгледа в отсъствие на подсъдимата Г., тъй като са
налице условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 от НПК и това няма да попречи за
разкриване на обективната истина по делото, като преди това й назначи и
служебен защитник в лицето на адв. В.К..
В
съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така
както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на
наказанието предлага да се наложи такова при условията на чл.54 от НК, а именно
„Лишаване от свобода“, което да бъде в размер от шест месеца. Счита, че няма
пречка да намери приложение и текста на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му
се отложи с изпитателен срок от три години. По този начин прокурора счита, че
ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Адв.
В.К. счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, като не оспорва
правната квалификация, като. По отношение на наказанието, защитника се солидаризира
със становището на представителя на държавното обвинение. В тази насока се акцентира на вида на
извършеното престъпление и чистото съдебно минало на подсъдимата.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
А.Г.Г. е родена на ***г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, с
начално образование, неомъжена, работеща в Испания, неосъждана, с адрес по
лична карта в с. Кочево, ул. „Втора” №
11а, ЕГН **********.
Преди
повече от 25 години, св. В.Н.М. и подс. А.Г.Г. живеели на семейни начала в с.
Болярци, обл. Пловдивска. Докато съжителствали им се родили две деца– св. Т.В.М.,
която е родена на *** г., и св. Н.В.М., роден на *** г. Известно време след
раждането на сина им, св. В.М. и подсъдимата си намерили работа в Кралство
Испания. Така те се установили чужбина, а децата им останали при родителите на
св. В.М. ***. През годините те се връщали за кратки периоди от Испания, като
изпращали и пари за издръжката на децата си. През 2013 г. св. В.М. и
подсъдимата, се разделили, като той се върнал в България и заживял при децата
си в с. Болярци. Подс. Г. останала в Испания, където заживяла с друг мъж, с
който формирала семейство. Тъй като за децата в България основно се грижел
бащата, той завел гражданско дело против подс. Г. за присъждане на родителските
права и за заплащане на издръжка. С
решение № 363 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 595/2013 г. по описа на Районен съд
– Асеновград, родителските права над двете деца били присъдени на св. В.М.. Със
същото решение подс. А.Г. била осъдена да изплаща издръжка на децата си,
съответно – по 120 лв. месечно за дъщеря
си, и по 100 лв. месечно за сина си. Съдебният акт е влязъл в сила на 13.11.2013
г. Обвиняемата не е изпълнила задължението си да изплаща ежемесечната издръжка
на децата си, като съответно тя не им платила нито една от месечните вноски. На
13.05.2014 г. св. Т.М. навършила пълнолетие. Предвид неплащането на издръжка, на
19.05.2017г. св. В.Н.М. потърсил съдействие от Прокуратурата. По повод на
неговата молба било образувано досъдебно производство №524/2017г. по описа на
РУ на МВР Асеновград. В хода на същото се установило, че подсъдимата не е
изплащала дължимите суми за издръжката на сина си св. Н.М. от датата на влизане
в сила на съдебното решение по гр. дело 595/2013 г. по описа на Районен съд –
Асеновград до навършването на пълнолетие
на 12.12.2017г. Съответно – не е платила дължимата издръжка от 13.11.2013 г. до
12.12.2017 г. - 49 месечни вноски от по
100 лв., общо за сумата от 4900 лв. През инкриминирания период от време подс. А.Г.
не е полагала грижи за посочения свидетел, не му е правила и подаръци. След
приключване на същото, от страна на РП Асеновград бил изготвен, а в РС
Асеновград внесен обвинителен акт,като подс. Г. била предадена на съд с оглед
извършено от нея през периода през периода от 13.11.2013 г. до 12.12.2017 г., включително, в с. Болярци,
обл. Пловдивска, престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелката Т.В.М. дадени пред съда, както и тези на
свидетелите В.Н.М. и Н.В.М., дадени в хода на ДП №524/2017г. по описа на РУ на
МВР Асеновград, прочетени на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1,т.5 от НПК , както и приложените по делото писмени
доказателства: Решение № 363 от
25.10.2013 г. по гр. д. № 595/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград, справка
от Дирекция „Бюро по труда “ гр. Първомай, справка от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Първомай, от ТД на НАП гр.Пловдив, Постановления на РП
Асеновград, Справки за задграничните пътувания на подс.А.Г.Г., свидетелство за
съдимост и характеристична справка.
Съдът
кредитира изцяло дадените от страна на св. Т.В.М., както и прочетените показания
на св. В.Н.М. и св. Н.В.М., като отчете и предмета на делото, а именно за
дължима спрямо едното от децата издръжка от майката, което обстоятелство ги
прави донякъде заинтересовани от изхода на делото. Все пак съдът отчете това,
че тримата съвсем добросъвестно са разказали за това как е протекло съвместното
им съжителство с подсъдимата и каква и била причината за раздялата помежду им.
Предвид липсата на каквито и да е опити от тяхна страна за изопачаване на
фактите от обективната действителност или тяхното преекспониране, то съдът
кредитира изцяло техните показания като достоверни и логични, а освен това и
взаимно допълващите се помежду си. Отчете се и това, че показанията на тримата
свидетели се подкрепят и всички събрани по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира че подс. Г. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от 13.11.2013 г.
до 12.12.2017 г., включително, в с. Болярци, обл. Пловдивска, като е
била осъдена с решение по гр.д.№ 595/2013 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, влязло в сила на 13.11.2013 г., да издържа свой низходящ – детето
си Н.В.М., родено на *** г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на две и повече месечни вноски - 49 месечни вноски от по 100 лв. месечно, общо
в размер на 4900 лв.,
По
тази правна квалификация съдът я призна за виновна.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на обществено опасните му последици.
По наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземат предвид
визираните в закона санкции, при извършване на престъпленията по чл.183, ал.1
от НК, които са „Лишаване от свобода” до една година или “Пробация”. Съобразно
принципа за индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на
обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената
опасност на дееца, счита, че се касае за личност с ниска степен на обществена
опасност. По делото се установи, че тя не е осъждана до настоящия момент, но все пак няма
как да не се отчете факта, че тя проявила едно трайно безразличие към осигуряването
на средства за прехраната и подрастването на двете си деца, като макар и да се
е интересува от тях, тя в един продължителен период от време е бездействала,
като не им е плащала никакви средства за издръжка, включително и на Н.В.М.,
които обстоятелства дават основание да
се направи извод, че нейната обществена опасност макар и ниска, не следва да се
игнорира. Относно обществената опасност на деянието, съдът преценява същата
като ниска, тъй като не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7
от НК.
Предвид
всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36
от НК, като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на подс. Г. следва да се наложи наказание при
условията чл.54, ал.1 от НК, което да
бъде „Лишаване от свобода“. Като отчете отново, че подс. Г. не е плащала
никакви издръжки в период, който съгласно обвинението, по отношение на Н.В.М., е продължил повече от
четири години, за който се е натрупала обща сума от 4900лв. то съдът е на
становище, че размера на наложеното наказание следва да се определи, все пак при
превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства или на
същата се наложи наказание „Лишаване от свобода”, в размер на три месеца. Съдът
в случая прецени, че няма пречка по отношение на това наказание да намери
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,като изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” да се отложи с изпитателен срок от
три години. В случая спрямо подс. Г. са
налице смекчаващи вината обстоятелства, каквито са влошената икономическа
обстановка в страната, факта, че в момента тя полага грижи за болно дете, което
се е родило от новата й връзка и това, че тя все пак не е била толкова
безразлична по отношение на развитието на двете си деца, Тези обстоятелства
обаче не се явяват изключителни или многобройни, поради което и наказанието
спрямо нея, за извършеното престъпление не се определи при условията на чл.55
от НК.
Безспорно
е и това, че при условията на чл.54 от НК, спрямо подс. Г. може да се наложи
алтернативно предвиденото в чл.183, ал.1 от НК наказание „Пробация“, но съдът
като взе предвид всички по –горе изложени обстоятелство, счете, че най-адекватното
наказание което същата следва да изтърпи е именно наказанието „Лишаване от
свобода” и то определено при условията именно на чл.54 от НК. За това си решение,
съдът съобрази и факта, че в хода на ДП № 524/2017г. подс. Г. не е била
намерена известния по делото адрес. Именно нейното отсъствие е станало причина
на 11.09.2017г. производството по делото да бъде спряно, като преди това на 31.08.2017г.
подс. Г. е била обявена за ОДИ /лист 37 от ДП/ . Едва след намирането на подс.Г.,
производството по делото е било възобновено на 31.07.2018г. След нейното
привличане като обвиняема на 02.08.2018г. /лист 53 от ДП/ въпреки, че спрямо
подс. Г. е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, то още на 06.09.2018г.
тя отново е напуснала пределите на страната /лист 98 от съд.дело/. Това
процесуално поведение на подс.Г. беше отчетено и по отношение на вида на
наказанието което следва да се наложи спрямо нея по настоящето дело, като
същото се взе предвид и с оглед реализиране на целите посочени в чл.36 от НК.
Това даде на съда основание спрямо подс. Г. да не наложи наказание„Пробация“,
тъй като от една страна,то не се явява най-подходящото по отношение на
личността на подс.Г. и престъплението което е извършила, а от друга страна
отсъствието на подс. Г. от страната по никакъв начин не би осигурило реалното
изпълнение на евентуално наложеното наказание „Пробация“.
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: