Р Е
Ш Е Н
И Е № 13
гр. Сливен, 09.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4551 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.И.М., ЕГН: ********** ***-Б-5-15
чрез адв. Н.П. *** против ОД на МВР гр. Сливен, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5, с която са предявени в
условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лв.,
съставляваща сбора на допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден
труд положен от ищеца през периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор
от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд в исковия период от датата на възникването му, както и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че работи при ответника като полицай и има статут на
държавен служител в РУ Твърдица. През исковият период е изпълнявал задълженията
си при работа на смяна, като работното му време се било изчислявало сумарно в
часове за отчетен период, като последният бил едномесечен от 01.07.2016 г. до
30.06.2016 г., а от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. бил тримесечен съгласно чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Статутът на държавните служители от МВР през исковия период
бил регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, като празноти в нормативната уредба се били прилагали
общите норми на трудовото законодателство. Работното време на държавните
служители в МВР била регламентирано в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, а в ал. 5, т. 2
се предвиждало, че извънредния труд на служителите работещи на смени при
сумирано работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден
труд, като в ал. 6 е определено да бъде изчислявано с 50 % увеличение върху
основното възнаграждение на държавния служител. Твърди, че през процесния
период ответникът не му бил изчислявал правилно работното време, като не бил
включил към работните му часове към сумирането им за отчетния период онези от
тях, които се били получавали от превръщането на нощните часове от нощните му
смени в дневни такива с приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд
в дневен бил 1.143, като бил получен при делението на нормалната
продължителност от 8 часа на денонощие на втория на часа. Тези
неотчетени работни часове се били явявали извънреден труд, който не бил отчетен
и заплатен от работодателя му. През исковия период бил налице неизплатен
извънреден труд в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени
в дневни за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на
смени, който се бил равнявал на 200 часа, за които бил имал право на
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1200 лв. начислени с
50 % увеличение върху основното му месечно възнаграждение. Дължало му се и
обезщетение за забава върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд,
тъй като ответник бил изпаднал в забава, тъй като не ги заплатил ведно със
заплатата до 25 число на месеца, като общият сбор от всички дължими мораторни
лихви се бил равнявал на 120 лв. за целия исков период.
Моли съдът да осъди ответника да му
заплати сумата от сумата от 1200 лв., съставляваща сбора на допълнителните възнаграждения
за общо 200 часа извънреден труд положен
от ищеца през периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ведно със сумата от 120
лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд в исковия период от датата на възникването
му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Оспорва обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта и конкретно положените от ищеца часове нощен труд били компенсирани с допълнително възнаграждение. За нощният труд на държавните служители в МВР предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, тъй като не били налице две от четирите изискуеми предпоставки, а именно продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Коефициентът следвало да бъде 1, тъй като съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР при полагането на нощен труд работните часове не следвало да надвишават 8 часа за всеки 24 часов период. След превръщане на часовете нощен в часове дневен труд получената разлика не била съставлявала извънреден труд.
Оспорва и акцесорния иск за мораторната лихва, тъй като не било уточнено как е била определена началната дата-25.08.2016 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявените от него главен и акцесорен иск като главният иск се счита за предявен в размер на 2238,10 лв. за общо 318 часа положен извънреден труд, а акцесорния иск в размер на 245 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните
не е налице спор, че през исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.
ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност
„Старши полицай” при РУ Твърдица към ОД на МВР-Сливен и осъществява служебните
си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените.
Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил
тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР за периода от м.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 735 часа извънреден труд, от които е бил заплатен извънреден труд в размер на 417 часа съобразно представените на вещото лице фишове, като същото е преобразувало положения нощен труд в дневен използвайки коефициентът от 1,143, както и допълнителните положени от него часове извън график и всякакъв вид извънреден труд положен на друго основание надхвърлящ индивидуалната норма на ищеца. Разлика между положения и заплатен извънреден труд вещото лице е изчислило, че се равнява на 318 часа, за които се дължи допълнително възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд в брутен размер на 2238,10 лв., а общият размер на сборът на мораторните лихви върху вземанията за извънреден труд за целия исков период е 249,12 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на ОД на МВР-Сливен да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на главния иск сумата в размер на 2238,10 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като старши полицай и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. и за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. е бил едномесечен. Нормата работно време на ищеца се била образува като броя на работните дни за тримесечие или за един месец се умножи по нормалната продължителност на работния ден, която е осем часа. Върху индивидуалната работна норма се отразява ползвания отпуск и болнични, които се приспадат от нея.
От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на едномесечния и тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Индивидуалната норма за работното време на служителя е изчислена като от нормата на работното време е приспаднат ползвания платен отпуск и болнични за исковия период, като реално отработения извънреден труд за процесния период е 735 часа. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент от 1,143, както и след прибавянето на всички допълнителни отработени от ищеца часове извън утвърдения график. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в размер на 318 часа или брутната сумата за доплащане е 2238,10 лв.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил извънреден труд в размер на 318 часа, като дължимото парично възнаграждение за положения извънреден труд е 2238,10 лв. , брутна стойност.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло след допуснатото изменение на иска, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда– 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо,
акцесорната претенция за мораторна лихва е
основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане, който е
настъпвал на 26.08.2016 г. по отношение на заплащането на извънредния труд за
м.юли
Съгласно заключението на ССчЕ за процесния период обезщетението за забава възлиза на 249,12 лв. брутна стойност, предвид гореизложеното обаче искът следва да бъде уважен изцяло след допуснатото негово изменение по посока на увеличаване на неговия размер на 245 лв.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на претенцията за мораторната лихва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 403,82 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено на 403,82 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
С оглед изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъдени разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 99,32 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 300 лв. Така мотивиран, РС Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да заплати по исковете с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Н.И.М., ЕГН: ********** ***-Б-5-15, следните суми: сумата от 2238,10 лв., представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. в размер на 318 часа, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 245 лв.– съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от датата на възникването му – от 26.08.2016 г. до 26.08.2019 г., както и сумата от 403,82 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 99,32 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: