Решение по КНАХД №1447/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

П. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Карлово, ул. “11-та“ №7, представляван от адвокат Т. Т.- пълномощник, обжалва Решение №43 от 23.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20245320200543 (543) по описа на Районен съд- Карлово за 2024г., I-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №К-ЗМВР-65 от 25.10.2024г., издадено от началник на Районно управление (РУ) – Карлово в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пловдив, с което на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер на 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, незаконосъобразност и несправедливост и постановяване на решение по същество, с което процесното НП да бъде изцяло отменено, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 1 400,00 лв., съгласно списък с разноски.

Ответникът по делото- Началник на РУ – Карлово в ОД на МВР - Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Светослава Пенчева, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 29.09.2024г. П. Н. К.- ст. полицай в РУ – Карлово в ОД на МВР - Пловдив съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №65 (Серия АД, бл.№0666190).

Според посочения АУАН, на 29.09.2024г., около 02:25ч., в [населено място], в парк, находящ се срещу магазин “КООП“, на ул. “1-ва“, при реагиране на подаден сигнал за нарушаване нощната тишина, на жалбоподателя К. е разпоредено устно от компетентно длъжностно лице – ст. полицай П. К., да не усилва чрез собствения си мобилен телефон “САМСУНГ ГАЛАКСИ А 03“ подвижна тонколона, поставена на обществено място- под навес на ул. “1-ва“, до парк срещу магазин “КООП“, в [населено място]. П. К. разбира отправеното му устно разпореждане, но завява, че ще усили звука на тонколоната и няма да изпълни отправеното му устно разпореждане. С тези свои действия К. попречва на полицейските служители К. и Т. да прекратят своевременно нарушаването на нощната тишина.

Деянието на К. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.64, ал.1, 3, 4, във връзка с чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Видно от процесния АУАН, в същия е вписано възражение от К.- “ИМАМ ВЪЗРАЖЕНИЕ СПРЯМО МОЕТО ЗАДЪРЖАНЕ“. Актът е подписан от К. за “нарушител“ и препис от същия е получен от К., според нарочна разписка, обективирана в акта.

Като доказателство по преписката (по делото) е приета Докладна записка УРИ 281р-12479 от 01.10.2024г. от полицай П. К., адресирана до ответника по делото, относно посетен сигнал в [населено място] и неизпълнение на устно полицейско разпореждане.

Според посочената докладна записка, на 28.09.2024г. за времето от 19:00ч. до 07:00ч. на 29.09.2024г. Коджейков и колегата му Г. Т. са наряд като АП “ППД“ (автопатрул, патрулно-постова дейност). Около 01:05ч. е получен сигнал от ОДЧ (оперативна дежурна част) на РУ – Карлово за ННТ (вероятно нарушаване на нощната тишина) в [населено място], на [улица], срещу магазин “КООП“. При пристигане на място патрулът установява шумна компания, която слуша музика от подвижна тонколона, управлявана чрез мобилен телефон от лицето П. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица] №7; Ц. А. Ц., [ЕГН], от [населено място]; И. Н. А., [ЕГН], [населено място]; С. Д. Д., [ЕГН], [населено място]. Всички посочени лица са видимо в нетрезво състояние. На лицата е разпоредено да намалят звука от тонколоната, но П. К. заявява, че не пречат на никого и има нужда той и неговата компания да се „отпуснат“ и че няма да се съобразява с желанието на „Евреите“, визирайки жителите на [населено място]. Въпреки това К. значително намаля звука от тонколоната, като не заявява, че е негова собственост. П. К. заявява, че след като се махнат от там, отново ще увеличи звука на тонколоната. Коджейков и Т. тръгват от [населено място] към база Свежен и по пътя получават отново сигнал от ОДЧ на РУ – Карлово за ННТ в [населено място], при което е поискано съдействие от АП “ПК“ (вероятно пътен контрол) в състав К. К. и Пл. Б..

Към 02:25ч. двата АП на РУ – Карлово посещават отново мястото, където се чува силна музика. От Коджейков е разпоредено да бъде спрян звука от тонколоната, но въпросното лице П. К. заявява, че това няма да стане и че (полицаите) му нарушават спокойствието и продължава чрез своя телефон да пуска музика, а така също и да отпраща полицаите от мястото, на което са. С цел недопускане на разрастване на конфликта, е уведомена ОДЧ на РУ – Карлово и са насочени и други служители на РУ - Карлово. Оказва се, че тонколоната е на лицето И. Н. А., който я прибира в МПС и си тръгва от въпросното място. П. К. е отведен до сградата на РУ – Карлово, като е задържан за срок от 24 часа и му е съставен АУАН по чл.64 от ЗМВР, с бл.№АД 0666190. Всички установени лица напускат мястото на събирането, като се прибират по домовете си.

Докладната записка е изготвена на 29.09.2024г.

Като доказателство по преписката (по делото) е приета Докладна записка УРИ 281р-15142, чиято дата не може еднозначно да бъде определена, изготвена от ст. полицай П. К. и адресирана до ответника по делото, относно допусната тех. грешка при съставяне на АУАН серия АД с №0666190.

Според последно посочената докладна записка, при съставяне на процесния АУАН, за нарушение по чл.64 от ЗМВР е допусната техническа грешка относно записаната ал.3, която не съответства на констатираното в АУАН нарушение, а да се има в предвид, че нарушението е по ал.2 на чл.64 /при невъзможност да се издаде писмено разпореждане могат да се издават устно, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според разпоредбите на чл.64, от ЗМВР, (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят… (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

А според разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

В случая, обстоятелствата, че в рамките на извършената на 29.09.2024г. първа проверка (около 01:05ч.) на жалбоподателя П. К. е издадено устно разпореждане да не усилва (намали) силата на звука на музиката от управлявана от К. тонколона, посредством собствен мобилен телефон “САМСУНГ ГАЛАКСИ А 03“; че разпореждането е издадено от ст. полицай П. К.- полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР; че издаденото устно разпореждане от полицейския орган е разбираемо за жалбоподателя К.; че разпореждането е издадено от ст. полицай К. в изпълнение на функциите му- патрулно-постова дейност; както и че К. не изпълнява издаденото му разпореждане, което е констатирано при извършената на място втора проверка (около 02:25ч.) се явяват установени по делото. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на касатора К. административно нарушение. Също така, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за това органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на твърденията в касационната жалба.

Настоящият състав на съда намира, че осъщественото от К. нарушение не представлява “маловажен случай“, нито пък “явно маловажен случай“ по смисъла на легалните определения, съдържащи се в §1, т.т.4 и 5 от ДР на ЗАНН, както правилно е прието от административнонаказващия орган.

Най-сетне, в процесното НП няма конкретно изложени съображения, поради които наложеното на К. наказание глоба е в максимално предвидения размер от 500,00 лв., но пък настоящият състав на съда намира, че за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани, правилно и законосъобразно е наложена глоба в максимално предвидения ѝ от закона размер.

При това положение, възражението на жалбоподателя за несправедливост на наложеното му наказание е неоснователно.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че процесното НП е правилно и законосъобразно и не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Ето защо, като потвърждава НП, районният съд постановя решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43 от 23.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20245320200543 (543) по описа на Районен съд- Карлово за 2024г., I-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №К-ЗМВР-65 от 25.10.2024г., издадено от началник на Районно управление – Карлово в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на П. К. К., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 500,00 лева.

Решението е окончателно.