№ 22173
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110168914 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от П. Н. П. срещу ***, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2040,25 лв., представляваща
дължимото обезщетение по застрахователна полица от 15.05.2023г. следствие
на настъпило на 17.02.2024г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответното застрахователно дружество е
сключена имуществена застраховка *** за МПС марка ***. В срока на
действие на договора, на 17.02.2024г., на *** е настъпило ПТП, при което
процесното МПС спуква предна дясна гума в движение, в резултат на което
водачът загубва контрол на управлението и последва удар в предна дясна част
на автомобила в тротоара, в резултат от което по МПС са настъпили
имуществени увреждания. Твърди, че непосредствено след настъпване на
инцидента ищецът се е обадил на официално посочения номер на *** и е
уведомил застрахователя за настъпилия инцидент, при което е инструктиран
да подаде сигнал на телефон 112. Ищецът твърди, че се е обадил на съответния
дежурен служител на телефон 112, регистрирал е ПТП, уведомил е подробно
за обстоятелствата около настъпването му и е уведомен, че няма да бъде
изпратен екип на сектор „Пътна полиция“ към СДВР на мястото на инцидента,
тъй като не са налице законовите предпоставки за това, въпреки че след
настъпване на ПТП автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход
и се е налагало да бъде репатриран. Твърди, че на 19.02.2024 г. е подал
уведомление до ответното застрахователно дружество и е заведена щета №
1
***. Посочва, че с писмо с изх.№ Л-3956/27.05.2024 г. застрахователят е
отказал заплащане на застрахователно обезщетение поради неуведомяване на
компетентните органи за настъпване на застрахователното събитие и
непредставяне на протокол за ПТП. Обосновава подробни съображения, че
отказът на ответното застрахователно дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение е незаконосъобразен и не отговаря на
обстоятелствата около процесното ПТП, а също така, че застрахованото лице
няма вина за несъставяне на протокол за настъпилото ПТП. При тези
твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 250 лв.,
предявена като частичен иск от общо 4 000 лв., представляваща дължимото
обезщетение по застрахователната полица от 15.05.2023г., в следствие на
настъпило на 17.02.2024г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 19.11.2024г. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който я оспорва като неоснователна при твърдението, че е установено
съществено разминаване между декларирания и описан в заявление за
изплащане на обезщетение и декларация на водача механизъм на настъпване
на ПТП и констатираните вреди на автомобила. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП. Твърди, че събитието не е настъпило по
посочения начин, време и място, декларирани в исковата молба. Поддържа, че
в процесния случай посещаването на мястото на настъпване на ПТП от
органите на МВР е било задължително, тъй като МПС не е можело да се
придвижва на собствен ход, поради което в случая съставяне на протокол за
настъпване на ПТП е било задължително. Оспорва иска и по размер с
твърденията, че претендираната сума за застрахователно обезщетение не
отговаря на средните пазарни цени, необходими за отстраняване на повредите
по автомобила. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е от П. Н. П. срещу *** осъдителен иск с правно основание чл.
405 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 2040,25
лв., представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица от
15.05.2023г. следствие на настъпило на 17.02.2024г. ПТП, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.11.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени
твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на
настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и
че е представил уговорените между страните документи за определяне и
2
изплащане на обезщетението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на застрахователното обезщетение.
Не е спорно между страните, а и от представената по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът като собственик е застраховал лек
автомобил *** при ответника по имуществена застраховка *** по
застрахователна полица ***, както и че вследствие на настъпилото ПТП
автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход, поради което се е
налагало да бъде репатриран, както и че ответникът е уведомен за
настъпилото ПТП и с писмо изх.№ Л- 3956/27.05.2024 г. е отказал изплащане
на застрахователното обезщетение по заявената претенция.
Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на
настъпване на процесното ПТП и времето, мястото и начина на настъпване на
вредите, както и дали поради непредставяне на документ за процесното ПТП е
налице основание за отказ от страна на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Видно от представените писмени доказателства и в частност от
заявление за изплащане на обезщетение за вреди по МПС (л. 13 по делото),
приемателен протокол за представени документи по щета (л. 14 и 15 по
делото) и опис-заключение по щета № *** от 28.02.2024 г. (л. 16 – 19 по
делото), се установява, че на 19.02.2024 г. – два дни след настъпване на
инцидента, е заведена писмена застрахователна претенция пред
застрахователя по имуществената застраховка ***, въз основа на което същият
е завел щета № ***, по която е извършил оглед на автомобила и е установил
увреждания на части и детайли от процесния застрахован лек автомобил ***.
В хода на съдебното дирене е прието без възражение от страните
заключение на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено.
След преглед на материалите по делото, вещото лице е констатирало, че може
да даде обосновано заключение, че описаните увреждания на части на
процесното МПС, а именно – предно окачване, преден десен шенкел, предна
дясна биалета, преден десен амортисьор, могат да бъдат получени при
посочения от ищеца пред застрахователя в заявление за изплащане на
обезщетение за вреди по МПС и въпросник-декларация механизъм на
настъпване на ПТП – удар на процесното МПС в бордюр с висок борд.
Вещото лице след отчитане на уврежданията по лекия автомобил съобразно
описа на вредите достига до извода, че стойността за възстановяване на
процесния лек автомобил, изчислена въз основа на средни пазарни цени към
датата на ПТП е 2040,25 лв., като вещото лице изрично посочва, че не включва
в калкулацията предната дясна гума, тъй като автомобилните гуми са обект на
застрахователна закрила единствено в случаите, когато същите са увредени в
резултат на необезопасено препятствие на платното за движение.
Въз основа на направено искане от съда по реда на чл.192 ГПК, третото
неучастващо по делото лице МВР – Национална система 112“ представя
справка, видно от която на 17.02.2024 г. в 14:04 ч. на националния спешен
телефон 112 е постъпило телефонно обаждане от телефон *** от лице, което
3
не се е представило, като съдържанието на телефонния разговор е
възпроизведено във веществено доказателствено средство – компактдиск
(CD), приложен на л.69 по делото в бял хартиен плик без надпис. По делото е
назначена и допълнителна съдебна техническа експертиза, която
възпроизвежда в писмен вид съдържанието на проведения разговор между
посочения телефонен номер и спешния телефон 112. Видно от
възпроизведения разговор от вещото лице, се установява, че
продължителността на телефонното обаждане е 2:05 минути, като от
посочения номер е съобщено на дежурен оператор на телефон 112 за пътен
инцидент – спукана гума на завой по време на движение на лекия автомобил и
удар на колата в тротоара, вследствие на това и заявява искане органи на МВР
да дойдат на мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП.
Операторът на телефон 112 се свързва с оператор на КАТ – Пътна полиция и
излага случая, на което операторът на КАТ посочва, че при спукана гума без
да се твърди същата да е следствие на удар в предмет или попадане в дупка на
пътното платно органите на МВР не изпращат екип на мястото на настъпване
на инцидента, при което операторът на националния телефон 112 предава
посочената информация на лицето, извършило обаждането от телефон *** и
му обяснява, че КАТ няма да изпратят екип за съдействие и лицето трябва да
разговаря отново със застрахователите. Страните са приели заключението на
вещото лице, същото е редовно прието и съдът го кредитира като обективно и
достоверно възпроизвеждане на съдържанието на приложеното по делото
веществено доказателствено средство – компактдиск, приложен на л.69 по
делото.
По спорния въпрос между страните дали е налице основание за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира следното:
Ответникът се позовава като основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение на т. 91 и 92 от ОУ, които предвиждат право на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение при
неизпълнение на задълженията по т. 82.1 до 82.12 включително и да докаже
настъпването на застрахователно събитие със съответните документи по т. 83-
89 включително.
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и
съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от закона), а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от закона).
Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на
4
ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците
в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него,
а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети (т. 7) и когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди (т. 8).
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е
издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2 протокол за ПТП с материални щети и 3 двустранен констативен
протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не
възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
(приложение № 3).
По аргумент за противното от чл. 6, т. 4 от горепосочената наредба,
протокол за ПТП с материални щети следва да бъде съставен от органите на
МВР след посещение на място, когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход. В случая от представените по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства безспорно се
установява, че застрахованото лице е уведомило както застрахователя, така и
националния телефон 112 за настъпилото ПТП, като операторът на телефон
112 след консултация с оператор на КАТ е отказал изпращане на екип за
съставяне на протокол и установяване на ПТП, като се е позовал на практика
на органите на МВР. Следователно, застрахованият е изпълнил задълженията
си по застрахователния договор, уведомил е незабавно застрахователя след
настъпване на ПТП и е изпълнил неговите указания, като е извикал органите
на МВР-Пътна полиция за установяване на инцидента и съставяне на
протокол, но същите са отказали да дойдат на мястото на ПТП. от
свидетелските показания на разпитания по делото в открито съдебно
заседание на 14.04.2025 г. свидетел ***, които съдът изцяло кредитира като
достоверни, се установява, че след обаждане на телефон 112 ищецът се е
обадил отново на застрахователя и му е съобщил за разговора с телефон 112 и
отказа да изпратят екип на мястото на произшествието, при което операторът,
действащ за ищцовото застрахователно дружество, е изпратил екип на пътна
помощ за натоварване на автомобила и е инструктирал ищеца да иска
документ за това. Въз основа на посоченото съдът намира, че ищецът е
изпълнил всички свои задължения по застрахователния договор, действал е
изцяло добросъвестно и не е укривал информация от застрахователите,
5
действал е изцяло съобразно техните инструкции и липсата на документ,
съставен от МВР за процесния инцидент, се дължи изцяло на отказ на
органите на МВР да изпратят на място екип за съставяне на протокол и
удостоверяване на инцидента. Следователно в процесния случай отказът на
ищеца да заплати застрахователно обезщетение поради липса на представен
документ противоречи на разпоредбата на чл.106, ал.5 КЗ. Следователно
предвидените в т. 91 и 92 от Общите условия последици биха могли да
настъпят само когато протокол за ПТП е съставен, но застрахованият не го е
представил на застрахователя или въпреки че е бил длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите, когато службите за контрол на МВР са
длъжни да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, не е
изпълнил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП и не е уведомил
органите на МВР за настъпване на инцидента. За пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че в разглежданата хипотеза дори и
местопроизшествието да беше посетено от органите на КАТ и да е бил
съставен протокол, то същият би съставлявал доказателство единствено за
авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача и за
установените вреди, но не и за механизма на произшествието, тъй като
същият не е възприет лично от съставителя на официалния удостоверителен
документ и следователно в тази част няма материална доказателствена сила
(виж Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК),
а доколкото по делото се установява, че ищецът е уведомил застрахователя и е
предал автомобила за извършване на оглед и извършване на опис на щетите,
същите са установени от застрахователя. Като допълнение, следва да се
посочи, че в закона няма ограничение на доказателствените средства, които
могат да се използват за установяване на настъпването на застрахователното
събитие, а застрахователят е имал възможност служебно по реда на чл. 107 КЗ
да установи дали застрахованото лице е изпълнило задълженията си да
уведоми органите на МВР за настъпилото застрахователно събитие, поради
което няма как да се приеме, че при постановяване на отказа си
застрахователят е действал добросъвестно.
На следващо място, отказът на застрахователя за плащане на
застрахователно обезщетение в случая противоречи на разпоредбите на
чл.408, ал. 1 КЗ, регламентираща основанията за отказ на застрахователя от
заплащане на застрахователно обезщетение. По-конкретно, съгласно
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. Независимо от договорната свобода, обемът на застрахователната
отговорност е определен със закон – чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. От това следва,
че клаузите на т. 91 и 92 от Общите условия следва да се прилагат във връзка с
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, като в случая между настъпването на
ПТП и неизпълнение на задължението за регистриране на ПТП с протокол,
издаден от „Пътна полиция“ КАТ, няма пряка причинно-следствена връзка и
6
неизпълнението на договорното задължение на застрахования не е увеличило
риска от имущественото увреждане, поради което и на посоченото основание
отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, застрахователното
обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума –
максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото по аргумент
от чл. 400 КЗ.
Видно от заключението на допълнителната САТЕ, изготвено от в.л. И.
Н., стойността за отстраняване на нанесените щети – стойността на новите
части и на монтаж и демонтаж, е 2040,25 лв., поради което предявеният иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищцовата страна, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК, в общ размер на сумата от 480,61 лв., от която 80,61 лв. – държавна такса
и 400,00 – лв. – депозит за САТЕ, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати. Адвокатът на ищеца претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана от адвоката безплатна адвокатска защита на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като е представил като доказателство договор от 30.08.2024
г. за правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. (л. 105 по делото). Съдът като
съобрази извършената от адвоката на ищеца работа за защита интересите на
неговия клиент, фактическата и правна сложност на делото, обема му и
продължителността на производството, намира, че следва да присъди на
адвоката на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 550 лв.
Ответникът също така, на осн. чл. 77 ГПК, следва да бъде осъден да
заплати по бюджет на съдебната власт разноски в размер на 300 лв. за
заплатен от бюджета на съда възнаграждение по съдебно техническа
експертиза.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405 КЗ, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на П. Н. П., ЕГН **********, със адрес: ***,
сумата от 2040,25 лева (две хиляди и четиридесет лева и 25 стотинки) –
главница, представляваща застрахователно обезщетение по щета № *** за
вреди по застрахован лек автомобил ***, настъпили вследствие на ПТП от
17.02.2024г. по застраховка *** на МПС, обективирана в застрахователна
полица № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 19.11.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, ЕИК ***, да заплати на П.
Н. П., ЕГН **********, сумата от 480,61 лева (четиристотин осемдесет лева
и 61 стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ***,
ЕИК ***, да заплати на адв. Я. Д. Д., вписан в САК, с личен адвокатски
номер: **********, сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева) –
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК, ***, ЕИК ***, да заплати по бюджетна
сметка на СРС, сумата от 300 лева (триста лева) – заплатени от бюджета на
съда разноски за съдебна техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8