№ 11490
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110151451 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.“ЕАД,ЕИК НОМЕР,със седалище и адрес на
управление АДРЕСпредставлявано от А. А.,против Г. А. П.,ЕГН **********,с
адрес АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 207,87 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.12.2018 г. и 51,41
лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 11.03.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответникът П. като клиент на топлинна енергия е задължен
да заплаща цената на същата в срока по общите условия. Сочи се,че
ответникът е допуснал неизпълнение на задълженията си за процесния период
и незаплатената цена възлиза на 207,87 лева и съответства на реално
доставено количество топлинна енергия. Предвид това,че цената не е
заплатена,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 51,41 лева.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед връчването й по реда на чл.47 от
ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
чрез назначения му особен представител със становище за неоснователност на
исковете – твърди се,че не е доказано за процесния период в имота да е
потребявана топлинна енергия,не е доказано на ответника да са връчени
фактурите относно претендираната от ищеца цена,твърди се,че лихва не е
1
дължима предвид липсата на покана за плащане,формулирано е възражение
за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т.“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.“ЕАД претендира от Г. А. П.
сумите от 207,87 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г.
до м.12.2018 г.,51,41 лева лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
11.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 18982/2022
г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т.“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 17.12.2018 г. Г. А. П. продава на С. недвижим имот
АДРЕС
Приет е договор за наем от 10.03.2008 г.,сключен между С. и Г. А. П. за
недвижим имот АДРЕС
Видно от договор № 442/26.09.2002 г.,сключен между „Т.“ООД и
етажните собственици в АДРЕС,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици приемат да поставят индивидуални разпределители. Договорът е
сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните
собственици.
Представено е съобщение към фактура от 31.07.2019 г.,издадено от
„Т.“ЕАД.
С договор,сключен между „Т.“ЕАД и „Т.“ООД страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,с което „Т.“ООД приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост,а „Т.“ЕАД се съгласява да заплаща
възнаграждение.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че за периода м.05.-м.12.2018 г.
ответникът П. е собственик на недвижимия имот.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че не е осигурен достъп до имота за реализиране на
главен отчет,но не е начислена служебно топлинна енергия за
отопление,служебно е начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване при съобразяване разход от предходен период,общият
топломер в сградата,където се намират имотът се отчита по електронен път на
първо число всеки месец,след което се приспадат за сметка на доставчика
технологичните разходи,топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие,главницата за топлинна енергия за
2
процесния период,без да има включвани задължения извън процесния период
възлиза на 206,24 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза към
16.05.2023 г. няма постъпили плащания за процесния период,изравнителните
сметки са въведени и със суми за възстановяване по изравнителните сметки
не са прихващани стари задължения,ответникът има сума за връщане 45,26
лева,непогасената главница е 207,87 лева,а мораторната лихва върху нея
възлиза на 52,49 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска – в конкретния случай следва да бъде
доказано,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното количество
топлинна енергия и цената на същата,а в тежест на ответника е възложено
доказването,че точно е изпълнил своите договорни задължения. Законът
предвижда фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 08.04.2022 г.
Софийският районен съд намира,че е доказано,че договорно
правоотношение между страните е съществувало до 17.12.2018 г.,в която
насока съдът отчете,че е отделено като безспорно,че ответникът П. е
собственик на имота за процесния период,а и предвид това,че с договор за
продажба,обективиран в нотариален акт от 17.12.2018 г. ответникът П. се
разпорежда с имота. Дори да не бъде възприето,че ответникът П. отговаря за
заплащане на задължението като собственик на имота,то това не променя
извода,че ответникът е клиент на топлинна енергия за периода до 17.12.2018
г. при съобразяване представеното доказателство,че ответникът се явява
наемател на имота,считано от 2008 г.,както и предвид това,че според
приетото Тълкувателно решение на ВКС от 17.05.2018 г. по тълк.дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиент на топлинна енергия може да бъде и
лице,което ползва имота на облигационно правно основание. Законът не
поставя изискване за наличието на сключен писмен договор между страните,а
по отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на закона
договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на
собственост или право на ползване. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните по договорното правоотношение се уреждат според
общите условия на доставчика. Страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия,поради което съдът счита,че приложение намират
именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е цената на топлинна
енергия да бъде заплатена в срока,предвиден според общите условия.
3
Доказването факта на изпълнение на задължението е възложено в тежест на
ответника П.,а в хода на производството не са представени доказателства да е
заплатена цената или част от същата. Софийският районен съд приема,че
исковата претенция за заплащане главница за топлинна енергия е доказана по
основание – от представените по делото доказателства се установява,че в
сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия,което означава,че всеки от
собствениците на индивидуални обекти заплаща стойността на топлинна
енергия,определена от дялово разпределение. С оглед това,че дяловото
разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба съдът
счита,че доставеното до имота количество топлинна енергия за процесния
период е на стойност 206,24 лева като искът,предявен от „Т.“ЕАД срещу
ответника е основателен за сумата от 194,28 лева – съдът приема,че за
задължението за м.12.2018 г. ответникът П. отговаря до датата на
прехвърлителната сделка,защото с прехвърляне правото на собственост
ответникът престава да бъде клиент на топлинна енергия,респективно не е
материалноправнолегитимиран да отговаря за заплащане стойността на
доставена топлинна енергия. Изводът на съда,че искът е основателен за
сумата от 194,28 лева не се променя предвид довода на ответника П. чрез
особения му представител,че не е получавал фактурите. Следва да бъде
отчетено,че общите условия на ищцовото дружество регламентират срок за
изпълнение – според общите условия от 2016 г.,които са приложими и към
процесния период цената на доставена топлинна енергия подлежи на
заплащане в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,а
получаването или неполучаването на фактура е ирелевантно към преценката
за основателността на иска. Предвид това,че съдът възприема иска за
основателен и доказан по размер за сумата от 194,28 лева,съдът следва да
разгледа своевременно формулираното в писмения отговор възражение за
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който
може да се позове на настъпила давност,ако в определен период от
време,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът
бездейства. Приложимата погасителна давност за парични суми за начислена
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Софийският районен съд
намира,че възражението за давност е частично основателно и са погасени по
давност задълженията за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.11.2018 г.,докато за задължението за периода 01.-17.12.2018 г. давност не е
изтекла. Както беше посочено,задълженията за топлинна енергия подлежат на
заплащане в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставка,което
означава,че погасени по давност са задълженията,за които към датата на
предявяване на иска – на 08.04.2022 г. е изминал период,по-дълъг от три
години,считано от изтичане срока за изпълнение. За да счете,че задължението
за периода 01.-17.12.2018 г. не е погасено по давност,съдът отчете,че при
съобразяване обявеното извънредно положение през 2020 г. и предвид чл.3 от
ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. С оглед
това,че в посочения период давност не е текла,а неизтеклата част от срока е
продължила да тече,считано от 21.05.2020 г.,съдът намира,че към датата на
предявяване на иска – 08.04.2022 г. вземането за топлинна енергия за периода
01.-17.12.2018 г. не е погасено по давност. Така мотивиран,съдът намира,че
4
искът за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от
27,20 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер от 207,87 лева искът за главница за топлинна енергия
подлежи на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение,длъжникът е в
забава,считано от датата,следваща падежната дата или считано от
датата,следваща последния ден от срока,а ако задължението няма падеж или
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде
отправена покана. С оглед това,че за вземанията за периода м.05.-м.11.2018 г.
съдът възприема,че е изтекла погасителна давност,респективно за тези
вземания искът подлежи на отхвърляне,то недължима се явява и мораторна
лихва върху тези задължения. Отчитайки уважената част от иска – за сумата
от 27,20 лева,съдът намира,че искът за мораторна лихва подлежи на
уважаване за сумата от 6,88 лева за периода 15.09.2019 г. до 11.03.2022
г.,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния претендиран
размер от 51,41 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и като отчете уважената
част от исковете съдът приема,че следва да бъдат присъдени в полза на ищеца
9,75 лева за заповедното производство и 165,75 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. А. П.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,че съществува вземане
на „Т.“ЕАД,ЕИК НОМЕР,със седалище и адрес на управление
АДРЕСпредставлявано от А. А.,в размер от 27,20 лева ( двадесет и седем лева
и двадесет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.12.-
17.12.2018 г.,сумата от 6,88 лева ( шест лева осемдесет и осем стотинки )
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 11.03.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 08.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 18982/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 27,20 лева до пълния
претендиран размер от 207,87 лева главница за топлинна енергия и в частта за
разликата над 6,88 лева до пълния претендиран размер от 51,41 лева лихва за
забава.
ОСЪЖДА Г. А. П.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл78,ал.1 от ГПК на „Т.“ЕАД,ЕИК НОМЕР,със
седалище и адрес на управление АДРЕСпредставлявано от А. А. сумите от
9,75 лева ( девет лева седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни
5
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
сумата от 165,75 лева ( сто шестдесет и пет лева седемдесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6