№ 167
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000587 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
От ИВ. К. Т. е обжалвано Решение № 260011 от 26.01.2021 г.,
постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 173/2019 г., в частта
му, с която предявеният от него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, отм., е бил
отхвърлен до размер на сумата 100 000 лева (горницата над присъденото
обезщетение от 40 000 лева до претендираното от 140 000 лева), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2015 г. до окончателното и
изплащане, както и в съответната част на разноските.
Ответникът по жалбата „ЗД Б. И.“ АД е на мнение, че тя е
неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:
- първо, какъв трябва да е размерът на обезщетението за претърпените
1
от ИВ. К. Т. неимуществени вреди в предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ,
отм. и
- второ, дали и доколко загиналата в резултат на тежкия пътен
инцидент негова майка А. К. Т.а е допринесла за фаталния му резултат.
1. Свидетелката Я. А. Я., която е била разпитана в съдебното заседание
от 13.01.2021 г. (л. 140 и сл.), е установила, че загиналата майка на ищеца,
макар и вече на 70 години, е била изключително жизнена, „беше здрава и
права жена, не знаеше какво е болница“, грижила се за тежко болния и съпруг
– бащата на ищеца, който бил почти сляп, а нейната ненадейна смърт се
отразила наистина тежко на сина и И.. Вярно е, че по това време той е бил
вече на 51 години и от 7 години е работел в чужбина, но това – само по себе
си – не означава, че близостта им е била вече нарушена, почти всекидневно те
се чували по телефона, а и работата всъщност му позволявала, да помага на
възрастните си родители. В този случай от много съществено значение е и
фактът, че внезапната смърт на майка му имала и още една неочаквано тежка
последица – занапред се оказало, че вече няма кой да се грижи за 77 –
годишния му полусляп баща, това на свой ред предизвикало и нежелана
промяна в неговия живот – с постъпването му в старчески дом, това добавило
и нови, непознати преди притеснения в живота на ищеца.
Апелативният съд дава вяра на показанията на тази близка на ищеца
свидетелка, не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на
свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак
за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на
събраните в процеса доказателства поставя емоционални, но рационално
неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова е не
само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата
въззивна инстанция е, че приетият от окръжния съд размер на парично
обезщетение от 80 000 лева е занижен и като предвидена и допустима от
закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца
негови неимуществени вреди, дължимото застрахователно обезщетение
следва да се определи в размер на сумата 100 000 лева.
2. Поддържаното от ответника възражение за фактическо допринасяне
на пострадалата за инцидента, който впоследствие довел до смъртта и, е било
2
основателно. Приетото по делото подробно заключение по автотехническата
експертиза на вещото лице инж. В. Ф. (л. 75 и сл.) е установило, че
„пешеходката е имала техническа възможност (по начин и време) да спре в
рамките на уширението на пътното платно преди да навлезе в лентата на
движение на автомобила и след като го пропусне, да предприеме – продължи
пресичането на улицата“. Но от друга страна, водачът на застрахования при
ответника автомобил се е движел с превишената за този участък от пътя
скорост от около 76 – 77 км/ч. и след като е видял пресичащата жена „би
могъл да спре преди линията на удара, ако към момента на навлизането на
пешеходката на уличното платно се е движел със скорост равна или по-ниска
от 66 км/ч.“. Преди мястото на инцидента има пешеходна пътека. Шофьорът е
имал неограничена видимост, видял е излизащите от гробището хора, поне
това е трябвало да бъде достатъчно, за да усили вниманието му (чл. 116 ЗДП).
Затова Апелативният съд приема, че възражението на ЗД „Б. И.“ АД по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е било доказано (чл. 154, ал. 1 ГПК), но е следвало да бъде
уважено не в границите на необоснованата и нереална преценка на окръжния
съд (50 %), а в размер на не-повече от 20 %.
При приетия по-горе в т. 1-ва размер на дължимо обезщетение от
100 000 лева поради допринасянето на пострадалата, това обезщетение следва
да се намали на 80 000 лева, в този размер искът е следвало да бъде уважен.
3. Преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента, в която увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, е неразделна и определяща част от
основанието на иска, по което съдът се произнася, защото без „разрешаване“
на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективните предели на силата на
пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК) биха били други. След като присъденият
краен размер на притезанието по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, е резултат не само на
причинната връзка между поведението на увреждащия и вредите на
пострадалия, но и на установената в процеса причинна връзка между
поведението на пострадалия и тези вреди, тогава правната характеристика на
основанието, на което искът е бил уважен, по необходимост включва не само
фактите по чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Мотивите на съдебното решение са само негова принадлежност (чл.
236, ал. 2 ГПК) и не влизат в сила, затова преценката на решаващия съд по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за степента (размера) на намаляване на определеното
3
обезщетение, трябва да намери място и в диспозитива на решението (чл. 298,
ал. 1, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК).
С решението на окръжния съд, в частта му, която не е била обжалвана
от „ЗД Б. И.“ АД, вече е присъдена сумата 40 000 лева, затова в частта му, с
която искът е бил отхвърлен до размер на сумата 40 000 лева обжалваното
решение ще следва да се отмени, а тази сума – съответно да се присъди. В
останалата му отхвърлителна част, до размер на сумата 60 000 лева (140 000
лева – 80 000 лева = 60 000 лева), обжалваното решение следва да се
потвърди.
Разноските.
1. Пред производството пред окръжния съд ищецът И.Т. е защитавал
материален интерес в размер на сумата 140 000 лева, като адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за тази съдебна
инстанция е било в размер на сумата 4 330 лева и съобразно настоящото
решение е защитил този интерес до размер на сумата 80 000 лева. На осн. чл.
78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ответникът „ЗД Б. И.“ АД дължи на адвокат
В.А. адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция, в размер на
сумата 2 474.29 лева.
Пред настоящата въззивна инстанция жалбоподателят И.Т. е защитавал
материален интерес в размер на сумата 100 000 лева, като адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за тази съдебна
инстанция е било в размер на сумата 3 530 лева и съобразно настоящото
решение е защитил този интерес до размер на сумата 40 000 лева. На осн. чл.
78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „ЗД Б. И.“ АД дължи на адвокат В.А.
адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция, в размер на сумата 1
412 лева.
Общо за двете съдебни инстанции – адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 3 886.29 лева. С обжалваното решение вече е присъдена
сумата 1 830 лева, остава да се присъди горницата от 2 056.29 лева.
2. Пред окръжния съд ответникът „ЗД Б. И.“ АД е защитавал
материален интерес в размер на сумата 140 000 лева, направил е разноски в
4
размер на сумата 4 500 лева и – съобразно настоящото решение – е защитил
този интерес до размер на сумата 60 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и
съобразно защитения материален интерес, ищецът И.Т. дължи на „ЗД Б. И.“
АД разноски за тази инстанция в размер на сумата 1 928.57 лева.
Пред въззивния съд ответникът по жалбата „ЗД Б. И.“ АД е защитавал
материален интерес в размер на сумата 100 000 лева, направил е разноски в
размер на сумата 4 320 лева и – съобразно настоящото решение – е защитил
този интерес до размер на сумата 60 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и
съобразно защитения материален интерес, ищецът И.Т. дължи на „ЗД Б. И.“
АД разноски за тази инстанция в размер на сумата 2 592 лева.
Общо за двете съдебни инстанции – разноски в размер на сумата
4 520.57 лева. С обжалваното решение вече е присъдена сумата 3 157.14 лева,
остава да се присъди горницата от 1 363.43 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „ЗД Б. И.“ АД следва да бъде осъдено, да
заплати и допълнителна държавна такса за производството пред окръжния
съд, в размер на сумата 1 600 лева, както и държавна такса за настоящото
производство, в размер на сумата 800 лева. Общо – държавна такса в размер
на сумата 2 400 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260011 от 26.01.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 173/2019 г., в частта му, с която
предявеният от ИВ. К. Т., ЕГН **********, иск против „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК
*********, за присъждане на
„обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта
на майка му А. К. Т.а, ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
02.10.2015 г., виновно причинено от А. С. Т. като водач на лек автомобил
марка Б.**, модел ***, с регистрационен № ********, застрахован при
условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Б.
И.“ АД, с валидност от 03.11.2014 г. до 03.11.2015 г. по полица № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2015 г. до
окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.
5
1 ЗЗД“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 40 000 (четиридесет хиляди)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2015 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на ИВ. К. Т., ЕГН
**********, сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща
допълнителна част към вече присъдената с влязлото в сила Решение №
260011 от 26.01.2021 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д.
№ 173/2019 г. сума от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, или общо 80 000
(осемдесет хиляди) лева, общо представляваща „обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка му А. К. Т.а, ЕГН
**********, настъпила в резултат на ПТП на 02.10.2015 г., виновно
причинено от А. С. Т. като водач на лек автомобил марка Б.**, модел ***, с
регистрационен № ********, застрахован при условията на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Б. И.“ АД, с валидност от
03.11.2014 г. до 03.11.2015 г. по полица № ***, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.10.2015 г. до окончателното и изплащане, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
което обезщетение от общо 80 000 (осемдесет хиляди) лева е
определено при установено в процеса допринасяне от 20 % (двадесет
процента) на А. К. Т.а, ЕГН **********, за настъпване на вредите, изразено в
неправилно и несъобразено с пътната обстановка на мястото на
произшествието пресичане на пътното платно.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 26.01.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 173/2019 г., в частта му, с която
предявеният от ИВ. К. Т., ЕГН **********, иск против „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК
*********, за присъждане на
„обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта
на майка му А. К. Т.а, ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
02.10.2015 г., виновно причинено от А. С. Т. като водач на лек автомобил
марка Б.**, модел ***, с регистрационен № ********, застрахован при
условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Б.
И.“ АД, с валидност от 03.11.2014 г. до 03.11.2015 г. по полица № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2015 г. до
6
окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 60 000 (шестдесет хиляди)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2015 г. до
окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 26.01.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 173/2019 г., в частите му, с които
съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. В. АД.
от САК, адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 9 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 830,00
лв.“;
„ОСЪЖДА ИВ. К. Т., ЕГН **********, да заплати деловодни разноски
в полза на ответника „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********, в размер на 3 157,14 лв.“
и
„ОСЪЖДА „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати ДТ по делото в
размер на 1 600,00 лв.“.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат В. В.
АД. от САК, като процесуален представител на ИВ. К. Т., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 056.29 лева (две хиляди и
петдесет и шест лева и 29 ст.).
ОСЪЖДА ИВ. К. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б. И.“ АД,
ЕИК *********, разноски в размер на сумата 1 363.43 лева (хиляда триста
шестдесет и три лева и 43 ст.).
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул.
„6 с.“ № ***, ЕИК (БУЛСТАТ) *********, държавна такса в размер на сумата
2 400 (две хиляди и четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8