Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав в
закрито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Хасъмска ч. гр. дело № 3628 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „А.Б.“ АД,
ЕИК *******- длъжник по изпълнително дело № 20207810400019 по описа на Частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.Д., рег.№ 781, с район на действие Софийски градски
съд, срещу разпореждане за разноски от 27.01.2020 г., с което възражението на
длъжника за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя, до размер на 200 лв., е оставено без уважение. Жалбоподателят
твърди, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение от
съдебния изпълнител са прекомерни и несъобразени с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство
се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради
което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено
на взискателя, до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
присъждане на направените разноски.
Взискателят Л.С.К., в качеството й на ЕТ „А.-Л.К.“, ЕИК *******не
е депозирала писмено възражение.
По делото са
депозирани мотиви от ЧСИ Г.Д., рег.№ 781, с район на действие Софийски градски
съд, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително
дело № 20207810400019 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие
Софийски градски съд е образувано по молба на Л.С.К., в качеството й на ЕТ „А.-Л.К.“, ЕИК *******,
и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.01.2020 г. на Софийски районен
съд, по гр. дело № 38350/2013 г., 179 състав, срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******,
за заплащане на сумата от 8 011,42 лв. застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от 16.09.2013 г. до окончателното й изплащане; 492
лв. разходи за съхранение; 480 лв. разходи за транспортиране; 193.99 лв.
разходи за разглобяване; 1 023.64 лв. разноски за първоинстанционното
производство.
С молбата за образуване е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между Л.С.К., в качеството й на ЕТ „А.-Л.К.“, и
адвокат Г.В.Д.. В договора се урежда представителството по настоящото
изпълнително производство, при договорено възнаграждение от 608 лв. - изплатена
изцяло в брой при подписване на същия.
На 17.01.2020 г. на длъжника е връчена поканата за
доброволно изпълнение за сумите по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските
по изпълнителното дело, както и за адвокатски хонорар в размер на 608 лв.
По изпълнителното дело е постъпило възражение с вх. №
01110/22.01.2020 г. от длъжника З. „А.Б.“ АД срещу размера на претендираното по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено
до размера от 200 лв., поради прекомерност.
С разпореждане от
27.01.2020 г. (лист 14 – гръб от изпълнителното дело) възражението е оставено
без уважение. За последното длъжникът е уведомен на 31.01.2020 г. (лист 19 –
гръб от изп. дело)
На 12.02.2020 г. е постъпила жалба срещу отказа на ЧСИ да
намали претендирания адвокатски хонорар по изпълнителното дело(до размер на 200
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1
от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане за разноски от
27.01.2020 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съображенията на съда за това са следните:
Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК
е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост
на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
При тази хипотеза съдът приема, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не
и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При
тези съображения обжалваното разпореждане за разноски от 27.01.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400019 по
описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, с което
възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от е оставено без уважение,
следва да бъде отменено като неправилно, като определеното на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение
следва бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на
З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20207810400019
по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, разпореждане
за разноски от 27.01.2020 г., с което е
оставено без уважение възражение на длъжника от 22.01.2020 г. за намаляване
поради прекомерност на определените на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на Л.С.К., в качеството й на ЕТ „А.-Л.К.“, ЕИК *******по изпълнително дело № 20207810400019 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, от 608 лева, на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на З.
„А.Б.“ АД, ЕИК ******* за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.