№ 2100
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100108245 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗАД „ОЗК - З.“АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лева.
Ищецът Р. Л. К. излага съображение за настъпило ПТП на 16.08.2019г. в гр.София,
при което водачът на л.а.“Ситроен Ксантия“ с рег.№ ****, поради внезапно предприета
маневра завой наляво, отнел предимството на ищеца, който управлявал мотоциклет
„Сузуки“ с рег.№ **** по ул.“Неделчо Бончев“, посока бул. „Брюксел“ към гара „Искър“.
Виновният за настъпване на ПТП водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, което обуславя пасивната му материално-правна легитимация. В
резултат от произшествието ищецът претърпял травматични увреждания, от които
настъпили болки и страдания, за които претендита заплащане на обезщетение.
Ответникът ЗАД „ОЗК -З.“АД е представил писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на исковете. Оспорва механизма на ПТП, както и
констативния протокол, издаден във връзка с него, по същество. Прави възражения за
съпричиняване, тъй като водачът на мотоциклета не е ползвал необходимата предпазна
екипировка, управляваният от ищеца мотоциклет не е бил технически изправен и не е
преминал годишен технически преглед. Същият е управляван с превишена скорост, поради
което вина за настъпване на ПТП има водачът на мотоциклета. Водачът на автомобила
предприел всички възможни действия за предотвратяване на ПТП. Възразява за
прекомерност на претендираното обезщетение, както и прави възражение за съпричиняване
поради движение с несъобразена скорост. Счита, че лихва за забава се дължи от датата на
исковата молба, а не от датата на увреждането.
1
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в първоначалната и
поддържа направените в нея доказателствени искания.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 12.11.2021г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Настъпване на ПТП на
16.08.2019г.; Наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно л.а.“Ситроен Ксантия“ с рег.№ ****, валиден към датата на ПТП, с ответника.
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол№К-470, в които е
отразен механизъм на настъпване на произшествието, като е посочено, че на 16.08.2019г.
около 7,50часа в гр. София, по ул.“Неделчо Бончев“ от бул.“Брюксел“ към гара „Искър“ се
движил л.а.“Ситроен Ксантия“ с рег.№ **** , управляван от Кр. Д. Р. и в района на
кръстовището с ул.“Без име“, при маневра ляв завой, участва в ПТП с попътно движещия се
от лявата му страна мотоциклет „Сузуки“ ГСФ 600 с рег.№ ****, управляван от Р. Л. К..
Отбелязано е взимането на административно отношение с издаване на АУАН №941322 .
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява
следното:
Свидетелят А.Б.Д., който познава ищеца, тъй като му е кум и са приятели много
отдавна, поради което знае за получените увреждания в резултат на ПТП през лятото на
2019 г.- счупен таз на много места, счупен крак. Имал болки в коляното, тъй като често се
оплаквал от това. За първи път след произшествието го видял на следващия ден в
болницата. Изглеждал много зле, видял че има някакво желязо през крака му, което му
вързали, за да го дърпа. Не можел да става от леглото, бил с катетър, не можел да ходи до
тоалетна. В болницата останал около 10 дни, през които го посещавал, както и след това.
Той останал вкъщи около 2 - 3 месеца в много тежко положение. През тези месеци почти не
ставал. Свидетелят ходил да му помага да се изкъпе, да ходи до тоалетна, когато отсъствал
баща му. Той се възстановявал и не ходел на работа около 8 или 9 месеца и започнал да се
раздвижва след 3-ия месец. Оплаквал се постоянно от болки, което продължава до сега.
Относно психическото му състояние знае, че бил изнервен в началото, после се успокоил
малко след като започнал да става от леглото. Към момента му се оплаква, когато се виждат
и гледа да стои прав, защото като е седнал му изтръпва крака, при смяна на времето също го
боли. Преди настъпване на ПТП заедно ходели да тичат, да карат сноуборд. След
произшествието се виждат два - три пъти в седмицата.
Свидетелят П.С.Н. бил очевидец на ПТП, което се случило с Р.К. в средата на м.
август 2019г. Свидетелят пътувал за работа по ул. „Неделчо Бончев“ и малко преди 08,00ч.
се движели в колона не много бързо, с около 30 км.ч., когато една зелена кола, доколкото си
спомня марката била л.а. „Ситроен“, която била трета кола пред него, ударила моториста,
който ги изпреварвал отляво. В първия момент свидетелят само чул удара, след това
погледнал в огледалото. Помни, че мотористът ги подминал, не карал бързо около 40 км.ч. и
2
бил доста близо до колата, когато тя завила наляво и той се удари в предния ляв калник.
Това станало сутринта на път за работа. Времето било хубаво и било светло. Свидетелят се
движел по ул. „Неделчо Бончев“, мотористът се ударил в колата отпред в калника, отляво.
Не помни дали зеленият автомобил е подал мигач, както и дали е имало спирачки от страна
на моториста, защото всичко станало доста бързо. ПТП станало на прав участък, в
индустриална зона, където има доста фирми. На мястото на произшествието има бетонен
възел, няма маркировка и до ден днешен.
Свидетелят Кр. Д. Р. помни участието си в ПТП през 2019г. като водач на л.а.
„Ситроен“, модел „Ксантия“ на път за работа. Движел се по ул. „Неделчо Бончев“ в гр.
София в посока към гаража. Пуснал мигач, за да завие наляво в пряката към гаража, където
пътят е двупосочен. Отсреща нямало автомобили, зад него имало няколко леки коли.
Предприел маневрата и в момента, в който завил наляво за гаража видял как моторът се
ударил от лявата му страна. Спрял и попитал момчето дали е добре и дали има нужда от
нещо. Той казал, че кракът го боли. Свидетелят му помогнал да се премести настрани и се
обадил на Бърза помощ и на т. 112. Дошла полиция, мерили на място и го разпитали.
Огледал се преди да предприеме маневрата и пред него нямало движение, а зад него имало
няколко коли. По-късно го разпитвали в СДВР, издадено е наказателно постановление,
което обжалвал и има решение на съда, с което е отменено наказателното постановление,
като признали, че няма вина за ПТП. Когато предприел маневрата подал мигач и не видял
мотоциклетиста, иначе не би я предприел. Той дошъл отзад някъде, вероятно е бил между
колите и затова не го е видял. На мястото на ПТП пътят е двупосочен и е Т-образно. Подал
мигач, за да завие към работата си, а моториста бил зад колите и не го видял на огледалата.
Счита, че вероятно е тръгнал рязко да изпреварва всички коли и в това време свидетелят
завил .
Приета е комплексна авто-техническа и медицинска експертиза, по която са дадени
следните отговори на поставените въпроси:
-Посочен е механизъм на ПТП, като е прието, че автомобилът се е движел със скорост
от около 27 км.ч., в същия момент моториста се е движел попътно, успоредно и зад
автомобила, със скорост 39 км.ч., когато водачът на автомобила предприема действия за
промяна посоката на движение наляво и по този начин препречва пътя на мотоциклета,
чиито водач не е имал възможност да задейства спирачната система на управляваното
МПС и продължил да се движи в посока направо и без промяна на скоростта. В резултат от
това е реализиран удар между двете МПС в предна лява част на автомобила и предна
странична част на мотоциклета. От удара и под въздействието на ударния импулс
мотоциклетът и водачът му падат на платното за движение и с плъзгане и завъртане върху
пътната настилка и действието на инерционните сили мотоциклетът продължава
движението си в посока напред и на дясно, след което се установява в състояние покой.
-Причините за настъпване на ПТП са изцяло от субективен характер, като водачът на
автомобила би могъл да предотврати ПТП при своевременно възприятие на идващия зад
него мотоциклет, чрез употреба на странично огледало и такова за обратно виждане в купето
3
на автомобила. При това условие не би трябвало да предприема маневра завой преди
мотоциклетиста да е преминал през габаритната лента за движение на автомобила и
осигурявайки безопасен страничен габарит на движенето си.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Н., в която са
описани получени от ищеца увреждания в резултата от ПТП. Описано е предприетото
лечение на получените травми.
-Направено е заключение за наличие на остатъчни явления, които се изразяват в
тежка деформираща коксартроза–загуба на подвижност на тазобедрената става поради
ускорени дегенеративни изменения в нея. От травмата започва ускорена дегенерация на
ставния хрущял и този процес ще прогресира до пълното й обездвижване, независимо от
направената операция и лечение. Седалищния нерв вдясно има явления на радикулопатия.
Той минава по задния външен ръб на ацетабулума и също е бил травмиран и пътят му е
затруднен и променен от множество калцификати. Засега няма сериозна симптоматика от
страна на седалищния нерв , но в бъдеще трябва задължителен преглед от невролог за
изследвания и оценка състоянието на нерва.
-Според вещото лице екскориацията на кожата е причинила дискомфорт за срок от 20
дни и след превръзки е отзвучала в същия срок.
-Централната фрактура - луксация на ДТБС е отнела 8 месеца за възстановяване, като
през първите три болките са били изключително силни.
-Тежката деформираща едностранна коксартроза изисква наблюдение от ортопед-
травматолог и вероятността да се стигне до изкуствена става в срок около 10-15 години е
много голяма.
-Десностранната радикулопатия е заболяване с периодично обостряне и изисква
наблюдение, изследване, уточнение и лечение за продължителен период вбъдеще.
-Механизмът на локализация на травмата са такива, че каквото и предпазно облекло
да е носил ищеца, последствията са щели да бъдат същите.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика на л.а.“Ситроен Ксантия“ с рег.№ ****.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с
посочения в исковата молба и констативния протокол, съставен от длъжностно лице на
МВР. При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема
предвид съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.
4
№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за
ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален документ, който се ползва не
само с формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и
с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет механизъм на
настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в констативния протокол, като
вещото лице приема, че причините за настъпване на ПТП са изцяло от субективен характер
и същото е било предотвратимо в случай, че водачът на лекия автомобил е забелязал
своевременно движещия се зад него мотоциклет, използвайки огледалото за задно виждане
и страничното огледало, в който случай не би предприел маневра за смяна посоката на
движение, при която мотоциклетът се е ударил в него и не е имал възможност да спре или
да предприеме други действия за избягване на удара. Поради това следва да се направи
извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.“Ситроен Ксантия“ с рег.№ **** ,
който е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача на л.а. “Ситроен
Ксантия“ с рег .№ **** за настъпване на произшествието, при което е пострадал ищеца,
поради което е установена пасивната материално-правна легитимация на ответника за
плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се основава на анализ на събраните по
делото писмени доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като обективна и
обоснована. От същата се установява, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял
травматични увреждания, като екскориацията на кожата е причинила дисконфорт за срок от
20 дни и след превръзки е отзвучала в същия срок, централната фрактура-луксация на ДТБС
е отнела 8 месеца за възстановяване, като през първите три болките са били изключително
силни, тежката деформираща едностранна коксартроза изисква наблюдение от ортопед
травматолог и вероятността да се стигне до изкуствена става в срок около 10-15 години е
много голяма, десностранната радикулопатия е заболяване с периодично обостряне и
изисква наблюдение, изследване, уточнение и лечение за продължителен период в бъдеще.
Следва да се вземе предвид и наличието на остатъчни явления, които се изразяват в
тежка деформираща коксартроза–загуба на подвижност на тазобедрената става поради
ускорени дегенеративни изменения в нея. От травмата започва ускорена дегенерация на
ставния хрущял и този процес ще прогресира до пълното й обездвижване, независимо от
направената операция и лечение. Седалищния нерв вдясно има явления на радикулопатия.
Той минава по задния външен ръб на ацетабулума и също е бил травмиран и пътят му е
5
затруднен и променен от множество калцификати. Засега няма сериозна симптоматика от
страна на седалищния нерв, но в бъдеще трябва задължителен преглед от невролог за
изследвания и оценка състоянието на нерва.
От заключението на вещото лице се установява продължителността на
възстановителния период, както и търпените от ищеца болки и страдания по време на този
период. От показанията на свидетеля Д. се установява, че болките и страданията са
продължили през периода на престоя му в болница около 10 дни, след изписването му са
продължили, като след около 2-3 месеца не можел да става, да се грижи сам за себе си. Не
ходел на работа около 8-9 месеца, започнал да се раздвижва след третия месец. И сега не се
възстановил, тъй като при сядане му изтръпва крака, боли го и при смяна на времето. Бил
изнервен, но се успокоил, когато започнал да става. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като съответстват на заключението на вещото лице по СМЕ относно
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е
прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от него,
посочени по-горе, продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че
при ищеца не е настъпило пълно възстановяване поради изтръпване на крака при сядане,
боли проии промяна на времето. Следва да се вземат предвид и последиците за психиката
на ищеца, довели до отчуждаване и липса на социални контакти.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 50
000,00лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът като водачът на
мотоциклета не е ползвал необходимата предпазна екипировка, управляваният от него
мотоциклет не е бил технически изправен и не е преминал годишен технически преглед,
както и че го е управлявал с превишена скорост. При преценка основателността на
възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на
ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. №
6
1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за
движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е
извършил нарушение в правилата за движение по пътищата. От заключението на вещите
лица по САТЕ И СМЕ се установява, че водачът на мотоциклета се е движел със скорост
около 39 км.ч, която не е превишена, както и че и при ползване на предпазно облекло биха
настъпили същите травматични увреждания.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението
за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на
обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него, поради
което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 50 000лева и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 100 000лева.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 24.09.2019г., към което е приложен констативен
протокол и епикриза. С писмо от 27.12.2019г. застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение поради непредставяне на поискани допълнителни документи.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
7
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие,
какъвто е приложен към заявлението на ищеца. Следва да се има предвид, че ал. 3 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Застрахователят не се е възползвал от предоставената му възможност за изискване на
допълнителни доказателства, но представените от ищцата са били достатъчни, за да се
произнесе по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, лек автомобил.1, т.1 от КЗ -
изтичането на 15 работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за
настъпило застрахователно събитие на 24.09.2019г. или от 10.10.2019г., поради което е
неоснователна претенцията за присъждаме на лихва за забава от датата на ПТП.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски, но същият е освободен от заплащане на такива.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 2436,00лева с ДДС за правна
помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса, от която е освободен ищеца,
съобразно с уважената част от исковете, в размер на 2000,00лева, както и разноски в размер
на 400,00лева за възнаграждения за вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска за 1/2. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 400,00лева за експертизи, 10 лева за СУ и 2436,00за адвокатско
възнаграждение, от които следва да се присъдят 1423.00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД с ЕИК **** да заплати на Р. Л. К. с ЕГН********** на
основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева,
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 16.08.2019г., ведно със
законната лихва от 10.10.2019г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 50 000,00лева до 100 000,00лева, какато и претенцията за
8
заплащане на законна лихва за забава за периода от 16.08.2019г. до 10.10.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД с ЕИК **** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 2400,00лева.
ОСЪЖДА Р. Л. К. с ЕГН********** да заплати ЗАД „ОЗК-З.“ АД с ЕИК **** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска,
в размер на 1423,23лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9