МОТИВИ:Срещу подсъдимите С.Я.Р.
и Т.У.М. *** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за
престъпление по чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а по отношение на Т.М. и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Пострадалата О.Х. е предявила против двамата подсъдими граждански иск
за имуществени вреди в размер на 156 лева, приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и същата е конституирана като граждански ищец по
делото.
Пострадалият Д.И. е предявил против двамата подсъдими граждански иск за
имуществени вреди в размер на 100 лева, приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и същият е конституиран като граждански ищец по
делото.
Пострадалият Д.Д. е предявил против подсъдимия Р. граждански иск за
имуществени вреди в размер на 100 лева, приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и същият е конституиран като граждански ищец по
делото.
Представителят на прокуратурата-районен прокурор Николай Пончев подържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт по отношение и на
двамата подсъдими и пледира за наказание по отношение на Р. от 1 година лишаване
от свобода, а по отношение на М. от 9 месеца лишаване от свобода, които на
основание чл.58а от НК да бъдат намалени с една трета и същите на основание
чл.66 ал.1 от НК да бъдат отложени за изпитателен срок.
Подсъдимите С.Р. и Т.М. се явяват в
съдебно заседание лично, като М. и със своите родители и със служебно
назначените им адвокати-защитници Р.Г. за Р. и Н.Б. за М., дават кратки
обяснения по повдигнатото им обвинение, в които правят пълни самопризнания
относно извършеното и заявяват, че не оспорват изложените факти и обстоятелства
в обвинителния акт, признават се за виновни по повдигнатото им обвинение,
съжаляват за извършеното и желаят провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371 т.2 от НПК. Чрез служебно назначения му адвокат-защитник Р. моли
да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация в
минимален размер, а подсъдимият М. чрез служебно назначения му адвокат-защитник
моли да му бъде наложено наказание също при условията на чл.55 от НК, а именно
обществено порицание, тъй като е извършил деянието като непълнолетен.
Гражданските ищци подържат
предявените граждански искове.
От пълните самопризнания на
подсъдимите Р. и М. по повдигнатото им обвинение, приетите и приложени по
делото писмени доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства
от досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите С.Р. и Т.М. ***, като Р. е безработен, не е осъждан, но
през 2015 година е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, а М. е непълнолетен, ученик е в 9-ти клас и също не е осъждан.
На 24.12.2016 година, около 18,00-19,00 часа, пострадалият Д.Г.Д.
паркирал личния си автомобил „БМВ“ с ДКН ДВ 3049 ВС пред дома си в гр.Тетевен,
на улица „Емил Марков“ №50, забравяйки да го заключи. На следващия ден,
качвайки се в автомобила му направило впечатление разместването на вещи, след
което забелязал, че в жабка до ръчната спирачка и в пепелника липсвали всичките
събирани от него монети, възлизащи на 120 лева. Сумата пострадалият съобщава
точно, тъй като скоро бил преброил монетите с намерението да си плати такси за
телефона. Освен монетите от жабката липсвала и кутия цигари „Давидов Голд“ на
стойност 5,30 лева. Същата нощ-24/25.12.2016 година подсъдимият Р. двукратно
посетил игралната зала „Елит“ в гр.Тетевен и направил залози на игрален автомат
на стойност 40 лева, плащайки на т.н.„крупие“ свид.И.Х.И. дължимите суми в
монети.По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че подсъдимият Р. е
върнал на пострадалия Д. сумата от 20 лева.
Описаното деяние е отнемане на чужди движими вещи-сумата от 120 лева и
цигарите, общо вещи на стойност 125,30 лева, без съгласието на владеещото ги
лице, с цел същите да бъдат присвоени и съставлява кражба-престъпление по
чл.194 ал.1 от НК. Извършител на деянието е подсъдимият Р., който е обяснил на
досъдебното производство, а и в съдебно заседание, че се признава за виновен по
обвинението за това престъпление, манифестирал се е като собственик на отнетото
имущество, разпореждайки се с част от същото, като е върнал малка част от
сумата на пострадалия.
В началото на месец януари 2017 година, без да е уточнена дата,
пострадалият Д.Н.И. ***, паркирал автомобила си-„Ауди“, модел „А8“ с ДКН ОВ
1400 ВН, пред дома на свид.С.С. ***, тъй като двамата имали предварителна
уговорка, С. да отстрани повреда в софтуера на колата и тъй като отсъствал в
момента бил казал на И. да остави колата отключена, а контактният ключ, в жабка
под т.н. подлакътник. Малко по-късно, след като пострадалият паркирал
автомобила и го оставил на улицата по указания начин двамата се срещнали, върнали
се при колата, разговаряли относно услугата и се разделили. С. съответно отстранил
повредата, като ползвал ключа и съобщил на И. да си вземе колата обратно. Това
било на следващия ден и тогава И. установил, че липсва цялото количество монети,
които събирал във въпросната жабка, възлизащо на 120 лева. С. съответно не бил
забелязал на същото место монети, което сочи, че сумата била отнета във времето
след оставяне на автомобила от И. на улицата до идването му обратно със С..
Подсъдимият Р. възстановил сумата от 20 лева на свид.И.. Пострадалият
свидетелства за това, че научил, че освен Р. в деянието участие е взело още едно
лице, а именно Т.М., с когото Р. поделил
част от отнетите монети.
Това деяние също се явява отнемане на чужди движими вещи-сумата от 120
лева, без съгласието на владеещото ги лице, с цел същите да бъдат присвоени и
съставлява кражба-престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Извършители, съвместно и
задружно са двамата подсъдими, който са заявили на досъдебното производство, а
и в съдебно заседание, че се признават за виновни по обвиненията за това
престъпление, упражнявайки правото си да не дават обяснения относно конкретните
факти, които обаче описали подробно в извън процесуалните си заявления пред
органите на МВР.
Пострадалата О.Т.Х. ***. През лятото на 2016 година закупила 6
кубически метра дърва за огрев от бук, които складирала в гаража си. През месец
януари 2017 година дървата били нарязани и останали на същото место-в гаража,
входната врата, на който се заключвала посредством катинар. На 27.01.2017
година пострадалата забелязала, че макар и катинарът да е в заключено
положение, вратата не е добре затворена, а около 17,00 часа същия ден влязла в
гаража и установила, че около 3 кубически метра дърва липсват. На следващия ден
видяла, че липсват и брадвата и топора, които също се намирали в гаража. Тогава
я посетила дъщеря й-свид.Т.Н., която като научила за липсата отишла до домовете
на съседите си- свид.В.В. и друго лице, което сочи като Мирослав, които имали
монтирани на домовете си камери за наблюдение. На записите от камерите свид.Н.,
а и В., възприели лице, което на 26.01.2017 година през нощта многократно влизало
и излизало от гаража на свид.Х. и отнасяло в посока надолу по улицата по два
чувала пълни, явно с дърва, като последния път от гаража излязло и второ лице
също с два чувала на гръб. Това били двамата подсъдими, като М. бил в гаража и
пълнел чувалите, а Р. ги отнасял. Част от отнетите дърва Р. оставил в двора на
свид.Д.С., живуща ***, с която от предния ден имал уговорка да й продаде 1
кубически метър дърва, за което тя му била заплатила 50 лева. На 31.01.2017
година свид.Д.С. предала доброволно на органите на МВР 4 чувала дърва, 0,4
кубически метра дърва за огрев, които били върнати на пострадалата Х.. Същия ден
били предадени от бащата на подсъдимия Р. отнетите брадва и топор, като в
протокола, той заявил, че в дома му са донесени от сина му-подсъдимият. Стойността
на дървата, предмет на деянието-3 кубически метра-по 60 лева е 180 лева, а на
брадвата и топора, съответно 16 лева и 32 лева. Общо причинената щета на
пострадалата възлиза на стойност от 228 лева. Възстановени са вещи на стойност 72
лева- брадвата и топора-48 лева и около 0,4 кубически метра дърва за огрев-24
лева.
Описаното деяние съставлява същото престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Няма събрани доказателства за извършен взлом и двамата подсъдими са действали
съвместно и задружно и са признали вината си по предявеното им обвинение.
Безспорно е че М. е непълнолетен и е бил повлиян негативно от по-големия Р.,
който е извършил една от кражбите самостоятелно, а в последствие е въвлякъл и
другия подсъдим. Трите деяния са извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК и
съставляват продължавано престъпление.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от събраните по делото доказателства, подкрепени от самопризнанието на двамата
подсъдими, а именно свидетелските показания, заключението на ценовите
експертизи, приложените по делото писмени доказателства и огласените писмени
доказателства от досъдебното производство.
При така установената по несъмнен и
безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице кражба,
осъществена от обективна и субективна страна от подсъдимия Р., като от
обективна страна на 24/25.12.2016 година, в началото на месец януари 2017
година и на 26.01.2017 година, самостоятелно и в съучастие, като съизвършител с
Т.М., при условията на продължавано престъпление, тъй като и трите деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината е отнел чужди движими вещи, както следва: в гр.Тетевен, Ловешка
област, пред дом на улица „Емил Марков” №50 сумата от 120 лева на монети и 1
брой кутия цигари марка „Davidov Gold” на стойност 5,30 лева, общо вещи
на стойност 125,30 лева, собственост на Д.Г.Д. *** частен дом на улица „Вежен”
№20 сумата от 120 лева на монети, собственост на Д.Н.И. ***-1 брой голяма
брадва, 1 брой топор и 3 пространствени кубически метра дърва за огрев, всичко
на обща стойност 228 лева, собственост на О.Т.Х. ***, от владението на
собствениците, без тяхно съгласие, като общата стойност на отнетото имущество
възлиза на стойност от 473,30 лева, а от субективна страна е осъществил
деянието умишлено, с намерение противозаконно да присвои отнетото, като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26
ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка
с чл.58а ал.1 връзка с чл.54 от НК му наложи
наказание от 9 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1
от НК намали така определеното му наказание с една трета и определи наказание
от 6 месеца лишаване от свобода.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице кражба, осъществена от обективна и субективна
страна от подсъдимия М., като от обективна страна в началото на месец януари
2017 година и на 26.01.2017 година, в съучастие, като съизвършител със С.Р.,
при условията на продължавано престъпление, тъй като и двете деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на деянието
и можейки да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи, както следва: в
гр.Тетевен, Ловешка област пред частен дом на улица „Вежен” №20 сумата от 120
лева на монети, собственост на Д.Н.И. ***-1 брой голяма брадва, 1 брой топор и
3 /три/ пространствени кубически метра дърва за огрев, всичко на обща стойност
228 лева, собственост на О.Т.Х. ***, от владението на собствениците, без тяхно
съгласие, като общата стойност на отнетото имущество възлиза на стойност от 348
лева, а от субективна страна е осъществил
деянието умишлено, с намерение противозаконно да присвои отнетото, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с
чл.26 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, поради което съдът го призна за
виновен по този текст и във връзка с чл.58а ал.1 връзка с чл.54 от НК му наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.58а ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една
трета и определи наказание от 4 месеца лишаване от свобода.
Съдът наложи наказанието на подсъдимите Р. и М. при условията на чл.58а
и чл.54 от НК съобразявайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда
определяне на наказанието при тези условия и намаляване на същото с една трета
и като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства от
една страна високата степен на обществена опасност на деянията, попадащи в
продължаваното престъпление, а от друга чистото съдебно минало и на двамата
подсъдими, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното и признаване на
вината си, връщане на минимална част от отнетите вещи, съдът наложи наказанието
и на двамата подсъдими при смекчаващи отговорността обстоятелства, като прие,
че следва на подсъдимия Р. да бъде наложено наказание от 9 месеца лишаване от
свобода, а на подсъдимия М. наказание от 6 месеца лишаване от свобода и като
взе предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, която предвижда намаляване на
така определеното наказание с една трета, съдът наложи на подсъдимия Р.
наказание от 6 месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия М. наказание от 4
месеца лишаване от свобода, като прие, че целите на така наложеното наказание и
на двамата подсъдими могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на
същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното на Р. наказание за изпитателен срок от 3 години и на основание
чл.66 ал.1 и чл.69 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
на М. за изпитателен срок от 2 години, които
наказания напълно съответстват на извършеното от двамата подсъдими, за
да се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдените,
така и на останалите граждани.
Като основателни и безспорно доказани, съдът уважи предявените
граждански искове за имуществени вреди в пълен размер, като осъди и двамата
подсъдими да заплатят на пострадалите О.Х. сумата от 156 лева, а на Д.И. сумата
от 100 лева и осъди само подсъдимия Р. да заплати на пострадалия Д.Д. сумата от
100 лева за причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното и издължаване, както и разноските по делото.
С оглед изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: