Решение по дело №19/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 42

гр. Видин, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 двадесет и първи февруари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

19

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Н.Г. *** против решение № 118/ 09.12.2021г. по АНД № 579/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000152 от 12.03.2021г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че решението на ВРС е неправилно, тъй като липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача би довело до налагане на санкция по чл.178в,ал.5 от ЗДвП, която норма е специална по отношение на нормата по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП, която е обща такава.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно и НП. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по делото страна, във възражението си срещу касационната жалба, моли съда да не я уважава, тъй като е неоснователна, а решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 25.02.2021г. . на главен път Е 79 на км 13 + 300 пред ТЕЦ Видин, с посока за движение от гр.Монтана към Дунав мост 2, касаторът, управлявал влекач ДАФ кат №3, с рег. № Х****и прикачено полуремарке Krone кат.04 с германски рег. № *******. Същият бил спрян и му била извършена проверка, при която било установено, че извършва международен превоз на товари с лиценз на ЕО, но без валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Видно от приложената справка от Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване последното му удостоверение е с изтекъл срок на валидност - до 08.04.2020г.

За горното на Г. му бил съставен АУАН № 281978 от 25.02.2021г. за нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП от 12.03.2021г., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

При проверката Г. не представил такова валидно удостоверение. Разпитаният по делото свидетел установява, че касаторът е управлявал автомобила, но не е представил валидно удостоверение при извършената му документална проверка. Към преписката е приложена справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване за водача Н.Г..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Правилно районния съд е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата.

За такова нарушение чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП предвижда наказание глоба за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно Наредбата е такъв подзаконов нормативен акт и съответно нарушителят не е разполагал с документ, който се изисква по нея.

Касаторът е наказан за това, че след като извършва международен превоз на товари не е представил валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и към момента на проверката не е имал такова валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се доказват от представените писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени пред въззивната инстанция.

Изпълнителното деяние по чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Предвид посочените по – горе съображения се оказва, че нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/ 2002г. е безспорно доказано, тъй като в тази насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган. Обстоятелствата във връзка с липсата в момента на проверката на валидно удостоверение не се оспорват и от касатора. Видно от доказателствата по делото е, че последното му такова удостоверение е с изтекъл срок на валидност на 08.04.2020г.

Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г., поради което и извършеното деяние представлява нарушение на посочения текст и административното наказание за него е предвидено в  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

Неоснователно е твърдението на касатора, че приложимата санкционна норма, в случая е чл.178в,ал.5 от ЗДвП. Тя предвижда административно наказание глоба в размер 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната наредба е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвтП., поради това и в конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

Според съда не може да бъде споделен доводът, че отговорността на касатора е следвало да бъде ангажирана на основание чл.178в,ал.5 от ЗДвП, поради това, че тази норма е специална по отношение на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП, тъй като с оглед предмета на спора, относими са следните правни норми: съгласно чл.16 от ЗАвтП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им. Съгласно §.5 от ПЗР на Наредба № 11/31.10.2020г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, "Тази наредба се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и §. 4а от Закона за автомобилните превози... ". Съгласно чл.58,ал.1,т.3 от същата Наредба "Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: 3. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата", а съгласно чл.152,ал.1,т.2,б."б", предл. първо от ЗДвП "Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа годност на водачите на МПС и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз". Въз основа на чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП е издадена Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно §. 2 от ПЗР на същата. Съгласно чл.166,ал.1,т.1 от ЗДвП "Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира: 1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза".

Съгласно чл.178в,ал.5 от ЗДвП „Наказва се с глоба в размер 500 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност“. Съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП „НП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“.

Съгласно чл.91,ал.1 и ал.2 от ЗАвтП „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. Контролът по ал.1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация““. А съгласно чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗАвтП, „В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача“, ал.2 „НП се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл.91,ал.11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица".

В тази връзка и санкционната норма е именно чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

При така действащата правна уредба, възражението, че не е отчетена нормата в ЗДвП, е несъстоятелно тъй като всяка санкционна норма отговаря на конкретно извършено деяние, обявено от закона за нарушение, а последното е това, което обуславя приложимостта на конкретната санкционна норма.

Кои са необходимите документи, които водачите на МПС трябва да носят при извършването на обществен превоз на товари, какъвто в случая е установеният превоз, следва да се търси в текстовете на закона, който урежда съответния вид обществени отношения, като в случая това е ЗАвтП, съгласно чл. 1 от него. ЗАвтП препраща към Наредба № 11/31.10.2020г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, която е посочена и като нарушена в издаденото НП. Следва да се има предвид, че ЗДвП урежда общите правила за движение по пътищата и участниците в това движение, докато ЗАвтП урежда единствено условията и реда, на които следва да отговарят само тези участници в движението, които извършват обществени превози, както и такива за собствена сметка. ЗАвтП въвежда отделен и специален ред, включително и условия, касаещи определена категория водачи и МПС, а именно такива, които извършват превози на пътници и товари, поради което тези специфични норми, предвидени в ЗАвтП, се прилагат при превоз на пътници и товари. В тази връзка препращането във втората половина на изречението на цитираната норма към разпоредбата на чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП не се свързва с изискването за притежаване на валидно удостоверение, а единствено указва кой и къде определя условията и реда за получаване на такова удостоверение /по реда и при условията на Наредба № 36/15.05.2006 г./, към която наредба текстът на чл.152, ал.1,т.2 от ЗДвП прави втора препратка. Наредба № 36/2006г. определя изискванията, на които следва да отговарят водачите, респ. условията и реда, при които се извършва психологическото изследване, за да могат същите да получат удостоверение за психологическа годност. За целите на Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е необходимо такова удостоверение за психологическа годност, респ. да отговаря на изискванията на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП. В този смисъл двете горепосочени наредби, в това число и законовите текстове, имат различен обхват на приложение. Поради това и според настоящия съдебен състав наказващият орган правилно е определил санкционната норма, която е в съответствие с извършеното нарушение.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената на 25.02.2021г. проверка касаторът е изпълнявал международен превоз на товари, без да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно осъществен е съставът на нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2020г. и по посочените съображения не би могло и да се приеме, че двете норми – на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП и чл.178,ал.5 от ЗДвП се намират в отношение обща към специална такава.

С оглед описаното по – горе се оказва, че възражението на касатора във връзка с несъобразяването, както на наказващия орган, така и на ВРС с тези обстоятелства, е неоснователно.

ВРС е приел, че административнонаказаващият орган е определил правилно и наказанието за извършеното нарушение, тъй като то е точно фиксирано такова, като предвидената в текста глоба е и наложената такива на нарушителя, а именно по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП - от 2000 лева. Следователно при налагането на глобата са взети предвид, както тежестта на извършеното нарушение от нарушителя, така и липсата на доказателства за имотното му състояние.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка. Установено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да доведат до отмяната на НП.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП. В тази връзка и посочените касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и немотивираност на обжалваното решение са неоснователни.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Както според ВРС, така и според настоящия съдебен състав, в НП са посочени и нарушените разпоредби, съгласно чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението отговаря на правната му квалификация и както бе посочено и по – горе, както от описанието, така и от правната квалификация може да се направи извод за какво нарушение става въпрос. Обстоятелствата във връзка с нарушението са безспорно доказани по делото. Изводите, направени от първоинстанционния съд не са противоречиви по същество, нито противоречат на законодателството.

Твърденията на касатора за извършения международен превоз на товари и за непритежаването на валидно удостоверение в момента на извършване на проверката от контролните органи, не се оспорват по делото, което съответно кореспондира и със събраните доказателства, както и с изложеното в НП.

Административен съд – Видин приема, че при налагането на санкцията по чл.93,ал.,т.1 от ЗАвтП са били отчетени обстоятелствата, че деянието е формално и не предпоставя настъпването на вреди. Такива са и съображенията в конкретния случай да не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не следва да се приема, че липсата на вредни последици води до малозначителност.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение в крайния си резултат е правилно и законосъобразно.

В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118/ 09.12.2021г. по АНД № 579/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000152 от 12.03.2021г. на Директора на РД „АА” – Враца, с което на Н.Г. *** е наложено административно наказание „глоба” от 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           2.